Разбира се, отговори няма за сега. Очаквам да мине операцията и после ще му мисля. Една съфорумка писа, че вече се е отказала от опитите след многото години на борба и е предпочела за друго да си дава парите. Може и да е права да ви кажа.Парите не са никак малко, а за тичането нагоре-надолу да не говорим. От както сме почнали да ходим по клиники, не знам какво е отпуска или почивка. Цялата отпуска си оползотворявам за опитите. Мисля си, че си заслужава, но дали е така. Дали цялото това тичане, лекарства, стрес няма да ни се отразят след години. Мисля, че ДА. И въпреки всичко ние продължихме, както и всички вие. Смятам, че разбирате за какво говоря.
Надеждата на човек умира последна . Надеждата, че и ние някой ден ще гушкаме нашето детенце. Надеждата да чуя думичката МАМА и ОБИЧАМ ТЕ от неговите уста. Само за това се моля сега. Моля се и дано Господ чуе молитвите ми