И аз съм от тези, които нищо не делят. Само веднъж се карахме за покупка и това беше за глупавия ай фон и аз не смятам да го правя на въпрос отново, защото беше много неприятен спор. Истинска радост е да сме заедно и да правим любимите си неща заедно и да си споделяме. Ако се караме, това е за чистенето, защото и моят е разхвърлян и не се сеща да изчисти без специална покана, а мен психически ме натоварва да се прибера и да го видя как седи нахилен в бардака, дори и да не очаква от мен да му изчистя.
В интерес на истината, когато се оженихме, аз още не знаех за много от добрите и лошите му качества. Късметлийка съм.
Виж целия пост
В интерес на истината, когато се оженихме, аз още не знаех за много от добрите и лошите му качества. Късметлийка съм.
Сори, но наблюденията са върху най- добрите ми приятелки от детството, юношеството и ранната младост /не знам защо все с Риби се сдушвах преди/. Не казвам, че нямат своите достойнства, интелигентни, мили и разбиращи, но като стане въпрос за плащане, все нямат пари, все са ги забравили, все ги изгубили. А пък после в разговор се изпускат за нова книжка или обувчици. Или как били на море, докато ти дължат пари от преди поне половин години. Обаче, ако ти направят жест да те почерпят, после с години го намекват и някак се подразбира, че все си задължен. 
Дори като физическа болка може да се изпита състраданието към някой и не можеш да спиш със седмици, защото си видял куцащо куче. 