Това ли е семейният живот...

  • 33 405
  • 349
# 345
Аз съм го имала този проблем (за него проблем, щото аз не го виждах като проблем, даже сега като го пишете, ми светва). Имам много силно чувство за справедливост, а бившият ми съпруг много обичаше да спори с кого ли не за какви ли не глупости. И от мен все се очакваше да съм на негова страна. Да, ама аз често бях на мнението на другия, а бившият е с ужасно голямо самочувствие и не може да приеме, че не е прав понякога  Rolling Eyes И наставаше голяма драма като каже "прав ли съм" и "нали е така". Еми...не е. И не мога да си го преглътна и да му кажа, че е прав, че да ме остави намира и почвам да увъртам "ами не е съвсем така, може би пак да помислиш, еди кой си аргумент на ... е по-точен...". И той - нацуп.
Сега като се събрах с таткото на бебето, бившият още в началото ме нагълчи, че ако искам сериозна връзка, трябва да се науча да подкрепям човека до себе си, дори ако греши. Настоящият поне не е конфликтен тип и не се кара с околните, че да има нужда да го подкрепям и да се чувствам раздвоена.  Laughing





Ейййййй, ние това го имаме с мъжа ми. Когато кажа,че не съм съгласна или кажа нещо което е контра на това което той е казал, веднага наддига вой: " Ти пак ме контрираш, пак си срещу мен, винаги да си права ти " и т.н. И почва разправия кой е прав и кой не. А той не разбира,че аз просто искам да кажа това което мисля, а не да го контрирам. Големи разправии стават по тоя повод, обаче ние от известно време го объщаме на шега и почваме да се смеем..

Общо взето, в семейния живот, най-трудното е напасването...но напаснете ли се веднъж - става идеално!









Виж целия пост
# 346
Да бяга докато нямат деца.... с времето и битовизмите нещата съвсем ще ескалират . То хората или могат да са заедно или не. Денят си личи от сутринта ...
Виж целия пост
# 347
Да бяга докато нямат деца.... с времето и битовизмите нещата съвсем ще ескалират . То хората или могат да са заедно или не. Денят си личи от сутринта ...
И аз мисля, че с времето нищо не се променя към по-добро, а обратното. Това с "напасването" ми звучи по-скоро като "ще търпиш заради децата".  newsm78
Виж целия пост
# 348
Да бяга докато нямат деца.... с времето и битовизмите нещата съвсем ще ескалират . То хората или могат да са заедно или не. Денят си личи от сутринта ...
И аз мисля, че с времето нищо не се променя към по-добро, а обратното. Това с "напасването" ми звучи по-скоро като "ще търпиш заради децата".  newsm78

Напълно сте прави  Peace

От сега се дразниш на толкова много неща, след 10 години ще те вбесява как диша нощем ....  Rolling Eyes
Виж целия пост
# 349
Вчера, след скарване решихме, че всеки ще си пазарува за себе си и ще се храни, с това, което си е самоосигурил.. Аз си накупих няколко неща за себе си, като от повечето взех по две, с идеята да има и за него (къде ли ми беше акъла), но без да му го казвам. Съответно на сутринта нямаше спомен нито от моите неща, нито от неговите... Sick
Но не искам да оставате с впечатление, че само едните пари са ни грижа или по-точно разпределението им...
През последната година, в която живеем заедно, всяка вечер той се прибира от работа, вечерята му е сервирана, вечеряме, след което той си сяда на компютъра..а аз започвам да разтребвам.
Семейството му много ме подкрепя и непрекъснато ми говори как трябва да оставям и за него домашни задъжения...но оставя ли, домът ни се превръща в абсолютна кочина, в каквато аз не мога да живея и се налага така или иначе да изчистя основно!!!
Освен това, не мога да разчитам на него..непрекъснато в последния момент отлага уговорки с приятели, решава, че просто не му се излиза и аз изпадам в неловката ситуация да се обяснявам...
Пред близките ни непрекъснато демонстрира нежност, любвеобилност, уважение към мен, но дали на практика е така, след гореизброеното...

Съжалявам за спама, но същата тази тема съм я чела доста отдавна някъде.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия