Това ли е семейният живот...

Тук съм съгласна, стига да ме глези с нещо, което ще оценя, защото парцали, бижута и козметика мен не ме впечатляват, явно не съм истинска жена.

Независимо какво е написала Миглена, аз изцяло се доверявам на Галя, защото такива като нейния екземпляр с лопата да ги ринеш. Бягай, Галя, бягай докато е време, защото пропилените години и нервите не се връщат като взети назаем пари! Радвай се, че нямате деца!
Миглена, и да - деленето на храната би било забавно, ако не беше трагично, защото се случва, и то далеч не рядко.  И дори за няколко часа пак е обидно, пак е объркващо и разочароващо. Защото Галя не е като мъжа си - да отвори следващия път хладилника и да изяде неговата храна, та да има баланс. 
А дори и пестелив, а не стиснат да е мъжът и, дори и да не е толкова кофти - фактът, че тя е разочарована е достатъчен. Защо да търпи нещо, което не я устройва, което подлага на натиск личността и очакванията и? Дали са си шанс, не са един за друг явно при такова явно разочарование от нейна страна. Дори няма деца, за Бога! Не че би било добре те да гледат това, но на нея щеше да и бъде в пъти по-трудно да си тръгне.

Значи ти и да нямаш нужда от самите скъпи дрехи/бижута/козметика, просто трябва да си харчиш парите, един вид за самочувствие и да триеш носа на муньото. Това е представата на някои за истинска жена.  

Ами семеен живот си е. Това, че аз, ти или тя сме имали късмета да попаднем на мъж, който от самото начало ни е носил на ръце, бил е щедър, щадящ и отстъпчив  , не означава, че на голямата част от жените не им коства големи усилия да се преборят за това или онова в семейната общност. Някои действат хитро и подмолно, други воюват открито за права и придобивки, кръстосват шпаги за това и онова, или пък с търпението на мравчица формоват, преправят партньора, за да им пасва максимално добре. Борят се за щастието си и дори успяват ... отчасти. Ако това е твоят избранник, ако наистина държиш на него и той на теб, ще се бориш да промениш в него нещата, които не ти харесват. Дали ще успееш или не няма гаранция. Ама то за нищо няма.

Айде да не стигаме пак до максимата, че основната грижа на жената в живота е как да манипулира мъжете в живота си. 

Не я разбирам тази максима. Говорих за това, че вместо да очакваш по право да получиш нещата, които смяташ, че заслужаваш, понякога е далеч по-здравословно да се пребориш за тях. Ако е в пиродата ти да действаш открито - направи го. Все пак не говорим за враг - това е твоят си мъж, ти си си го избрала, обичате се.

А защо е необходимо да си вземеш "нечитав", пък после да се чудиш как да го преработиш, а не си търсиш и омъжиш за такъв, който си е "фабрично" готин? За мен семейството не е арена, където да влизаш в единоборство с партньора. Такива отношения много бързо биха изпарили всякаква любов от сърцето ми. Съпрузите не се раздават срещу лотарийни билети, нали, та каквото ти се падне по късмет, това да си длъжен да търпиш? Първо опознаваш, тестваш и чак тогава се обвързваш. А и да сбъркаш, нито е срамно, нито е подсъдно да развалиш договора и да си потърсиш щастието другаде. Какъв е смисълът да влагаш толкова усилия да превъзпитаваш някого?

и що за любов и семеен живот би било  това  Почне ли това, което правим за семейството, да се приема като усилия/жертви/компромиси, значи работата си е отишла... Едно нещо не ти ли идва отвътре, няма смисъл...

Хубаво де, да предположим, че ти се е паднал "фабрично читав". Ама с малък дефект .... в опаковката, например. На боклука ли го хвърляме? 

Чела съм първия пост и отговарям по него.

Не е това семейният живот, поне не във всяко семейство. Впрочем семейните "животи" са толкова, колкото са семействата.
Първо- не бързай при това положение да раждаш деца. В никакъв случай, очевидно имате проблеми, които с времето е по- вероятно да се задълбочат, вместо да се решат. Ако не ги изгладите сега- не би било добра идея да се обвързвате още по- задълбочено с едни деца горница.
Помисли добре дали поведението му много те дразни и ако е тъй, аз бъдеще общо не виждам. Компромиси- да, трябва да се правят, но ако животът е постоянни компромиси, то няма смисъл да се живее така. Хората живеят заедно първо защото така им харесва и са спокойни вкъщи, доволни са от партньора и им е добре с него. Ако правят чести компромиси- това не е така и причината да са заедно е често друга. Каква- ако човек е честен към самия себе си, ще си разбере.

Моето виждане е, че здравата стабилна връзка изисква не толкова нагаждане, а сходни интереси и виждания за живота, които или са налични или не. И връзката или се получава или не. Нуждата от много работа по подобряването й само говори, че има проблеми и най- вероятно ще има и занапред.
И въпросът не е в това кой бил стиснат и кой- ларж, а дали хората гледат в една посока. Ако гледат- проблеми няма или са рядкост и не са сериозни. Ако ли не- връзката не чини /не човекът, връзката/.

Горното: от личен опит с 16 години брак, наистина безпроблемен, но от самото начало, както и доста опит от близки и... опит по служба, както се казва /разводи, издръжки, делби, проблеми с домашно насилие и подобни/.

Това вече всеки сам си преценява - кои дефекти може или не може да приеме.   за мен лично дефектите в опаковката са видими и няма как да се видят със закъснение. Друго, което не трябва да забравяме, че хората се променят, без това да зависи от нас. В повечето случаи дефектите се задълбочават и утежняват.  

И на мен се оказа, че не ми идва съвсем отвътре семейния живот ( направо ще се учудя, че на всички отвътре ви идва да домакинствате, да търчите нон-стоп покрай децата или нещо друго, вместо с кеф да опънете крачета на дивана, с книжка примерно ) , и разни особи ми обясняваха как мъжа ми сигурно ще ме зареже, ама навъртяхме цял куп годинки заедно, и с всяка следваща ни е все по-добре. Но трябва и двамата да полагат усилията семейството да е добре

Виж, за това необходимо условие съм съгласна. 

И тази ситуация с хладилника, вземете изяснете кой какво разбрал, и кой какво изял, защото както може да е супер гадна постъпка, така и може човекът изобщо да не е разбрал, че не трябва да яде.

Не е. Семейството предполага общо мислене, вие го нямате.  Сори, семейства има всякакви, интерпретации два пъти повече. В семейството идеята е общото/общ бюджет, общ живот, общи деца и дом/, което някак не е застъпено при вас/от това, което описваш/. Не бъркайте т.нар фонд "лични нужди" с  разделен бюджет.