Погледнато отстрани

И моят мъж чисти, пазарува и готви/скара, но е доста рядко.

Преди винаги е смятал, че е много лесно да се поддържа дом, когато жената е у дома.
/ние работим от вкъщи/
Един ден влязох в болница за 5 дена, след като ме изписаха, трябваше да лежа още 5.
Всичко легна на него, хем работи, хем оправя дом и храна, и гледа децата след 4, те ходеха на забавачка тогава.
Мисля тогава най-добре разбра колко подценяван е този труд.

Когато единият е у дома, а другият на работа извън дома, се подразбира, че този, "домашният", може да върши по-голямата част от задълженията.
Не е задължително, разбира се.

Пиша за времето , когато детето ми е било на годинка и в дома имаше мъж .



Не , не значи .
Отдавна имам компютър , но това не ми пречи пак да е чисто и подредено .
Има време за всичко .

Но наистина не приемам , че след като една жена е в къщи по цял ден , не й стига времето да си поддържа къщата .
Нито , че трябва 50/50 да се поделят задълженията в този случай .
Ако и двамата работят - да .

Не е нужно да го казва Господ .
Ако ще се кара на длъжен/а да нещата отиват към развод.
Сравнението ти с размера на заплатата не бих казала ,че е уместен.
Може би защото не съм от тези вманиачените чистофайници и готвачки ,та при свободен ден в къщи за макс два часа с почивки ще ми е чисто и сготвено.Вечерта милто ще зареди пералня и миялна и ще изхвърли боклука .

 Била съм в "кожата" на авторката, поне по отношение на нещата, които е описала и категорично мога да заявя, че я разбирам прекрасно защо така негодува. Чувството да си недооценен и омаловажен е наистина отвратително! Бившият ми мъж беше същият: " Ама нямам изгладена риза, как не те е срам?!? Ама какво правиш по цял ден- само по градинките с другите кляфки си правите моабета, ама живот си живееш ти и тем подобни....". Търпях, търпях и то с години и  накрая не издържах. Намерих си една нова любов, която ме ценеше и цени и сега изцяло и му бих шута. Писна ми от претенциите му, писна ми от това да върша всичко аз като домашни задължения и грижи за деца, а накрая да се окаже, че според него трябвало да му бъда благодарна за това, че съм висяла на негов гръб като не работя нищо.
Да кажа на авторката и нещо друго- като започнах работа и си направих собствен бизнес, господинът отново продължи с мрънкането, само че този път беше в посока " взимай си хора, на които да плащаш!!!Не може да те няма по цял ден, къщата да е нагоре с краката и децата да не са обгрижени!" С две думи-угодия за такъв тип мъже няма!!! Изкарвах повече от него дори, но пак мрънкаше-този път, щото семейството страдало. Не го задоволяваше дори и фактът, че за да наваксам с домакинските задължения виках майка ми да готви и чисти, тъй като работех до 22.00ч. докато разработвах бизнеса си и нямаше как. И пак беше недоволен.
Разказвам всичко това, за да илюстрирам/поне според моя опит/ че такъв типаж хора са трудно променяеми. Каквото и да направиш все си в грешка. Честно ви казвам, вече ненавиждам такъв тип мъжорля. Сега, след като имам ново семейство още не може да се побере в кожата си от злоба и то не за друго, а заради това, че вече го няма онова наивно девойче, което готвеше по 2 манджи на ден, чистеше, пазаруваше и гледаше деца нон-стоп, козируваше му, докато той спокойно си успокояваше съвестта, че ни "хранел". Това натякване и омаловажаване на моя труд наистина в един момент ми дойде в повече, разведох се, че дори и се омъжих наскоро отново и за пръв път в живота си видях какво е мъж да те обгрижва истински и да ти помага всеки път, когато може.
Авторката......моля те, отстоявай правата си! Не сме прислуга на мъжете си!

Тя също работи, но щом не е в офис, явно не го броите за работа   Успоредно с това се грижи 24 часа и за бебе.
Дори да ѝ остане някакво време, хубаво е да вземе пример от мъжа си и да го отдели за почивка.

Или---, какво му е на сравнението съ заплатата? Ако единият ще е длъжен, то и другият трябва да е длъжен, щом се тръгва по логиката "който не работи, значи трябва да поеме повечето"! Ако и двамата не работят как си го представяш, че и двамата ще се юрнат да мият чинии ли? На бас, че няма! Този, който се е скатавал преди с оправданието "аз ви храня" или "аз изкарвам повече", ще си намери трето оправдание от вида "по цял ден търся раабота, зает съм", и пак няма да похване нищо.
Молен много хубаво е описала такъв тип мъже. Те никога не се променят, защото смятат по подразбиране, че на жената й се полага да върши всичко. Такива се скатават и за къщна работа, и за деца, и за водене по лекари, и за всичко. Просто разчитат на това, че "ако една работа е толкова спешна, друг (разбирай "жената") ще я свърши". Те просто използват портньора си.

Такива мрънкала угода нямат. Ако ще къщата да е като от "Идеален дом" и масата като от кулинарно списание, те пак ще намерят за какво да мрънкат. Не упреквам авторката. Който не е имал работа с подобен човек, просто не знае за какво става въпрос. Когато някой търси за какво да ти се скара и обиди, винаги ще намери.

Ох, знам, че ще прозвучи грозно, но не се стърпях!
Мъжът е мъж толкова, колкото жената заслужава!
Жената...и тя така!

Ако не си пасват.....

Какво "колкото жената заслужава"? Заради това ,че не се е усетила по-рано ли? Или защото изведнъж нещата са лъснали като се е родило детето? Брей, как все излиза, че в жените е контрата, а мъжете нищо не ги лови!

Напротив - това казах  - всяка жена си е "заслужила"  мъжа, както и обратното...
Всеки мъж си "заслужава " жената...
Това малко като народа и политиците..
Верно си е обаче!  

Ами, да ти кажа честно то се усеща още в началото, ако знаеш къде да гледаш!
Да речем, че съм пропуснала къде гледам, ако не ме заслужава, не с едно, ами и с три деца ще му бия шута...
Ама това, ако съм аз... Контрата няма да е в мен, аз ще си хвана пътя....Защото знам, че той не ме заслужава! Ако пък, не можеш да си позволиш да си "хванеш пътя",  значи и той ти е много..и си траеш! Нищо сложно!

Ами, не, такава е културата и преобладаващата част от мъжете! Дефицит откъм разнообразие, да го наречем. И тази култура засяга и мжете, и жените. Проглеждането при жените се случва, но вече е късно. Сбогом, Гергино, капанът вече е щракнал! И то най вече, когато дойде критичната точка с раждането на детето.
Аха, може и да си биеш шута ти, но много не си гобият, защото са образно казано, сами сред вълци - започват отвсякъде да ги убеждават, че проблемът е само в техните глави, че е подразбира той да е на хотел, че такава била женската работа, че е период и ще мине, че тя не си организира добре времето, че е глезла (и какво са правили майките и бабите й като е нямало перални, тя от какво се оплаква)...

Тъжната истина.

Така е, но всичко тръгва от това, което показваме на децата си!
Пак казвам - каквито мъжете, такива и жените! В момента чалгарницата е пълна и доста поколения ще страдат от нея.
Но моите дъщери никога няма да се примиряват с някой, който ще ги нарича "тъпа". Защото знаят и виждат как трябва да се отнася един мъж към единствената жена.
Но пък и знаят как да "бъдат" жени!

В последното, за дъщерите, няма как да бъдеш сигурна. На влюбването това му е функцията еволюционна - да замаже нещата. не се знае дали няма да се залюби с някой неподходящ, и докато се усети да е родила едно-две деца. В тези случаи човек не усеща как затъва, колкото и ербап да е бил.