Погледнато отстрани

Следях развитието на темата и в заключение ще заявя,че за мен е въпрос на чест да се оправям с домакинството като цяло.Не понасям безпорядък,пък и бил той творчески ,затова чистя и разтребвам всеки божи ден,едно от децата ми има хроничен запек и е много от значение да яде домашна храна,без изк.оцветители и консерванти,затова готвя всеки ден,освен когато съм на работа(работя на смени).Не виждам какво толкова сложно и драматично има в тая домакинска работа,мама му стара!Все пак не става въпрос за всекидневно пролетно чистене.И от къде на къде ще чакам мъжа ми да е свободен,за да ми помага?!Оправям си всичко по къщата и манджите сама и не виждам нищо робско в това.Мъжът ми се включва в пазаруването,боядисването,прането на килимите,закачането на пердетата,и въобще във всяка работа,която изисква висок ръст и мъжка сила.Никога не ми е отказал да свърши нещо,камо ли да ме нахока и нагруби.Но и не е претенциозен,няма кой знае какъв усет за естетика и ред,и съответно и претенциите му относно бита са нищожни
Само че,съм била омъжена за другия тип мъж, и това което описват Мамасита и Молен ми е много познато.Това са психологически насилници и отношенията с такива хора не са нормални и здравословни.

Значи знаеш какво е да не сядаш по цял ден и после да си "мърла" и "тъпа".  А аз бях и "изрод". Ама това е друга тема.

За съжаление,знам.Да се въртиш на пета,да отгатваш желания,настроения и намерения във въздуха и накрая пак да си нищожество и за нищо да не ставаш.Но аз търпях само 2 години и въпреки,че бях млада,нямах опит,а не смеех и да се оплача на близките,прецених че това не може да е отношение на обичащ съпруг.И избягах.Но мен нищо не ме свързваше,нямах деца  и нямах какво да губя.Като има деца,решението за раздяла е по-трудно.
И все пак смятам,че бракът е преди всичко компромиси и взаимност.Когато насреща си имаш адекватен и нормален човек,всичко е постижимо.Да броиш кой колко пъти е хвърлил боклука,или да чакаш мъжа да си дойде от работа,за да поеме своята част от дом.задължения,щото видиш ли, и той трябва да помага,нищо че си в къщи по майчинство,а той ходи на работа,просто е детинско и смешно.Цялата работа с *помагането в домакинството*в повечето случаи е стремеж да не се мине жената.Нещо,което аз мога да свърша,го свършвам.Не натяквам,не очаквам,не мърморя на мъжа си.

Не успях да изчета всички коментари (малко много ми идват, но като имам време ще ги изчета), четох до към 10 стр. и гледам че разпалено се разисква може ли или неможе да се справи една жена с домакинстването. Може разбира се, няма нищо толкова невъзможно.. обаче е въпрос на приоритети.. за някои е приоритет да въртят домакинство... за мен например приоритет е първо детето (което включва излизания, обръщане на внимание... гушкане като реве, не оставяне в кошарата и тн.), искам също да работя, едно за да има пари, друго за да се развивам и в тази насока (художник/дизайнер съм и понякога като ми дойде музата предпочитам да инвестирам свободното си време в творчество, не в чистене). Важно е какво се яде (на това държа, особено за малкия) и много обичам да готвя, така че това го правя (разбира се понякога просто не ми се занимава и мисе иска да вземем нещо готово). И разбира се като изпадне малко време .. малкия докато спи например, обичам да седна с чаша кафе и да правя нещо приятно, било то да прочета нещо или просто да цикля в нета, щото си трябва и почивка.

Обаче защо отворих темата - защото ме дразни отношението. Защото ако ти е много разхвърляно може да кажеш (на човека, който обичаш) "Ей дай да пооправим, много е разхвърляно" или "Абе не можеш ли да пооправиш малко утре докато съм на работа"...а не да се сопнеш и заядеш "Оф ебаси кочината е, няма ли да земеш да оправиш малко, нищо не правиш по цял ден". Едното те кара да искаш да направиш това, което някой мило те е помолил, другото те кара да хейтнеш тоя, дето раздава заповедите и да не го направиш на пук.

Ми... така е. Явно не си му мила достатъчно и не може да ти говори по милия начин.
Иначе принципно има стотици начини да кажеш на някой кое те дразни, твоя мъж просто е груб и не смята за необходимо да си мери приказките. Вероятно му все тая как ще се почувстваш. Факт.

Провокирана от темата, да ви попитам как мислите за болднатото по-долу - кой доколко е прав:

Жена с 2 деца, не работи от 5 години - първо майчинство, а сега вече и няма работа, т.е. не печели пари. Откъм чистота и подреденост - без забележки, за готвенето - не мога да преценя, но не е съвсем зле. Мъжът й не пипа домашна работа.
Той я критикува, че не го оставя да си яде/мези, а започва набързо да раздига масата.
От една страна - той има навика да си пие и мези с часове, може другите в това време да са довършили и десерта. Ако го оставят да си яде докогато му душа иска, хич не съм убедена, че след това ще си вдигне и почисти масата.
От друга страна - тя не може спокойно да седне на масата и да си говори за нещо, само дебне кой се е наял и хуква да събира и мие дори когато са ни на гости.

У нас е така. Мъж ми яде супер бързо, децата и те. И като свършат с яденето се започва едно пренасяне на чинии и чаши, а аз съм още на салатата. Имам усещането, че ще ми изтръгнат вилицата от ръката, за да се свърши по-бързо с раздигането на масата. Оня ден звънна телефона докато ядяхме, говорила съм не повече от 2-3 минути, връщам се на масата, чинията ми заминала. Ма аз не съм почнала още беееееее, оооо ми ние видяхме, че чинията е празна и решихме, че си свършила... пфффффф. Адски е неприятно, направо ми присяда. Разбирам го човека...

Някакво подобно е положението в дома на родителите ми - баща ми обича да хапва бавно, да пие вино и да седи на масата дълго време, майка ми - обратното, предпочита да вечеря бързо и да почисти след това. Разликата е в това, че и двамата ходят на работа през деня и общо взето си делят домашните задължения. Решението е следното, както забелязвам - след като майка ми се нахрани, вдига своите прибори и чаши от масата, а баща ми остава да си мези колкото дълго поиска след това, но накрая сам оправя масата.

Малко известен факт е, че ако пренебрегнеш достатъчно пъти музата,
после може и да не дойде и да си останала само с чистенето, от което
финална файда няма особено много.

Всъщност понякога нечистенето го използвах като вид тест.
Дали съм му мила. От един момент нататък забелязах, че не съм,
щото за много по-малки проблеми вдигаше по-големи скандали.
Та така...от чистенето и усилията файда нямам, не ми ги признава,
но четенето и мисленето ми останаха.

Добре де,вас самите не ви ли дразни когато не е почистено?Щото аз не мога сутрин да седна да си пия кафето ако по масата има трохи,в мивката неизмити съдове,по килимите кучешки косми,играчки,хартийки и пр.боклучета.У нас всеки ден трябва да се пуска прахосмукачка и да се мие пода.Може би защото имаме и куче,освен това работим на смени и винаги има някой в къщи.Не е като да излезем сутрин и цял ден да няма никой.Затова ми е чудно само у нас ли е така?Два дена да не пусна прахосмукачка и кочината е пълна Децата пък като бяха в бебешка възраст(от 1 до 3г) беше още по-голям хаос,играчки имаше даже в банята.

О ,това мекичко ми се вижда даже ,моя приятелка след всеки тръгнал си гост минаваше с прахосмукачка и докато не е изпрала и пердетата не лягала .

Мисля,че много понижени са изискванията на повечето жени към мъжете.Нещо се измести центъра на тежестта в отношенията.Това ли е важното?Да си измела,измила,изгладила и още куп из....??!
С първият ми мъж се разведох,понеже и той беше от неперфектните мъже,но искаше жена му  да е добра във всичко.И след раждането на детето се опитвах да бъда това,което очакваше-за кратко,обаче.Синът ни беше мнооого ревливо бебе-стигала съм до предела на силите ..... докато реших за себе си,че няма да съм перфектна и стана по-лесно -за детето и мен,особено след развода.
Тогава нямах и сили да се опитвам да променям "матрицата".
Омъжих се за втори път-от самото начало показах или внуших,че най-важно е спокойствието ,обичта към всеки в семейството и разговорите с децата и помежду ни.Е,никога не е било кочина у дома,но и никой не е притеснявал другия с претенции през работната седмица,вземаме храна от стол ,готвим в събота и неделя,но е по-важно за нас,че всеки е разбран.И щастлив

Аз пък мисля , че много са занижени изискванията на жените към самите себе си .
Защото тези неща човек трябва първо за себе си да ги прави .
Ако ще чистя заради някого , не е добре работата .

И честно казано , не вярвам , че ако това се е случило веднъж , съпругът на авторката е бил толкова груб . Според мен това е ежедневие . И на човекът му е омръзнало всеки ден да гледа едно и също .
То отношение , хубаво , ама все пак като гледаш , че на другия изобщо не му дреме , отношението се променя .

Хепи, ама едно е да чистиш само след себе си. Друго е да ринеш кочината на мъжа си, а после и на детето Тамън изчистя и мъжо о*ере пейзажа. Ми идва момент, в който почва да ми писва

Ами то, хубаво, ще чистя заради себе си, на мен да ми е добре.....
Ама освен мъж, имам и двама сина....и тримата също живеят в тази къща, ядат от чиниите, хвърлят мръсни дрехи за пране, разхвърлят.....
Ако само аз трябва да се оправям с всичко, щото нали на мен да ми е чисто, прибрано и хубаво, къде ще му излезе краят?!
А и да не съм се цанила за слугиня на трима мъже?
Ако те само ще разхвърлят и цапат, а аз ще чистя и оправям, не е добре работата.

А пък ако мъж, дето не пипва нищо в къщи, почне и да ми държи сметка що пода не е като ледена пързалка за мухи и защо не може да се огледа в тенджерата, тогава пък съвсем не е на добре работата.