Погледнато отстрани

Все едно жената постоянно да дудне на мъжа си, че е некадърник, защото не изкарва повече пари.

И ако е такъв трябва ли да го търпи ?

Ами да се заринем в мръсотия и натурии щото живота не е чистене и подреждане Това малко ми е странно,ама хора всякакви...Подреждането,чистенето и пр.*слугински*дейности ги върша механично,дори не го отчитам като непосилен труд или като робия някаква.

Абе, ако само ти чистиш и подреждаш, а останалите само цапат и разхвърлят и чакат да им почистиш мръсотиите, си е чисто слугинство.

Краси...,преобразила си се Дори и така да -другите да цапат и разхвърлят,а аз само да вървя след тях-какъв избор имам?Да ги превъзпитам-не винаги става,другото е да оставя нещата на самотек и да видим до къде ще стигнем с творческия безпорядък Мен специално разхвърляната и непочистена къща ми докарва дискомфорт и нервност,затова си имам моята доза ежедневен санитарен минимум.Не ми пречи,не се оплаквам.Но всеки има различен праг на дразнителност и търпимост.Впрочем,за да именно за да избегна слугинството,уча дъщерите си на елементарно и съобразено с възраста им домакинстване.Защото,както и на тях съм казвала,на никого не съм прислужница.

Ако не може да търпи - да се изнася. Ако реши, че ще търпи, то не следва да дудне.
Отнася се и за двете конфигурации, независимо на кой от двамата не му изнася и дудне.
Другото си е издевателство просто.

Обичам да готвя и чистя и го правя всеки ден. Но това е, защото аз съм решила така и ми е приятно. Ако някой ми мрънка и настоява да правя нещо, наистина ще загубя мотивация.

Ние дете още нямаме, та ще се види и там какво ще ни се случи, но към момента се справяме с домакинството наравно. Колкото аз пера, готвя, чистя , пускам пералня  и мия пода- толкова и той. И двамата работим, та си разпределяме задълженията според това кой  в каква кондиция е/и как е на работа*аз пътувам доста, а той работи на смени/, не сме имали спор кой какво ще свърши, но така си живеем от самото начало. Още с влиането от врата след работа се почва а ще сготвя, другият казва какво ще свърши и си правим като мини план график, после сядаме - вечеряме и след това почивка. С график е най лесно, както и да не се допуска хаос, иначе няма оправия и не се ли тръгне още от самото начало на връзката, да се разберете, че никой не е слугиня на другия, а се живее в общ дом с общи отговорности и задължения към дома.....да чакаш някой да се сети да помага щото си родил...май трудно ще стане.  

Единствено готвенето действам изцяло аз, защото обичам, а мъжа ми просто не може, макар че е правил опити, но и сам признава, че не му се получава    
Закуската сутрин неговата я правя аз , а моята- той. Тези навици обаче се създават още със самото встъпване в съвместен живот и се казват и заявяват ясно и на глас, не да чакаш някой да се сети.
Аз гласно изразих, че обичам портокалов сок прясно изцеден и че обичам да хапвам в леглото и не мога сама да се справя с всичко вкъщи, защото не съм супержена, както той не е супермен  . Сок пия всяка сутрин, а когато забрави, че обичам закуска в леглото - се напомня    и така сме си вече 4 години, без да имаме спор за "задължения"

Звезден прах,радвай се на момента,защото като дойдат децата това ще изчезне!!!

Детето ще е много чакано и искано, тъй като сме със стерилитет вече три години, несупешно ин витро и т.н, щом и това сме устискали и сме романтични все още, значи едва ли нещо може да катурне идилията. Мисля си, че отношенията се разкриват най- вече в трудностите ....на лесното всеки може да е нахилен и щастлив и галантен....за това внимателно се подбира партньора още в началото, според мен 

Ами дано не ви се влошат отношенията !
За жалост има доста примери с бебета ин витро ( желани по презумпция ) , а после тотален срив между двойката ...

То едва ли еот бебето ин витро, нещо гнило е имало от самото начало....дали ин витро или не, това няма никакво значение, семейства, които се разделят след раждането- много, но се дължи по- скоро на неовладяна следродилна и при двамата родители 

Много категорично изказване, без дори да познаваш хората   при някои може да изчезне, при други не, няма правила, за да правим генерални заключения.

Звезден^Прах, при нас е същото, само това с готвенето е обратното, въпреки че и аз започнах да се включвам последните години, събуди ми интереса
Нищо не се е променило след детето, то вече е на 8 и половина, така че не се връзвай на приказки, никой не знае какво ще се случи а и в крайна сметка нещата са такива, каквито сам си ги направи  

Успех с бебето  

Дай Боже, ще поживеем и ще видим  . Но във всеки случай, добрите семейни отношения,според мен, са отговорност и на двамата и изискват известни услия и от двамата, да се правим щастливи, да си помагаме и да почиваме заедно, опитам ми с една бивша, дълга връзка показва, че оставиш ли отношенията на самотек и ежедневие.....отпиши я тая връзка, по- добре, това е от моят опит, което съм научила до сега за връзките и отношенията между хората.

Ейй, появи се жена, на която семейният живот й е идилия и романтичните жестове - всекидневие и веднага й се пророкува, че щастието й няма да е вечно. И защо това трябва да изчезне с идването на детето? При така описаните отношения, силно се съмнявам. По-скоро мъжът ще прави още една закуска и сокче

Не се сърди, писали сме заедно.