Трудно ли е да мислиш?

Не бих казала. По-скоро всеки иска да изрази мисълта си. Това, че тя е по-различна от на някои други, не значи че се търси това. 
Примерно на мен винаги ми се е искало да разбера дали има и други като мен. Пишейки нещо все се надявам някой като мен да го прочете, да се свърже с мен, да си поговорим, пофилософстваме, да намеря сродна душа един вид. Никога не ми е представлявало интерес да се показвам като еди-каква си. В реалния живот изобщо не споделям тези неща, защото няма с кой. Тук поне свободно (засега) човек може да изрази мислите си.

Това, че мъжете са "много, много по-добри, справедливи, възвишени и по-умни" е всеизвестно, не е нужно да влизаш във форум, за да го разбереш. Част от споменатите философи също са го казали, макар и по друг начин.

''...мъжете са по тъпи, съдейки по това с какви жени живеят.'' Супер! Тва ще го цитирам в живота.

Мъжете просто не са толкова хитри и лукави.
Действат по друг начин, когато се наложи.

Не, не, хич не са. Напълно неспособни са на хитрост и лукавост. 
Има една книга от Майкъл Мур - "Глупави бели мъже." Много добре развита теория, подкрепена с красноречиви примери.

Не знам за другите, ама аз , започвайки да пиша точно в този форум, мислех, че тук има мноооого такива като мен.Жени, които ценят брака, любовта, емоционалната зависимост между партньорите, уважението , децата, изобщо семейството като ценност.Т.е., надявах се да се окажа част от масата....   
Уви!   Във почти всяка тема  ме убеждават, че моята представа за любовните отношения няма нищо общо с действителността, че моите мечти и желания по отношение на брачния живот са "летене на розови облаци", макар че са действителни, че животът не е това, което живея аз, с една дума-всячески се опитват да ме убедят, че съм различна от тях.
Ами, съгласих се, в крйна сметка.   
Та, аз съм инакомислеща по принуда, не по лично желание.

   С тия работи щеше да бъдеш същинско клише само 20-30 години назад...

Ами, аз си мислех, че и сега съм клише, ама.........   

Става трудно като си повярваш, често вземаш думата и, вземайки я така изместваш центъра на темата, че да ти е удобно на теб да разкриваш гениалната си мисъл, усещайки оргазмоподобно усещане да се надига някъде между далака и дебелото черво.
И, ако не се изживяваш като вечно неразбрания, тогава е лесно. Казваш си инакомислието и не чакаш аплаузи на всяка цена.

И сега си клише, всички сме клишета, просто мнозинството сме в клишето за вяра в собствената уникалност и стремеж към оригиналност. Почти няма човек, който да не смята, че е неразбран, а щом е неразбран е адски ценен. Ако поразпитаме хората, които срещаме ще видим, че с всеки имаме нещо общо, с всеки имаме някаква прилика и наличието на тази прилика ни радва. Та стремежа към уникалност е просто превземка, като социално животно човека има най- силен стремеж към това да е свързан със себеподобни, да е обичан и разбран, според мен.

 А, не, не. Сега клишето е независима млада жена. Отдадената домакиня е нещо като евъргрийн.

 Аз лично , и житейски, и като наблюдател и потребител  на всякакво изкуство съм се убедила, че най-гениалните неща са изящно прости и не представлява трудност да бъдат разбрани от когото и да било.
  Почнат ли претенциите и позите за уникалност, инакомислие и прочие, обикновено презентират само сложната индивидуалност на автора и касаят само единици с подобно светоусещане, или един особен вид сноби, които просто въжделеят да са отделени от "масата" на всяка цена.

Оф, как да го кажа ясно.....
Хич не се имам за уникална или оригинална.Дори , напротив, преди да започна да "общувам " тук с толкова много хора (защото в реалния живот нямам възможност за стотици/хиляди контакти), си мислех, че болшинството хора са като мен.
А се оказа не точно така....
Това не значи, че съм неразбрана.Напротив, повечето прекрасно ме разбират, но се опитват да ме убедят, че моите разбирания и принципи не са верни/актуални/жизнеспособни.

Да, отстрани наистина изглежда все едно се "показваш".

Това е рискът на комуникацията- всичко, което кажеш,
се прецежда през ценностната система на четящия. Ако в
нея има папка "себедоказване и оригиналничене", ще те сложи
право там, дори да си за малко по-различна папка. Но да кажем,
че за голямата част от хората категориите са вече фиксирано нещо
и нюансите им бягат.

ЕТА: Някои хора много обичат категориите си, платили са
много пари да ги получат, викат му образование. Бояна например
варди много строго комплекта си от категории, които я правят
социолог, дори на моменти да звучат фалшиво, суховато и
неадекватно. Интересно ми е дали може да мисли без тези категории-
с други, да кажем. Може би да мине отвъд социологията и просто
да каже какво мисли, как й се струва ситуацията. Без термини, без
теории, теореми и предварителни модели. Това е мислене, другото
е оцветяване на картинки.

Моето постижение е не че се научих да мисля различно от
другите- а че се научих да мисля различно от себе си.
Това старо аз беше много по-социално интегрирано, бидейки
по-младо и доверчиво. Откъснах се от него и като страничен ефект
се оказва, че мисля по-различно от повечето хора.

Друго нещо: колкото и да се обявяваме за разумни, ние не
мислим съзнателно. Случват се много процеси, докато се
стигне до семантично изградена мисъл. Доста от тези процеси зависят от
състоянието на тялото, начинът му на движение, средата, въздуха и
водата, ако щете. Напълно е възможно да мисля много
различно (и бих казала по-добре) от човек, който
прекарва Н часа през телевизора и се тъпче с джънк, а и
никога не се е занимавал с нещо атлетично и не свири на инструмент.

Ако предпочитате, "мозъкът ми е устроен различно" заради
тези дейности.

И да, забелязвам, че в някои ситуации действам не по-умно,
но по-съзнателно и адекватно. Умните понякога се дънят от
стремежа да са умни в ситуацията, а адекватността изисква
да не си умен. Както се казва в Библията, Господ се надсмива
над мъдрите. Затова винаги се грижа да не излизам умновата.

Ако на повърхността изглежда, че се правя на умна- това са
ваши категории. Аз работя от обратната страна на чергата, виждам други процеси,
други механизми.

И не очаквам от някого да мисли като мен.
Очаквам да мисли като себе си. Парадоксално,
ако това стане- то този някой в края на краищата
ще мисли като мен. Мистерия...

Краси, кви ценности? Просто си имала късмет в брака, мейби. Как ще проповядваш ценности в брака на някой, дето е нямал късмет? 

Не разбирам стремежът, дори маниакалният такъв да се мисли различно, да се действа различно от масата на всяка цена. Различното мислене или го имаш, или не. И да се напъваш, не става.