Здравейте,
Пиша по въпрос, който, предполагам, засяга повечето майки, които отглеждат сами децата си. Вероятно има подобни теми тук, но не съм попадала досега.
На 36 години съм, дъщеря ми е почти на 5. С БНД-то се разделихме, когато тя беше на 10 месеца и оттогава нямаме контакти. Тя няма спомени от него, знае го от снимки, а когато започна да пита, й казах, че има татковци, които не живеят с децата си, но въпреки това ги обичат. Може би точно защото няма спомени от малкото време с него, драми в това отношение, поне засега, няма. Като дете на разведени родители и на незаинтересован впоследствие баща, си давам сметка, че рано или късно такива ще има, но се надявам любовта ми, тази на семейството и приятелите ни да компенсират негативите от отсъствието на баща й.
Сега конкретно по темата – след проблемна и притеснителна бременност, свръхнеприятна раздяла и множество здравословни проблеми в едни момент животът ми отново се нормализира. Имам семейство, което ме подкрепя, прекрасни приятели, собствено жилище и добра работа, която ми дава материално спокойствие. Въпреки че дъщеря ми си има детска стая, още от началото си спим заедно. И двете сме много любвеобилни и обичаме сме заедно и да се гушкаме. 3 години не можахме да се вредим за детска градина и бяхме заедно по 24 часа, като през това време не сме се спирали – ремонта на апартамента, излизания с приятели, пътувания. Тя е много общителна, не обича да стои на едно място и бързо намира общ език с новите хора около мен.
Въпросът е, че един момент се почувствах отново жена със съответните желания и нужди, започнах често, да не кажа непрекъснато, да мисля за гушкане и секс. Ясно е, че на първо място сме майки, но за да изплълняваме добре тази си функция и да не изтрещяваме, трябва и да сме жени отвреме-навреме. Ясно е също така, че една жена в такава ситуация трябва да е много деликатна и да внимава какво говори и вижда детето.
И въпреки че на теория е лесно да се дефинира, на практика е много трудно:
В периода, когато тя беше на 2-3 години, имах връзка с човек, който има дете от предишна връзка, така че имаше опит с деца и изградиха добри отношения с нея. Въпреки това тя много ревнуваше в началото, не му даваше да ме пипа и да ме прегръща. Знам, че много хора ще кажат, че пред детето една майка трябва да буде дискретна, но всяка жена, независимо с дете или не, има чувства и емоции и не може на 100 % да се контролира, още повече когато им няколко часа с един човек и се вижда с него през няколко дни. Имало е случаи тогава, в които ние още сме спяли, тя е идвала при нас и сме си доспивали заедно (не че аз много съм спяла в тези моменти, защото чувството за вина ме е човъркало непрекъснато, но и съм била толкова уморена, че не съм имала сили за стана в момента, в който и тя се събужда в другата стая, за да предотвратя тази ситуация).
Преди година и нещо се разделихме.
Оттогава досега не бях имала такива отношения с мъж, които да не могат да се скрият от нея и сега, когато отново има такъв човек проблемът е още по-голям. На 5 разбират, говорят и питат много повече отколкото на 2 и на 3. Когато дойде вечер, докато не я приспя (а това става трудно и късно) не се докосваме пред нея. Проблемът е, че тя е свикнала да съм до нея през нощта, върти се много и когато се усети, че ме няма, започва да мрънка, да ме вика, да плаче. Казва, че не иска да я оставям, да се върна да спя при нея и това неколкократно през нощта ...
Дали се случва в момент, в които ние сме в леглто и се гушкаме или вече сме заспали, на мен все ми е в главата и все я мисля. Последния път призори дойде при нас и въпреки че беше тъмно, ни видя прегърнати и спящи в леглото, заплака и се обърна да си ходи. Човекът, въпреки че няма деца, има племеници, с които много се занимава и много обича, т.е.познава действията и чувствата на малките деца и си тръгна, за да не се разстройва детето още повече.
На другия ден дъщеря ми сама започна разговора, поптита ме защо съм спала при него, а не при нея и каза, че не иска повече да го каня. Всъщност тя го харесва много, споменава го по няколко пъти на ден и много му се радва, когато е тук. Говорихме си доста, макар че не знаех какво е правилно да казвам и какво не ... Казах й, че я обичам повече от всичко на света, че тя винаги ще бъде на първо място за мен, но че понякога възрастните имат нужда от общуване, което малките деца не разбират.
Съдейки по себе си, едно добре възпитано и обичано дете не би трябвало да обвинявало майка си затова, че имала нужда и от малко личен живот. Знам какво е струвало на майка ми да отгледа сама първо мен и брат ми, а сега и осиновеното ми братче и ми е много кофти, че заради нас не е имала никакъв личен живот след баща ми. Не знам дали, ако беше намерила време да има такъв, съм щяла да я обвинявам, много ми се иска да мисля, че не бих била такъв вгоист, но не е сугурно ...
Около мен има и други жени, които гледат сами децата си и понеже сме много близки, си споделяме колко тежи липста на нежност и секс, особено в 30-те ни години, които за жената са най-активни в това отношение. Може би е и до темперамент, не знам, но едва ли има жена във фертилна възраст, която да няма нужда от секс. Разликите са може би само до честотата на тази нужда.
По време на такива вечери и нощи (макар че ги чакам с нетърпение) нито мога да се отпусна и да се наслаждавам на момента както трябва, нито се наспивам (ставам по няколко пъти да я успокоявам, а в промеждутиците се ослушвам и имам слухови халюцинации, че отново ме вика или хлипа) на другия ден съм като парцал – и физически и психически ... Вместо да се отпусна (след като в 95 % от времето съм отговрорна майка, дъщеря, сестра, служителка) се чувствам ужасно в / след тези моменти ... От друга страна знам, че трябва да ги има, за да говорим и за да намерим решение за в бъдеще ...
Струва ми се, че има някакво табу върху въпроса за сексуалния живот на жените, които отглеждат сами децата си ... Семеен колега, който ме сваляше известно време се възмущаваше как съм можела да правя секс, когато детето ми било в съседната стая! Питах го къде са техните деца когато те правят секс с жена си, с която не могат да се гледат и децата им растат в една отвратителна „семейна“ атмосфера! Но за обществото това е приемливото, а това, че една „самотна“ майка (това е тъпо определение, имайки предвид колко семейни жени са по-самотни от нас в съжителства с незачитащи ги простаци) си признава, че има нужда от личен, в това число и сексуален живот и че прави нещо в тази посока, все още потриса много хора! Не го разбирам това лицемерие и колкото и да ми се иска да не обръщам внимание на такива приказки, в моментите, в които се чудя какво е правилно и какво не се сещам за тях ...
Познати казват да я оставям отвреме-навреме при роднините. Майка ми обаче все още е много активна, работи по цял ден и гледа братчето ми, което е на 12. Леля ми всеки ден взима детето от детска градина, пазарува ми, гледа я когато се опитвам да ходя малко на спорт. Двете заедно, с цената на техни лишения, ми плащат кредита за жилището, за да можем аз и дъщеря ми да сме независими. Т.е. те ми помагат безкрайно много и повече от това не ми е удобно и не мога да искам, затова и няма вариант да я оствавям при тях, което може би е вариант за други жени в подобна ситуация. А и би било тъпо да я заведа някоя вечер и да им кажа, че имам желание и намерение да правя секс и затова, ако няма проблем, да я гледат. Странно, но точно с близките си роднини на една жена не й е удобно да говори за това (за разлика от приятелките и колежките например).
Моля, споделете как се справяте с подобни ситуации. Очевидно е, че с раздялата с БНД-тата светът, любовта, нежността и сексът не бива да свършват и за нас (защото те тези дилеми ги нямат). Все повече майки имат свободата да родят и да гледат децата си сами, ако това се налага (това си е направо привилегия, имайки предвид ситуацията допреди само 20-30 години, да не говорим за преди това, когато са били принуждавани насила да оставят децата си!).
Как съчетвате личния си живот с детето / децата, когато в свободното си време сте непрекъснато с тях?
Виж целия пост
Пиша по въпрос, който, предполагам, засяга повечето майки, които отглеждат сами децата си. Вероятно има подобни теми тук, но не съм попадала досега.
На 36 години съм, дъщеря ми е почти на 5. С БНД-то се разделихме, когато тя беше на 10 месеца и оттогава нямаме контакти. Тя няма спомени от него, знае го от снимки, а когато започна да пита, й казах, че има татковци, които не живеят с децата си, но въпреки това ги обичат. Може би точно защото няма спомени от малкото време с него, драми в това отношение, поне засега, няма. Като дете на разведени родители и на незаинтересован впоследствие баща, си давам сметка, че рано или късно такива ще има, но се надявам любовта ми, тази на семейството и приятелите ни да компенсират негативите от отсъствието на баща й.
Сега конкретно по темата – след проблемна и притеснителна бременност, свръхнеприятна раздяла и множество здравословни проблеми в едни момент животът ми отново се нормализира. Имам семейство, което ме подкрепя, прекрасни приятели, собствено жилище и добра работа, която ми дава материално спокойствие. Въпреки че дъщеря ми си има детска стая, още от началото си спим заедно. И двете сме много любвеобилни и обичаме сме заедно и да се гушкаме. 3 години не можахме да се вредим за детска градина и бяхме заедно по 24 часа, като през това време не сме се спирали – ремонта на апартамента, излизания с приятели, пътувания. Тя е много общителна, не обича да стои на едно място и бързо намира общ език с новите хора около мен.
Въпросът е, че един момент се почувствах отново жена със съответните желания и нужди, започнах често, да не кажа непрекъснато, да мисля за гушкане и секс. Ясно е, че на първо място сме майки, но за да изплълняваме добре тази си функция и да не изтрещяваме, трябва и да сме жени отвреме-навреме. Ясно е също така, че една жена в такава ситуация трябва да е много деликатна и да внимава какво говори и вижда детето.
И въпреки че на теория е лесно да се дефинира, на практика е много трудно:
В периода, когато тя беше на 2-3 години, имах връзка с човек, който има дете от предишна връзка, така че имаше опит с деца и изградиха добри отношения с нея. Въпреки това тя много ревнуваше в началото, не му даваше да ме пипа и да ме прегръща. Знам, че много хора ще кажат, че пред детето една майка трябва да буде дискретна, но всяка жена, независимо с дете или не, има чувства и емоции и не може на 100 % да се контролира, още повече когато им няколко часа с един човек и се вижда с него през няколко дни. Имало е случаи тогава, в които ние още сме спяли, тя е идвала при нас и сме си доспивали заедно (не че аз много съм спяла в тези моменти, защото чувството за вина ме е човъркало непрекъснато, но и съм била толкова уморена, че не съм имала сили за стана в момента, в който и тя се събужда в другата стая, за да предотвратя тази ситуация).
Преди година и нещо се разделихме.
Оттогава досега не бях имала такива отношения с мъж, които да не могат да се скрият от нея и сега, когато отново има такъв човек проблемът е още по-голям. На 5 разбират, говорят и питат много повече отколкото на 2 и на 3. Когато дойде вечер, докато не я приспя (а това става трудно и късно) не се докосваме пред нея. Проблемът е, че тя е свикнала да съм до нея през нощта, върти се много и когато се усети, че ме няма, започва да мрънка, да ме вика, да плаче. Казва, че не иска да я оставям, да се върна да спя при нея и това неколкократно през нощта ...
Дали се случва в момент, в които ние сме в леглто и се гушкаме или вече сме заспали, на мен все ми е в главата и все я мисля. Последния път призори дойде при нас и въпреки че беше тъмно, ни видя прегърнати и спящи в леглото, заплака и се обърна да си ходи. Човекът, въпреки че няма деца, има племеници, с които много се занимава и много обича, т.е.познава действията и чувствата на малките деца и си тръгна, за да не се разстройва детето още повече.
На другия ден дъщеря ми сама започна разговора, поптита ме защо съм спала при него, а не при нея и каза, че не иска повече да го каня. Всъщност тя го харесва много, споменава го по няколко пъти на ден и много му се радва, когато е тук. Говорихме си доста, макар че не знаех какво е правилно да казвам и какво не ... Казах й, че я обичам повече от всичко на света, че тя винаги ще бъде на първо място за мен, но че понякога възрастните имат нужда от общуване, което малките деца не разбират.
Съдейки по себе си, едно добре възпитано и обичано дете не би трябвало да обвинявало майка си затова, че имала нужда и от малко личен живот. Знам какво е струвало на майка ми да отгледа сама първо мен и брат ми, а сега и осиновеното ми братче и ми е много кофти, че заради нас не е имала никакъв личен живот след баща ми. Не знам дали, ако беше намерила време да има такъв, съм щяла да я обвинявам, много ми се иска да мисля, че не бих била такъв вгоист, но не е сугурно ...
Около мен има и други жени, които гледат сами децата си и понеже сме много близки, си споделяме колко тежи липста на нежност и секс, особено в 30-те ни години, които за жената са най-активни в това отношение. Може би е и до темперамент, не знам, но едва ли има жена във фертилна възраст, която да няма нужда от секс. Разликите са може би само до честотата на тази нужда.
По време на такива вечери и нощи (макар че ги чакам с нетърпение) нито мога да се отпусна и да се наслаждавам на момента както трябва, нито се наспивам (ставам по няколко пъти да я успокоявам, а в промеждутиците се ослушвам и имам слухови халюцинации, че отново ме вика или хлипа) на другия ден съм като парцал – и физически и психически ... Вместо да се отпусна (след като в 95 % от времето съм отговрорна майка, дъщеря, сестра, служителка) се чувствам ужасно в / след тези моменти ... От друга страна знам, че трябва да ги има, за да говорим и за да намерим решение за в бъдеще ...
Струва ми се, че има някакво табу върху въпроса за сексуалния живот на жените, които отглеждат сами децата си ... Семеен колега, който ме сваляше известно време се възмущаваше как съм можела да правя секс, когато детето ми било в съседната стая! Питах го къде са техните деца когато те правят секс с жена си, с която не могат да се гледат и децата им растат в една отвратителна „семейна“ атмосфера! Но за обществото това е приемливото, а това, че една „самотна“ майка (това е тъпо определение, имайки предвид колко семейни жени са по-самотни от нас в съжителства с незачитащи ги простаци) си признава, че има нужда от личен, в това число и сексуален живот и че прави нещо в тази посока, все още потриса много хора! Не го разбирам това лицемерие и колкото и да ми се иска да не обръщам внимание на такива приказки, в моментите, в които се чудя какво е правилно и какво не се сещам за тях ...
Познати казват да я оставям отвреме-навреме при роднините. Майка ми обаче все още е много активна, работи по цял ден и гледа братчето ми, което е на 12. Леля ми всеки ден взима детето от детска градина, пазарува ми, гледа я когато се опитвам да ходя малко на спорт. Двете заедно, с цената на техни лишения, ми плащат кредита за жилището, за да можем аз и дъщеря ми да сме независими. Т.е. те ми помагат безкрайно много и повече от това не ми е удобно и не мога да искам, затова и няма вариант да я оствавям при тях, което може би е вариант за други жени в подобна ситуация. А и би било тъпо да я заведа някоя вечер и да им кажа, че имам желание и намерение да правя секс и затова, ако няма проблем, да я гледат. Странно, но точно с близките си роднини на една жена не й е удобно да говори за това (за разлика от приятелките и колежките например).
Моля, споделете как се справяте с подобни ситуации. Очевидно е, че с раздялата с БНД-тата светът, любовта, нежността и сексът не бива да свършват и за нас (защото те тези дилеми ги нямат). Все повече майки имат свободата да родят и да гледат децата си сами, ако това се налага (това си е направо привилегия, имайки предвид ситуацията допреди само 20-30 години, да не говорим за преди това, когато са били принуждавани насила да оставят децата си!).
Как съчетвате личния си живот с детето / децата, когато в свободното си време сте непрекъснато с тях?
