Другите деца не искат да си играят с нея?!(в детската градина)

Възможно е да има някакво отношение между детето и негово другарче в групата.
Споделихте ли с учителката за това?

Ох, много ме натъжи поста ти.  
Ние имаме подобен проблем.
Дъщеря ми е на 5, ходи на детска в смесени групи(т.е. момичета и момчета от 3 до 6г). Вчера разбрах, че не е добре приета в "групата на момичетата" и й се налага да играе с 2 момченца само, за да не се чувства самотна. Тя е много силна психически, социална, устата, не търпи коментари, хитра и добре си преценява позицията. Живеем в чужбина, и въпреки че тя е владее езика без никаква разлика от местните, децата не я допускат. Дори най-добрите й приятелки, които до последно играха с нея, вече са включени в момичешката банда, а дъщеря ми не е.
Аз лично я насърчавам и дори и казвам, че не си заслужава да се бори за тази кауза. След като не я искат там, много важно - тя има много силни качества, добро превъзходство, умна е, и те не са й истински приятелки, след като не я искат в групата. Тя проявява разбиране и не си го слага много вътрешно, поне така изглежда. Остава си общителна, сговорчива, весела. При всички положения й казвам също, че няма нищо лошо да си играе и с момченцата, и не бива да се делят на групи.

От теб зависи да изградиш силен характер у детето си. Толкова е сложно и индивидуално. Сигурна съм, че в темата ще получиш много съвети, от които ще отсееш само перлите. Стискам палци твоята малка принцеса да преодолее срамежливостта си и да бъде обградена с приятели.
 

Наистина е много тъжно ! Според мен сподели с учителката, тя ако има желание все може да намери едно дете от 30 с което да си играе твоето. Ние имахме сходен проблем , защото миналата година дълго време не ходеше на градина заради болестите и когато отиде април вече всички се бяха групирали и тя може би седмица все ми се оплакваше. Казах на госпожата и тя веднага намери начин и я сближи с едно момиченце и така малко по малко започна с всички да играе. Също може и с някоя майка да поговориш, която ти се стори по-разбрана , да влезе в положение и да помогне.

Аз бих препоръчала също да я запишеш на някакъв курс по танци, спорт или нещо подобно, което да отключи таланта на детето и да я накара да преодолее срамежливостта си. Срещайки се с други деца в нова среда може да се сприятели много по-бързо и да се окаже, че тези приятелчета в детската градина просто не са нейн тип и подсъзнателно отбягва сближаване.
За една майка е много тежко да гледа как детето й се разочарова от взаимоотношенията, как приятели предават приятели или просто показват безразличие. За крехката детска душа това е много нараняващо. Прегръдки

Съгласна съм с горните мнения.Но ,според мен,трябва да и обясниш(достъпно),че не може да бъде харесвана от всички-с примери за взаимотношенията между големите.
  Учителката единствено с информация може да насочи детето към групичка сходна с нейната.
И да,аз бих досаждала много на учителката ПО ТОЗИ ВЪПРОС...
В компанията на сина ми има едно момиченце,което бе отхвърлено от ,,по отраканите лейдита''.Момчетата я взеха под своето крило и без нея не ходят никъде...

Аз бих говорила отново с учителките, бих ги помолила да я наблюдават няколко дена и да ми кажат, дали наистина не си играе с децата. Моята щерка все твърди, че не си играе с децата, много била тъжна на детската, все сама стояла, а като почне да разказва на кой какво била отказала, с кой на какво била играла и т.н. и виждам, че децата сутрин и вечер я посрещат радостно и я изпращат радостно - от начало й вярвах, после говорих с госпожата - тя ми изпрати и снимки, не нейни - снимани други деца, но извън фокуса се вижда, че моята е заобиколена от деца и си играят... така че не й вярвам вече. Единственото, което е вярно е, че предпочита да си играе с момчета, но това е заради брат й, има обаче и приятелки момичета. Така че поговори с учителката и виж, къде е истината.

Нямам съвет... може би по-скоро търся.
Не че много се надявам на някакъв, това, за съжаление... си е просто част от живота.
Приятелката на Давид от детската градина си е намерила нова приятелка в групата (ново момиченце, появило се е или в последната седмица преди ваканцията, когато него го нямаше, или по време на смесените групи, през ваканцията... може би по-скоро първото). Така или иначе, Маргаритка не иска да играе вече с него, а само с новата си приятелка, и той е много нещастен... През последните година и половина играеха - в градината - основно заедно. И някак оставам с впечатлението, че малко го е поотрязала "като кисела краставица"...


Сигурно повечето хора биха казали, че "голяма работа, приятелствата в тази възраст без друго не са трайни", ама аз като знам, че не е така... моята най-близка приятелка ми е такава от 6 годишна възраст, Давид сега е почти на толкова... Най-близкият приятел на брат ми му е такъв от неговата 8 годишна възраст - а приятелят му тогава беше на 6... Ами, как да повярвам, че са без значения? Точно толкова важни са си, колкото които и да било по-късни приятелства, ако не и повече. "Ако засадите дъб, не очаквайте скоро да се подслоните в сянката му..." И точно толкова боли. Ако не и повече - още не сме "обръгнали"...

Mоя син е на 9 години и мина през подобни изживявания....Какво направих аз-говорих с него,но не фокусирах вниманието му върху ,,проблема'',децата бързо си намират развлечения.Важно е да няма от наша страна драматизации,да приемаме нещата без  съжаление....Винаги има и други деца,които стават приятели!
Сега сам се справя в сходни ситуации,без много чувство и върви напред...

При моето дете не, че децата не желаят да играят с нея, а тя не влиза в контакт с тях. Още в яслата го прихванах този проблем. Тогава помолих каката на групата им да я поставя в игрови ситуации до/около други деца. Все пак в тази възраст не е изключено децата да не играят едно с друго. В момента (т.е. покрай едни сборни групи, които им завъртяха) пак се оказахме със същия проблем. Бях говорила преди време с госпожите да насърчават според възможностите им контактите с другите деца в групата (при нас проблемът е и в характера де, генетично предаден по моя линия, защото аз също не играех с другите деца). Има и други дечица в същата ситуация. Проблемът е у нас възрастните явно, защото детето чудесно играе с големите около него. Свикнала е да контактува само с големи хора и игрите й са доста белязани от това.  Сега казва, че си играе с две момиченца (едното беше и в яслата с нея, но тя въобще няма спомен за това), но когато те отидели да си играят с някой друг, тя си сядала на столчето. Сега се опитвам да обяснявам, че е нормално децата да менят партньорите в игрите, но ако има детенце, което в момента не играе и само гледа тъжно, ще бъде по-добре и за двете дечица да се съберат и да се опитат да си измислят обща игра. Защото всеки знае игри най-различни и когато си ги ги покажат, ще стане по-забавно.
Но все пак при нас го има факторът на по-ранната възраст, когато все още не са се сформирали лидерства и дребни кифленски войни на тази тема. Около петата година очаквам включване  и по тази струна, защото имам разни наблюдения върху девойки на тади възраст, които много държат да обясняват кой им е приятелка и кой не им е. В училище нещата загрубяват, защото там вече се намесват и хормони и войни за вниманието на момчетата.

pepa_ilkova, сигурна съм, че дъщеричката ти е отскоро в тази група, нали?
Бих помолила учителките за съдействие. Убедена съм, че чудесно могат да я "впишат" в игрите и на другите.

Детето не бива да усеща твоето притеснение. Понякога родителите драматизират и преувеличават някои проблеми без да искат и си правят лоша услуга... а и децата не винаги преживяват проблемите си точно така, както ние си представяме... понякога в техните очи, дори и да им е кофти в момента, нещата изобщо не изглеждат толкова трагични, реакцията на родителите ги прави такива.
С което не искам да кажа, че вашият случай е точно такъв, просто има и такава възможност.

И моят син имаше подобни проблеми ... първи клас е в клас, в който 2/3 от децата се познават и са били преди това заедно в градината. Съответно го изолират като нов елемент и не го включват в техните игри. Говорим си как е минал денят му, но никога не задълбавам излишно по проблема. Като ме вижда мен спокойна и той се успокоява. С времето започна да се вписва в пейзажа и си намери няколко приятелчета.
Учителката не съм я занимавала по въпроса.

Когато детето има добра себеоценка, няма излишни драми по въпроса вкъщи, и когато само /или с незабележима за него провокация от наша страна/ отвори темата - говорим спокойно и ако е възможно му дадем адекватни на ситуацията съвети, малко по малко всичко се нарежда.
Децата нямат нужда от притеснени родители и съжаление, имат нужда от модели за справяне с проблема, от разбиране и спокойствие...

Само дето е лесно предимно на думи, но не е и толкова трудно за приложение и на практика 

А затова, че плаче насън, да не би да е друг проблемът? Моят син така е ставал и плакал обикновено от страх от нещо ...

Мон, става дума не за първокласничка, чиято майка да ходатайства пред учителката да бъде помогнато на детето да се впише, а дете в предучилищна група, което според мен отскоро е попаднало там.
И знаеш, че е съвсем различно в градината, и в училище, където свободното време за игри е доста по-ограничено.

Моят син ходи на предучилищна в у-ще, там е почти същото - половината време "учат", другата половина си играят ... Понеже не е ходил на градина, там ситуацията беше същата.
Та нещата като поведение на родителя не са по-различни ... единствено, че ако е предучилищна в градина, а не в у-ще, е подходящо и с учителката да се говори.

Глупава работа, а? В края на краищата взех една детска книга, която авторът й ми беше изпратил, и я зачетох. Но скоро я оставих. Ужасно се ядосах! И ще ви кажа защо. Господинът направо иска да втълпи на децата, които четат книгата му, че те непрекъснато са весели и че просто не знаят какво да правят от щастие! Онзи неискрен господин твърди, че детството било изпечено от първокачествено козуначено тесто.

Как може един възрастен човек да забрави до такава степен детството си, че един ден изобщо да не знае колко тъжни и нещастни могат да бъдат понякога децата? (Използувам случая от все сърце да ви замоля: никога не забравяйте детството си! Обещавате ли ми? Честна дума?)

Защото всъщност няма значение дали плачеш заради счупената си кукла, или пък след години заради изгубения си приятел. В живота никога не е важно защо скърбиш, а само колко скърбиш. Детските сълзи съвсем не са по-дребни и често пъти са доста по-тежки от сълзите на възрастните. Но да не се разберем криво, драги приятели. Не е необходимо да се разнежваме без нужда. Искам да кажа само, че човек трябва да бъде честен дори когато това му причинява болка. Честен до мозъка на костите си.