Проблеми с ученето или какво знаем за дислексията! - 4 ДИСЛЕКСИЯ

Ти с такива не ми се измъквай! Има много литература и по ядрена физика, но човек, който знае за какво говори, може да го обясни с две думи, а не да праща другите да четат! Ако познаваш примери и методики, няма да ти е трудно да ги обясниш накратко и къде какво правят хората. Останалото е ала-бала и отклоняване, демек отсвирване на опонента. Тези стратегии и документи и аз съм ги чела, ама те не означават нищо на практика.

В крайна сметка мисля, че спор няма.
Всички тук се опитваме да направим това, което мислим, че е най-доброто за нашите деца.
Както няма две деца с точно "еднаква дислексия", така няма и двама родители с еднакъв подход и мнение.
Но всички ни обединява желанието да помогнем на децата си да коригират своите дефицити и да открият своите таланти.

Вярвам в някои неща:
1. Случват ни се само неща, с които можем да се справим.
2. В прераждането, кармата и свободния избор.
3. Ако осъзнато "пуснеш" към света нуждата си, без да изискваш по какъв точно начин тя да намери своето удовлетворение, това ще се случи по неочаквано добър начин.
4. Всяко нещо, което устойчиво във времето те кара да се вълнуваш приятно е нещо, което може да се превърне в твое "оръжие"/сила.
Сигурно звучи много отвлечено и абстрактно. Бързам да кажа, че ако трябва да сложа етикет на факта, че имам дете с дислексия, то ще е по-скоро "благословия", отколкото "карма" или "наказание".
Вярвам, че дете с дислексия се ражда в семейства, които имат капацитет да се справят с това. И че в крайна сметка това е скрита благословия за някой или за всички в това семейство. Стига да запазиш здрав разум достатъчно дълго, за да забележиш това.
Не се срамувам и не се чувствам виновна. Споделям с всеки, който има желание да ме слуша. Откривам много често срещу себе си човек, който има същия проблем или познава някой с такъв. Така отварям "канали", по които към мен да идва помощ под всякаква форма.

Детето си уча да не се отказва, когато му е трудно. Да не се срамува. Да мисли самостоятелно, да знае какво иска и да го заявява спокойно. Да разбира, че хората са различни по безкрайно много начини и че това е нещо хубаво.
И забелязвам, че съм станала още по-разбираща и толерантна и аз самата към другите.

Съжалявам дами, ако отклоних малко темата, но реших, че тук е мястото да споделя това, което ме тозмози напоследък.
И да, аз съм може би от по-амбициозните родители с големи очаквания към малката, винаги съм искала, т.е планирах да й дам добро образование в "престижно" училище,  което да й отвори много врати. Нещо, което аз не получих навремето. Да стане такава каквато пожелае, но да има възможност за избор, пред нея да има много отворени врати. И все повече ме е яд, че това най-вероятно няма да се случи. За какво елитно училище да мисля, след като тя в най-посредствената квартална детската градина не е от добре развитите (да не кажа, че е изоставаща) деца. И как да не се ядосвам след като на дъщеря ми от съвсем малка й се чете, обяснява й се, стемяхме се да й показваме света, да развиваме въображението и т.н., винаги сме се занимавали с нея, полагахме усилия. А в същото време наблюдавам друго моиченце от групата й (майката, на което има още две деца след него? познайте колко време има да му отделя!) как е по-ориентирано, по-развито, по-адекватно отговаря в битови ситуации и проявява такъв естествен познавателен интерес към света, че ми се плаче когато го видя... Все едно, че усилията ми отиват на вятъря. Знам, че децата не трябва да се сравняват. но всички понякога го правим понякога... Та затова реших да споделя с вас...

Та да се върнем към по-практичните части на темата - temp, пишеш,
"Дъщеря ми също е с дислексия - но това не и пречи да е издържала тежък изпит за първи клас и да учи в добро (по българските стандарти) училище. Тъй като съм го изпитала, знам основно в какво ще и трябва помощ - точно в това да не се подава на това че е "глупава", "мързелива" и т.н. Да приеме факта че за някой неща ще трябва да полага двойно и тройно усилия, за да има сходен на другите резултат. "

Как го постигна, как успя да я мотивираш и да я научиш, че е необходимо да полага повече усилия, да я накараш да проумее, че тя ще трябва да работи повече от другите.??? Дай някой практичен съвет?? А същевременно мен логопедката (пък и в клиниката) ме посъветваха да не я "натискаме" много, т.е когато работим това да НЕ се става с принуда... , а когато тя има желание?
Да, принципно съм съгласна, че ще в бъдеще ще е необходима ЖЕЛЯЗНА дисциплина. Но как напрактика да го постигнем?

dream09, можеш много усилия да вложиш и пак да не стане според плановете ти. Пък дори и детето ти да не е с дислексия. То и хора без такива проблеми, с образования и самочувствие не четат и не щат да го правят, пък какво остава за хора, с обективни затруднения. Не е до количество усилия само това. Ти разполагаш с определен човек, който има определени специфики. Няма как към него да приложиш стандарти, валидни за друг и да очакваш резултати, които се получават при друг.
На моите деца им чета постоянно от няколко месечна възраст. Едното започна да чете на пет години, другото- на седем /не говоря за познаване на буквички само и срички/. С едното математиката върви по един начин, с другото- по друг. Еднакви усилия съм положила- резултатите са си различни. И да ти кажа като хич не се впрягам.

Много зависи от вида на дислексията и степента й. Затова и работата с децата е индивидуална. Защото определено не е до количество и до натиск. Човек има предел. Децата- също.
Напр. относно нашите проблеми с четливото изписване ръкописните букви логопедът ни посъветва всеки ден по страничка- две упражнения да правим, без да товарим повече, което е направо нищо. Той си ги прави двете страници за 10 минути.
Понеже с другите изисквания учебни се справя си правим препоръчаното и то- вкъщи. Но това- за него.
Жената ни показа тетрадката на дете със сериозна дисграфия, което ходи редовно при нея. Упражненията са други, с друга интензивност, но в никакъв случай не се занимава постоянно с това.


E да бе прочела поне даденото до тук. Аз затова в него съм маркирала, че ако човек има интерес и прочете, може да се дискутира.
За мен първият документ, който си е сериозно проучване, анализ и съдържа изводи, е интересен, конкретен, точно със споделен опит от други държави и добри практики, с данни от изследвания за България и препоръки, но си иска четене.   Не общи приказки.
Е, не ангажирам никой да чете, но щом питаш и ти се отговаря... Не мога и да го прочета заради друг.

Dream09, все едно слушам съпруга ми в тази част: "...И как да не се ядосвам след като на дъщеря ми от съвсем малка й се чете, обяснява й се, стемяхме се да й показваме света, да развиваме въображението и т.н., винаги сме се занимавали с нея, полагахме усилия. А в същото време наблюдавам друго моиченце от групата й (майката, на което има още две деца след него? познайте колко време има да му отделя!) как е по-ориентирано, по-развито, по-адекватно отговаря в битови ситуации и проявява такъв естествен познавателен интерес към света, че ми се плаче когато го видя... ". Имаше две деца в предния клас на дъщеря ми, на чиито родители никога, ама грам не се е налагало да се занимават с децата, просто ловяха всичко от въздуха, както се казва, посещаваха купища допълнителни дейности (без необходима логистика) с много добър резултат, в 7 клас ходеха на курсове през зимната и пролетна ваканция, колкото да си "сверят часовника", изкараха отлични резултати на матурите, влязоха в най-желаните училища.... това си е талант и дарба, Божа работа.

На щерка ни пък, Господ й е дал дарбата да не й се окачва особено, че досега съвсем да е мръднало с нас, хайванчето...
Нас ни облазяват, че девойката чете много, има богат речник и разнообразни интереси, нея - че техните слушат рап и метъл и не я наказват за тройки... какво се случва вкъщи, само ние си знаем.

Та не шашкай себе си и детето, подкрепяй го, то ще си намери пътя и със сигурност ще те изненада приятно.

По темата за образованието: според мен, част от проблема в училище идва с все по-теоретичната насоченост на уроците.
На практика, точно по най-"трудните" предмети - физика, химия и биология, където е най-важно да видиш, пипнеш и усетиш, за да ти влезе в главата, преподаването е сведено до чисто вербална дейност - обикновено и поради липса на консумативи, но най-вече, поради недостатъчното време за преподаване на материала (което, впрочем, е проблем по всички предмети).
Т.е., това не е само проблем пред децата с дислексия, а пред всички деца. И спасението за всички е поединично - някои зазубрят, "изплюват" и забравят, други преписват, с трети родителите се мъчат до малките часове, четвърти тръгват на уроци, за сметка на свободното време, пети теглят една майна, с надеждата, че все ще изкарат някоя тройка...

Не виждайки перспектива това да се промени в обозримо бъдеще, моят начин да реша този проблем за моите деца е да разширя общата им култура и да им създам трайни знания, т.е., един определен (от мен) обем познания на дадена тема, които са преповтаряни, препитвани в най-неочаквано време, с повод и без, децата са провокирани да търсят факти в тяхна подкрепа или оборване, абе, гърч отвсякъде. И с втората, въпреки че тя не показва признаци на дислексия, засега, това ще започне даже по-отрано, надявам се да изпреварим момента, в който тази тема ще възникне в училище.

Честно казано, когато за първи път заподозряхме дислексия у голямата, започнахме да четем по темата и когато "диагнозата" се потвърди, изпитах невероятно облекчение. До този момент техниката на домашно учене беше или да й струпаме допълнителна литература по темата, на достъпен език и в съобразена с възрастта й форма, или да "смелим" информацията и да й я поднесем, пак в писмен вид (така учим ние с баща й). Сещате се, едно чисто губене на време от наша страна, особено когато баща й "развиваше" темата, защото почерка му е трудно четлив и после аз я набирах на компютър, с минимален резултат.

Е, сменихме схемата на действие с повече разказване от наша страна, обясняване на причинно-следствени връзки, повече визуализация и резултатите се подобриха. Друг плюс - това ни позволи да видим докъде стигат обективните ограничения на възможностите й и къде започват субективните, т.е., чист мързел (точно мързел, не демотивация ) и тотална липса на интерес към някоя тема, т.е., вече имахме база, на която да си избираме битките. Продължаваме с пробутването на литература, но вече предварително подготвяме почвата и коментираме след това, не само в контекста на учебния материал, но и на "нещата от живота". А и все по-често тя ни изненадва със самостоятелен избор на четиво, до което само сме се надявали да стигне някога.

dream09 пише следните редове с най-добро чувство, надявам се да ги прочетеш с такова и наистина да осмишлиш това, което ще ти напиша.

Няколко неща ми се забиха като пирон от твоите изказвания, ще цитирам по памет, за да не ги търся: "Баща и е бил много разсеян като дете и сега не се оправя добре в живота", "Ако знаех диагнозата му нямаше да искам дете от него", "искам тя да има доброто образование, което аз не съм имала". Не знам много за живота ти и на какво се базират тези изказвания, както и на колко си години ... но знам че да можеш да отгледаш едно дете с любов и търпения ... трябва да си "изчистила" тези неща от главата си. Трябва да си намерила твоето място и спокойствие и щастие. За съжаление изказванията ти говорят за доста силна фрустрация и усещане че не си се реализирала кой знае колко добре, изказванията ти към бащата на детето също не говорят за любов, уважение към него. Ти не си удовлетворена, от своето образование, от партньора ти и ... от детето. Спри и се замисли на какво се дължи това - дали на прекалено високи изисквания или наистина реалноста е такава. Помисли и как да промениш това, така че да те удовлетворява, но чрез промяна в теб, не в детето. Ако мислиш че образованиетоти не е много добро - в днешно време има достъп и възможност до много ресурси и форми на образование. Никога не е  и късно да започнеш нещо ново и да правиш това, което искаш. Ако реализацията на партньора ти (и гените му) не те удовлетворава - поговори с него и се разберете двамата - какви са неговите представи, неговата удовлетвореност, планове, мечти ... Ако просто ти искаш всичко да е най-доброто, най-великото и т.н. - светът не е идеален, той е много шарен и в това му е очаровението. В пъстротата и способноста му да те изненадва - както тепърва ще го прави и дъщеря ти ... Поговори с приятели, близки, ако трябва поговори 1-2 пъти с психолог - но изчести тези неща от себе си, преди да се захванеш с детето. Ако детето ти се окаже с дислексия (защото то е прекалено малко за да се каже такова нещо) - основно ще трябва да му подържаш самочувствието. А как ще го правиш, като по някакъв начин си разочарована от нея?!

Относно моята дъщеря - тя е с "чиста" дислексия - т.е. за нея проблем е езика, това да чете и да пише. Бавно, лека полека ще го оправим - защото няма начин. Трябва да се "оргамоти". Тя няма проблеми с математиката (акалкулия) и логиката. До тук речта не и е пречила толкова, защото тя е стигала само по един канал до нея - слухов. Сега ще е "страшното" - четенето и писането. За дисграфия е малка още да се каже дали има или не - но тя не е толкова страшна - за всички които имат проблеми с децата в това отношение - "маката му е" да се чете мното пъти вече написаното и да се оправят грешките. Те не се осъзнават, докато се правят, но после като четеш концентрирано по няколко пъти написаното и се виждат. Ката изкарвах изпити по български език и литература (вклъчая и тежки кандидатстуденски). Естествено и яко учене на граматика - ужасно е - но помага. Та дъщеря ми я подготвяхме ние - без да я насилваме, като и е трудно и обяснявахме логиката на нещата, ако не възприемаше нещо, пробвахме по друг начин - двама човека сме с различни подходи и т.н. Заради проблеми с говора ходи на логопед от 5 годишна - за изчистване на най-различни звучи. Последните месеци преди изпита бяхме помолили логопеда да работи с нея относно задаците за звуков анализ - да разделя срички, да определя звуците и т.н. Човекът си свърши работата! Вече какъв е бил неговият подход не знам. Но аз така или иначе точно в тази насока не можех да я науча на нищо. Та толкова - не сме я насилвали, не те съветвам и ти да го правиш. Криехме раздразнението си когато бъркаше и бъркаше едни и същи неща по сто пъти, поемахме дълбоко дъх и обяснявахме по друг начин. Обяснявахме как някой неща и на нас са ни трудни и т.н. Тя за сега върви амбициозна. Учила съм я че всичко може да постигне стига да го иска истински и да положи необходимите усилия. Не сме и обяснявали че изпита е важен и че видиш ли училището е добро и ако се издъни че настава световна катастрофа ... Напротив казахме и че отива на изпит, който държат всички първокласници - ако се представи добре ще може тя да си избере училището в което да учи - а тя искаше в това училище да учи ... и така. Получи се. Чака ме втори път това приключение с малката - да видим дали и там ще се получи.

p.s. Наистина не насилвай детето, а и то е малко още - обичай го и "ненадскачай" способностите му.

р.p.s. пускам без да редактирам, че нямам време - та моля за извинение и снизхождение за грешките   

Благодаря на всички за написаните мнения и съвети.

В тази връзка Гаргамела, можеш ли дадеш идеи за книги?

Моят син не желае да чете странична литература и аз в чудо се виждам, какво да му дам и е интересно за него.В 6 клас сме!

Kalona, всяко дете се интересува от различни неща, просто пробутваш, докато нацелиш вярното.

Ние вкъщи четем много, кошмар ни беше, че до 2 клас момата само комикси на Уинкс признаваше (и то толкова ги и четеше). Ходехме на кино, вземахме филми от видеотеката, после зачитахме с баща й съответната книга, с коментари "Това го нямаше/беше различно във филма", хилехме се на глас, книгата преседяваше известно време в тоалетната (при нас тя е и читалня), нищо агресивно ангажиращо, но постоянно "дразнене на сетивата". Почна с фентъзи, продължи с вампирски и вълколашки - нищо лошо, бабите излудяха, че само с глупости се занимава, ама на - пак си ги чете, но вече и към класиката посяга, разсъждава, сега чете "Идиот" и си коментираме (на баща й е любима), малко късно, но посегна към Джералд Даръл и Джой Адамс и се влюби, вече и пиеси зачита. Това обаче не й пречи да си купува разни японски комикси, тип Ю-ги-йо, лошо няма.

Едно познато момче, което сега е 10 клас и нищо, освен енциклопедии не е чело досега, зарибихме с Беър Грилс, почна да си купува и други книги от този тип - не е върха, но е начало някакво. Бащата се чудеше, защо не харесвал Винету и Майн Рид - ми за нас, дето друго нямаше, може да са били върха, ама сега са супер елементарни, да не бяха толкова описателни - да стават за 2-3 клас, но за тийнове...

Има хубави поредици за Пърси Джаксън, профанизирана митология, ама става, поредици от типа "Страховитото в науката", разни сървайвърски.
Подари му един ваучер за Хеликон за деня на будителите, с уговорка да е за книга, да се полута, пък виж към какво ще се насочи. Ако е повече пари - доплати му, даже глупост да ти се види, номерът е да започне отнякъде.

А какви филми харесва, kalona? Вероятно и към подобен сюжет книги трябва да се обърнете.
В VІ клас моят голям син беше на Толкинската трилогия, но зависи доколко му е интересен жанрът. После- Хари Потър. Даже Потър според мен е много по- смилаем. Сега чета на малкия, че той няма търпение да прочете набързо книгите /ІІ клас е, а обемът за него е голям/, а ги иска всичките за няколко месеца.

Ха, Judy, няма такъв момент при нас - аз чета избрани цитати, ама ако иска повече - да чете сама.  И малкото вече го работя така, въпреки че два реда й отнемат половин час.

Моите проблеми с четенето не са имали. Малкият си чете книжки от типа на "Писмата на един дакел", "Двойната Лотхен" и подобни, но те са малки, не са в такъм обем. И детски, точно като за възрастта му. Чете си гладко на глас и на ум, разбира какво чете, може да го разкаже. Аз край притесненията си с писането го наблюдавах много осторожно и в тази насока, т.к. първи си мислех за дислексия, а не за частична дисграфия. Тестове правих и сега му давам тренировки за четене с разбиране, да го видя как върви.
Например не му е бивало проблем от Карлсон да си прочете две глави поред през лятото след І клас. Просто след това му дотягаше и не съм го насилвала за повече.
Та не ми се е налагало да се притяснавам в тази насока.
Той обича и да съчинява истории. Писа лятото книжка за едни динозаври, рисува си я. С грешки, разбира се, но повествованието му е ясно. Още по- лесно му е да измисля приказки на глас. Говори гладко, все едно, че чете, а си съчинява в момента. Докато писането в ръкопис направо като че ли го спъва.
Не знам дали лоша роля не изигра постоянното напомняне от учителите, че е грозно и трябва да се старае повече.
 
Ние сме с писмените притеснения и жив ужас от писането по английски.   Миналата година чак рева и го отписах от един курс такъв. Вярно, че се изсилихме и той тръгна с деца ІІ клас, т.к. нямаше първолаци, като и те бяха начинаещи, като нас, но ме убедиха, че не било проблем. Оказа се, че е. Като чета тук децата какви проблеми с четенето и писането имат по български, та се сетих, че нашите по английски бяха същите. Пишехме като изоглавени така 3-4 седмици и се отказахме. Смени учителката и тръгна при една такава, която му хареса. Миналата година учиха само по картинки. Едва сега, като почнаха да вземат азбуката в училище, почнаха да пишат с учителката. Надявам се да е позабравил ужаса си от миналата година.
Иначе помни думите с интерактивните карти, които учителката ни дава за домашна тренировка.
Ще гледам какво ще стане тази година по това направление. Не съм с големи кошници, но то аз по принцип не съм такъв човек. Колкото може- толкова. Опитваме докъдето виждам, че може и оставям за почивка след това.  

Да се върна на Потър. Преценявам, че с този обем точно осемгодишният няма да се справи. Дете в VІ клас, обаче, би могло. Но пак- зависи. Споменавам книжките като такива, които биха били интересни за момче на съответната възраст, щом на моя малкия дори са интересни.  
Освен това ние предпочитаме да си четем вечер, преди да си легне той да спи. Това си ни е традиция, която е приятна и за мен, самата. Така съм правила и с големия. Не защото не могат да си четат сами.

Благодаря ви момичета!

Ще му купя наистина ваучер от Хеликон и после ще докладвам какво си е избрал

Още си спомням когато стана на 5 години, заедно отидохме до детския отдел на библиотеката и го записах като читател, с отделна карта . Така в продължение на няколко пъти вземахме приказки и енциклопедии.Не проявяваше особен интерес.Основно изяви желание да прочете поредицата книги с опити , енциклопедии за чов. тяло.
Отделно от малък му купувам много книги, /приказки, енциклопедии, опити, и т.н/, но така си отлежават вкъщи.Даже наскоро качих повечето на тавана, защото вече няма място в неговата стая.
От лятото на тази година, вече сам ходи до библиотеката и си взима книги - но какви, както Гаргамела каза, комикси и несъответстващи на възрастта му книги.Даже и библиотекарката се чуди от къде ги намира по рафтовете Оставих, не му се меся.Само като видя поредния такъв комикс и ми става тъжно......Лятото преди 6 клас, едвам прочете и то със заплахи Принцът и просякът, Серафим и Косачи.Научи 3 стихотворения- Хайдути, Братчетата на Гаврош, Отечество любезно наизуст.
Иначе да .. купих на Беър Грилс книгата, в която описва изкачването на Еверест.Започна да я чете, но му стана безинтересна и я захвърли.Аз обаче я изчетох.Това е в общи линии.Обяснявам ,че нечетенето на книги е причина за бедния му речник и допускането на правописни грешки, но май не ме разбира.

Дете е, kalona, предполагам, че ще предпочете книги със сюжет, с приключения, с екшън, а не пътеписи и описания. Грилс бива за гледане по ТВ, но за книгата му- не съм оптимист да е интересна за дете.
Криминалета влекат ли го?

Kalona, не се впрягай за комиксите, моята покрай тях зачете фенфикове - първо на български, после на английски, а сега даже прописа такива (покрай тях се научи да ползва проверка на правописа в Уърд ).