Проблеми с ученето или какво знаем за дислексията! - 4 ДИСЛЕКСИЯ

gargamela, Judy, kalona, dream09, temp, Mecho_Pooh - страхотни сте

Andariel - каква си ти? Амбициозна майка или просто перфекционистка. Не го приемай лично, но животът е един и много кратък за да го преживеем в нещастие.
Не разбра метафората ми за щастливи и нещастни хора... Шофьори са и неграмотните цигани, това не е критерий.
Живей живота си както смяташ за правилно. Няма правила за щастие.
Както писа моята добра приятелка Дороти, този форум е за споделяне, помощ и насърчение. Тук не сме да се съревноваваме, спорим или доказваме.
Лично аз нямам претенции да съм права. Непрекъснато търся, лутам се, падам и отново ставам. Понякога кървя.

"Това което го знаят и правят англичаните, се прави и тук, защото специалистите се интересуват и го прилагат."
Тук нищо не се прави!

"Дислексията не е пречка за вземане на диплома за средно и висше образование, включително в България, "

На колко години е твоето дете?
всъщност в България е много трудно за нашите деца да вземат дипломи. Всеки път съм преживявала истински кошмари и аз и тя при всеки изпит и матура. Вероятно при вас нещата не стоят така, за което искрено се радвам, без капка ирония го казвам. Нищо не може да ме зарадва повече от успеха на едно от нашите деца!
Моята дъщеря е на 19. Сега е студентка, но проблемите й въобще не са свършили. Толкова й е трудно, че понякога губя почва под краката си. Но винаги съм я обичала, насърчавала и вярвала. Аз съм непоправим оптимист и поради това, вероятно по твоите стандарти - абсолютен аутсайдер.
Момичетата, които пишат в тази тема имат нужда от подкрепа. Всяка от тях споделя опита си и тревогите си. И това им дава сили да вървят напред.
Аз с нищо не им помагам, но няма да спра да ги насърчавам.
Защото аз също, преди много години, четях непрекъснато книжки, разказвах на детето за всичко, мислех си, че ще учи в първа немска гимназия, после ще отиде в престижен европейски университет, ще получи шансове, които аз не съм и сънувала........но пясъчния замък се срути...
И какво от това? Нима нашите деца не могат да бъдат щастливи?
Могат! И ще бъдат!

За мен е непонятно защо изобщо я вкара историята с щастието.Ти сама разделяш децата/хората и правиш някакви твърдения кой как бил щастлив или нещастен. Щастието/нещастието са субективни изживявания. Образованието си е образование. Децата прекарват 12 години в училищното образование, плюс 1-2 години в ДГ и предучилищна. Не знам, аз сметки не съм правила за децата, нито съм им разказвала къде ще отидат да учат. Това, което за мен беше важно е да се старая да развивам що-годе равномерно и да  "покриват норматива" за съответната възраст, за да могат да минат на следващата стъпка. В детското развитие не се прескачат етапи, а докато детето не навакса едно нещо, не може да мине на следващото. Грамотността - четене и писане - са нови дейности за човечеството, но за добро или лошо, са се превърнали в основен източник за предаване на човешкото знание и за образоване. За мен това означава, че където има недостиг на умение или знание, трябва да се работи допълнително. Да, вярно е, всяко дете, всеки човек има своя капацитет, но това не означава да не се прави нищо и да се минава в позицията "системата е виновна, че не е направена по мярка на моето дете". Ми, не е по мярка, това е! Системата не е по мярка някъде и за деца без проблеми с ученето, но няма друг начин, освен да се работи допълнително. И аз не я харесвам системата, нищо че ужким моите нямат затруднения, но трябва да оцелеят и да се справят, за да се дипломират и да научат основните неща. Както показва и вашият пример, не сте оставили нещата , а сте добутали детето до университета, и ще се борите да завърши. Познавам студенти с дислексия, че и с много по-сериозни проблеми, затова написах, че дислексията не е причина да не завърши човек И висше образование, не само средно. За да стои под въпрос училищното образование, трябва наистина да са много, много тежки проблемите с ученето. Да, децата могат да се фрустрират от това, че не се справят като останалите, но пак пътят е допълнителна работа, за да могат да се движат напред. Трудно е и за децата, и за родителите, че и за специалистите, но няма друг начин.

Децата ми са гимназисти.

Така е! трябва да се работи с детето, независимо дали е с дислексия или не. Съгласна съм, че само образованите хора са свободни хора, че прогресът и цивилизацията се дължат на образование, труд и постоянство.
Но не може да се абсолютизира нищо на този свят, дори и образованието.
Аз много съм работила с детето ми, учила съм с нея 12 години, всяка вечер, всеки уикенд.
И точно заради това казвам отново - децата трябва да имат широка обща култура, но не на цената на ежедневен тормоз.
Разбирам. ще вашите деца нямат проблеми (това е страхотно).
Но едно е да пишеш и разсъждаваш по-принцип, съвсем друго е едно постоянно и непрекъснато усилие, което много бавно и не винаги дава резултат. И дори когато има резултат, той няма нищо общо с резултатите на другите деца.

Не е съвсем по принцип. И никъде не казвам за учене без почивка. За всеки е нужен ден почивка, едва се изкарва постоянно "на крак". Системата си е система. И писах, че това, което се прави в Англия се знае и се прави и тук. Не зная защо толкова се подценяват нашенското ниво. Да, вярно е, логопедичните услуги не са застъпени по здравна каса, децата са много, а училищните и градинските кабинети са малко, че терапията е скъпа..., но специалистите тук не са хванати от гората. Те го работят същото като западняците, просто тук няма материална обезпеченост, а се прави буквално от нищо нещо.

Да, но все пак, тук споделяме родители с "проблемни" деца, нямаме нужда от напътствия от учили хора без да искаме съвета от тях. Това за опита от Англия е споделяно тук и е споделяно колко работи, и е споделяно колко струва от пробвали родители. И е споделяно къде се работи и капацитет.

Margeli е написала уикенд, но знаем как е работила и че дава почивки и че я водела по екскурзии и приятни преживявания. Ми няма да ти се отчита на теб.

А и много компетентни специалисти са писали тук, включително работили по английските методи, отделно сме ходили на срещи с тях, на техни лекции.

Пак казвам, не искам да се превръща и да разводнявам темата с глупости. Например Andariel, както знаеш имам дете, което никога по курсове и школи не съм го водила и не съм се грижила за обучението му, но пък уби по резултати ходилите и сега продължава (не желая отговор). И като ми казват, не можело без курсове, е може. Остава и други да ми се включат в темата и ще се гръмна, направо ще правя нова. Не искам такива глупости (за темата)  да се обсъждат тук. Има си теми по интереси.

И да кажа, сегашното училище на малкия, не бих заменила за нито едно елитно училище. Невероятно позитивни хора работят там. В елитните и текучество на кадри, и проблеми с колективите, то ужасна енергия, а младежа сега в невероятна позитивна среда. Е пак се отклоних от темата.

Тоест, темата е затворена само за хора, които имат деца с дислексия, така ли? Тогава какво общо имат курсовете? Хубаво, аз съм ок с това! Всеки има право да прави каквото сметне за добре със и за детето си! Но не ми обяснявай какво да казвам и какво да не казвам, защото съм нямала дете с дислексия! Ако глупост за теб е всичко, което е извън твоето виждане, то поне да знаем! Защо мислиш, че само твоята или истината на хората с деца с дислексия съществува, и че на "запад" тревата е по-зелена? Защо реши, че Маргели трябва да ми се отчита? Не мога да разбера защо отношението ти към мен в момента е толкова агресивно, та чак и за глупости обявяваш написаното от мен. Какво лошо съм написала? Че начинът е да се работи с детето и да не се спира, че образованието е важно или че аз бих предпочила да дам пари за уроци и терапия на детето, вместо за имот, защото индивидуалната подготовка е по-ефективна от занималнята?

Andariel, изглежда това, което аз споделих те е провокирало. За решението ни да включим в ежедневието на семейството ни изграждане на семейно имение. Имение звучи претенциозно, просто е една празна ливада, но е нашата ливада, където възнамеряваме да експериментираме, да се забавляваме и да се зареждаме с енергия.
Може би подвеждащо съм се изразила в бързината, затова уточнявам:
НЕ СМЕ ГО НАПРАВИЛИ ЗА СМЕТА НА ИНДИВИДУАЛНА РАБОТА С ДЕТЕТО.
Инвестирали сме (и продължаваме да го правим, когато видим шанс) за последните години и в една година работа със Стела Богомилова, и в работа в къщи с една жена в първи клас, и в "курса" на Любов Миронова "Виолетовата жаба" и в подпомагане от ресурсен учител (не че това се плаща, де). Сега е трети клас. В къщи аз съм поела помощта с ученето, защото съм по-спокойна от мъжа ми и в повечето случаи успявам да си удържа желанието да избухна, като виждам че не вижда това, което е пред очите й. Отворени сме и продължаваме да търсим нови техники, подходи, методи, хитринки да излъжем дислексията.
Това от което сме се отказали са скъпи, продължителни и дублиращи училището форми. Както беше една година при Стела. Благодарна съм на жената. Тя беше първата, която ни успокои, че ще бъде трудно, но има справяне. Обясни ни какво е дислексия и преживяхме бързо първоначалния шок. Обаче това, което предлага за децата ни не може да го оповестява като фондация, защото са си чисти частни уроци (търговска дейност, с цел печалба). Това ни отказа, както и това, че не беше чак толкова полезно в нашия случай.
Нещо важно ми е останало от Стела и ще го споделя. Тя ни обърна внимание, че поради спецификата на нашите деца, те ще имат много учители. А родителите са едни. И тях няма кой да замести. Дислексиците още повече имат нужда от родителите си да им бъдат родители, а не още едни учители. Затова много внимавам да не изтърва тази си много по-важна роля, докато се правя на учителка. И това е което внася смут в решението ни в момента основно на нас да разчита.  И ние все още не сме сигурни, че сме намерили оптималното решение. Продължаваме да се оглеждаме и търсим как може да стане по-добре. За втория срок имам идея - като мине втора смяна, сутрин вместо на занималня, с нея ще се занимава майка ми (тя сутрин е свободна, след обяд е на работа).
В същото време съм на мнение, че всички в семейството са с равни права - родители, деца със СОП и деца без СОП. Не може цялата енергия и всички ресурси да се насочат за един член само. Децата (каквито и да са те) ще са добре, ако родителите са добре и т.н. схванахте идеята. Убедена съм, че един неделен ден в естествена природна среда ще се отрази много по-добре на всички ни, отколкото един ден в града. Първия път като я заведохме там (беше във втори клас) не знаеше какво да прави. Стоеше като в някакъв шок и не смееше да седне на тревата, да нагази в реката, да пипне буболечка и т.н. Буквално се ужасих. Пояснявам, че нямаме баби на село или вила. От къде детето да пипне жива природа.
И така, това е положението днес при нас. Утре може и да е друго. Продължаваме да опитваме.

Успех и на твоите дечица. Не ми се обиждай, моля те. Вярвам, че имаш само добри намерения, но надали можеш да разбереш напълно проблемите за дислексията, докато нямаш такова дете. Дори ние като родители не винаги напълно разбираме, ако самите ние не сме с дислексия. А дори и да сме, детето ни най-често е с "различна" дислексия. Изключително разнообразие има във форми, степен и проявление.

Аз искам да помоля, във връзка с нашия споделен на предходната страница проблем, свързан с писането по английски, какви занимания домашни препоръчвате да започна с детето /ІІ клас/ при вземане на азбуката вече изцяло в училище.
Значи твърдо резултати не дадоха миналата година изписването по няколко реда на думичките. Тогава, точно плака- не можеше да насмогне. Даваха им думи и той трябваше на следващия път да може да ги напише, но не успяваше. Тук е мястото да кажа, че това бе /и е/ и мой проблем по английски. Френски уча в момента с много по- голяма лекота. Немски съм учила в начален клас, също ми беше много по- лесно.
Когато му кажа думичките и смисъла им, той ги помни и ги произнася, но големият проблем е изписването им. Вероятно на български не сме имали такъв проблем, поради спецификата на нашия език- много по- голямо съвпадение между звук и буква, ясни правила за писане. Но в английския далеч не е така, както знаем всички.
На латиница чете букви без проблем, произнася ги на английски също, спелува, но когато чете латиница, го прави като на български: буква- звук. Затрудняват го неустойчивите съчетания от няколко символа, които се произнасят в различните случаи различно. Нямаше да е така, ако учеше италиански или испански, да речем, но с английския е мъка.
Големият лови английски от въздуха. С малкия не е така.
На интерактивните карти, които му е дала учителката, има рисунка и надпис на думичката на английски. Той казва думичката, но това е, защото е запомнил смисъла й и когато я види на картинка ще я каже. Запомня фрази, но да запомни как се пишат е за момента невъзможно. Не сме се и упражнявали още достатъчно. Но не съм сигурна как, точно, трябва да го направим.

Здравейте, момичета! Не бях влизала от три дни и съм пропуснала интересни дискусии. Мечо Пух, като четях за вашето ежедневие се разплаках. Защото и ние сме същите, със същите въпроси –откъде да намерим още време и как да не побъркаме детето от учене. Всичко пише бавно, с много подканяне... Също като при вас реклами и песнички от филмчета запомня бързо,за разлика от учебния материал. И ние ползваме УЧА СЕ, и на нас ни куца таблицата за умножение... Абе да не изброявам.
(За да съм с нещо полезна –когато не се сеща колко е 3 по 9 напр., аз й го казвам ,а тя го повтаря 10 пъти,като натъртва на отговора -напр. „Три по девет ДВАЙСседем.”След достатъчно повторения това се запаметява в двигателната и слуховата памет. Когато пак срещнем 3 по 9, казвам „устата ти го знае”. Тя го казва на глас и устата й сама „изплюва” отговора. При нас сработи –останаха ни само 3-4 ненаучени реда от таблицата.)
Чудесно е, че има време да си играе с братовчедите детето. Това е времето, в което си „гребва” дневната доза щастие. Също и за имението сред природата ви е добро решението. Напълно съм съгласна с теб, че трябва да преценяме кои са важните неща в живота и да взимаме решенията си, гледайки по-мъдро на нещата. /Защото само след 7-8 години никой няма да ги пита за обстоятелствено пояснение или  способи на картографиране./
Например не бих допуснала дъщеря ми да пропусне празници, рождени дни или екскурзии заради учене! Няма да забравя как на рождения й ден не дойде отличникът на класа, защото майка му решила да му прави тест по история. Тоест жертва се настоящето в името на бъдещето. Ами ако не дай си боже бъдеще няма? Освен празнотата би останала и една огромна вина. Правило първо: НЕ ПРОПУСКАЙ КУПОН!
Калона, стискам палци да се справяш! Била съм с бебе и първокласничка. Не беше лесно- къщата тъне в безпорядък, аз се карам с каката, че не пише, а бебето стачкува както се сети. Неслучайно първото му изречение беше:”Пиши си донашнатааааа!”)))). И ние сме с 2 по английски, но вие с математиката сте супер, а нашата има 3, защото загражда случайни отговори и уцелва. /Имаме уговорка като загражда „на тото” да не натиска химикала много, за да различаваме после сгрешения отговор от уцеления отговор/. И още едно наше правило: НЕ ПРЕДАВАЙ ТЕСТ С НЕЗАГРАДЕН ОТГОВОР!
И още малко за решенията. Например тази вечер дъщеря ми е на плуване. Но от днес за утре имат дълга домашна по математика. Вариантите са малко – 1.да отиде на тренировка , но без домашна,2. да напише домашната и да пропусне тренировка или  3.да й реша задачите, тя да ги препише и да отиде да плува. Сега ще отнеса много критики, но обикновено избирам третия вариант. Здравето е по-важно от десетичните дроби. Все пак наваксваме математиката в почивните дни. Дали така не я уча да играе нечестно – а честно ли е тя да има дислексия, а другите да нямат? Правило поредно: ЗДРАВЕТО ПРЕДИ ВСИЧКО!
Веси, благодаря ти, че си отговорила на Дрийм същото, каквото бих и отговорила и аз за наследствеността и второто дете. Ами ако беше наистина ДЦБ? Или Даун или аутизъм? За тези родители товарът на плещите им е толкова голям, че нашите проблеми ще им се сторят като прашинки по ревера. Имали двойки... На нашите деца нищо няма да им попречи един ден да имат семейно щастие и реализация. Какво повече...?
Temp , Margeli, Pouh, Dorothy ,моля ви, пишете по-често, действате ми някак ....благодаря, че ви има! А относно спора с Andariel – зарежете. Образователната ни система си е зле. Много зле. Яко зле! И няма как да е иначе. Причината е, че на децата се преподава вяло и скучно. Иска се плам, енергичност, отдаденост, а това няма как да стане ако си учител с мизерна заплата, поради което душата ти е свита от проблеми. Чета „Край на скуката в час” за частното училище на Рон Кларк. Чета си и си въздишам....

Прави сте момичета, положението винаги може да бъде и по-зле:

 "...Ами ако беше наистина ДЦБ? Или Даун или аутизъм?..."

Действа ми наистина много оптимистично ...

Често чета че децата не знаели таблицата за умножение ... аз също никога не съм я знаела ... но винаги си я извеждах ... има и някой хитринки за нея, особено за 9. Иначе на мен ми беше най-трудно да си извеждам умножението с 7 и с 8 ... но накраят ми се заби като пирон пресечната точка между двете 56.

Дара, какво означава това "зарежете"! Ако за твой пост аз кажа на другите "зарежете", само защото не си на тяхното и моето мнение (макар не виждам по какво се различава това, което пишете вие и аз), то ще ти хареса ли? Говори се за щастие, важните неща в живота, а ти се държиш грубо!
И, да, това, че пишеш домашното на детето и то после преписва, е грешно отвсякъде. Така нищо не научава. А тренировката си е тренировка - не може всичко друго да спре и да се учи до безкрай. Колкото за това за плам, училището на Рон Кларк е ала-бала. Този тип доктрини са въдици за родители с деца с дислексия или други затруднения. Системата, че е куца - куца е. В това спор няма.

А естеството на темата ми стана ясно - искате да си говорите помежду си и да се слушате как си говорите сходни неща, системата е виновна, има някакви методи, дето никой не може да ги разкаже с две думи, и всичко, което е различно от вашето виждане, минава в графата "остави, не се занимавай"! Ок. Само дето няма виновен.

Точно като при мен. Все едно, че за мен говориш. С девятката си изведох навремето начин - вадя от произведението на числото с 10 това, което умножавам с девятката. Не съм запаметявала наизуст. Точно със 7 и 8 ми е споменът, като при теб и точно то ми се е набило в главата.  Така и никой не разбра за този проблем. Реших си го някак си.
Текстовите задачи си ги решавах, но за сметките си помагах. Най- обичах геометрията. Там никакви проблеми не съм имала. Вероятно точно защото е пространствена. Като си направех чертежа правилно с обозначенията и задачата сама си се решаваше нататък. Допускала съм дребни грешки точно при пресмятането. После в средното училище ни позволиха елки и не съм имала проблеми с математиката, точно.

Дами, давайте хитрини за писането по английски, плийз. Събирам идеи, различни от нескончаемото и безрезултатно при нас преписване на думи, че работа ни чака.

Андариел, има методи, но няма как да се разкажат "с две думи" /не е рецепта за супа/, поради спецификата на проблема. Това не е тема за общ лаф, а тема за спефични обучителни проблеми. Това тук пишат майките вероятно от години и това е реалността- с понятието "дислексия" са наименовани различни по вид и степен специфики и начините на работа с конкретното дете са различни.
Аз, напр., споделих с няколко майки на лични съобщения това, което правим с моето дете за изписването на ръкописните букви. То е много специфично и няма нищо общо с това, което правят родителите на дете, имащо проблеми с четенето и разбирането на текст. Нито с онова, което правят родителите на дете с по- ясно изразена дисграфия.
Та в това се състои и спецификата на работа с тези деца- в индивидуалния подход. Това се и предлага в училищата, в които не нашенската система е всичко- друг начин на преподаване на материала и на изпитване.  Но това го писахме вече многократно и да не се повтарям повече в подробностите.
Апропо- коя майка тук се води от принципа: "Остави, не се занимавай!"? Аз съвсем друго прочетох в темата до момента. Точно тези родители, тук, в тази тема, се занимават в пъти повече от родителите на деца, без такъв проблем. Занимават се лично, всеки ден, с часове. И не търсят възможност да абдикират, а се питат къде е границата на полезното и откъде започва увреждащият тормоз.
Тази граница често се пристъпва и от родители с "нормални деца". Но тукашните, поради огромното време, което децата им и те хвърлят за обучение, са доста по- чувствителни на темата.И са наясно, че една болна амбиция е точно толкова вредна, колкото пълното неглижиране на проблема. Като при всеки проблем, между впрочем.
Истина е, че не само дислектиците приемат написаното различно. 

Точно така, очаквах темата да не е за общ лаф, а за конкретни неща, включително за информация за методи, които помагат на децата с дислексия. Ако не става с две думи, може с двайсет. Ако човек знае точно за какво става въпрос, няма проблем да го обясни и да даде един пример за илюстрация. А на мен ми е интересно, защото тези методи работят и при нормолексици. Аз дори съм си "крадвала" някои неща от специалната педагогика, но не съм знаела, че са някакви по-различни.

На мен ми е интересно как точно се случва този индивидуален подход, като във всяка образователна система има учебен план и учителите трябва да вървят по него, а урокът е разчетен да се покрие материалът за всички деца. Учителят обяснява едно за всички, а после отива при всяко от децата със специфични обучителни затруднения и на всяко обяснява според особеностите му? Мен това ме интересува - какво и как се прави на практика. Словосъчетанието "индивидуален подход" е също толкова неопределено, разтегливо и изпразнено от съдържание също като "важното е да има баланс". Все едно говори политик. Както виждаш, аз по-нагоре съм описала един точно определен проблем с ограмотяването и използвания обичаен за българския език принцип на ограмотяване, а не съм написала общи приказки да се заяждам. И аз самата описах в един от първите си постове, че дислексията е термин-шапка, а не нещо точно определено, и че има различни типове дислексия и проявите й. Едно е да не съотнася добре звук-буква и обратното (при четене), съвсем друго е да бърка оптично сходните ръкописни П и Т.

Andariel за какво е спора? Съжалявам, не се ориентирах какво стана, защо и най-вече какво още се дъвче? На мен лично ми се губят системите за дислектици - освен най-дърварската - влагай път пъти повече усилия, падай, ставай, изграждай характер, депресирай се и накрая наградата е че си горе долу на средното ниво. Индивидуален начин за обучение на дислектик е обучение, което не залага на стандартното - срички и сливането им ... просто защото дислектиците не приемат по този начин информацията и за тях това е непонятно, безполезно и неинтуитивно както при другите. Обучението само на фонеми е по-удачно за тях ... но толкова знам по въпроса. Не очаквам да се прави в училищата. В крайна сметка дислектиците не научават звучите и по тях да четат думите ... а дефакто вкарват в главата си милиони думи и като ги видят ги разпознават. За тях "КОН" не е тези 3 звука, а нещо уникално което значи това животно, които яздим. До колкото схванах, нямаш дете с такива проблеми - само като обща култура ли те интересуват нещата или просто лаф да става. Или идеята е да прилагаш тези методи при нормални деца? Иначе относно понятията - дислескията си значи точно това "трудности при четене". Последващите проблеми при образованието произхождат от това, че трудно се чете, трябва по-голяма концетрация и т.н. Дисграфията се занимава с проблемите с писането и не става въпрос за грешка от типа "п" и "т" ръкописни (което е само едно ченгелче в повече) ... а става въпрос независимо от начина как пишеш - ръкописно, печатно или на компютър да бъркаш тези букви, или "н" с "т" - както е при мен. Естествено (едвали ще учуди някой това) аз, когато пиша на ръка, пиша с печатни букви и използвам предимно големите печатни думи. Пиша също така бавно, което затруднява воденето на добри и обстойни записки. Та трябва да влагам повече ресурс, на лекция примерно, да помня нещата. Акалкулията засяга смятането - там изобщо не знам как стоят нещата, понеже нямам личен опит.

Judy не знам хитрини за английския, освен писане до припадък - просто е по-труден от българският за четене и за това е толкова тежка историята при него

p.s. при малки деца, с тежка дислексия се практикува да "правят" буквите от глина или друг податлив материал. Сами да изработват това, което чуват като звук ....