Любители на кучета - 34

При тебе вече е поставена "на масата "  дилемата :" кучето или аз "/,т.е. приятеля ти /.Ясно и категорично !И ти си принудена на избереш ,това , което ще е най -приемливо за тебе . Знам , че е много , много трудно , НО има ситуации , когато НЕ МОЖЕ да имаш всичко , което искаш . Прецени , кое ще ти е по - ценно и изгодно да запазиш . Дали приятеля ти  - явно живеете заедно , независимо от скоро или отдавна ; имате ,вероятно, някакви планове за съвместно бъдеще и т.н. .... Би трябвало да го познаваш от преди това като човек , характер , поведение .. Не се ли е случвало да коментирате и друг път , дори и не толкова сериозно,  отношението му към домашните животни , в частност -кучетата ? Никога ли не е изказнал мнение по въпроса или  просто ти си игнорирала неговите отговори ?  Казваш , че го е страх от кучета .  Може с това категорично изказване само да иска да стопира " в зародиш " темата куче , но може и да не е само " чисто фръцване " .
Колкото и да ти е странно или смешно  -има такива хора !Наистина !  Може , дето се казва , да е мъж -канара , пък да подскача като ужилен и да се пази като малко хлапе от някое ....йоркширче , да речем .Защтото е ...куче !  Нелепо е  , нелогично е , но е факт ! Това си е сериозен  проблем - фобия - и тя е изключително трудно преодолима . Особенно ако няма съзнателно желание за справяне с нея . Може да е имало причина за това му състояния  , може и да му е била "насадена от малък " без реален повод за страх  , може ,просто, да " се е родил " с нея . Малшанс -да случиш точно на такъв човек!  Казваш , че се ядосва , не допуска разговори на тема куче , обхваща го ярост само при вида им. Всички тези "симтоми"  , наистина на фобия ми приличат.  Съжалявам ! НЕ рискувай и не разчтай на това " какво си си мислила , че ...  ще се случи при вида на  малкото и сладко кученце ..." Това са прекрасни , идилични и пожелателни романтични мечтания , но за съжаление , само в твоята глава .Реалността може да се получи съвсем друга .
 Единственото , което ще постигнеш е :
1. Да подложиш на сериозно изпитание връзката ви .
2. Да рискуваш живота и бъдещето на едно невинно живо същество , само за да изпълниш дългогодишното си желание .

 Колкото и да ми е мъчно , не те съветвам да прилагаш каквито и да било " женски хитринки " и номера . Просто , както са писали повечето момичета ,тук , не го ли искате двамата , няма да се получи . НЕ забравяй , че в случая става въпрос за живо същество,  а не за произволен неодушевен предмет /вещ, мебел , техника , дреха , аксесоар и прочие /. Фактът , че преди време "като малка "/а това е било сигурно преди поне 10 -тина годинки / , за кратко време си имала куче , и предположението ти ,че според тебе си" се справила " ..... ,извинавай   , но не са  миродавни. Не бъркай ,като наслагваш ситуациите .  Просто времето , заниманията ти , ангажиментите ти , разбиранията  и приоритетите ти тогава и сега са много , много променени  .Нали ? Помисли си и ще видиш , че е така .  
Казваш , че ти ходиш по цял ден на работа , а той работи в къщи . Хайде , сега ,помисли и си отговори сама - как ще стане тази работа .Той и нежеланото от него куче цял ден заедно ! И как , мислиш , че няма да го ангажираш , с неговото обгрижване , когато точно в началото  ангажиментите са най -много .
Дали той ще изтрае всичките му белички , номерца , игрички, скимнете , тичане и прочие  занимания ?
Дали още първия ден няма на му отвори врата и да го шитне навън , да не кажа ,че при неговото положение  кучо може " да излети "и през прозореца . Вярвай ми ,чуваласъм и съм виждала всякакви ужасяващи и невероятни неща. и то от  хора , за които , дори и през ум не ти би минало да ги допуснеш .
Дори и в най -оптимистичния случай -да останат двамата в къщи , докато тебе те няма , дали ще ти е спокойно  ? На мене няма да ми е , защото постоянно ще ги мисля .
 Как ще се държи с него , дали няма да го затвори на терасата или в банята , дали няма да го е мушнал някъде да не му пречи - може би дори извън жилището ви /в мазето,  примерно /,   дали няма  да си излива яда и неприязънта към кучешкия вид върху него , т.е. да не го малтретира с наказания за всяка беля , скимтене , джафкане или опит за игра ?  Да ти казвам ли , че някои мъжете , могат да са отвратително жестоки и садистични гадинки  , когато не им е тяхната . Може дори да не ти предполагала наличието на подобни заложби / дано и да няма , де / , но трябва ли да ги откриваш за сметка на едно куче -бебе / щото от поста ти недвусмислено се вижда , че искаш задължително малко куче / .
Освен всичко това , най -потърпевш ще бъде именно кученцето , защото то ще усеща , че е нежелано  и мразено , ще усеща напрежението и отрицателните емоции .  Подобно отношение към него ще го " развали " за цял живот . Ще повреди психиката му , ще му нанасе ужасни поведенчески  нарушения . С една дума може да бъде  " осакатено " както чисто физически / достатъчен е един ритник /  ,то и в пъти по - страшно  психически ,  защото е невидимо в началото  , но много по -страшно .
Ще рискуваш ли всичко тона да стане реалност?
......
 Сега ..първо се извинявам за ужасните черни краски  , с които ти " нарисувах" картинката, но за съжаление,  това е напълно реален вариант  на развитие на вашия казус .
Всички останали имат своята по -голяма или по -малка доза оптимизъм за крайния резултат  .Но  са само пожелателни и илюзорни .

Моето предложение  / нали питаш за идеи / е следното .
Първо , трябва да  изясниш , сама за себе си , с този човек  доколко компромиси със себе си и желанията си ще си съгласна да правиш както в този случай , така и за в бъдеще . Защото , съвета , който ни го искаш е за "тактика " ,която да го НАКАРА    да приеме ТВОЯТА идея , понеже  той " НИКОГА няма да я ПРИЕМЕ с ентусиазъм " .... само  ей така .  Понеже аз  не знам и не мога да прилагам трикове и хитринки , не ги и препоръчвам . За мене ключът е РАЗГОВОР .Сериозен и открит .Може и болезнен , може и нараняващ , но най -вече изясняващ . Опитай се да разбереш защо е против . Защо така реагира на кучета .Общо взето си задай всички въпроси . И искай отговори . Може да се изненадаш  на какъв айсберг може да се натресеш . А може това да си остане само монолог - той просто да не " поеме топката " ; да си замълчи или да се ядоса , развика и да те " отреже " .
Второ .Ако се случи последното , колкото и да ти е мъчно , но се опитай да си извоюваш поне ново зайче , за да си запълниш" празнината в сърцето ". Подобна алтернатива за мене е абсолютно Соломоново решение  -  и вълкът сит и агнето цяло .
Трето . Във всички останали случаи има шанс да стигнете до някакъв  консенсус. Ако имаш " разрешение "  за куче  не се спускайте веднага на ВАШЕ  , и най-вече на  малко бебе .  Както и аз , и другите момичета вече писахме , единственият "+" е миловидния бебешки вид .Всичко останало във вашата ситуация са "-". Ясно е на къде ще натежи катнарът .
Възможността е да не му "тръснеш" веднага един дългогодишен задължителен "съквартирант" . Започнете по -отдалече и по -неангажиращо .Покажи му , че както той /евентуално !/ е уважил твоето желание , така и ти проявяваш разбирани и съпричастност към неговия проблем със страха от кучета . Нека да не се почувства като " хванат в капан" , а има възможност за реакция .
 Опитайте се да бъдете поне за известно време приемен дом . Хем ще се пробвате дали е възможно такова съвместно съжителство , хем ще помогнете на някое животинче в нужда , хем ще е само за определено време. Понякога се търсят приемни домове само за няколко дни  или седмици . Може да се получи , той да се " промени "  и  твоята идеална картинка в умът ти да стане реалност  , но може наистина проблемът да е непреодолим . Обаче  ще знаеш , че сте опитали поне . Това е много , много важно .

ПС . На мене също не са ми позволявали да имам животно , разбирай куче или котка .  Настоящата наличност на  котките в къщи няма да  коментирам, но когато доведох кучето , майка ми беше категорично против .Само след няколко месеца я прие и в момента сме на фаза " поне като няма внуче ; добре ,че има куче ..."  Обръща се към нея   "..моето момиче " и т.н.  
 

Като малка винаги съм била плаха и предпазлива. И до днес съм запазила този изключително силен инстинкт за самосъхранение, но той вече е проектиран върху децата ми.

Когато бях дете, не познавах изобщо кучетата. Нямахме наше си, нито пък познати и приятели имаха. Всичките ми контакти с кучета бяха отрицателно заредени.  Хапана съм, олайвана съм, нападана съм, гонена съм от глутници... Като резултат, за мен кучетата бяха само и единстено опасни.

След като се омъжих, решихме да си вземем каракачанка. Живеехме в Симеоново. Къщата беше обрана скоро след сватбата ни (заминаха всички подаръци    ), а полицаите не ни взимаха насериозно (колко истории имам да разказвам, не е истина!). СОТ имахме, но аз исках допълнителна защита. Особено след раждането на първото ни дете.

Взехме Тера. Разкошна кучка, с мек характер. Беше на 3 години, като я отведохме удома. Сега като се сетя как ме беше страх и от нея... Хем я обичах, хем ме беше страх. Не разбирах кучешки и за мен кучетата бяха непредсказуеми. Затова я държахме на двора 

После дойдохме в Щатите. Тера, надлежно кастрирана, остана да живее при наши симеоновски съседи – много свестни хора.

Един ден, докато ровех сред книгите в кварталната ни библиотека, попаднах на издание, писано от Темпъл Грандин. Бях запленена от идеята, че животните всъщност могат да бъдат разбрани.

Темпъл спомена Сизър Милан. Незабавно грабнах негова книга. После поръчах първия диск от поредицата „The Dog Whisperer”. Изгледах всичките достъпни епизоди (от 1-ви до 7-ми сезон) като абсолютен наркоман: по няколко пъти, само това, нищо друго. Гледах Сизър докато тренирах, докато сгъвах прането, докато решех щерките. Изгълтвах по няколко епизода наведнъж. Мъжът ми и децата също започнаха да усвояват философията и подхода на Сизър. Заобсъждахме идеята да си вземем куче. Бях наясно, че няма друг начин да преодолея фобията си.

Няколко месеца по-късно се намерихме с Беро.

Сега дори не трепвам, ако към мен се е засилило лаещо куче. Ако има с мен някое от децата, го избутвам зад себе си. Ако Пухълът е с мен, пазя него, за да предотвратя сбиване.