Раждане в АГ"Света София"(бившата Тина Киркова) - 6 част

Elefteria, може да ти е от полза да изчетеш поне последните няколко месеца от тази тема. Аз лично писах сравнително подробно за разнообразни аспекти от престоя ни, вкл. това, което те интересува. Въпреки, че успях да се събера с детето си след 18 ч., повече не желая да си спомням и да се травмирам от това, което преживяхме. Както и от това, което се случи на близки за мен същества в същите моменти и от това, което се случва в настоящето на други близки за мен същества. Абсюлютно нищо не оправдава безобразната липса на информация за децата. Направо се радвам, че не съм лекар и не разбирам нито с каква игла ги бодат, нито какво ме лъжат в очите...
  

Ето как беше при мен, детето е на три дни, родена 18 дни преди термин, една от детско ми вдига ужасен скандал, че не качва въобще, че е спаднало теглото бая, защо не го храня и т.н. След идването на кърмата детето е вече ужасно пожълтяло и спи, че пушек се вдига, не мога и не мога да я събудя за хранене, единият път проспа 7 часа без да яде, не знам дали е от жълтеницата или защото се храни добре. Следващите два дни не мога да намеря никой, който да ми даде информация дали качва, дали тази жълтеница е нормална или не е. Единия ден ми я връщат с бинтована ръчичка, единствена от бебетата около мен, правили са й някакви изследвания, така и не разбрах какви и за какво. На пети ден все още без грам информация разбирам, че няма да ни изпишат, както очаквам ако всичко е наред, и още не мога да разбера дали качва, дали е добре, какви изследвания са й правили и защо не я изписват, а я задържат. Когато отидох вече и вдигнах скандал се оказа, че на детето нищо му нямало, било много добре, качвало завидно добре, изследванията били рутинни, резултатите ок, а защо я задържали, ми така, защото била дребничка и да я понагледали още един ден. Представям си, ако имаше нещо. Накрая ми идеше да нахълтам там и да ги избия всички, усмихната леля последния ден спаси колежките си.  

На нас пък "едричък се е родил" (4.400) ни костваше този още един ден, в който хвърлях боб аджеба защо не ни пускат, като е време вече... Детето яде като разпрано, пълни гащи на поразия, всичко му се оказа наред... Абе да не точат нещо от здравната каса с тези допълнителни дни 

Хем е така, хем не е...
Аз родих мъртво бебе там по-миналата година... и сега хем уж ми е добре бебето, хем го държат там и аз... пак сама в стаята без бебе... всичкият ми кошмар се завърна с пълна сила, чак се изпокарахме с мъжа ми в деня след раждането, защото аз само ревях...

Редно е сведения да има за всички, изчерпателни, поднесени с уважение към майките. И достъп до бебетата, това да не е бебешки затвор. Като не могат да ги хранят като хората, ми да викат майките да ги кърмят или хранят на ръце, да ги оригват.
А професионалните им практики не ми се обсъждат...

Видях колко негативи се изляха върхо неонатолозите...та да напиша.
Детето ми се роди един месец по-рано. Беше един ден в ковиоз за да се аклиматизира по-добре. За този един ден ме пуснаха да го видя два пъти.
Никога не е хранен със шише от тях. Дават им от едни като малки чашки...така че сигурно са се променили нещата но искрено ме учудва.
От опит знам, че и да са му давали АМ...всичко е в главата на майката...моето засука и беше дългокърмено бебе. Лично аз го набухах с АМ на изписването за да си осигуря спокойствие. Това не ми попречи по никакъв начин на кърменето.
В деня на изписване ми казаха, че ще ми кажат дали ще ни изпишат след 10 часа. Когато излезат всичките изследвания. И голямо важно, че идваха роднини от провинцията...щях да ги върна ако се налага заради детето ми.
Колкото до даването на информация на мен винаги съм ми давали може би поради факта, че никога не съм се зъбила. Въпрос на комуникация между ДВЕ страни.
За сметка на това присъствах на разговор между неонатолог в Токуда с родители на дете с ларингиален спазъм на 2 м. Родителите единствено питаха дали яде детето....как докторката да обясни ,че има по-важни неща от храненето на този етап.
Това по повод обяснението на Котката Мара за оригването...понякога има по-важни неща...ясно е че при нея има доста по друг фактор.
А между временно докато бях там една майка в следродилна депресия беше изпуснала бебето и му беше счипила черепа. Може би ако не й го бяха дали след хилядите й молби щеше да е по-добре.

Да се включа и аз в темата за лошото отношение на персонала от неонатологията. След като първия ден информацията за бебето беше - "на антибиотик е за 5 дни, защото е родена голяма (4.250)", от тогава нищо, на 3-тия ден ми я връщат със шише с глюкоза и на въпроса ми защо, отговора беше -"не знам, сведения в 12.30". В 12.30 стоя и чакам за сведения, а лекарката се крие, след няколко опита най- накрая се появи някаква начумерена лекарка, която ми заяви че няма да ми даде сведения и ми тръшна вратата. Аз упорито пак звъня на звънеца и тя пак излиза още по-сърдита и с такава ярост ми отговори на въпросчето, че чак изтърва папката с изследванията на детето и се разпиляха по пода.
Но най-интересното беше,че в деня в които трябваше да ни изпишат ни нямаше в списъка. На въпроса защо, пак същия отговор "не знам сведения в 12.30", е тогава вече не издържат - те ми затварят вратата, аз звъня и искам да говоря с лекар. Докато накрая решиха да проверят каква е ситуацията и се оказа, че на моето име са сложили номер на друго бебе. Голям кошмар изживях в тоя ден, но все пак със щастлив край.

За сведения за бебето, на мен лично тогавашната шефка на неонатлогията идваше да ми ги дава в  стаята, д-р Стоичкова-превъзходна жена, самата тя беше и на секциото, сега и при раждането на дъщеря ми беше тя. И при нас даването на АМ не попречи на кърменето.

Пред очите ми в термолеглото я храниха с шише - с огромна дупка. Изяде 2 мл, 5 изтекоха покрай брадичката й, и останалите 3 ги изхвърлиха. Аз както уж бях устата, не смеех нищо да кажа, за да не ме нарочат и да я държат още по-дълго. Бяха я нашвяткали с глюкоза до козирката, двойно на дневните й нужди, тя спи като пън, събуждане няма. Два излишни антибиотика - по протокол. "Сведения днес няма да има.", крясъци по коридора, че съм нахалница, защото си искам бебето и т.н.
Като си я взех, всичко си дойде по местата, засука, всичко 6.
Аз им казвам, че е имала 5 мекониални изхождания за деня, те - "това нас не ни интересува". Аз ей така  , защото съм педиатър и на много по-големи бебета питам на всяка визитация за изхожданията и диурезата...

По въпроса с оригването - когато ти казват, че ти държат детето, защото повръща, а после го хранят по гореописания начин (дето и аз ще повърна, ако така ми сипват млякото в гърлото) - не е никак маловажно.

В момента ми се случва точно това - не ми го дават, защото повръща, тикат му шишето както е легнал...На 4 дни е и му дават м/у 5 и 10 мл АМ, тъпчат с глюкоза до откат...

УЖАС!

Ужас, и моето повръщаше, само че за щастие беше при тях само 24 ч. и аз бях подписала, че не искам да я хранят, та не са разбрали.

Въпросът при мен беше, че нямаше кой да даде тази информация. Никой не минава на визитация в посоченото време, а когато отида да попитам никой нямал право да ми такава информация, "Питайте докторката"  . Единия път ми казаха, че имало раждане долу, другия път ми казаха, че имало спешен случай и били заети с него, два пъти ми казаха да чакам в 12,30  в стаята да минат, никой не дойде... За каква комуникация говорим тук?

абе въобще така става,че трябва да сме благодарни,че сме живи и ние и децата ни...пък каквото било в родилния,било..

Безкрайно съм изненадана да го прочета. Аз освен шишета друго не съм виждала да се внася и изнася в Детско. 2009 и 2013 г., за протокола. 2009 г. детето ми беше 5 дни на системи и бяхме разделени, предавала съм кърма и съм влизала лично да я дам - пак само редички с шишета, шишета...
Пък за двете страни на комуникацията... как мислиш, колко от нас са си позволили да се "зъбят" на лекарите, които им държат детето в ръцете си... пардон, в отделението си? Най-малкото ако си с ума си, ще си любезен и учтив, независимо как ти тече кръв от сърцето и какво искаш да сториш на хората, които те унизяват с цялото си поведение. Но си с изцяло вързани ръце и те се възползват най-безсрамно. Това е положението. С избор на екип или без, борбата с Детско е просто немислима...

Нещата, които си написала за кърменето, просто няма да коментирам. С най-добри чувства, чудесно е, че детето ти е било толкова приспособимо. Радвай му се, да е живо и здраво.

И аз да споделя мнението си за неонатолозите в ТК.
Родих преди 7 месеца там.Родих нормално,така,че моето бебче си беше с мен през цялото време.От самото начало,въпреки,че изрично казах да не ми носят добавка/шишенце с АМ/през 3 часа ми се носеше!Освен това моето бебче непрекъснато след всяко хранене връщаше понякога повече понякога по-малко.Никой неонатолог изобщо не обърна внимание на това - а това си беше рефлукс,при него главичките на бебетата задължително се поставят на по-високо като леко им се повдига матрачето откъм страната на главата му.Много често обаче ми го връщаха след тоалет оповръщал се,без обаче да са сложили нагъната пеленка под главичката му.Имах чувството,че понякога го правят нарочно,защото аз все им повтарях за рефлукса.Изтръпвах когато сутрин ми го вземаха за визитация и броях минутите докато ми го върнат.Слава Богу престоят ми беше кратък там!
Като цяло мнението ми за неонатолозите там е крайно,крайно негативно.Никой нищо не ти казва,държат се с теб като с някаква нахалница,която им досажда с въпросите си за бебето й.А според мен това трябва да са най-търпеливите и отзивчиви хора там,защото страховете на една майка за детето й са огромни и именно те са хората които могат да ни успокоят и да ни подкрепят.