А след болестта?

Баланса е труден. Ние сме с подобно заболяване, но моя син е на почти 15 години.
Борим се вече 4 години. В началото от свръх амбициозна майка, каквато бях преди разболяването минах на другата крайност - каквото иска, както иска, колкото иска, само да е ок. Осъзнах, че не е добър вариант. Баланса го намерихме ( надявам се ) с много, много говорене и разбиране. Отнасяме се с него като със здрав човек -има си и задълженията и правата. Когато видя, че му идва много, отпускам малко режима.Опитвам се да го амбицирам за нещата, които са важни - да ги поиска и той. Отстъпвам пред маловажните. И най - вече не му позволявам да ме манипулира с болестта си.Сега е малко по лесно, защото порасна и разбира доста повече от преди. В началото действах малко на пазарене.Иска нещо - ок, но ще стане срещу нещо, което аз искам - учене, писане или нещо друго зависи от ситуацията. Притискам на моменти доста, като се съобразявам дотолкова да не му е противопоказно.
За- ами ако....Ако питаш за това - не се свиква. По скоро се свиква с мисълта, че ще го мислиш.Аз лично не правя дългосрочни планове, по скоро краткосрочни и се опитвам да ги изпълнявам.
Според мен, детето усеща, че поради заболяването може да му се позволи всичко, усеща различното отношение към него. Затова опитай да се държиш с него все едно че нищо му няма. ( това се отнася основно за всички видове по - възрастни роднини) и съответно да изискваш от него необходимите неща.Дано намериш баланса по скоро, на мен ми отне доста време и и мисля, че още не съм го намерила изцяло.

Разбирам те донякъде ,защото и ние имаме подобна диагноза ,но не сме проявявали агресия .Защо не се посъветваш с психолог?Ако не можете да си позволите ,то поне се обърнете към училищният.Мисля ,че ще помогне.

Благодаря, момичета! Явно всеки сам трябва да решава и да преценява. А страхът... Желая ви здраве и сила!

А страхът ,о-ооо боже не искам да те плаша ,но поне за мен си остава за цял живот!Но всеки както казваш преживява нещата по-различен начин.Добре ,че не мисля затова постоянно ангажирана в работата си.Макар с времето нещата да се пооталожват.Пожелавам ти много кураж и сила в борбата.