В момента чета ... 16

Завърших "Размишления в катраненото буре" снощи. Страхотна книга! И дори е още по-страхотна, ако човек познава в някаква степен ирландската народопсихология, тъй като тогава ще оцени още по-силно колко революционни са изразените възгледи по отношение на католическата църква. Но това е по-скоро нюанс в книгата. Мен най-силно ме развълнува разбира се личната история и докосването до душата на главния герой. Погледът отвътре към Вселената на "различните". Препоръчвам книгата! А аз с удоволствие бих прочела и други книги от същия автор.  

Продължавам с "1Q84".

"След багера", ама не е същата ...

  Аз току-що завърших "След багера" и мога да кажа, че отстъпва на Размишленията, но  също много ми хареса. 

Изключително забавна, увлекателна, поучителна и приятна за четене се оказа "Театър" на Съмърсет Моам. Намирам я за леката версия на "Мадам Бовари". 

Бях определила „Размишления в катраненото буре” за „моята” книга на 2012 г. (но като прочетох „Правек и други времена” на Токарчук тя зае първото място). И за мен светът на Лофти беше най-привличащото в книгата. Наистина не пропускай „След багера” на Джак Харт – ще видиш отново „ирландската душевност”.  По-късно се изненадах, че и „Морето” на Джон Банвил ми хареса както предните. Ех, ако имаше още толкова хубави ирландски книги, със същото усещане...


Преди ми действаше силно Ремарк, но сега ми е трудно да продължа, не знам как ще изкарам до края "Искрица живот" (въпреки очаквания "положителен" край ми е трудно да си представя как се живее след концентрационен лагер - примерно това, което видях във "Всичко свое нося със себе си" не  беше много оптимистично естествено... Може би предимно евреите са в състояние след война, след лагер да съхранят духа си, да продължат що-годе нормално или поне в "лов на вещици"). Само защото нямам друга книга сега, измъкнах Ремарк от втория ред. Вече май не мога да чета за концлагери, войни, колкото и да е силен и всепризнат авторът... По-добре за извънземни да чета, отколкото да приема, че това са деяния на човешката раса. Сега не страдам, не се вживявам, сякаш доста съм изчела по тези теми, макар във всички книги безумията да са в различни разновидности, но съзнанието ми отказва да приеме, че това не е фантастика. Засега нямам нужда от повече. Не искам да си слагам розови очила, но ми се ще да чета за човешки неща, да се надявам, че всичко това е в миналото (но друго ли се оказа в „Да дойдеш на света” – на прага на 21-ви век се повтарят подобни издевателства - да не казвам животински прояви, да не обидя животните...).

Най-после отивам  "на лов за книги" - библиотека, книжарница!

svet65 , благодарение на твоите коментари прочетох Размишления в катраненото буре, След багера, Правек и други времена, сега чета Морето.

 Изключително съм ти благодарна, че коментираш и увличаш с коментарите си. Не натрапваш мнението си, а го изказваш по начин, който провокира книгите да бъдат прочетени.
 
 Правек прочетох преди няколко дни. Не останах въодушевена до края. Началото и докъм средата на книгата бях в искрен възторг. Невероятен език и изказ на авторката. Страхотно се чувствах, четях на глас на мъжа си.
Размишленията ми харесаха повече от След багера.
 Може би от тези четири книги слагам на последно място Морето.От книгата очаквах повече. Много описания, много нещо. Те ме изморяват. И книгата е един безкраен разказ, почти без пряка реч. Това също ме мори на моменти. Чувствам, че чета, а не мисля.

 
 Но и четирите книги са стойностни и също бих ги препоръчала горещо на тези, които не са ги чели. 

Абе бая го натрапвам като пиша за една книга по десет пъти, ама...

Дааа, два-три пъти май имаше по едно изречение пряка реч  (чак ме стреснаха, беше ми  необичайно: мисли, терзания, спомени и изведнъж - някой говори?!  ) Но все пак и тя се намести в сърцето ми.


Като избутам Ремарк, започвам

М. Мацантини ме накара да заобичам Босна. Няма начин Иво Андрич да не довърши работата. По едно време не ми се занимаваше с балкански истории, но мисля, че в момента ще ми хареса тази тема и се надявам да затвърдя убеждението си за „единната човешка същност”.

Не знам предстоящото за мен музикално събитие № 1 дали няма да омаловажи силата на тази книга, но все пак ми се ще да започна нея, а не друга.

 
Аз не че съм заобичала Босна, но си изрових едни новели на Иво Андрич, които майка ми е купувала през 1979 г - тя си го е записала. Дори я има прословутата "Аска и вълкът". http://www.bgbook.dir.bg/antbook_old.php?ID=5410

Може да прочета нещо като се поосвободя и да се запозная с творчеството му.

svet65, докато си на балканска вълна, бих ти препоръчала и книгата на Кустурица

, както и документалния филм за него на Георги Тошев, "Балкански хулиган", но не знам къде може да се гледа.

Нали негов е и проекта Каменград,  посветен на Иво Андрич и "Мостът на Дрина".
Също така и книгата на Андрич "Разкази за особняците и малките хора". Всичко това, абсолютно ненатрапчиво, разбира се   

Благодаря, NеDа,
тъкмо търсех информация за филма на Кустурица. Дано стане "голям" като старите му...
"Мостът на Дрина" ще ми бъде добро продължение, след като четох "Хамамът Балкания" за Байо Соколович=Мехмед паша Соколлу (нали е строителят на този мост?). Исках сега да отворя и "Хамамът", но рзменила ли съм я, подарила ли съм я...? Имам спомен, че беше написана малко сухо, но тогава още повече се засили усещането ми за делението "мюсюлмани-християни" като нещо абстрактно или някак пресилено...    

И аз по същия начин, записвам и търся, всичко коментирано от svet65! Страшно заразително ми действат коментарите и. Веднага започвам да търся коментираните книги и досега съм повече от доволна!

Благодаря ти, svet65! 

Продължавай да ни радваш, все така!

Тази книга чета в момента

 Книгата на Кустурица е много хубава- наистина се чувстваш "у дома" като я четеш

Чела ли си "Босна - моя съдба" на Силва Нешева? На мен ми хареса. Войната в Босна и Херцеговина е обрисувана с цялата си "прелест" с помощта на различни гледни точки и обикновени човешки съдби.

В духа на събитията в момента 
Книгата е невероятна и за съжаление пълна с истини