Нужен ми е поглед отстрани ...

А онова упражнение с перспективата след десет години помага ли ти? С него ли се виждаш?

И на мен си ми от съфорумките, които харесвам и ми е мъчно да те видя тук.

2 Bad - говорихме . Спокойно , на по чаша вино , без скандали и истерии / всъщност това при мен няма как да стане / . Каза да , разбирам те , мисля че си права ... до другия ден , когато пак се започна с глупостите - излезе така от цялата работа , че аз искам всички да ми козируват , че сама съм си виновна , че съм се нагърбила с отговорна работа , домакинство , пълната грижа по воденето и вземането на детето и т.н. А аз просто казах , че не може така ... не може всичко аз да върша . Той преди много помагаше , но от две години някъде насам , направо е като примадона 
И взе да ме хваща яд ... Аз работя , вечер вземам детето , прибирам се да готвя и да пишем домашни , гризе ме съвестта едни ботуши да си купя и накрая излиза , че съм някакъв изрод , който само командва и дава нареждания 

Естел , не знам ... ако си затворя очите и го карам както досега , няма проблем да съм с него след 10 години . Но не ми харесва картинката ... Може би съм ядосана , но аз съм от типа хора , които много търпят , но писне ли им , няма връщане назад ...

Елия, кофти .. не мислех, че сте говорили. Обаче вие сте и резултата е нулев. Ей тука млъквам, защото в моя такъв период се разведох ... хубаво си помисли и ако сметнеш, че няма оправия - знаеш. Ако обаче вярваш, че това е период и ако е останала капчица любов, уважение и разбирателство между вас - помисли пак. Уф! Успех, мила, съжалявам за това, което ти се случва !  

П.С. И спри да правиш всичко! 

2 Bad - много ти благодаря за милите думи  Много ми е приятно , че срещам такава съпричастност и разбиране тук 
Но знаеш ли - аз не съм нещастна от случващото се , не го приемам зле ... не страдам никак даже . Искаше ми се просто някой да погледне нещата отстрани , защото бях започнала да си вярвам , че наистина съм зла и проклета 
п.п. Вече спрях да правя всичко . Днес с малкия вечеряхме навън . Събрах на баща му разхвърляните дрехи и ги хвърлих в килера - да си ги търси там . Почвам да мисля повече за себе си ... 

Елия, докривя ми, като  те  прочетох.
Не знам  дали  страдаш от ситуацията или не, но  ми звучиш  тъжно.
Не знам  какво  да ти кажа, макар  че съм в  подобна ситуация- глава  на семейство  с две  деца, едното  от които  на  40   години
Ако  съдя  по  своите  преживявания/ колкото и  глупаво  да е  това  като  подход/ , си давам сметка, че  през годините, в които  сме били  заедно с моя мъж, сме минавали   няколко   големи кризи. Толкова  са  били  големи, че  самото му присъствие  у дома  ме е влудявало;инициирала  съм  разговори, в които  съм му  обяснявала, че  отдавна  вече  не чувствам  нищо  към  него и че искам да се разделим  и т.н и т.н.  Разплаквала  съм  го  с жестоки   думи. Мразила  съм  го  дори.
И...след известно  време, някой негов жест, постъпка, дума, абе нещо...пак са  събуждали  това, което   съм си  мислела, че вече го  няма  и  пак   съм усещала  обич, топлота  и милост  към него.  И ето  ни  още  заедно, не знам  докога. Но  аз  поне  не  се чувствам нещастна  с него, а винаги нащрек, защото  е от хората, които  винаги  с  единия  крак   са  на ръба  на белята.
Мисълта ми е, че може би просто  сте в период  на криза; понякога  тези кризи продължават наистина  дълго  и  тогава  ти се струва, че не обичаш човека  до  себе си, а всъщност  осъзнаваш, че си го обичал едва, когато  го изгубиш.
Ако  човек  е твърдо решил и нещата  наистина  са  опрели  дотам, една  раздяла   може  да се случи  много бързо.Така че  тази опция  винаги  ще я имаш, като  се има предвид че си напълно  независима.
Изчакай   да отмине  кризата  и  нищо чудно, след нея  да се  преоткриете, колкото и банално  да  ти прозвучи това.

Ами явно му е такъв моделът на човека.
Мисля, че това, че е добър баща не е никак за пренебрегване.
Въпросът е това, което те дразни в него доколко те дразни.

Тази негова раздразнителност има ли някакъв шанс като поулегнат нещата да се уталожи?
Аз съм малко такава. Като видя зора и не се стои покрай мен. Все си мисля, че на мен ми е най-тежко.

Много е изтощително непрекъснато да дърпаш и буташ в една връзка. Да даваш всичко от себе си и срещу теб да стои непроницаема маска, затънала в собственият си свят. Уверена си, че се справяш добре, но поради липсата на адекватни реакции от негова страна, започваш да се съмняваш в собствените си преценки и ставаш заложник на чуждата неудовлетвореност. И моят бивш съпруг е чудесен баща, но в сравнение с мен е емоционален инвалид. Аз си тръгнах защото моят свят е цветен и шумен, а не затънал в апатия и пасивност. Погледнато отстрани съм постъпила неблагоразумно защото оставих дом, семейство и не лош партньор. Да, но цената беше твърде висока защото повече от това да бъда практична, обичам да бъда щастлива и спонтанна.

Това наистина поражда голям конфликт със себе си .
Хем всичко е твоя грижа , отговорност , време , нерви и финанси  , хем накрая излизаш лошата , защото командваш .
Изпитала съм го и знам колко тежи ...
Ако другият си поеме отговорностите и си върши всичко в срок  , без напомняне до припадък , няма нужда някой да командва .
Не знам за такъв инертен тип доколко е досадно постоянно да му казваш , че нещо трябва да се направи и то не , когато той има настроение за това  , а в срок , но за мен това напомняне е просто изтощително ...
Защото изостане ли едно , изостават и другите неща и става лошо ... Напрежението расте и никой не печели от това ...

Елия ,  , казваш ще се срине ...
Ами ако се наложи да вземеш кардинално решение ?
Не казвам , че е така , но мислила ли си , че той просто е свикнал ти да се грижиш за всичко , добре му е така и те манипулира , разчитайки отново на твоята съвест и отговорност , че все така ще бъде ?

Много мъдрост и сили ти желая , да вземеш правилното за ТЕБ решение !  

И на мен ми мина същата мисъл и щях да попитам същото...
Елия, ок той ще се срине, а ти?Ти до кога ще издържиш и дали няма да се сринеш в един момент?
Не бих могла да дам конкретен съвет, но мисля че е хубаво да помислиш малко повече за себе си.Пожелавам ти мъдрост, сила и кураж !

їА той защо е спрял да помага? їСлед като ти вършиш всичко той какво прави? Ако ти си си му позволила да бъде "принцеса", освободила си го от всички ангажименти и го отглеждаши него като по голям син - грешката е твоя. Не си мисли че те критикувам или че се заяждам, аз съм била в подобна ситуация, с тази разлика че финансово хич не бяхме цъфнали и вързали, но след като се разделихме и погледнах на нещата отстрани разбрах за всичко съм си виновна само аз. Ако човека е слаб, нерешителен, мързелив .... си е такъв от самото начало, просто в даден момент сме слепи за тези "качества" или пък се надяваме с годините да има подобрение. Това е голямата грешка която допускаме. И още нещо, ако този човек е започнал да те дразни, не се заблуждавай че един ден ще направи нещо голямо и ще промени отношението ти и чувствата ти. Не мога да напиша с лека ръка - разведи се - защото това е много сериозно, но "няма семейство" когато двамата гледат в различни посоки.


Щастливи деца отглеждани от нещастни майки няма, а истинския баща си остава такъв независимо от обстоятелствата

Ето , това е истината !

Елия,
всиките ми приятелки са като теб - активни, оправни и способни, а мъжете им - не толкова... Все едно ролите са разменени и жените са поели мъжките функции, а мъжете дремят и мрънкат като кифли...
Много неща ми се въртят в главата, защото хиляди пъти сме обсъждали подобни ситуации, ще пиша по-подробно по-късно...

Елия не си губи времето с мъж с който не се щастлива и не обичаш.Потърси своето щастие на теб и детето на друго място.Вярвам че ще го намериш!

Защо смяташ, че детето ще е щастливо когато/ако мама и тати се разделят. Защо жените сте такива егоистки и мислите само за собственото си щастие, а детето как ще се чувства ви е през ...

Ако си направиш труда да почетеш тук малко повече, ще намериш мненията на много хора, които преди време са били децата в такава ситуация. И тези им мнения ще ти променят представите. Не се изказвай неподготвен, приятелю

Елия, сори за офф-а. Ама най-обичам влитащи незнайно от къде и раздаващи квалификации персони..