За частното образование, за частните училища (2)

И да, и аз си мисля същите неща.  При това аз имам личен опит. Извадих скоро на дъщеря ми (на 10 месеца) дървени пъзели и „нанизанки“, които сметнах че са подходящи за възрастта й. Синът ми веднага изкоментира, че имали същите  в ДГ (а там децата са над 3-годишни) Също представите му за заобикалящия го свят според мен бяха доста елементарни. Дали защото децата са на различни възрасти и обясненията се елементаризират, за да ги разберат и най-малките, или по друга причина – не знам. Споделям резултатите. И веднага давам пример. Ако за 3-годишно е ОК познаването на дните от седмицата да е равно на една научена песничка, то за 5-6-годишно критериите трябва да са малко по-високи (ако му се каже „Ще ходим едикъдеси в четвъртък“, то само да съобрази, че понеже днес сме вторник, това е след 2 дни; или да знае какъв ден ще е вдругиден; или ако му се каже, че нещо ще е след две седмици, то да не се пазари, че понеже иска да е по-скоро, не може ли да е след месец)

Та, такива елементарни неща като дните от седмицата, месеците, броят на дните в месец/година, часовникът и представата за време, елементарната география и история на Б-я и света и т.н. и т.н.... не дойдоха от ДГ. Бях ужасно изненадана, когато осъзнах, че той не ги знае. И трябваше да си ги обясняваме вкъщи. Не, че има нещо лошо, напротив. Никога не съм си мислила, че е работа на ДГ да ми научи детето да мисли, да чете, или смята. Но просто хвалбите колко бързо се развивали децата са част от рекламната брошура, а на практика това са нормални ДГ с обикновени деца.

И по повод възпитателната роля. Имаха прекрасни учителки (не всички, но тези, които се задържаха повече). Но пък да кажа, че винаги са били супер позитивни – не. Наказваха се и още как, също така са крещели – и те са хора. И друг пример. Синът ми споделя за свое постижение, което не е по силите и на някои възрастни хора. Той е изключително горд и развълнуван и очаква релевантна похвала, или поне да го оставят да разкаже. Реакцията е все едно е казал: „а пък днес аз сам си закопчах колана на столчето за кола“, т.е. суха похвала и пренасочване на вниманието към следващото дете.

Идиличната картинка как всеки с всеки е приятел – да, бе. Твърдо разделение на „малки“ и „големи“, „момичета“ и „момчета“. Големите не се мешат и не играят с „бебетата“. Момичетата рядко се канят на р.д. на момчета и обратното.  Това е нормалното, не възразявам. Другото е в брошурите и форумите. 

Арт заниманията им бяха много интересни и оригинални. Четяха много книжки, при това не бебешки (но това не е защото бяха Монтесори, а идваше от една от учителките) Но твърдо бяха ограничени в „материалите“.  Има купища интересни задачи в интернет, които могат да се принтнат и раздадат – Азбука на мисленето, крокотак, судоку за деца, лабиринти и т.н. и т.н. Не се прави, защото не е „материал“. Виждала съм само разпечатани картинки за оцветяване. Не всички обичат да оцветяват, обаче.