Съжителство без брак

Не знам за рамките на соца, но аз от 10 годишна пътувам по света, имала съм право да избирам държави, в които да уча, да живея, да видя, да общувам и т.н. Отгледана съм като човек, който може да избира. Имала съм право да избирам мъжете в моя живот и да избирам какви да ми бъдат отношенията със същите без да плащам данък обществено мнение. Имала съм право да избера, в кой точно момент от житейският ми път да създам семейство, да сключа брак, както и да избера, кога да родя, колко или изобщо дали да родя деца, съобразявайки се единствено със собствените си желания и разбиране за живота такъв, какъвто искам да го живея... и много други такива неща.
Майка ми, с която имаме точно 19 години разлика не е имала достъп до нито едно от тези неща, не поради липса на финансови възможности, а поради липса на подходящия манталитет и начин на мислене.
Дали един човек има, или няма семейство, как да нарича човека до себе си и т.н,, и т.н., на никоя тетка не ѝ влиза в работа. Преди всичко проявявам уважение към правото на избор на всеки един човек и намирам именно това за нормално човешко отношение.

Чудесно казано.

Обикновено тези, без право и възможност на избор - заклеймяват правото на другите -като липса на морал. Често съм го чувала и не се учудвам.

Това за посланието го обяснявам от културно-антропологична гледна точка, така да се каже, както ще го прочетеш в някой учебник. Когато ние се женихме, не е имало никакви причини да прескочим някоя от фазите, защото връзката ни съвсем естествено се развиваше в тази посока, бяхме уверени какво правим и докъде искаме да стигнем, нито сме имали някакви пречки. На практика времето между правенето и приемане на предложението, и сватбата навсякъде в европейската традиция се нарича "годеж", а хората " сгодени". И сега хората навсякъде в западния свят, че и в незападния се сгодяват, това е съвсем естествено в културните традиции на повечето народи.
Виж сега, има и нещо друго - когато една връзка тръгне добре и така да се каже, с благословията на родителите по правилата, тя има по-големи шансове да бъде здрава, отколкото ако от самото начало нещо не е съвсем донаправено, доизказано и има проблем във формулирането пред трети лица, включително от страна на родителите и децата, кой на кого какъв е.

ahasver, какво толкова рипаш и се палиш! Всеки се оправя със семейните си традиции и истории! . Майка ми, че и едната ми баба, е имала възможност и е кандидатствала и учила, а финансовите ограничения важат за всички, така че, тя може и да е мечтала да учи в Париж, ама като не е имало как да стане, е учила в България. В моето семейство и род, в семейството и рода на баща ми, винаги се е гледало положително на образованието и на момичетата, и на момчетата. И въпреки, че са били бедни, са гледали да направят каквото могат да си изучат децата според възможностите си и на което докъдето са му силите. Същото важи и за рода на мъжа ми - правили са каквото са могли, но са били винаги "за" образованието. Може да се каже, че за три поколения от сламеника и четирикласното образование сме стигнали до висшето образование. Сега всички внуци сме с висше образование (и от двата рода), а децата на всички ни са в добри училища и са отличници. Това само като илюстрация, че всяко семейство самичко си определя правилата и не може да се обобщава кога какви възможности са имали момичетата преди двайсет, трийсет или петдесет години. И между другото, всички са традиционалисти, когато се отнася до женитби.

 Имала съм и съм избрала нещата да са както си му е редът, защото за мен това е бил много важен индикатор дали момчето/мъжът е готов да направи всичко по закон. Ако беше започнал да шикалкави и да се дърпа, например да отлага предложение, обаче да иска да живеем заедно, или да отказва да се запознаваме с родителите, колкото и да съм била влюбена патка, все е щяло в един момент евентуално да ми светне, че не му стиска още преди да сме станали семейство и да имаме отговорности, а какво остава след това. Не всеки женен е стока, но ако някой се дърпа да са жени, а в същото време декларира колко обича другия и иска да живее с него цял живот и да ражда деца, то значи още от самото начало нещо не е съвсем наред.

Абе, Вили, да не би вие да не сте женени, че говориш за "дълбини на мислите на омъжените"? Отиди в темата за свекървите да видиш какви чудеса се случват, ще се избият за кенефа и кой кого да издържа и женени, и неженени, пък да си говорим после!

съжалявам, дълго стана.

Какъв Париж, като не спираш да говориш за цървули... 

Такъв, като за хора, които макар и с цървули са достатъчно умни, че да дават възможност на всичките си деца да учат, а не да спъват момичетата, само защото са момичета! Що, нещо се опитваш на цървули ли да ме обиждаш! Ако е така, жалко за теб, нищо не си научила от голямото пътуване по света!

и моята е на толкоз с 50г брак.
Завършила в Москва, омъжена за чужденец, който умишлено доведе в БГ.
Сигурно от липса на избор.
А баба ми (майка й на леля ми) е завършила в Шумен (при родители в Русе и Враца), педагогика. Туй е около '30те г. на миналия век.
Сигурно пак поради липса на избор.

А това, което си го описала за себе си винаги е важало за мен, надявам се да важи и за децата ми.
Но това няма нищо общо с епоха, манталитет, че и финанси, ако щеш.

В моето семейство няма, мъж или жена без висше образование, но да се сравняват правото на избор в сегашно време и същото от преди 20-30-50год е абсолютно несъстоятелно, особено за жените в общия случай, както споменах.

правото на избор си е все същото. Разликите са във финансовите възможности на хората и непредвидими житейски обстоятелства.

Едната ми баба е завършила педагогика през 40-те, защото е искала и винаги в училище се е справяла отлично, идвало й е отвътре, но сестра й не е искала да учи,  а не че някой я е спрял. И те са били селяни, баща й с четвъртокласно образование.

Изобщо не е същото правото на избор. Преди 40-50 години социалните условности са били направо смазващи. Доказателство за това е, че и до ден-днешен, както ме уверявате, положението 'разведена' изпълвало с ужас жените. Наред с непоклатимия авторитет на родителите, ела да видиш за какъв избор става въпрос. Трябвало е много яка психика, за да надделееш.

Не знам от женска гледна точка какво е бракът, обаче ще ви кажа, че ей така като се позамисля, около мен няма нито един сериозен, улегнал, успял някак си житейски мъж, който да живее на семейни начала с жена си. Всичките са я направили своя съпруга. Говоря за мъже 30-50.

В общи линии ми прави впечатление, че линията на съквартирантството някак си минава и по линията на финансовото състояние и въобще на обществения статус на мъжа. Съквартирантстващите ми познати повечето са с нестабилни професии, не особено доходни или престижни. С честа смяна на работата, понякога дори и на професията. Някои от тях са в самото начало на кариерната си пътека...

Това са мои наблюдения сред моя кръг колеги, познати, приятели, роднини, а и... гледам и за известните мъже в БГ силно важи.

в момента говорим за образование на момичетата и жените, а не за разводите. И сега има семейства, в които момичетата са втора ръка хора и гледат да ги оженят. Точно преди 40 години, и то благодарение на соца, момичетата са получили на тепсия съвсем пълни права да учат, дори момичешката и женската образованост и развитие са били поощрявани на държавно ниво. В момента дори бих казала, че е по-рестриктивно, защото има цели професии и браншове, които са феминизирани и съответно заплащането е по-ниско.
За разводите не виждам каква е връзката с образованието.

Страхотна логика 
Че моят мъж /да ме прощават бракуваните, че му викам така/ има много по-висок доход от много от познатите ми, които са женени.
Е, спрете се вече. То не беше, че мъжете ни не ни обичали, не ни приемали на сериозно и пр. закоравели тъпизми, ами сега били и безмозъчни неудачници с пет лева в джоба 
На една моя приятелка, която е женена, мъжът й смята, че моя мъж се занимава с нещо незаконно, защото мозъчето му не може да побере как така някой ще взима толкова пари. Той си бачка нещастника на прехвалената му държавна работа за 600лв заплата и не може да допусне, че някой може да взима повече от това.

Да, но какво да учи, невинаги е решавало момичето. Дори соцът е трябвало да се бори с дълбоко вкоренени патриархални модели и е видно, че не е успял да ги пребори. А феминизацията на браншовете откога мислиш, че е, от двайсет години?

Какво друго мога да кажа освен: 

и  за логиката