Съжителство без брак

Е, ако на това не му казваш обремененост, аз бих я нарекла ценностна обремененост, здраве да е! Толкова си се натровила с гадостта, че само нея виждаш. Като лекар-ендокринолог, който не смее да изяде един бонбон, защото по цял ден в кабинета му идват диабетици и се смята, че сладкото води до диабет. Има си име в психологията, но не се сещам точно, някакво невротично състояние.

Отивам да си лягам. Ти утре провери как се нарича заболяването ми, че неудобна работа да не съм наясно със здравето си.
Винаги съм казвала, че трябва да направят промени в наказателния кодекс и престъпления, извършени от юристи да не се наказват, поради невменяемост 

Чак на невменяемост не се надявай! 

Анди - нещо се отплесна много. Какво значение има дали си подписала - ако като забременееш - той се окаже лайно, уплаши се и иска да избяга и да се върне при безгрижието и мама? Нима нещо ще го спре?

Ееее, що бе  

Анди, какво стана с диагнозата ми, че цяла нощ се въртях от нетърпение да я науча.




Ааа, има разлика. Както беше казал nofelet - на женения мъж му е "по-трудно да си тръгне" 

Вили, няма да го спре, но дадената дума все пак, за нормалните хора има тежест.

Хич не ми е до твоята диагноза, Джули!   Чакам статистиките за седми клас. Виж, ако имаш някакви подходящи контакти да помогнеш да ги изкарат по-бързо, можеш да помогнеш на всички седмокласни майки, че вече нерви не ни останаха!   Ох, то пък, бургазлии вече си ги изкараха най-съвестно хората, обаче за Варна и София ако можеш да дадеш едно рамо...

Какви са тези статистики, Анди 

О, стигнахме ли до диагнозите 
Якоооо 
Направо сама да си сложа такава, за да не губя време - аз съм емоционален инвалид без ценностна система и класически егоист, клонящ към завършен темерут 

Чак се чудя, какво толкова е харесал човекът до мен, че вече сто години не иска да си тръгне при положение, че съм отказала брак и не ценя тази институция 

Митове и легенди.
Иска ли някой да си тръгне, ще го направи, въпреки оковите на брака.

Да, по-трудно е от чисто бюрократична гледна точка. Затова има не малко женени, които са разделени и живеят отделно, даже с нови семейства, а не са си направили труда да се разведат. Това по-добър вариант ли е?!

Абе брак да има, за останалото - какво ти пука 

Абсолютно - важното е жената да не е с клеймо "разведена". 

Не откривай топлата вода. Никой не гледа сериозно на мъжа ерген в обществото. Един мъж с високи цели не може да си позволява да бъде ерген след 30-ата си година. (оставям на страна тези, които не са намерили любовта, ок, продължава да търси). Но... да има стабилна партньорка в живота и в същото време да предпочита неустановеното състояние на съквартирантство, просто не е добър сигнал. Истинският мъж не се страхува от нищо. Той е лидер. И когато обича една жена и е уверен, че това е ТЯ, просто действа и показва на нея и на света, че това е ТЯ.

Сериозен мъж с амбиции над средното не може да живее на семейни начала като съквартирант. Това сочи две неща - или го е страх и е неуверен, или жена му не иска да се обвързва с него (и двете неща са много лош показател).

Откакто съм женен, отношението на околния свят към мен определено е различно. Безспорно дава авторитет. А не мога дори да ви опиша колко различно се държат жените, с които общувам, към мен спрямо ергенските години. Независимо дали са ми подчинени, началници, колеги, бизнес партньори или просто приятели. Много е различно усещането. И да, изобщо не споря, че "женен" е етикет, който ми харесва. Много готин и престижен етикет е дори. Който каже, че не му пука как го възприема обществото, е лъжец. Или... независим човек т.е. такъв, от който нищо не зависи. Аз не съм такъв.

Да се събереш да живееш с една жена е най-лесното нещо на света. Да предложиш на една жена брак е съвсем друго ниво. И не ми казвайте, че подписът не значел нищо. Не значи нищо за вас, които ви е страх да го сложите За мен значи много. Където съм се подписал в живота си, съм се подписал с ясното съзнание какво съдържа този документ и какво поемам като дълг и отговорност с него.

nofelet , ок - ти се чувстваш добре като женен, усетил си някаква положителна промяна върху себе си. Няма лошо. Но да тръгнеш да лепиш етикети на хората какви са и да говориш с такава убеденост за тях, без дори да ги познаваш, е много високомерно. Има неженени хора, за които е вярно това, което казваш - че не се бракуват, защото не искат да се обвързват, за да се измъкнат по-бързо от връзката и пр. Но това не важи за всички.
И "показването на света, че това е ТЯ" се прави и по много други начини, не само с подписване на брачно свидетелство.

Нофи,
чудесно е, че се чувстваш добре в брак и смяташ, че това се отразява положително на развитието ти в кариерата и социалния живот.
При мен, обаче, подобен акт не би имал абсолютно никакво значение нито в работата ми, нито в личния ми живот, защото съм заобиколена от много шарени хора, за които няма никакво значение статута на останалите.
Моето отношение към някого също не би се променило от факта има ли брак или няма - просто това не е моя работа  

В това изречение се състои цялата идея на съквартирантството в днешно време. Много мъже спряха да предлагат Те почнаха да "повдигат въпроса". Те почнаха да "обсъждат".

А нещата са толкова прости. Има един въпрос: "Ще се омъжиш ли за мен?" и след този въпрос има два възможни отговора. Само два са. Не бих стоял и секунда до жена, която може да ми отговори на този въпрос с "Не". Или с "О, мили, обичам те, това с този пръстен е толкова трогателно, но кому е нужно, нали се обичаме? Един подпис нищо не значи..." Не мога дори да си представя как изглежда един мъж, докато слуша подобни оправдания.

Що просто не си кажеш, че те е страх да се обвържеш с подпис с този мъж? И да, ще му сложа етикет на мъжа ти. Съжалявам, но просто няма как. За мен мъж, който може да стои до жена, която НЕ ИСКА да се омъжи за него... е неудачник от много висока класа.