Вече го познавам по добре и горе долу мога да се ориентирам в поведението му. Ако иска да получи нещо се държи чудесно: отзивчив е, поздравява, весел е, помага ми, прегръща ме, прави ми комплименти. Така се държи и след караница когато се чувства виновен и иска да ме зарадва уж. В останалите случаи когато му отстъпвам, правя му подаръци, купувам му това което иска също нямам проблеми. Държи се добре и е сговорчив. Но когато нямам възможност да му угодя, да изпълня желанието му или не става точно това което той си е наумил е нещо страшно. Рев, истерия, обиди, агресия, хвърля предмети, прави ми на пук. Както си е добре изведнъж може да превключи. Съвсем незначителни неща могат да отключат у него това поведение. Например ако разделя последното хапче между него и брат му. Или ако не съм разбрала и съм изяла остатъка от вечерята му (половин кюфте). Или пък ако съседското дете е болно и не може да излезе да си поиграят. Така че моля препоръчайте ми психолог може би ще успее да ни помогне. Също се интересувам какво представлява терапията? Разговори само с детето или и родителя е там. Соц. ни работничка каза че може и да е семейна терапия. Имате ли идея тя какво представлява. Благодаря ви!!!