Имам нужда от психололог

  • 8 729
  • 53
Здравейте момичета! Моля да ми препоръчате психолог, може и на лични. Детето ми е стана на 5 години, а е при нас от 6-7 месеца. Все се надявах да се справя сама, но напоследък губя сили и желание. Също така се страхувам проблемите му да не се задълбочат.
Вече го познавам по добре и горе долу мога да се ориентирам в поведението му. Ако иска да получи нещо се държи чудесно: отзивчив е, поздравява, весел е, помага ми, прегръща ме, прави ми комплименти. Така се държи и след караница когато се чувства виновен и иска да ме зарадва уж. В останалите случаи когато му отстъпвам, правя му подаръци, купувам му това което иска също нямам проблеми. Държи се добре и е сговорчив. Но когато нямам възможност да му угодя, да изпълня желанието му или не става точно това което той си е наумил е нещо страшно. Рев, истерия, обиди, агресия, хвърля предмети, прави ми на пук. Както си е добре изведнъж може да превключи. Съвсем незначителни неща могат да отключат у него това поведение. Например ако разделя последното хапче между него и брат му. Или ако не съм разбрала и съм изяла остатъка от вечерята му (половин кюфте). Или пък ако съседското дете е болно и не може да излезе да си поиграят. Така че моля препоръчайте ми психолог може би ще успее да ни помогне. Също се интересувам какво представлява терапията? Разговори само с детето или и родителя е там. Соц. ни работничка каза че може и да е семейна терапия. Имате ли идея тя какво представлява. Благодаря ви!!!
Виж целия пост
# 1
Бих ти препоръчала да опиташ за начало със здрави нерви.В такива пристъпи или да не му обръщаш внимание /т.нар. игнорирай го/ или със спокоен и твърд тон да му обясниш, че не винаги може/става това, което иска. Описаното от теб поведение си е неосъзнат метод за манипулация, която в случай, че бъде толерирана ще бъде "оръжие" срещу теб във всеки един момент. Подозирам, че ако се хукне по психолози, може да продължи виждайки,че дори и "външни хора" му обръщат внимание.
Виж целия пост
# 2
Благодаря ти елхи, но аз вече опитах със здрави нерви и те са на привършване. Просто вече много се изморих и определено имам нужда от помощ. Ако го игнорирам започва да тряска врати, да блъска, да хвърля всичко което е пред погледа му и се успокоява до 10 мен, което е чудесен вариант. Ако така стане се радвам и ако няма много поражения по къщата:). След това го карам да събере всичко което е нахвърлял. Другия вариант е да се лепне за мен, да започне да ме блъска, удря и обижда. Аз отивам в някоя от стаите той след мен. Понякога ми позволява да го гушна, най вече когато се е набеснял и тогава започва да реве. Може да реве 5-10 мен. Ако тръгна да споря с него и да го убеждавам докато е сърдит става мен по зле. Вади безумни доводи и дори си вярва. На мен няма особено доверие. Все мисли че го лъжа, все мисли че нарочно не правя това което той иска. С него говоря след като се успокои. И той все едно ме разбира поне така изглежда, но уви до следващия път. Изглежда че изобщо не успява да се контролира. Много ми е болно и се чувствам абсолютно безсилна.
Виж целия пост
# 3
...... Много ми е болно и се чувствам абсолютно безсилна.

 Hug Ужасно ми е позната ситуацията. Нашето момиченце е на  5 и половина и тази есен 3 месеца живяхме в кошмар. Помогнаха ни психилози и то не един а поне 4 - дълбок поклон и благодарности.
В това състояние си давам сметка, че я вкарахме ние ... уж за добро. При нас е от 1г и 5 месеца. Мило, кротко детенце което постепенно зае шефска позиция. Миналата година по сложни причини беше на заден план в семейството. Давайки си сметка решихме да се "реваншираме" като я запишем на хубава частна немска детска градина и .... стана тя каквато стана. Вместо вежди да изпишем, избодохме очи. Кризата беше кошмарна. Прекрасният персонал на градината ни помогна много за да се фокусираме върху проблема, но трябваше да я върнем в старата градина, после сменихме групата .... работа с психолог 3 пъти седмично в градината и в събота допълнително, много занимания в къщи. Трудно ми е да кажа, че вече е Ок на 100 процента, но картинката е вече светла. не рева, не плача, тя е градивна и мила в градината (с малки изключения, макар и винаги с причина), концентрирана в заниманията. Все още има сривове в непозната среда когато е без нас за да я коригираме, даваме модел на поведение, разясняване - ски училище, пътувания ... Иска да е център на внимание понякога по неин си неадекватен и неприятен за другите начин.
Не се отчайвайте, кураж и търпение. Не подозираме какви кризи се случват в душичките на тези деца, които обичаме от все сърце.
Психолог трудно мога да препоръчам. Важно е да ви е на близко и лесно достъпно място. Има групи по арттерапия, барабано-терапия, подходящи са спортове и музика за хармонизиране и приучване към ред и дисциплина.
Успех   bouquet
Виж целия пост
# 4
В клиниката по детско-юношеска психиатрия "Свети Никола" в Александровска болница има много добри специалисти с голям опит в работа с осиновени деца и семействата им. Кимон Ганев и Доц. Стамболова също.
Виж целия пост
# 5
В клиниката по детско-юношеска психиатрия "Свети Никола" в Александровска болница има много добри специалисти с голям опит в работа с осиновени деца и семействата им. Кимон Ганев и Доц. Стамболова също.

За Александровска болница подкрепям мнението с 2 ръце. Що се отнася до доц.Стамболова имам резерви. За 15 минути "преглед" и срещу 50 лева, тя смело диагностицира детето, предписа му Нутропил  Shocked и каза, че след 1 година ще минаваме на по-тежката артилерия в лекарствата. Детеце я изпързаля както си пожела на събеседването. Доцентката каза, че била незряла за възрастта си - Мая я изпързяля както се иска на въпросите (била се шегувала обясни после). Примерно на въпроса "Доколко можеш да броиш?", тя отговорила до 5, ама сега не се сещам - Може да брои без проблем до 200 от 5-годишна. На въпроса "Колко крака има кучето на картинката?", тя отговорила 10 защото въпросът бил глупав и бебешки и т.н.

Докато екипът в Александровска болница е съставен от различни качествени, добре подбрани професионалисти - психолог, невролог, логопед, психолог .... Изследват декомплексно тето в продължение на поне 2 седмици. Правят професионално заключение, препоръчват терапия, включват детето в подходяща налична ако има места. Не предписват медикаменти без крайна необходимост.
Виж целия пост
# 6
Точно една от психоложкитев Св. Никола беше крайно неадекватна
Виж целия пост
# 7
Точно една от психоложкитев Св. Никола беше крайно неадекватна

Свети Никола и Александровска едно и също ли е Куку?
Виж целия пост
# 8
Свети Никола е детската психиатрична клиника в Александровска, но не казвам, че всички са зле, просто психоложката, която обследва детето не мисля, че беше достатъчно адекватна, но там има много психолози, далеч съм от мисълта да давам общи изводи за всички.
Виж целия пост
# 9
Здравей Шу-ши! И според мене би било добре да се обърнете към специалист, без да изчаквате. Има една много всеотдайна специалистка - психолог и психотерапевт, която работи от дълги години в сферата на осиновяването. Ако искаш, опитайте при нея. Ето това са координатите:

Теодора Танева
0878 688 926
teddytaneva@gmail.com


Успех!
Виж целия пост
# 10
Свети Никола е детската психиатрична клиника в Александровска, но не казвам, че всички са зле, просто психоложката, която обследва детето не мисля, че беше достатъчно адекватна, но там има много психолози, далеч съм от мисълта да давам общи изводи за всички.

Дай знак коя е моля, защото специалистът е много важен знаеш ...
Виж целия пост
# 11
Това е тя!
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=686970.0
Виж целия пост
# 12
Благодаря на всички! Мисля че намерих нашия човек!
Виж целия пост
# 13
Шу-ши, дано се включвам навреме. Аз осинових моето момиченце също преди 6-7 месеца, на 4 годинки е и това, което описваш като състояния и поведение при твоето дете ми е до болка познато.  За разлика от тебе обаче аз доста по-рано прецених, че имам нужда от психолог и сега при нас всичко е о.к. С две думи: полагат ти се безплатни консултации с психолог. Отиваш при социалната ти и искаш направление за психолог - ако си в София, препоръчвам ти психолозите от Анимус. Социалната ти трябва да изготви предложение до Директора на съответното РДСП и след неговата заверка пращат документите към организацията, където ще работят с тебе и с детето. От там ще определят психолог, с когото в началото ще работиш ти, след това, като преценят ситуацията се избира клиничен психолог за детето. А сега по същество - всичко, което описваш е типично за периода на адаптацията, особено за началните фази. Детето просто ужасно се страхува, че ще бъде пак изоставено, не е сигурно още в обичта ви и всички тези истерии, грубости и обиди са точно, за да те предизвика и да се увери дали го обичаш и когато е лош и непоносим. Съвет - когато изпадне в ситуация на истерия  го занеси в друго помещение и го остави известно време, без да му говориш и да го галиш - след известно време той ще се успокои и тогава вече можеш да говориш с него, защото вече ще те чува. Още нещо, което според мене е важно - повтаряй му, че той винаги е добро дете, но понякога прави лоши неща, но каквито и калпазанщини да твори, той ще си е твоето най-добро дете и ти го обичаш и когато слуша, и когато прави бели. Оказа се, че в главичките им нещата са разделени по различен начин и това разделяне на "добро дете" и " лоши неща" много помага - дава им увереност и спокойствие. Всичко това го говоря от личен опит. На този етап все още само аз се срещам с психолога, според нея детото се адаптира прекрасно и за сега все още не е дошъл момента за работа с малечка.
Мислех си тези неща да ти ги кажа на лични, но после прецених, че е по-добре и други осиновители да се информират. Истината е, че светът в главите на осиновените деца е страшно различен от нашите представи и работата с психолог дава големи шансове да правим по-малко грешки, особено в началната адаптация. Скоро трябва да има лекция на Теа точно на тема адаптация на детето и много се надявам в нея да са включени етапите на адаптация и най-вече характерните прояви през различните етапи - това на мене много ми помогна.
Питай за всичко, което те интересува - и тука, и на лични, важното е да се успокоиш, че това, което ти се случва не е изключение и е поправимо. И е характерно особено за деца, осиновени в по-голяма възраст! Желая ти сила! Ще се справиш! Hug Hug Hug
Виж целия пост
# 14
Питане до Алекс
Знаете ли направлението за психолог, което може да се съдейства от социалната за първите месеци от осиновяването ли се отнася или срока е по-дълъг.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия