Имам нужда от психололог

 Човек опитва всичко, което може да помогне. Вярвам, че изолацията беше нужна и полезна на цялото ни семейство.

Съвсем различно и в пъти по-трудно е осиновяването на дете на 6 в сравнение с осиновяването на дете на 1 година, а при детето на Пани има и видимо различен етнически произход, който усложнява нещата. И тази тема май се превръща в това, адаптация на по-големи деца. Обаждам се, защото я чета с интерес, макар че не ми се пише все още за нашата адаптация.
За да се стигне до такова наказание, вярвам, че ситуацията в къщата на Пани е била съвсем извън контрол и всички са били изпразнени емоционално. Не бих си позволила  да съдя , още по-малко да лепя етикети с пляскане по главата. В постовете на Пани  звучи такава тревога и умора, и такова желание за малко съпричаност  .
Гонят ги от училищата, и от форума ли да си заминават?

Уважавам всяка борба на осиновителите за постигане на сближаване с децата и желанието нещата да се подобрят! Тук никой не пише , че има много осиновители , които се отказват от тази борба и връщат децата в домовете. Затова за мен всеки вариант, чрез който постига резултат правилен. Не забравяйте, че голяма част от проблемите идват и от прохождащата толерантност  в нашето общество.

Мама Мерита, тук четат много хора, които са далеч от осиновителските проблеми и такива клюки като подчертаното са им добре дошли за създаване на нови градски легенди. Та за тях искам да напиша - не е толкова лесно и безболезнено да върнеш дете в дом след като е минало дело за осиновяване. "Връщането" може да стане само след дело за разсиновяване.

Не пишат, защото подобни случаи няма. Това да не са домашни любимци... Айде стига глупости (няма да се извинявам за оценката).

Вие съдебна практика от последните години ли сте чела, та сте толкова сигурна.

Процедурата по прекратяване на осиновяването НЕ Е ЛЕСНА и става само чрез съда, допуснал осиновяването.

Наистина спрете с глупостите

Много добре знам , че става през съда, това не значи ,че няма такива случаи! Освен това няма да го напиша ако не съм сигурна!

Пардон, сигурна си, че много осиновители завеждат дела, минават цялата съдебна процедура и разсиновяват непълнолетни деца?!! Ти лично за колко такива случаи знаеш? Не се заяждам. Интересно ми е.

Пани, така като те чета ми се струва, че не сте попаднали на правилните специалисти - психолози и/или социални работници... Мисля си, че общия път с детето ви би могъл да се улесни много, ако намерите вашия терапевт... Това, разбира се, не е лесна задача... Пожелавам ви успех!

Фуси, никой не е писал, че процедурата по разсиновяване е лесна. Но случаи на разсиновяване има, при това съм чувала, че през последните години те са се увеличили. Нали една от целите на задължителното обучение за кандидат-осиновители в крайна сметка е да се предотврати т.нар. от самите социални работници:  "бум на разсиновяванията". Знам конкретно, че една от целите на Общинска стратегия за развитие на социалните услуги в Търново (до 2015г.) по отношение на осиновяването е: "Намаляване броя на рискови и проблемни осиновявания, както и на случаите на разсиновявания"...

Според мене РАЗсиновяването е тема табу, защото от една страна самите осиновители (разбираемо) не искат да говорят за това, от друга страна и за социалните работници висока бройка разсиновявания също си е вид провал...

Форест, в този материал има малко информация, която не е нова, но поне е конкретна:
http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=881051

А, благодаря ти, Чандра. Значи "многото осиновители", били по-малко от 2 % в рамките на 5 години. И то по-надолу се уточнява, че "Масовият случай на разсиновявания е години по-късно, когато детето вече е пораснало", т.е. няма "връщане в дома". Не че тогава е по-лесно и за двете страни, но е различно и не отговара на истината твърдението на Мама Мерита.

има съдебна статистика и практика.
ако някой иска да е точен - моля да я посочи.
Аз не бих могла да докажа, че няма нещо. Който твърди, че имма случаи на прекратяване на осиновяването през последните 5 години - нека цитира съдебната практика. Всичко е публично и в интернет - съдилищата ПУБЛИКУВАТ всичките си решения със заличени лични данни.
Така че не ми излизайте с номера - не можем да посочим. Знаем, ама защото "една жена каза"

Чета ви и ми се иска да ви успокоя, но не мога. Не е лесно, особено пък когато в едно семейство има и биологично и осиновено дете, хеле пък когато първото е биологично... много е различно - нищо общо няма, както и в начина на свикване с детето, така и в самите деца. Моят син го осиновихме на близо 3 г. и адаптацията му беше тежка, както и моята към него. Сега смея да кажа, че нещата са наред, но той вече е на 8 г. Единственото, което мога да ви кажа е, че трябва търпение - много търпение и в никакъв случай не спирайте да се борите за тях - защитавайте си децата - вярно е, че са различни от другите в много случаи, но да видим, ако другите деца бяха живели като тях, дали те щяха да са същите. Прегръдки от мен.

Това с разсиновяването ми е се е изплъзнало откъде се появи .... човек решил се да осинови детенце е наясно със всички последствия и трудности през които може би ще му се наложи да преминава. Два пъти по трудно е гледането на деца с различен произход в едно семейство.
Не ми е минавало през акъла идеята да спра да се опитвам да се справям и да си обичам децата - аз от тях не мога да бъда откъртена по мое желание.

не мисля, че си съвсем права ... аз поне хабер нямах 

Дзвер мерси за подкрепата!

И аз искам да дам едно рамо на Пани. Човек никога не знае какво може да му се случи и колко далеч може да стигне в реакцията си. Понякога от безпомощност и отчаяние може да реагираме по начин, който да изненада нас самите. И аз мислех че се познавам, но уви моето дете успява да ме извади от равновесие. Случвало ми се е да треперя от гняв. Случвало ми се е да го обиждам. Случвало ми се и да му причинявам болка. Все неща, които не се връзват с моята същност. Големият ми син беше истински изненадан. Той такава майка не е виждал. Първоначално се обвинявах. След това отричах пред себе си, че имаме проблем, мислех че нещата ей сега ще отшумят. След това се самооправдавах. Казвах си, че няма човек който да издържи на непрекъснатите провокации на моя син. Стигнах до там че загубих почва под краката си. Превърнах се в човек, който не съм и не искам да бъда. И затова потърсих вашата помощ.
В момента имам надежда мисля, че сме на прав път и се надявам да овладеем положението. Явно няма да е нито толкова лесно, нито толкова бързо както си представях.
Най-много се страхувам, че проблемите ни ще продължат вечно. Че няма да успеем да създадем истинска връзка с моето момче. Че той няма да успее да преодолее болката, която носи в себе си и все ще си е “проблемен” по един или друг начин.
Иначе и аз бях неподготвена. Ходих на курса за кандидат осиновители. Чудесен курс, но едно е на теория, друго е в живота. Знаех, че детето ще има дефицити, нали всички това казваха. Но какво точно означава това идея си нямах до момента. Мислех че е нещо свързано с учебния материал:) но не и с поведението.