Отровните родители

Четох книгата преди няколко години. Отне ми седмици, защото много се разстройвах и плачех. Няма да уточнявам защо.
Прави ми впечатление обаче, че част от пишещите тук имат погрешно разбиране за това що е то отровен родител. И тъй като се обсъжда конкретна книга, би следвало да се вземат предвид дефинициите, ако мога така да ги нарека, заложени в нея. Та според книгата "отровен родител" не е този, който в яда си пошляпва чат-пат детето си. Не е и този, който го кара да стои на масата докато не си изяде всичко или не му позмолява да играе/гледа ТВ и пр. заради двойка по математика. Става въпрос за много по-сериозни действия/бездействия от страна на родителя, които са перманентни и водят до трайна промяна в личностовата характеристика на децата.
Странни са ми коментари за книга от хора, които не са я чели. Не се обиждайте от това - никого не соча с пръст. Просто наистина книгата, респективно темата, не е за дребните родителски грешки, от допускането на които никой не е застрахован.
Когато на човек не му се е случило нещо, а друг му описва колко ужасно е въпросното нещо, той, първият, си казва "Е не може пък чак така да е". Защото не знае. Защото не е видял. Защото не го е изпитал на свой гръб. И за това може само да се радва.

Касита, Гангнъм, Ирис,  

Според книгата:

Кои са „отровните“ родители?

Неадекватните: Неизменно обсебени от собствените си проблеми, те превръщат децата в „малки възрастни“, които трябва да се грижат за тях.
 
Властните: Контролират живота на децата си посредством чувството за вина, манипулацията и дори прекалената готовност за помощ.
 
Алкохолиците: Потънали в отричане и хаотични промени в настроението. Тяхното пристрастяване не им оставя нито време, нито енергия да бъдат родители.
 
Словесните насилници: Без значение дали с обиди или тънък сарказъм, те деморализират децата си като непрекъснато смазват самочувствието им и ги лишават от самоувереност.
 
Физическите насилници: Тъй като не са способни да контролират дълбоко спотаения си гняв, те винят децата за собственото си неконтролируемо поведение.
 
Сексуалните насилници: Без значение дали с явна сексуалност или прикрита съблазън, те са най-големите предатели, защото унищожават същността на детството — неговата невинност.

Това са само по-общите определения, които са разгледани в детайли с множество примери от истинския живот.
 

Отровен родител е този, който съзнателно или несъзнателно прехвърля и проектира върху детето си собствените си страхове, комплекси, мании, предразсъдъци и т.н.

Зимна роза

Не съм я чела подробно, но навремето я прелистих в книжарницата. В общи линии, включително от цитираното тук, така са нагласени нещата в такива книги, че покриват целия спектър от емоции, постъпки, мисли, страхове и др., които могат да се случат на един зрял човек, станал родител. Така все си "виновен" - или припознаваш родителите си поне отчастии в поне една категория и ти става гадно, защото влизаш в ролята на жертва, или припознаваш себе си като родител или личност поне отчасти в поне една категория, и влизаш в ролята на насилник/отровен родител. Каквото и да направиш, все ти е гадно. Поне веднъж в живота си ще контролираш живота на детето си и ще си изпуснеш нервите да го обидиш. Поне веднъж в живота си ще бъъдеш обсебен от собствените си проблеми и ще оставиш детето да се оправя както си знае. Поне веднъж ще изпаднеш в гняв към детето си.

Е, явно става въпрос за системност.

Прекрасен пост! Единственото, което искам да допълня, е, че целта на книгата не е да те накара да мразиш родителите си или да търси оправдание за нечии грешки, а да помогне на хора, израснали с отровни родители, да осмислят и превъзмогнат проблеми в общуването, нереална самооценка и натрупани комплекси, възникнали в резултат на сбъркани модели на общуване между родител и дете.

Именно. Поне веднъж на всеки се случва, безгрешни родители няма.

Анди, в случая не става въпрос за "поне веднъж в живота си". Става въпрос за перманеннтно поведение - не за един шамар, а за често ежедневен бой, включително и с друго, освен с ръце. Не за единични разкрещявания, а за скандали за всичко.

Моя съученичка навремето беше пребивана от баща си, защото 1) веднъж не беше изтупала китеника от единия фотьойл докато чистила 2) веднъж, защото не купила фъстъци и кола, а той обичал винаги да имат вкъщи 3) редовно заради ниски оценки... Няма да изброявам още, защото мога да пиша до утре. Тя имаше РАЗКОШНА коса до кръста. Освен че я биеше, баща й веднъж я накара за наказание да я остриже до 4-5 сантиметра в мъжка прическа. Веднъж беше болна и ходих да й помагам да навакса с изпуснатите уроци. Братчето й ми каза как баща й предния ден й бил ударил 7 или 8 последователни шамара на принципа "лице-опако" на ръката...

Та за подобни неща се говори в книгата (в частта за физическото насилие).  


Три и половина, да 

И на мен баща ми ми острига косата. Бях 5 за 6ти клас. Косата ми беше точно до кръста и той ми напрафи фанта прическа без да му мигне окото. И ми повтаряше, че като съм тъпа щом имам 5 по български и история заслужавам и да съм грозна. После пролетната ваканция на 6ти клас като му ходих на гости майка му искаше да разбере дали съм се оплакала в училище (дотогава все бях с дълга коса) Отговорих на баба ми, че на всички съм разказала. Баща ми толкова се ядоса, че съм изнасяла семейните тайни и съм го изкарала тиранин, че 5 години не ме потърси. Накрая като се обади вече имаше още 2 деца от 2 различни жени...

Хайде кажете ми какво да го правя. Сега е на 50 години, от 5 години не си говорим, а вече е станал дядо. Да му се обадя ли или да го оставя да си мре сам?

Ти сама знаеш най-добре какво да направиш. Отговорът е в теб, макар и, може би, да не искаш да погледнеш към него.
Как би се почувствала, когато се видите?
Какво очакваш от него като поведение?
Ще ли ти се да вярваш, че този път ще е различно, че ще плеснете с ръце, ще се прегърнете и ти ще простиш? Или знаеш, че нищо не се е променило, независимо че малкото момиченце у теб иска да е обратното?
Смяташ ли, че внучето му ще загуби, ако не го познава? Ако пък не ги запознаеш, ще страда ли от това то? Ще бъде ли ощетено от липсата на контакт с дядо си или липсата на точно такъв контакт ще е по-добра за детето?

Може да прозвучи много грознно, поемам риска, но, ако ти се чувстваш зле дори само при мисълта от среща с баща си, не се срещайте. За теб самата ти си си най-важна. Не си причинявай негативни емоции от някакво криворазбрано синовно чувство за дълг пред родителя.
Извинявай, ако считаш, че се меся в личния ти живот.

Не съм чела тази книга, но съм чела много подобни, вкл. Отровните хора.
Само да кажа, че моите родители отговарят на три от всички точки - властни, словесни и физически насилници.
Със баща ми почти не се виждам, освен по празници.
Даже миналата седмица ми се наложи да оставя малкия у тях, отидох да го взема и пак ми наговори един тон глупости, чак главата ме заболя.

Питам, за да ми отговорите

Имам някаква надежда, че на 50 години вече може да му е самотно и да се е замислил аджеба защо като е успял в професията си, не е успял да създаде семейство, а има 4 деца от 4 жени и да е разбрал и да съжалява за стореното.
В същото време ме е страх, че може да ме изгони ако отида с детето и не знам малкият как ще реагира. Мъжът ми ме съветва да не се занимавам. Обаче се чудя дали да не пробвам. Живее в друг град и все пак имам 2 полусестри и 1 полубрат...

В такъв случай дали няма да е по-добре първо да идеш сама? Ще се видите, ще поговорите, ще занесеш снимки на детето и ще питаш дали иска да го заведеш да го види другия път. От тази среща ще прецениш какво да правиш по-нататък и дали да водиш детето.

и пак ще паднеш в капана да му сърбаш попарата, но този път като след време те използва за болногледачка, разчитайки на това, че ще се смилиш над него, а той ще продължава да те тормози. Разбирам, че е много изкушаващо разиграването на сценария със съжалението и задушевния разговор, и разкаяние от негова страна, обилително друсане на внучето на дядовите колене, обаче такива работи не се случват,  освен по филмите. Той ще е същият, и по-добре не се занимавай с него! Не затормозявай и себе си! ОставИ нещата такива, каквито са - ти на една страна, той на друга и никакви пресечни точки!

Точно така. Не се вкарвай зорлем във филми с неясен сюжет.


Към класификациите, цитирани от Зимна роза, бих добавила и "майката-орлица". За нея детето никога не е виновно, винаги е обвинено несправедливо, всякакви негови противни постъпки са оправдавани и представяни за абсолютно невинни (то си играеше!). Същото отношение продължава с порастването, зрелостта и дори застаряването на прекрасното отроче.
Такава майка трови до смърт детето си, без почти никакъв шанс за оцеляване.

В добавка къв написаното от Ери:
"Тая гъска, учителката, му писала забележка, защото развалял дисциплиата в час. Ами тя като не обяснява уроците интересно, как иска някой да я слуша?" (а останалите "загубени" 25 деца кротко са си слушали неинтересния урок)
И любимото ми оправдание за всички невъзпитани постъпки на отрочето: "Той (тя) просто е по-артистичен/дете-индиго". 
Но да не се отклонявам от темата