Отровните родители

Никога не бих нарекла родителите си отровни. Имам някакво себеуважение.

Смея да твърдя, че съм достатъчно интелигентна, за да не приписвам всичките си недостатъци на родителите си. Да, инертността и жлъчта съм придобила от баща си, но от друга страна имах за пример хладнокръвието и упорството на майка ми, способността й да постига всичко, което си науми и безкомпромисния й морал. Да, като дете съм попила несъзнателно много от примерите, които родителите ми са ми дали, но от 11 годишна сама избирам какъв човек да бъда и за съжаление, всеки грешен избор си е само мой, няма друг виновен. Несбъднатите ми мечти и провалените ми начинания, колкото и да искам да ги припиша на грешки във възпитанието - те са си мои. Родителите ми са хора, точно като мен. Правят грешки, имат недостатъци, но в едно съм убедена - обичат мен и брат ми повече от всичко и каквото и да са правили, както и да са процедирали- винаги е било в името на мен и него. Няма универсална истина, няма закони и правила, които да посочат къде точно са им грешките и, че те наистина са такива...

Всичко, което си написала, е чудесно, но ние говорим за съвсем различни неща. Иначе е ясно, че всеки има недостатъци, включително и родителите ни.

Не си го причинявай

И аз съм в групата на отровените от родители. Мама е студена безчувствен ку*ка, която цял живот не можа да ми прости, че не съм синът на мечтите и. И когато най-после ТОЙ се появи, аз станах съвсем излишна. И нямаше начин това да не се отрази на целия ми живот. Сега и го връщам съзнателно и целенасочено.

На теб какви точно са ти подбудите за една такава евентуална среща? Какви са очакванията ти?
Той да се промени? Да се осъзнае? Да се разкае и съжали за миналите си постъпки?
И моя съвет е да не се занимаваш. Аз не бих.

Ако страдаш от липса на адреналин в ежедневието си и искаш да си създаваш емоции, върви....

Послушай мъжа си. Не си причинявай това. Разбирам какво чувстваш, и колко силно искаш да простиш, да се увериш, че нещата не са толкова лоши, че всичко е поправимо... Да, ама не е.
Вместо да разпиляваш сили и емоции на вятъра, съсредоточи ги в твоето си семейство - мъжа ти и детето, това са хората, които наистина си струват усилията.
И дори се надявай той да не те потърси, защото сега е на 50, и току виж още някое дете направил, но като стане на 60-70 и започне да грохва, ще се присети че има деца, и ще почне да чука разкаяно по вратите със сълзлива история и престорено разкаяние...

Шанти, това за манекенстването беше на майтап. И няма как да е иначе при положение, че съм с категорично негативно мнение по отношение на манекенките.   Да не говорим пък за нашите родни такива.

Не съм чела книгата и нямам мнение по нея .
Но от това , което накратко поясни Зимна роза , мисля че става дума за хора-психопати .
Всякакви могат да бъдат - родители , съпрузи , приятели , деца ...

Отровни са , защото съсипват ежедневието на хората  около тях , с физически , психически и емоционален терор , поставят единствено личните си нужди на дневен ред , независимо , че ограбват живота на другите .

За щастие нито моите родители , нито аз попадам в тази категория .

Ема86 , не се надявай баща ти да се е осъзнал ... Той за себе си е ОК . Другите са виновни !

Ema86, прочети "Непосилната лекота на битието" на Милан Кундера, и макар в роман, ще видиш защо е безпредметно да търсиш контакт камо ли близост с човек, чийто сперматозоид по вселенски стечения на обстоятелствата е участвал в създаването ти.

И браво за вярата, на който спомена, че сам е избирал, без ничия подкрепа или обратното от 11-годишна възраст.

Нищо общо няма себеуважението. Аз какво съм виновна, че са "отровни" родителите ми, тях трябва да ги е срам, не мен. Не съм си избрала аз да ме направят те.
Ох... много мога да говоря по темата. Някак не ми се иска да описвам всички неадекватни действия, както от страна на биологичния ми баща, така и от страна на майка ми. За първия не ме интересува, за втората съм се опитвала да говоря, да й споделя как съм се чувствала в тази и тази ситуация, защо до ден днешен всичко ми се свива, когато се сетя... Е, не. Нищо ми нямало, измислям си, едва ли не. Тя е била перфектна и това, което е правила е било съвсем адекватно.
А, един път май си даде сметка, че нещата не са били много както трябва. Плака, извинява ми се... и след една година пак
За сметка на това в момента тон НЕ повишавам. И не търпя да се повишава и на мен тон. В такава ситуация или започвам да викам и аз (а аз изкарвам доста добри децибели, и навремето това ме спасяваше от премазване от бой по малките часове ), или се свивам и не реагирам...

Темата, съвсем очаквано, станала като за подфорум СО, прилича на клонирана свекървенска.
Само констатация, като на страничен наблюдател.

Това защо го казваш? Напълно излишна и леко груба констатация, като страничен наблюдател да река и аз. Бих се редактирала, ако съм на твое място.


Отровните родители не са хора-психопати, а напротив, срещат се сред "нормалните" буквално през ред. Не знам защо масово се вярва, че трябва да пребиваш детето си с тояга, за да го сринеш психически. Това съвсем не е така. Достатъчно е да го лъжеш (дори когато му казваш, че отиваш до тоалетната, а тайно се измъкваш за работа, уж за да не плаче), да го сравняваш с другите или със себе си, да му вменяваш или превъзходство, или чувство на вина, или недостиг от какъвто и да е вид, да вършиш всичко за или вместо него, да не му поставяш граници и ограничения, и прочее такива ежедневни дреболии. Разбирам, че е много изкушаващо човек да вярва, че щом не вика, не удря и не лишава от нищо поколението си, автоматично се класира за качествен родител, но... де да беше тъй!


И още нещо да добавя. Прочетох по-назад съпоставка между устойчивостта на децата, отгледани в хармонични семейства и на такива, които идват от по-трудна среда, но не искам нея да коментирам, а промъкналата се идея за хармонично семейство. Не съм съгласна, че здравословната и хармонична семейна среда трябва непременно да се асоциира с липса на предизвикателства и трудности за детето. Намирам подобна асоциация за много вредна. Абсолютно е възможно според мен децата да бъдат гледани в благоприятна и градивна атмосфера, и въпреки това да се научат да се справят, да се борят, да оцеляват и т.н. Въпрос на родителско решение е каква "тренировъчна програма" да бъде приложена, но любовта и дисциплината не се взаимоизключват, ами обратното - подхранват се взаимно. Мое мнение.

Ок, тренировъчна програма, казваш! Как се тренира едно дете, че има семейства, в които тайно се източват пари от общия бюджет, че майката/бащата изневеряват или имат други деца извън семейството, че възрастни родители или родните родители се изнудват едни-други и си правят мръсни номера..., изобщо всичко, което го има като разнообразие в живота? Хващаш детето си и му обясняваш, че "другите семейства не са като нашето, и на Иван баща му обижда майка му и й брои стотинките за хляб" и т.н.? В крайна сметка едно дете първо се осланя на модела и отношенията в собственото си семейство, и го пренася в собственото си. Как дете, което знае, че родителите му го обичат, ще възприеме, че има родители, които не обичат децата си?

Пиша, защото е така. Всеки си споделя каквото му е на душата тук.
Интересно ми е до каква възраст човек може да бъде силно обвързан с пагубната настойка да обвинява родители и други хора за това, което е. И това не го споделям от някакво стремление да се заям по клюкарски. Колкото повече хора се позамислят реално и предприемат мерки да се отърват от подобни пагубни настройки, толкова по- добре- и за тях и за останалите.

Ясно е, че не е нужно да си психопат, за да си отровен родител. И в книгата се акцентира на това и тук се писа още в началото. Още в началото на темата лично аз оставих психопатиите настрана. Опасни са онези състояния, при които не винаги отровата е лесно забележима и, съответно, можеш да се предпазиш или излекуваш от нея. Но когато веднъж си установил, че тя те разяжда, е най- нормалното нещо да предприемеш. Оплаквайки се, човек се самонавива и често дори вижда нещата по- жестоки, отколкото те са реално. Най- често измества плоскостта, не вижда реално причините, навиква да ги търси вечно у другите и никога не се сеща, че промяната зависи от него. На доста хора не е късно да се помогне реално, като им се напомни горното. Не всеки се е удавил в самосъжаления и обвинения, има и такива, които имат шанс да се променят. За свое добро, основно.
Обвиненията по отношение на другите хора, от които дори не зависиш, са си самоинтоксикация. Да съжителстваш с отрова /физически или дори само психически/, когато не си длъжен, си е живо самоубийство.
На мен ми е лично интересно защо хората си го причиняват. Говоря за зрели хора, не за деца. Много ясно.

Андариел, не знам дали наистина то, това дете, за което пишеш, следва да живее с мисълта, че точно други деца не са обичани, но то се запознава с истината, че има различни семейства. Следва да го знае.
Например у нас никога не помня да сме споменавали, че някое друго дете не било обичано. Понеже самите ние нямаме представа дали другите родители обичат, как обичат и как е нормално за тях да го показват. Как да обсъдя такова нещо? Не бих могла. Но се обсъждат обективни факти- кой как постъпил, какво направил. Стига да сме запознати.
Под "тренировъчна програма" лично аз разбирам да дам възможност на моите деца да попаднат в различни ситуации, според възрастта и степента им на развитие, в които да се опитат да се оправят сами. Ако не съумеят- да им се покаже, да им се помогне. Да им се създаде още от ранна възраст възможност да се срещат с реални предизвикателства. И не родителите да сме тези, които винаги ги решават. Защото времето тече неумолимо и животът няма да ги чака. На 20 г. доста неща житейски те следва вече да са видели и преживели лично. В противен случай опасността от социално осакатяване, лично за мен, е съвсем осезаема.

А как точно едно дете разбира, че родителите му не го обичат? Или че са лоши такива? Проблемът е, че това осъзнаване става в доста по-късна възраст, когато вече се появяват и други модели на семейства, семейни взаимоотношения и отношения родители-деца. В по-ранна възраст детето приема това семейство, в което живее като модел за всички като цяло.