Последни покупки трескаво текат, февруари отмина, МАРТ е на път! Тема№12

Здравейте, 2 в 1 и самостоятелни бойни единици!
Гледам на спора за количките с доза хумор, но да се включа и аз, като била и от едната, и от другата страна на спора-с дъщеря ми преди близо 9 години нямахме възможности особено големи, а и не знаех какво се изисква от една количка. Купихме си една средна ръка и на първата година беше счупена, защото и не я спирах от разходки. След това си взехме една тсм-ска триколка, която оцеля и дори успяхме да продадем след това. Сега ще заложа на по-скъпа количка, защото имаме доста по-добър стандарт, но така или иначе мисля, че разликата е единствено в удобството на родителите-бебето се чувства  добре и в евтина, и в скъпа количка, ако е сухо и нахранено. Не робувам на марки, но действително има разлика в теглото о хода и управлението на различните колички, както и предимства на по-скъпите модели. Само че, най-важното е пасажера да е много, много обичан

 

Lucky Plam хехе някои хора са си родени поети 

mp

 Благодаря ти за прекрасния пост! Много ме зарадва и ме зареди!

BARBOLINA звучиш като от друга планета   Вече отвъд,докато ние още не можем да си обуваме чорапите   Колко е хубаво,че си във форма и Ная е послушно и мечтаното бебе.

TheBlackWidow,не съм имала подобна забрана след секциото  

Lucky Plam добре го обобщи  за количките

ROSAURA мерси за инфото за Вита.Този път да видим таткото къде ще се нахожда,при мен или при по-голямото дете  

Ами на мен така си ми каза лекаря, да не натоварвам коремните мускули и да я карам по-полека. След двумесечния преглед след секциото ми каза, че мога да се върна към спорта и нормалния начин на живот.
Може би е свързано с начина на закърпване на кожата, знам ли. При мен бяха вътрешни шевове и рязани мускули, а външно ме бяха капсовали с платинени капси, които махнаха на втория ден и кожата се възстановяваше самостоятелно. ( Нямам белег и все едно не са ме рязали)
Сега уж с още по- нова технология, раздърпвали самите мускули вместо да ги режат и възстановяването било още по- бързо.

Да се разпиша и аз, че от 11ч. не съм сядала....))))

BARBOLINА, хубаво е че се чувстваш така добре, все така да продължавате. ))))

След 1то секцио ограничения никакви нямах, нито за секс, нито за физически упражнения. Е, не е казано, че трябва да тръгнеш да се презорваш от 1та седмица, но ти си усещаш кога си готов за нещо по-сериозно.
Аз съм си със шевове и сега лекарката ще ме реже отново по стария белег, ще видим този път как и за колко време ще се възстанови.

gugi4ka,общо взето всички се държат любезно,но все пак от твоят лекар получаваш повече внимание.Моето секцио беше с пълна упойка,но ми направи впечатление че анестезиолозите питат за предпочитанията ти -пълна или спинална да бъде.Аз лежах една седмица ,но ме държаха заради жълтеницата на бебо,по принцип ако всичко е наред една акушерка ми каза че се лежи 4 нощувки за майката и 3 за бебето.
Нощна птица,храната наистина е лукс в сравнение с майчин дом:)Родилното,стаите с родилките и стаята за бебетата ,всичко е на едно място,самата родилна зала ми се видя хубава,но не съм влизала само надникнах през вратата:)За кърменето дават много съвети и обяснения,показват как да го държиш и какво да направиш за да се получат нещата.Дали ще ти го дадат нощем не знам,на 3 ден от престоя ми отделението се препълни с родилки и бебета,и персонала не смогваше да извърши обичайните си дейности ,да не говорим за допълнителни.просто при капацитет от 6 легла,бяхме 9 жени,но както акушерките се изказаха не можели да върнат никого:)
Майката с близнаците ми беше съседка по легло:)За меренето -един път дневно ги мерят преди и след кърмене.За Конова не мога да кажа кой знае какво ,към 10.30ч.минават детска визитация,след това минават по стаите да разкажат на майката за състоянието на бебето.
Дано и при двете ви всичко да мине поред очакванията ви.леко раждане ви пожелавам

BARBOLINA, страхотен пост,толкова мило ми стана като го прочетох Ох как си мечтая да ги кажа тези неща и аз толкова скоро след раждане

  коремчета и повече усмивки

Честита първа седмица на Вики
ние още си чакаме 

Отивам да ударя една глава на възглавницата за следобеден сън. Каката ми е с червено гърло и я следя за Т... май ми се очертават тежки няколко дни.

 За забраната за любенето след секцио-то май я има,ама аз пропуснах да питам доктора
 Чакам да стане време ,за да нахраня малкия бонбон,с цел по-малко нощни хранения, че късните часове са голяма мъка-аз не чувам аларми,тя спи "като бебе"  ,добре,че таткото по някое време ми напомня,че все пак манджата трябва да се сервира...

Хей, Барболина, супер ведър и положителен пост! Заредих се невероятно на фона на изпънатите ми нерви напоследък, и си припомних, че хубавото тепърва предстои. Мамчета, дай боже и и ние след месец така!


Стела Мария, за ферарито съм съгласна А пък силикон бих си сложила, ако не ме беше страх . Известно време даже доста ръчках в един форум, даже се информирах за видовете импланти и т.н. Но пък забременях, така че...но иначе, какво да кажа...дай боже всекиму да може да си позволи това което желае.

Симона, казваш не съм пропуснала Аз съм така, да не остана по-назад

 Мислих си за моята история,нарекох я екшън,ама май по-скоро е трагикомедия
 Нормален ден, нормална вечер ,с изключение на събрания багаж за болницата, за което сестра ми ме обяви за чисто луда и заяви, че вероятно аз съм единствената бременна в средата на осми месец,която прецизно е оправила всичко за родилния дом,ама то с тези хормони...
 Та спя си аз и към девет сутринта при едно от поредните завъртания в леглото усещам нещо странно...първа мисъл: О,Боже, аз се напишках! Втора мисъл: Забравих да сложа протектора.Съсипах матрака!!!  Скачам от леглото-продължавам да теча,цялата съм във вода,която не спира да се излива. Ами сега!! Звъня на док-неделя е-и с най-спокоен тон го питам дали случайно не е в болницата, отговорът е да,ако отида до 40 минути.Никакъв проблем,благодаря и затварям, без да се напрягам да му дам някакво обяснение защо искам да го посетя. Баня и газ на колата към болницата. Няка смисъл да обяснявам на близките ми, с които живея, какво е станало,защото съм с ясното съзнание,че е твърде рано за раждане, доки е маг и ще направи нужното да задържи бебето в корема на мама има-няма още един месец и то с изтекли води.
 Пристигам в Селена.Момата на информация държи да си дам данните и да обясня щателно къде отивам, правя го,защото тя можеше да стигне до физическа саморазправа,просто не прие моето обяснение,че спешно трябва да се кача при доктора.Та дадох си данните и бегом към асансьора. Казвам бегом,защото течът продължава и рискувам да започнат да ме сочат с пръст. Ходя в тази болница от близо година и нещо,всичко е като на филм-изрядно и прецизно.Да,ама не и този ден-асансьорът е в ремонт, а доки е на четвърти етаж!!! Бегом нагоре.
 Той отваря вратата на кабинета на поредната пациентка,казвам аз с равен тон,че водите ми текат.То и да не го кажа ,вече е видно за всички. Приема ме ,гледа на ехограф и обявява тържествено,че ще раждам. О,ужас! Аз едва сега осъзнавам цялата истина.Не съм казала на никой,нямам документи и най-важното - не успях да си кача на флашка любимата си музика за родилна зала...
 Отивам при дежурния лекар,за да ме прегледа,тонове и подготовка някаква за раждане секцио, защото Буба е седалищно разположена. Преглежда ме той и в един момент се дърпа рязко,аз подскачам:'"Какво става?" Най-спокойният отговор на света:"О-о-о,абсолютно нищо, опръсках се с околоплодни води".  Какви са тези води ще попитате вие,а отговор аз не мога да дам:)
 Спешно се свиква екип,аз осъзнала на сто процента сериозността на ситуацията започвам да звъня по телефона,за да кажа на някой аджеба къде се намирам.Батерията естествено пада...Прав беше Мърфи-все така става да му се не види!Първа е сестра ми ,която трябва да донесе документите с кръвната ми група: "Ало,аз съм добре,спокойно, влизам в родилна зала,с изтекли води съм,ще раждам." Мълчание. Тя спи ли ,разбра ли ме ,припадна ли? Батерията продължава да пищи. Втори е Котето,който е в Париж с надлежно приготвен билет за след една седмица,защото тогава влизам в девети месец и всичко е под контрол.Същата реплика от моя страна.Той се опитва да каже нещо, не му се получи, чу се някакво нечленоразделно изказване и батерията аут. До тук с комуникациите.Работа  ни чака.
 Родилна зала, анестезиолога -много готин тип-се шегува,аз мигам умно и си мисля как ще ми свалят чорапите.Защо тях ли? Педантичността ми стигна до там да си оправя косата и космите,ама часът за педикюр пусто бе за понеделник!!Не предвидих един ден!!!Ами сега! Помолих да остана с чорапи до момента,ама после.После Готиния тип ме боцна  в гърба и се озовах в страната на розовите слончета и чорапите ми бяха наистина последна грижа.
Упс-май  ще ядем.
Леле, май това за липсата на комуникация при младите майки е истина.Та аз съм изписала света
 
 

BARBOLINA, хахаха, много смешно ми стана като те четях и едновременно мило....защото доста прилича на моето раждане предния път. )))