Само да поясня:Хиперактивостта не може да не се "забележи". В 1 клас не са се оплаквали , че става от чина.И аз самата не знаех как ще реагира . Относто дислексията- съмненията ми се породиха в края на 1 клас.В началото на 2 клас се заинтерисувах що е то дислексия.Да, учителите не са запознати с тези проблеми и смятат , че като се препише например таблицата за умножние 20 пъти детето ще я научи! Да ,да ама НЕ!Но жалкото е , че не се работи с детето.Особенно ако е хиперактивно!
Виж целия пост
Децата 2005+ - днешните начални ученици
- Публикувана: 12 фев. 2013, 19:01 ч.
- Последно мнение: 9 апр. 2013, 15:32 ч.
# 32
3 апр. 2013, 09:50 ч.
Тази диагноза кой я постави?
Поставяне или отхвърляне на такава диагноза се извършва само от детски психиатър.Останалото е малко в сферата на догадки, съмнения. Има деца, които имат някои признаци на хиперактивно поведение, но не са с диагноза "Хиперактивност с дефицит на концентрация".Пиша всичко това, защото съм минала през отхвърляне на такава диагноза, но също и борба с по- своенравно поведение на детето.
Според мен, първо за себе си трябва категорично да изясниш какви точно проблеми има/ няма детето, а след това да ги споделиш с педагозите.
Така и тяхната работа ще е улеснена.А и на теб ще ти е по-леко.
Виж целия пост
Учителите не са информирани за това, но би трябвало да го забележат.2 клас е.Ходим на логопед заради трудности при четенето и хиперактивността.Класната му смята ,че чете много добре за 2 клас ,знае че ходим на логопед ,но смята това за излишно!А таблицата за умножение казват ,че трябва да я научи. / сега се борим с нея/А относно хперактивността му мислят , че се дължи на неговата артистичност и голямо въображение!!!
Тази диагноза кой я постави?
Поставяне или отхвърляне на такава диагноза се извършва само от детски психиатър.Останалото е малко в сферата на догадки, съмнения. Има деца, които имат някои признаци на хиперактивно поведение, но не са с диагноза "Хиперактивност с дефицит на концентрация".Пиша всичко това, защото съм минала през отхвърляне на такава диагноза, но също и борба с по- своенравно поведение на детето.
Според мен, първо за себе си трябва категорично да изясниш какви точно проблеми има/ няма детето, а след това да ги споделиш с педагозите.
Така и тяхната работа ще е улеснена.А и на теб ще ти е по-леко.
# 33
3 апр. 2013, 10:03 ч.
Искам да вметна, че това за мен е нормално. Все пак се очаква, че децата в една масова група са с горе-долу еднакви възможности. Проблемът не е, че се третират еднакво, а че при нужда не се препращат навреме при специалист и при други педагози. Ресурсните учители например у наше село ги смятат за "даскали за малоумни" - родителите са съгласни детето им едва да връзва тройка и да се наказва, само да не се налага да го поеме ресурсен или да му търсят лекари. За тези деца специално образователната система и т.нар. педагози не са виновни - тези хора са учители, не логопеди или психолози с частна практика.
Виж целия пост
т. нар. педагози, които често изискват от децата еднакво, без да се съобразяват с личните им потребности и възможности, което за жалост, у нас е по- скоро норма, отколкото изключение.
# 34
3 апр. 2013, 10:15 ч.
Грешките са изцяло твои. Как сама поставяш такава диагноза?! Това се прави от серия специалисти и ако се докаже, само психолог може да каже дали има нужда от ресурсен учител. Учителите не знаят. Защо?! Те врагове ли са на детето ти? Как искаш да работят адекватно с него, ако нямат нищо черно на бяло? Учителите НЯМАТ право да поставят диагнози! Имам колеги, които стигнаха до съд, защото си позволиха дори да намекнат на родителите за подобен проблем. На много невъзпитани деца лесно може да се лепне диагноза "хиперактивен". Кой трябва да е заинтересован повече за детето от родителите му? Затова детето, за съжаление, ще продължи да преписва таблицата, докато ти си заравяш главата в пясъка и обвиняваш, че "не се работи с детето.Особенно ако е хиперактивно!" - твоя диагноза.
Виж целия пост
Само да поясня:Хиперактивостта не може да не се "забележи". В 1 клас не са се оплаквали , че става от чина.И аз самата не знаех как ще реагира . Относто дислексията- съмненията ми се породиха в края на 1 клас.В началото на 2 клас се заинтерисувах що е то дислексия.Да, учителите не са запознати с тези проблеми и смятат , че като се препише например таблицата за умножние 20 пъти детето ще я научи! Да ,да ама НЕ!Но жалкото е , че не се работи с детето.Особенно ако е хиперактивно!
Грешките са изцяло твои. Как сама поставяш такава диагноза?! Това се прави от серия специалисти и ако се докаже, само психолог може да каже дали има нужда от ресурсен учител. Учителите не знаят. Защо?! Те врагове ли са на детето ти? Как искаш да работят адекватно с него, ако нямат нищо черно на бяло? Учителите НЯМАТ право да поставят диагнози! Имам колеги, които стигнаха до съд, защото си позволиха дори да намекнат на родителите за подобен проблем. На много невъзпитани деца лесно може да се лепне диагноза "хиперактивен". Кой трябва да е заинтересован повече за детето от родителите му? Затова детето, за съжаление, ще продължи да преписва таблицата, докато ти си заравяш главата в пясъка и обвиняваш, че "не се работи с детето.Особенно ако е хиперактивно!" - твоя диагноза.
# 35
3 апр. 2013, 10:50 ч.
Честно казано докато търсим кой крив кой прав кой греши и какво греши , кой е виновен учителите или родителите децата вече са пораснали.Не искам да споря с нигого за нищо , нито да обвинявам кого и да било.Сигурно няма човек ,който да не греши с нещо.Тук бих написала една мисъл на майка Тереза-"Когато осъждаме хората ,не ни остава време да ги обичаме."
Виж целия пост
# 36
3 апр. 2013, 10:53 ч.
САМО ДА НАПОМНЯ , ЧЕ ТАКА ЗАПОЧНА ТАЗИ ТЕМА
Виж целия пост
Имам косвени наблюдения върху деца от начална степен, които имат леки проблеми и се чудя това масово ли е. Децата са интелигентни - това мога да кажа със сигурност. Но поведението им и начина на учене е много странен. Те сякаш не обръщат внимание какво се случва в час. Имат особено качество, нещо средно между любознателност и любопитство, което обаче е страшно краткотрайно. Друго тяхно качество, което забелязвам, и което също е трудно за описване, е някаква форма на мързел, която обаче произтича не от мързел за движение или за мисъл, а от почти пълната липса на интерес, която замества споменатото краткотрайно любознателно любопитство.
Имате ли някакви подобни наблюдения и как решавате проблемите, които произтичат от това поведение? Едното от хлапетата ми е роднина, другите са приятелски деца и се чувствам някак отговорна да им помогна да се научат. Защото, за мен поне, и го казвам без никаква обидна умисъл, учителите очевидно не се справят в часа и то не поради некадърност или необразованост, а... не знам всъщност как да го обясня. Това е някакво съвсем друго поколение, където методите, които са работили допреди 10-15 години, вече изобщо нямат ефект. Най-странното е, че тези деца нямат някакви пристрастия към компютри и интернет, т.е. проблемите им не идват от така раздувания напоследък "лесен достъп до информация", който педагози и психолози обвиняват за мързела на учениците. Изглежда причините са някаква комбинация от възпитание, ранно осъзнаване, друг тип авторитети в живота и още куп неща, за които вече не ми се мисли.
Имате ли някакви подобни наблюдения и как решавате проблемите, които произтичат от това поведение? Едното от хлапетата ми е роднина, другите са приятелски деца и се чувствам някак отговорна да им помогна да се научат. Защото, за мен поне, и го казвам без никаква обидна умисъл, учителите очевидно не се справят в часа и то не поради некадърност или необразованост, а... не знам всъщност как да го обясня. Това е някакво съвсем друго поколение, където методите, които са работили допреди 10-15 години, вече изобщо нямат ефект. Най-странното е, че тези деца нямат някакви пристрастия към компютри и интернет, т.е. проблемите им не идват от така раздувания напоследък "лесен достъп до информация", който педагози и психолози обвиняват за мързела на учениците. Изглежда причините са някаква комбинация от възпитание, ранно осъзнаване, друг тип авторитети в живота и още куп неща, за които вече не ми се мисли.
# 38
3 апр. 2013, 11:11 ч.
Искам да вметна, че това за мен е нормално. Все пак се очаква, че децата в една масова група са с горе-долу еднакви възможности. Проблемът не е, че се третират еднакво, а че при нужда не се препращат навреме при специалист и при други педагози. Ресурсните учители например у наше село ги смятат за "даскали за малоумни" - родителите са съгласни детето им едва да връзва тройка и да се наказва, само да не се налага да го поеме ресурсен или да му търсят лекари. За тези деца специално образователната система и т.нар. педагози не са виновни - тези хора са учители, не логопеди или психолози с частна практика.
При положение, че сегашните виждания са, че деца с различни образователни потребности трябва да са в общите училища, не, не е нормално. Не е нормално да имат еднакви изисквания откъм овладяване на знанията, че и откъм поведение за всички деца.
Не е задължително дори едно дете да е "документирано" като дете със СОП, за да има нужда от по- различен подход. Все пак това не са ясли за животни. Това е училище, в него се работи с хора, с деца, като всяко е различно.
Лично аз не случайно писах "Аз бих завела детето на независим специалист, бих се стремила на първо място да установя истинското му състояние и причините затова.", но и да го сторя, ако системата продължава да не отчита масово конкретните специфики, то тя е излишна и вредна в този си вид.
Виж целия пост
т. нар. педагози, които често изискват от децата еднакво, без да се съобразяват с личните им потребности и възможности, което за жалост, у нас е по- скоро норма, отколкото изключение.
Не е задължително дори едно дете да е "документирано" като дете със СОП, за да има нужда от по- различен подход. Все пак това не са ясли за животни. Това е училище, в него се работи с хора, с деца, като всяко е различно.
Лично аз не случайно писах "Аз бих завела детето на независим специалист, бих се стремила на първо място да установя истинското му състояние и причините затова.", но и да го сторя, ако системата продължава да не отчита масово конкретните специфики, то тя е излишна и вредна в този си вид.
# 39
3 апр. 2013, 12:45 ч.
Джуди, аз също мисля така, но явно идеята е да съберем на едно място аутисти, хиперактивни, интелигентни и по-посредствени деца. Вероятно за да свикнат да се движат с еднаква скорост по материала, но това просто не виждам как би могло да се случи. В първи клас имах съученичка на 10 години, леко умствено изостанала. Във втори клас вече я нямаше. Очевидно този метод не работи, но не разбирам защо продължават да се натискат да се прилага.
И пак да повторя, не разбирам и защо много родители упорстват и не приемат, че детето им е по-специално точно в това отношение. По-специално не значи умствено изостанало.
Виж целия пост
И пак да повторя, не разбирам и защо много родители упорстват и не приемат, че детето им е по-специално точно в това отношение. По-специално не значи умствено изостанало.
# 40
3 апр. 2013, 13:51 ч.
Смятам, че точно от идеята и изпълнението й ще берем и занапред подобни ядове.
Не би могло да се случи обективно това, нито да доведе до нещо положително точно по предвидения начин- просто събиране на най- различни деца с различни нужди и възможности на куп по 30 парчета при една учителка, дето не знае какво да ги прави.
И аз смятам, че подобно мислени ощетява много детето.
Виж целия пост
Джуди, аз също мисля така, но явно идеята е да съберем на едно място аутисти, хиперактивни, интелигентни и по-посредствени деца. Вероятно за да свикнат да се движат с еднаква скорост по материала, но това просто не виждам как би могло да се случи. ...
Не би могло да се случи обективно това, нито да доведе до нещо положително точно по предвидения начин- просто събиране на най- различни деца с различни нужди и възможности на куп по 30 парчета при една учителка, дето не знае какво да ги прави.
И пак да повторя, не разбирам и защо много родители упорстват и не приемат, че детето им е по-специално точно в това отношение. По-специално не значи умствено изостанало.
И аз смятам, че подобно мислени ощетява много детето.
# 41
3 апр. 2013, 14:58 ч.
Остави обичта настрани. Тя не решава проблемите. Ти повдигна въпроса и си намери виновни:
Не искаш да обвиняваш никого, но го направи. Явно не понасяш критика и различно мнение.
Виж целия пост
Честно казано докато търсим кой крив кой прав кой греши и какво греши , кой е виновен учителите или родителите децата вече са пораснали.Не искам да споря с нигого за нищо , нито да обвинявам кого и да било.Сигурно няма човек ,който да не греши с нещо.Тук бих написала една мисъл на майка Тереза-"Когато осъждаме хората ,не ни остава време да ги обичаме."
Остави обичта настрани. Тя не решава проблемите. Ти повдигна въпроса и си намери виновни:
Само да поясня:Хиперактивостта не може да не се "забележи". .......Да, учителите не са запознати с тези проблеми и смятат , че като се препише например таблицата за умножние 20 пъти детето ще я научи! Да ,да ама НЕ!Но жалкото е , че не се работи с детето.Особенно ако е хиперактивно!
Не искаш да обвиняваш никого, но го направи. Явно не понасяш критика и различно мнение.
# 42
4 апр. 2013, 09:07 ч.
Изказването на мнение, споделянето на някакъв проблем не би трябвало да се разбира като обвинение.
И ще спра до тук за да не се чувствате обвинени в нещо.
Виж целия пост
И ще спра до тук за да не се чувствате обвинени в нещо.
# 43
5 апр. 2013, 02:23 ч.
Както винаги, Judy, право в целта!
Милка, единственият ти проблем е, че поставяш диагнози с информация от интернет, на собственото си дете.
При нас /чужбина/ детето се следи от GP и от асистенти, специално обучени за целта. Децата трябва да могат да покрият нормата от тестове - от 2-месечна до 5-годишна възраст. При проблеми се уведомяват нужните специалисти и няма "не искам" - всичко се документира. И с тези документи леките случаи кандидатстват в общообразователно училище, тежките са в специализирано. Във всеки клас в ОУ има дете със СОП и ресурсен учител, работещ с детето.
Виж целия пост
Цитат
В живота на хората настъпиха кардинални промени в последните 20-30 години. Системата не се е променила на йота, тотално морално остаряла е. Децата днес имат коренно различни интереси, начин на общуване, начин на живот. За мен е много важно, че днес информация се добива лесно и няма нужда да се наизустява, а в училище системата на зубрене е същата като едно време.
Милка, единственият ти проблем е, че поставяш диагнози с информация от интернет, на собственото си дете.
При нас /чужбина/ детето се следи от GP и от асистенти, специално обучени за целта. Децата трябва да могат да покрият нормата от тестове - от 2-месечна до 5-годишна възраст. При проблеми се уведомяват нужните специалисти и няма "не искам" - всичко се документира. И с тези документи леките случаи кандидатстват в общообразователно училище, тежките са в специализирано. Във всеки клас в ОУ има дете със СОП и ресурсен учител, работещ с детето.
# 44
5 апр. 2013, 07:36 ч.
При нас /чужбина/ детето се следи от GP и от асистенти, специално обучени за целта. Децата трябва да могат да покрият нормата от тестове - от 2-месечна до 5-годишна възраст. При проблеми се уведомяват нужните специалисти и няма "не искам" - всичко се документира. И с тези документи леките случаи кандидатстват в общообразователно училище, тежките са в специализирано. Във всеки клас в ОУ има дете със СОП и ресурсен учител, работещ с детето.
Тук липсват асистентите, личните лекари си претупват работата, а родителите трябва да си дадат съгласието. Не че последното е лошо, но често, заслепени от любовта към детето си, те не реагират адекватно. Иначе нататък веригата е същата /освен, че в клас вече има по 2-3 деца със СОП /.
Виж целия пост
При нас /чужбина/ детето се следи от GP и от асистенти, специално обучени за целта. Децата трябва да могат да покрият нормата от тестове - от 2-месечна до 5-годишна възраст. При проблеми се уведомяват нужните специалисти и няма "не искам" - всичко се документира. И с тези документи леките случаи кандидатстват в общообразователно училище, тежките са в специализирано. Във всеки клас в ОУ има дете със СОП и ресурсен учител, работещ с детето.
Тук липсват асистентите, личните лекари си претупват работата, а родителите трябва да си дадат съгласието. Не че последното е лошо, но често, заслепени от любовта към детето си, те не реагират адекватно. Иначе нататък веригата е същата /освен, че в клас вече има по 2-3 деца със СОП /.
Препоръчани теми