Децата 2005+ - днешните начални ученици

Много точно изказване  !

Имам подобни притеснения за сина си.
Детето ми е любознателно, смея да твърдя умно и бързо схваща учебния материал.Няма особени затруднения с ученето, бих казала дори -никакви.
Същевременно- неимоверно трудно е да седне , да си напише домашното.
За него е досаден ангажимент, тегоба някаква.

В училище има лоша дисциплина, често получава забележки.Първите месеци често отказваше да работи в час.
На двора, като го гледам заедно с другите деца- те и игрите им едни такива, истерични някак.Не става въпрос, че говорят високо и се смеят, това са деца, но говоренето им е често едно такова нервно кряскане, често се бутат, блъскат.


И не е само той .Мисля си, че проблемът се наблюдава по-скоро при момчетата, отколкото при момичетата.
Друго, което съм се замисляла- откъде изведнъж се появиха толкова деца с "хиперактивност" и защо?
Не познавам нито едно дете от детството си с такава диагноза или дори не диагностицирано, но с подобно поведение- нито от класа, нито от махалата, нито от учениците на майка ми и на другите ми близки роднини- учителки

Ще ми е интересно да следя темата, а това че не трябва да се правят обобщения- спор няма. Но и аз ще споделя, че много често срещам точно такъв тип деца- умни, знаещи, но някак не достатъчно заинтересовани от обучението си.

Ако знаеш само колко си права. Всеки ден, всеки час, ако щете минута ги наблюдавам - прекрасни деца, умни, знаещи. И в мига, когато удари звънеца, сякаш нещо се отприщва - крясъци, безумни игри, блъскане, търкаляне...................... Ако седнем спокойно и си говорим, те разсъждават много правилно кое е редно и кое не, но.... нямат задръжки, когато трябва да го изпълняват.

Дори и нямаш представа колко си права. Миналата седмица ми трябваше подобна информация и се опитах да намеря поне три. Последното така и не открих 

По-скоро е доста пресилено изказване. Гореописаното може и да окаже влияние на един петокласник, но едва ли може да формира мнение и отношение към училището у един първокласник.

А що се отнася до образованието - за съжаление хубавите неща наистина са малко..

И аз като Светкавица се чудя откъде се появиха толкова много деца с диагноза "хиперактивност".
Аз си разсъждавам, че многото ограничения в ранна възраст изнервят децата, затрудняват ги да задържат вниманието си към нещо, което им е интересно и оттам вече имат проблеми с концентрацията на по-късна. Но в същото време повечето модерни теории за възпитанието уж отричат не-тата, залагат на повече обяснения, интерес към индивидуалността и пр. Или последователите им не са много, или...., не знам. Може би нещо съвсем различно.

За информационно и сетивно претоварване помислихте ли?
(по отношение на хиперактивността)

Отделно, някои диагнози почват да се слагат масово, просто защото са формулирани - и "модни", ако щете.

Ще те разочаровам. Аз работя с деца от 1 до 4 клас и го констатирам постоянно.

Пресилено, косвено- все едно. Общо взето е вярна констатацията на авторката. Масата деца нямат близки връзки с учебния процес и ходят на училище само защото са длъжни да го правят.

В живота на хората настъпиха кардинални промени в последните 20-30 години. Системата не се е променила на йота, тотално морално остаряла е. Децата днес имат коренно различни интереси, начин на общуване, начин на живот. За мен е много важно, че днес информация се добива лесно и няма нужда да се наизустява, а в училище системата на зубрене е същата като едно време. Децата не са пънове. къде съзнателно, къде подсъзнателно схващат безсмислието на голяма част от учебния материал, която следва да отпадне и даде място на практически полезни неща, които кореспондират на нуждите на съвремието им.
Това системата не отчита и като изостанала от живота на децата няма как да се "разбира" с тях. Днес това са два паралелно съществуващи свята, сиреч без пресечна точка.
.....
Не вярвам и в новите моди на хиперактивност, индигови и кристални деца и тем подобни. Просто не е налице адекватност на това, което се предлага на съвременните деца, нито на начина, по който им се предлага.  И да убива истината на когото и да било, това е без значение. Тя си е истина.

А и ще изтерясват, разбира се- я колко много седят само вкъщи пред екрани и за разнообразие току посещават занимания, където не играят, а основно учат. Непрестанно я учител, я родител им виси над главите. И аз щях изтерясам, ако не ме оставят намира или постоянно кеся пред ТВ и компютър, без да комуникирам нормално с деца и да мога да играя всеки ден- основната насъщна детска нужда. Да си в постоянен Биг Брадър изнервя, че и поболява.

Много точни неща прочетох тук. Моето дете е хиперактивно и с дислексия/не съм специалист да определя степента/ Тези му проблеми не са засечени от педагозите!Умно  и любознателно дете е и по тази причина се смята ,че тези проблеми се дължат на неправилното ми възпитание и ,че детето трябва да положи усилия.....вследствие на това отношение  той не "обича" училището.Няма стимул там.Понякога му е скучно.Вижда , че другите се справят по-добре от него и понеже не среща разбирането на учителите/ които на мен не са го похвалили нито един път  а обратното...../губи надежда , че ще се справи.Какво да направя аз?За сега нямам отговор.

Много ми е интересна темата, така че се записвам да следя. Впечатления ще споделя друг път

А когато детето тръгна на училище, учителите бяха ли уведомени за проблемите му? Останах с убеждението, че не знаят.  В такива случаи родителят е длъжен да представи мед. документация. Въз основа на нея се работи с детето. Учителите също не са специалисти по посочените проблеми. Има ресурсни учители за целта.

 Учителите не са информирани за това, но би трябвало да го забележат.2 клас е.Ходим на логопед заради трудности при четенето и хиперактивността.Класната му смята ,че чете много добре за 2 клас ,знае че ходим на логопед ,но  смята това за излишно!А таблицата за умножение казват ,че трябва да я научи.  / сега се борим с нея/А относно хперактивността му мислят , че се дължи на неговата артистичност и голямо въображение!!!
Може би греша ,но ми се струва ,че ако има разбиране за проблемите- ресурсен учител не е необходим.
Проблемите му не са "документирани"Виждам ,че има напредък в четенето, но се тревожа за хиперактивността му!За този проблем учителите смятат , че се дължи на това че не е възпитан, че не  научен на много неща.Наказват го често / и другите му се смеят/.Сигурно има за какво, но това "решава " проблема за момента  и той изгражда негативна оценка за себе си. Един затворен кръг.
Съжалявам , че няма разбиране.

Милка, наскоро имаше една тема за майка на дете с проблеми, неустановени от т. нар. педагози, които често изискват от децата еднакво, без да се съобразяват с личните им потребности и възможности, което за жалост, у нас е по- скоро норма, отколкото изключение.
Оказа се, че детето е с дислексия.
Жената се е насочила към специалисти, извън училището, разбира се и детето е започнало да спортува нещо, което му се отдава. Аз бих завела детето на независим специалист, бих се стремила на първо място да установя истинското му състояние и причините затова.
Можеш да видиш темата и да се свържеш с майката, ако и двете имате желание можете да си помогнете.

Ето темата:

http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=687717.0

Успех!