Децата 2005+ - днешните начални ученици

Много се уповавате на това училище и това масово образование. Каквито и програми да се разработят, както и да се промени учебният план, винаги ще има недоволни, недооценени, недоразбрали. Училището дава база знания- обща, често ненужна, схематична и повърхностна, достъпна за всички /е, за почти всички; аз не вярвам, че 100% са с еднакъв потенциал и пр.- бла-бла, а вие?/. Останалото е грижа на родителя. Дали в София, или Симитли, дали неработещ или твърде зает, дали богат или беден, е без значение. Важно е желанието.

Тези, които не правят нищо са именно мрънкащите.
А тук аз виждам един да хленчи и това си ти 

Успокой малко топката - поеми си въздух и изпий едно кафе.
Не е добре да заопчваш деня, че и седмицата, натоварени с негативни емоции. 

Не са всички с еднакъв потенциал.
Но е редно материалът да е поднесен на достъпно ниво, така че да се разбере от всички.Колко ще се усвои и запомни е друг въпрос.

В моето детство, в това на майка ми и на баба ми поне по-будните деца са си научавали всичко в училище.Аз например домашни пишех, защото е редно да се напишат, а не за да науча нещо- научавах си всичко още в училище,поне до V-VІ клас беше така.

Днес кое дете, вкл. и бързо успяващо се справя без допълнителни занимания?
Посочете ми едно дете , което е влязло в престижна ЕГ или МГ без частни уроци или школи?

Нали е пожелателно да се посащава?Можеш ли да накараш дете, което няма интерес да отиде?Затова написах, че е за заинтересованите-посещават се от деца, които така или иначе ще научат нещо в +

Да, така е, защото ние родителите се застраховаме по този начин

Мен нещо друго ми е чудно и не мога да го проумея.
Все чувам едно и също - децата са много и учителите не успяват да обърнат внимание на всички. И тъй, много, много, колко са - по 25 деца в клас. Е хубаво де, питам се, ние едно време като бяхме по 40 деца в клас, как успявахме да разберем всичко или почти всичко. И тогава си имаше изоставащи ученици, но в май в общи линии всички излизахме от училище що годе грамотни.
Ей така си разсъждавам. Как тогава учителите са се справяли с по 40 деца, а сега с по 25 работата хич не върви. 

Аз пък разсъждавам така - колко грамотни сме излезли от училище се вижда по темите и постовете във форума.
Учителките работят с материал на клиента, т.е. няма как от незаинтересовано дете да излезе вундеркинд, макар много да ни се иска именно нашето злато да е такова. С фуния акъл не се налива. Насила може само да вземеш, но не и да дадеш. И с други такива клишета мога да ви замерям, ама няма смисъл.
Да формираш положителна нагласа в един първокласник и особено да я затвърдиш след първите трудности не е особено лека задача, знам. То има връзка с душите на нашите деца и степента в която ги познаваме.
Учебниците поне до 3-ти клас, са що-годе добре написани. От прочетеното във форума очаквах да е много по-зле положението, а когато ми се наложи да заместя учителката заради боледуване се оказа, че не е. Имам повече забележки към учебника по английски, но там се справяме на неделни уроци с мама, за да затвърдим, въпреки огромното нежелание на отрочето - то английски, не е математика. 
Занималнята - не знам как 30+ деца могат да затвърдят получените знания, без да са си починали и като са отново накуп всички в една стая. Как ще се съсредоточат, как ще си прочетат спокойно урока, как ще си починат... Не си го представям никак. Но много хора не могат да си позволят да не пускат децата на занималня.  Не съм се възползвала от тази екстра, но имам тази възможност, защото има в къщи човек, който да я вземе и да е с нея. Но на дисциплина и разпределение на времето я научи спорта, с много малко помощ от моя страна.
Учителя първите години според мен е много важен. Виждам какъв късмет имаме с нашата учителка. Известно време имаше заместничка, просто ... не ми се пише. Миналата година пропуснахме именно прилагателните и епитетите. Шапка свалих на учителката как още като я посрещна и с 2 изречения и обясни разликата. Нашите до последно вземат уроци, правят се много упражнения, уроците се усвоят в час. Магьосница ли е учителката ни, всички ли са изключително умни не знам, но все още не си позволявам да се радвам, че едва навлизаме в дебрите на образованието.

А спомняш ли си, че имаше оценка за поведение? Че ако ти е намалено поведението, не можеше да пробиеш никъде в живота? Че да извикат родителите ти в училище беше огромен Срам? Спомняш ли си как си подвързвахме тетрадките ? А етикетите? Хайде, обясни ми, как едни и същи деца са втора година без найлонова подвързия / не нещо повече! / и в единия край пише "Мими - четене". Да си чувала по онова време за хиперактивно дете? За децата с проблеми имаше специални училища, в които / колкото и да ги оплюват / децата се научаваха на елементарни неща и професия, които да им помагат в живота. Знаеш ли как се работи в клас, в който имаш дете със СОП, което постоянно издава особени звуци и се търкаля по земята?
Времената бяха други. Моралът и ценностите - също / и в положителен, и в отрицтелен аспект /.
Сега дете в 1 клас отговаря и псува, а майката казва "ние вкъщи не говорим така". Ок, а кой говори? Учителят? Улицата? Да, обаче в 1 клас те не са сами на учицата.

На улицата може и да не са сами, но на детската площадка пред блока-са ВКлючително и моето, което дивее навън и играе с по-големи от него
Иначе за другите неща си права, макар от тогава да се промениха доста неща и няма връщане назад.

ston, според мен проблемите са в неравномерно разпределената програма. Ние не учехме ли в първи клас да смятаме до 100? Сега това се изтегля във втори клас, заедно с таблицата за умножение. Децата свикват първо на едно супер щадящо темпо и после им е трудно. Както и на учителите да обяснят на всички.
Част от нашите начални учителки доскоро работеха или още работят, няма голям наплив за професията.

С целия цитиран пост съм съгласна,но това ми направи особено впечатление.
Не само за хиперактивно, но и за дете със сходни прояви , които не са диагнозане бях чувала и виждала.
И поради това,че при моето има някакви подобни поведенчески прояви съм търсила начини и решения и съм си задавала въпроси.

Надявам се да не излезе,че прехвърлям пак топката в училищния двор, но
пак за онова време, с плюсовете и минусите-

Дали по онова време се е случвало децата да не играят със седмици физическо, защото имат да вършат или довършват "нещо си"
Или си го карахме всеки час, отделно -поне веднъж месечно- спортен полуден, спортен празник и т.н.

Дали децата от първи клас, например, прекарваха цяла учебна година в клас?Или ходеха по "наблюдения", разходки, екскурзии,музеи, ако щете по лобни места на партизани, при което научават и нещо за историята, виждат снимков материал, а има и време за игра.

Колко празници до момента се организираха в училище ?В нашето- точно един- на буквите.
А някога имаше различни чествания и празници - нещо, в което децата се чувстваха емоционално ангажирани и отново по този начин получаваха и  знания , а се учеха да изграждат ценностна система.

Едно на ръка домашното възпитание и грижата на родителите, както и тяхната отговорност.
Но и училището има своята отговорност за липсващите изграждащи елементи.
Ето, заради много от тези пренебрегвани днес неща, ще има и "хиперактивни деца" и откровено пощръклели.

1. Ех, асамблеи "Знаме на мира" и олимпиади, където ходеха пак най-добрите.
2. Безплатни кръжоци, щадящи джоба на социалистическия труженик.
3. Шефство между наши училища и училища в братския съветски съюз с летни лагери в Одеса, където ходеха пак само първенци в учението и спорта.
3. Тимуровски команди за забавление през летата за останалите.
4. Под строй на кино; задължителен абонамент за детско списание и вестниче /българско и поне едно руско/
5. "Чавдарчето е весело дете"...
6. Ден на маршовата и строева песен "Комунисти, комсомолци, пионери..."
7. Военно обучение, бригади.
8. Театрално представление за бабите на село.
9. Детско от 16,30 до 17,30.
10. "Милион и едно желания" сал два пъти в годината.
11. Сънчо свършва и децата си лягат.

Цял ден да пиша спомени, няма да ми стигне. И това само от половин ден, прекаран в училище. Рядко имахме по 6-7 часа, а на занималня ходеха само изоставащите.

Абе наистина, защо стана така?

........и нямаше толкова много сборници и помагала , и НВО нямаше

Ама не си спомням да сме се оплаквали непрекъснато за щяло и нещяло. Сега не мож ги накара да си научат урока, Светкавица иска рецитал.


Не знам някой да се оплаква от изобилието, ама явно има и такива, на които им пречи   особено когато иде реч за знание, а не за йедьенье и пиенье.

Светкавица честно аз за тези неща разбрах от форума. Като започнеш от що е това хиперактивност, та стигнеш и до - замяната на физическото с нещо друго, или наказание - вместо физическо - решаване на задачи. Та все повече се убеждавам, че не самата система е "виновна", а тези които я реализират. Та как може в един клас, с един класен да няма такива неща, а в друг да има?
Нашите в първи клас си имаха коледно тържество, великденско, екскурзия - 2 бр. , то едното беше туристически поход, празник на училището и на края празник на буквите с раздаване на свидетелствата. При това по традиция на училището в тези мероприятия се събират заедно целия випуск.
В трети клас бяха наказани един път без физическо, докато класната беше замествана от друг преподавател. Е, нямаше необходимия ефект.