Дълго кърмене с трудности

А кантарът какво казва, наддава ли детенцето?

Аз нямам кой знае какъв стаж още, но ако трябва да го определя някак, по-скоро е с трудности. Кризисните дни около цикъла ми са много слаби, сега ми е  трети такъв и постоянното притеснение, дали дребен се е нахранил ме побърква. И изобщо след така нареченото регулиране на кърмата след втория месец, вечер намалява по принцип и пак ми е притеснено. Тъкмо стана наистина удоволствие, след като минаха разранените зърна и всичките му неудобства в началото и сега пък кърмата е на приливи и отливи. Десет дена преди тая криза пък бях като крава и на следващия ден , хоп, все едно някой врътна кранчето... Много, много искам да кърмя поне до годинка, но ме е страх, че в някои от тия трудни моменти ще поддам и ще започна да дохранвам. Иначе детето наддава нормално и не плаче от глад. Ходихме и при консултант и ни казаха, че и двамата се справяме чудесно. Беше с тежки колики, но май започват да отминават.

И според мен лактогенното действие на нарочените за това храни е много съмнително. При мен не действат определено. Само сминдух още не съм пробвала и в момента си чакам пакчето сминух от майка ми да пристигне по пощата, но подозирам, че най-полезното му действие ще е да ми напомня за България.

Защо мислиш, че детето не се нахранва? По принцип знам, че се усеща и майката си знае дали детето се храни, но понякога притесненията и ревливо бебче, могат да изиграят. Чуваш ли я да преглъща докато суче? Пробвала ли си с помпа колко можеш да изцедиш, въпреки че това изобщо не е показателно? Ние като се срещнахме с консултант и споделихме че дребчо много плаче, жената каза, че много често при ревливи бебета майките се отказват да кърмят, защото си мислят, че не се справят, минават на АМ и остават разочаровани, защото бебето пак си плаче, а дори става и по-зле с коликите.

Моето момче имаше жълтеница до 2-рия си месец. Трудното беше с буденето, но се справях някак си. Сучеше почти денонощно, къде полузаспал (между другото така май най-добре се хранеше), къде поразбудил се за малко. Не съм дохранвала никога, макар че е имало моменти, в които съм чувствала гърдите си абсолютно празни. След 3-тия месец нещата се нормализираха. Дреб се посъбуди и заякна и започна сам да увеличава интервалите на 2,5-3 часа (преди сучеше най-много на 1,5-2).
Продължаваме да се кърмим с моето мишле.
Първите 2 месеца наддаде съответно 1200 гр. и 1400 гр. за мое най-голямо учудване.

При нас началото беше ад! Два месеца бях с рагади, по един чс кърмене и след това по още един цедене, защото постоянно имах запушвания, а и за стимулиране на лактацията. Е благодарение на това се сдобих със свръхлактация, но и с това се преборих.
Детето ми е родено с форцепс и също беше с дълга жълтеница, но пък не спеше, или ревеше или ми дремеше по гърдите  Всички ми казваха да ограничавам времето на кърмене и за една седмица смъкна 50гр и педито ми каза да дохранвам с АМ, а аз изхвърлях по литър кърма на ден! Замислих се и нито взех АМ, нито давах кърма от шише, просто спрях да ограничавам детето и го оставях да суче колкото дълго иска.
Пиех чайове и ядях жито за повече кърма. Още се кърмим  Пожелава ти всичко да си дойде на мястото и дълго да се кърмите!

Бебето беше с ниско тегло и нямаше сили да суче, отделно че раждах със секцио и кърмата слезе чак  към 3-4 ден. От страх да не е гладен и да не наддава започнах да цедя и ако не ми достигаха нужните милилитри, давах АМ. Чак на втората-третата седмица започна да суче. Кърмих до 5 месец, като кърмата ми започна да намалява и накрая съвсем спря. Не знам сега с второто как ще е.

Здравейте и от мен 
Отговорих с третата опция. Кърмих сина си 2м. През това време, той беше постоянно на гърдата ми. В резултат, на което постоянно повръщаше от преяждане и силни колики. Лекарите казаха да спра с кърмата и да започна с АМ. Послушах ги и единственото, което постигнах е повече спане, но и по-силни колики, което беше ужасно. Коремчето на детето беше изтощено и много чувствително. Съжалих, че тогава бях доста незапозната в тази сфера и се доверих на сляпо. Сега чакам второ дете и се надявам да се реванширам като съм спокойна, че този път съм по-запозната и сигурна 

В началото беше много трудно. Кърмата ми слезе на 4-ия ден, каналите ми бяха запушени, наложи се да ми бият някаква инжекция, за да тръгне кърмата. Бебето не можеше да суче хубаво, аз от 2-рия ден постоянно я слагах на гърда, за да тръгне кърмата, вследствие от което ме разрани жестоко. 2 месеца ходих гола из къщи, въобще не можех да допра дреха до гърдите си, добре, че беше лятото   Въпреки това, гласувах за "Дълго, без трудности". За мен това, че ме е боляло не е трудност. Всичко с лактацията си беше наред, това е по-важното. Колко дълго ще е, ще видим, до сега не ми се е налагало да дохранвам, надявам се да се кърмим поне до годинката.

Аз също много пъти се чудих в началото дали и достига кърмата, в родилното беше лесно, даваш АМ и знаеш точно колко изяжда, след всяко кърмене се чудих дали се е нахранила. Моят съвет е да я слагаш колкото можеш по-често на гърда, доизцеждай с помпата, за да стимулираш лактацията. Виж как наддава, ако наддава нормално, значи не остава гладна.
Ако все пак не се получи с кърменето, няма за какво да ти е мъчно, най-важното е бебенцето ти да е живо и здраво. АМ си има всичко необходимо. Успех  

Досега наддаваше в рамките на нормата - 1-вия месец 750гр. което за мен е малко, но предвид жълтеницата и малкото хапване май е добре, 2-рия 900гр. + 9 см. за двата месеца.

Сутрин до обяд положението е добре. Има кърма, хапва си бебка и е доволна. Плачка от колики, но не и от глад. Следобяд и вечер е друго. Никога не заспива след кърмене, плаче и си лапа ръчичките. Слагам я на гърдата, преглъща шумно няколко секунди макс до минута, после пуска и иска другата гърда, слагам я и се повтаря същото, пак пуска и започва силно да плаче и да си лапа ръчичките, което ме навежда на мисълта, че е гладна, а гърдите не пускат. Опитвам да се изцедя и едва-едва събирам 10-15мл. от двете.  Ако не й дам нищо и я успокоя по някакъв начин, след 5-10-15 мин. пак пищи и търси да суче и се повтаря гореописаното. А ако й дам вода или мляко, засмуква все едно не е яла цял ден. 
При мен май не важи това, че кърмата се произвежда и в самото сучене... за съжаление.
И понеже каката иска само аз да я приспивам, да сме в спалнята аз и тя, бебето и тати са в хола и не мога нищо да изцедя, таткото от скоро прави АМ, че бебка е ревнала да яде. И разликата е, че тогава след АМ плачка само от колики и по-малко.

Разбира се, че е най-важно бебка да е жива и здрава, пък дори и на АМ, но ми е мъчно това, че досега не е имала режим, а с АМ май няма да може така  и досега само гърда я успокояваше, а няма как да й правя АМ за приспиване, за успокояване и т.н. Знаете какво имам предвид. 

Все таях надежда, че и при други е било така и нещата са се оправили в последствие, но при нас не се вижда подобрение. Много мои познати са ми казвали, че до 2-3 месец и при тях е било така и те са се чудели дали въобще яде детето, но техните са наддавали повече и всичко се е оправяло...

Моля и консултанти по кърмене да се включат. Има ли смисъл да продължавам борбата?

Разбира се, че има смисъл да продължаваш да се бориш, щом като искаш да кърмиш.
Според мен бебето си наддава чудесно.
Виж този сайт http://www.podkrepazakarmene.com/. Там можеш да се свържеш с консултант 

6tastliva mama, разбира се, че има смисъл да продължаваш. Та бебка наддава повече от чудесно. Аз съвсем накратко разказах при нас как беше, доста от трудностите и сълзите, които ронех ви спестих.
Убедена съм, че ще се справите и ще се наслаждавате на едно дълго и безпроблемно кърмене. Тук открих доста отговори на въпросите си -криза на растежа, кърмаческа стачка и т.н., но с всичко се преборихме и сега си имам едно вече поотраснало и доволно кърмаче  , което почти до 11-тия си месец беще основно на кърма. После се разяде, но това въобще не му попречи да си цока преди, след, а понякога даже и по врема на ядене .

Тоолкова ми е познато това,което описваш  Преди да родя се бях начела на какви ли не глупости,че нямало жени без кърма и прочее небивалици.Е,реалността ме зашлеви през лицето.Имах недостиг на кърма в началото,въпреки че правех абсолютно всичко като по учебник.Бебето ми ревеше гладно след кърмене точно както и ти го описваш.Минахме на смесено хранене.Обаче съм инат и не се отказах.Слагах бебето да суче често-на всеки час,час и половина.Задължително ставах да кърмя/цедя в интервала 3-8 ч. сутринта.Цедях след кърмене.Приемах много вода,храна и множество лактогонни стимули-по 6 таблетки бирена мая на ден,600 мл лактогонен чай и по 6 капсули сминдух.И о чудо,към втори месец бебето ми отказа добавката.Минахме на изключително кърмене.Така продължи до четвърти месец,когато влязох в болница.Всичко се върна в изходна позиция.Отново не се отказах.Бебето се отби и сега му давам изцедена кърма плюс добавка.Надявам се да махна добавката.Едно разбрах със сигурност-не е важна толкова храната като количество,а по-скоро течностите,спокойствието и лактогонните добавки-най-вече сминдуха.Когато добавих сминдух,тогава минах от смесено хранене на изключително кърмене.
Да,има жени при които е ужасно трудно.Животът е несправедлив.Обаче на мен съвестта ми е спокойна,че правя най-доброто за детето си докато мога.Смесеното хранене е по-добро от изкуственото и храненето с изцедена кърма е по-добро от изкуственото.Важно е детенцето да получава майчина кърма,колкото се може по-дълго време.Този период ще мине и замине,но ние никога няма да можем да компенсираме това,което сме пропуснали да дадем на нашето дете под формата на кърма