Тази нощ Маги ме е викала само 4 пъти и съм направо наспана

Биби- Много се смях със зетя. За пореден път се убеждавам, че добър избор съм направила за Никол - ще я разсмива, а това е мнгоо важно в едно семейство:) Всички проблеми по-лесно се преживяввт ако има кой да разсмива

Та като заговорихме за проблеми - Муки - сестро!!! Пиши си като имаш проблем!! Изливай си яда , мъката - каквото имаш нужда!!! Винаги на човек му олеква така, пък ние за това сме тук!!!!!
Да не си посмяла да спираш да се оплакваш, когато имаш нужда....Аз съм ви казвала,че когато се консултирах с психолжката за Никол тя ми каза никога да не я подтъискам, когато реве или се тръшка за нещо!!!! Много по-здравословно е за човека - когато е ядосан или изнервен да си сподели и да му олекне, от колкото да го таи в себе си!!!! Това води до сърдечни проблеми после в живота!!! Много по-добре е да си излееш мъката и да ти мине, от колкото да го таиш в себе си и да мълчиш.....за тов ами каза да не я карам да спира да реве, ако реве....да не й забранявам да се тръшка - точно за да може да се научи да прави така в живота....да си изкарва мъката и да и минава!!!!! Аз освен това винаги съм ти харесвала постовете....дори и когато се оплакваш си личи, как пишейки го ти олеква и към края винаги има позитивизъм!!!!Ако тук се притесняваш да го споделяш ако искаш ми пиши на лични да се оплачеш, винаги когато имаш нужда!!!!!
За този проблем го помислете....наистина отоплителния сезон поприключва и имате време да го мислите....не бързайте...пък на ток да ти кажа, не е много по-евтино
Вие ще си решите, но моя съвет е да не бързате!! Всяко местене си е травма.....Казвам го и от опит...ние се преместихме в този апартамен, когато Никол беше на почти 3 г. и хем сме на 200 метра от стария и новия апартамент е 2 пъти по-гилям и пак все още ми казва, че стария апартамент е бил по-хубав (а вече 2 години е тук)....и даже все още вечер я водя в старата градинка при нейните си приятелчета....каквото и да решите - важното е да чувстваш че това е правилното решение!!

Ох още имах да пиша, но после....
Единия ден го извикаха да го приемат.... и го върнаха вкъщи, на другия ден го извикаха да го оперират.... и как се е събудил от упойката пак са му казали, че може да си ходи..., на другия ден го извикаха пак, че забравили да му направят снимка.... а днес го викат да го "Изпишат"!
Пълни идиоти, само скубят касата, а иначе да си се разхожда той, да го гледам аз.... та, само дето си правих планове за почивка, на всичките болни и той ми се тропна на легло.... Добре че, вече е добре и от днес ходи на работа, макар и куцукайки.... лудницата вкъщи му идва в повече. 
Което ни най-малко не съм направила.
Просто й дадох съвет да не се задълбава толкова в дупките, но явно е по-добре само да изслушваме и да се радваме едва ли не на чуждото нещастие, отколкото да даваме адекватни и полезни съвети 
. Има и хора дето ми завиждат даже. Скоро една позната се изтърси, че се радвала, че всичко ни е наред, като ни видя кухнята. Е как го прецени
. Тя попита ли как ми е детето 

разби ме с това будене, какво ще кажеш за събуждане на 20-30 мин??? 


