Ами аз искам да ходя на танци, но няма никакъв начин, ако искам изобщо да се виждам с мъжа ми, който пък работи на смени. Изобщо няма как да се случат нещата. А ако искам да излезя в майчинство изобщо, още по-трудно 
Виж целия пост
Работа мечта си търсим - търси ни и тя!
- Публикувана: 7 март 2013, 09:23 ч.
- Последно мнение: 7 апр. 2013, 20:52 ч.
# 661
5 апр. 2013, 11:55 ч.
Ще свикнеш Ейджънт! 
Твоята работа ми се вижда по-хубава от моята.
Виж целия пост
Аз да си помърморя малко, ако може.
Колегите са чудесни, офиса е супер.
Заплатата не е лоша и идва навреме.
Обаче...
Работата ме убива от скука.
Подреждам документи.
И тук-таме правя някой превод.
Ще кажете - какво пък толкова, трай си и си работи за паричките.
Обаче, като човек, занимавал се с маркетинг, реклама и пр. интересни неща, това ме убива.
Планирам някакви разговори с шефовете, ама това ще стане след майските празници.
Дотогава си мрънкам вътрешно и бачкам.
Освен това - уж като работи човек, изкарва собствени пари, трябва да се чувства по-свободен.
Да, да , ама не...
Ставам сутрин, 9 часа бач, после мъжът ми ме взима, пазаруваме, прибираме се при децата и ...
нямам нито минутка за себе си! Ни разходка, ни шопинг, ни нищо...
Колегите са чудесни, офиса е супер.
Заплатата не е лоша и идва навреме.
Обаче...
Работата ме убива от скука.
Подреждам документи.
И тук-таме правя някой превод.
Ще кажете - какво пък толкова, трай си и си работи за паричките.
Обаче, като човек, занимавал се с маркетинг, реклама и пр. интересни неща, това ме убива.
Планирам някакви разговори с шефовете, ама това ще стане след майските празници.
Дотогава си мрънкам вътрешно и бачкам.
Освен това - уж като работи човек, изкарва собствени пари, трябва да се чувства по-свободен.
Да, да , ама не...
Ставам сутрин, 9 часа бач, после мъжът ми ме взима, пазаруваме, прибираме се при децата и ...
нямам нито минутка за себе си! Ни разходка, ни шопинг, ни нищо...
Твоята работа ми се вижда по-хубава от моята. 
# 662
5 апр. 2013, 12:08 ч.
Абе от миналия път, в който спомена майинството се каня да ти пиша. Не се размотавай, ако си сигурна в човека до себе си и че по принцип искаш деца. Иначе ще се окажеш в моето положение - с две малки деца, на прага на възраст, в която вече никой не те брои за потенциален служител, въпреки нелошия опит и зрялост. Ей на, вече 3 месеца не успявам да получа дори покана за интервю.
LÁgent
Никога в живота си не съм имала време за себе си - нито сега, нито преди, когато имах работа, но нямах деца. До човек си е и до отдаденост.
Ще свикнеш, със сигурност мечтаеш за нещо повече, но животът е пред теб, оглеждай се, търси възможности, дори и вътре във фирмата. На качествени хора с добри идеи винаги се намира приложение, особено ако са склонни да го правят за без пари
Първо им покажи какво можеш, разгърни потенциал, след това предяви и претенции - дали за други задължения, дали за повече пари - ти си знаеш.
Виж целия пост
А ако искам да излезя в майчинство изобщо, още по-трудно
Абе от миналия път, в който спомена майинството се каня да ти пиша. Не се размотавай, ако си сигурна в човека до себе си и че по принцип искаш деца. Иначе ще се окажеш в моето положение - с две малки деца, на прага на възраст, в която вече никой не те брои за потенциален служител, въпреки нелошия опит и зрялост. Ей на, вече 3 месеца не успявам да получа дори покана за интервю.
LÁgent
Никога в живота си не съм имала време за себе си - нито сега, нито преди, когато имах работа, но нямах деца. До човек си е и до отдаденост.
Ще свикнеш, със сигурност мечтаеш за нещо повече, но животът е пред теб, оглеждай се, търси възможности, дори и вътре във фирмата. На качествени хора с добри идеи винаги се намира приложение, особено ако са склонни да го правят за без пари
Първо им покажи какво можеш, разгърни потенциал, след това предяви и претенции - дали за други задължения, дали за повече пари - ти си знаеш.
# 663
5 апр. 2013, 12:26 ч.
Новоназначените момичета да ви подсетя, че ви наблюдават внимателно и всичко се следи, не мрънкайте пред колеги и шефове, трайте си и се усмихвайте, поне.... 6 месеца, минимум.... Ако разбира се нямате други супер изгодни предложения. Кофти е, знам, но без работа е още по-гадно, ако нямаш пари.
Като станете като мен и ви пораснат децата, ще имате време за всичко
Виж целия пост
да ви подсетя, че ви наблюдават внимателно и всичко се следи, не мрънкайте пред колеги и шефове, трайте си и се усмихвайте, поне.... 6 месеца, минимум.... Ако разбира се нямате други супер изгодни предложения. Кофти е, знам, но без работа е още по-гадно, ако нямаш пари.Като станете като мен и ви пораснат децата, ще имате време за всичко
# 664
5 апр. 2013, 12:36 ч.
Хмм, за кое да си траят?
Точно през тези 6 месеца е добре да си отварят очите и ако нещо не им изнася да си кажат навреме, а не да си трайкат и като стане безсрочен договора и видиш, че наистина не се изнася, след дъжд качулка да започнеш да им обясняваш "Това и това обещахте, а не го направихте..." Защо да ги търпят тези неща, след като протакани във времето шансът да бъдат уредени е нищожен. Защото когато на някой не му изнася да си спази ангажиментите към теб и ти не му напомняш, само го улесняваш него, а ти самият се гърчиш и трупаш негодувание, докато той от своя страна може да реши, че съвсем ти е все едно.
Изпитателният срок е, за да се наблюдават взаимно и да се изяснят нещата докато е време.
Точно заради този страх, че само ти си наблюдаваният и оценяваният, нещата се изродиха съвсем и се провеждат подобни безмислени интервюта, като онова на блогърката.
Пред колеги мрънкане едва ли би помогнало наистина, но с "усмивка на уста" на шефовете може да им се изиска вече уговореното, а ако усмивката не помогне, може да влезе в услуга и малко по-загрижено-сериозен тон, издаващ леко разочарование.
Виж целия пост
Точно през тези 6 месеца е добре да си отварят очите и ако нещо не им изнася да си кажат навреме, а не да си трайкат и като стане безсрочен договора и видиш, че наистина не се изнася, след дъжд качулка да започнеш да им обясняваш "Това и това обещахте, а не го направихте..." Защо да ги търпят тези неща, след като протакани във времето шансът да бъдат уредени е нищожен. Защото когато на някой не му изнася да си спази ангажиментите към теб и ти не му напомняш, само го улесняваш него, а ти самият се гърчиш и трупаш негодувание, докато той от своя страна може да реши, че съвсем ти е все едно.
Изпитателният срок е, за да се наблюдават взаимно и да се изяснят нещата докато е време.
Точно заради този страх, че само ти си наблюдаваният и оценяваният, нещата се изродиха съвсем и се провеждат подобни безмислени интервюта, като онова на блогърката.
Пред колеги мрънкане едва ли би помогнало наистина, но с "усмивка на уста" на шефовете може да им се изиска вече уговореното, а ако усмивката не помогне, може да влезе в услуга и малко по-загрижено-сериозен тон, издаващ леко разочарование.
# 665
5 апр. 2013, 12:51 ч.
При мен работата която започна , трябва да ми остава време за дете мъж , готвене и учене на английски.
Това е малко като мисията невъзможна.
Виж целия пост
Това е малко като мисията невъзможна.
# 666
5 апр. 2013, 12:53 ч.
Ами нощта е пред теб, вечер, като заспи детето, първо мъжът, после готвенето, после английския Или в какъвто друг ред си избереш
Сериозно, аз установих, че за 2 часа вечер например, ако се организирам, мога да свърша повече, отколкото за цял ден вкъщи с детето.
Виж целия пост
Или в какъвто друг ред си избереш Сериозно, аз установих, че за 2 часа вечер например, ако се организирам, мога да свърша повече, отколкото за цял ден вкъщи с детето.
# 668
5 апр. 2013, 13:04 ч.
Аз постоянно си изказвам мнението, затова не ме обичат много. Обаче не могат лесно да се отърват от мен, защото не съм само аз дето мрънка, а цял екип (това първо), и второ--изкарвам(е) пари.
Напоследък имаме много добра тийм лидерка/оперейшънс. Дано се задържи.
Виж целия пост
Напоследък имаме много добра тийм лидерка/оперейшънс. Дано се задържи.
# 669
5 апр. 2013, 13:12 ч.
Е, аз няма да мрънкам.
Просто след няколко месеца ще си проведа разговор какво още бих могла да съм полезна на фирмата.
Що се отнася до свободното време, да върна лентата назад...
Почти три години бременност и майчинство, през които си правех почти каквото и когато си искам.
Преди това, една година в магазин, където бяхме на смени и също имахме голяма свобода.
Преди това, маркетинг в офис, но пак имах много излизания и свобода.
Та сега ми идва малко нанагорно, ама ще свикна!
Виж целия пост
Просто след няколко месеца ще си проведа разговор какво още бих могла да съм полезна на фирмата.
Що се отнася до свободното време, да върна лентата назад...
Почти три години бременност и майчинство, през които си правех почти каквото и когато си искам.
Преди това, една година в магазин, където бяхме на смени и също имахме голяма свобода.
Преди това, маркетинг в офис, но пак имах много излизания и свобода.
Та сега ми идва малко нанагорно, ама ще свикна!
# 670
5 апр. 2013, 13:31 ч.
Хм, аз съм съгласна и с Фри, и с buttinsky. Наистина двете страни взаимно се наблюдават, но като новоназначен бих наблюдавала и себе си. Знам с абсолютна сигурност, че в някои компании се наблюда внимателно кои интернет-адреси посещават служителите, по колко време прекарват в разни сайтове и форуми, които нямат общо с работните задължения, какво свалят и т.н. Да не говорим, че в някои компании системните администратори направо спират достъпа до доста места в мрежата. Така че, ако съм в изпитателен срок, не бих влизала в интернет с извънработни цели, не бих чатила и пр., дори и да виждам, че старите "кучета" около мен го правят. Често се случва старите кучета да са нечии хора... В същото време бих следила усърдно разминават ли се служебните ми задължения и ангажираности с това, което ми е обещано, и то в отрицателен смисъл, удовлетворява ли ме като цяло работата и пр.
Виж целия пост
# 671
5 апр. 2013, 13:34 ч.
Не знам как е в БГ, но от моя опит ако си стоиш мирничко и не си търсиш правата се случват няколко неща:
1) всеки си мисли, че си слаб и може да те смачка още повече
2) не получаваш заслуженото
3) чустваш се зле със себе си (нали те прекарват)
Не виждам причина защо човек да търпи такова отношение и затова обикновенно се услушвам да видя какво става околко мене, ако има с кого да преговарям се опитвам да го направя, ако няма започвам да си търся ново място.
Фри Не смятам, че човек да каже правя X искам да получа Y и Z, е нещо в реда на нещата. Точно през първите 6 месеца е времето затова. Защо да губя половин година от живота си след като мога през това време да си намеря ново място (потенциално) ? Месец след като си работил на дадено място (без да броя времето за обучение) трябва да знаеш дали е за теб или не.
Виж целия пост
1) всеки си мисли, че си слаб и може да те смачка още повече
2) не получаваш заслуженото
3) чустваш се зле със себе си (нали те прекарват)
Не виждам причина защо човек да търпи такова отношение и затова обикновенно се услушвам да видя какво става околко мене, ако има с кого да преговарям се опитвам да го направя, ако няма започвам да си търся ново място
. Фри Не смятам, че човек да каже правя X искам да получа Y и Z, е нещо в реда на нещата. Точно през първите 6 месеца е времето затова. Защо да губя половин година от живота си след като мога през това време да си намеря ново място
(потенциално) ? Месец след като си работил на дадено място (без да броя времето за обучение) трябва да знаеш дали е за теб или не. 
# 672
5 апр. 2013, 13:56 ч.
И аз
Вечер, след като детето заспи и/или сутрин преди работа, можеш да сътвориш чудеса от храброст
Виж целия пост
...
Сериозно, аз установих, че за 2 часа вечер например, ако се организирам, мога да свърша повече, отколкото за цял ден вкъщи с детето.
Сериозно, аз установих, че за 2 часа вечер например, ако се организирам, мога да свърша повече, отколкото за цял ден вкъщи с детето.
И аз
Вечер, след като детето заспи и/или сутрин преди работа, можеш да сътвориш чудеса от храброст 
# 673
5 апр. 2013, 14:15 ч.
И аз Вечер, след като детето заспи и/или сутрин преди работа, можеш да сътвориш чудеса от храброст
Така е, но колко време може да издържи човек на бързи обороти. Седмица, месец, два. После?
Аз навремето така направо ми се срина имунитета. Още не съм се възстановила напълно.
Виж целия пост
...
Сериозно, аз установих, че за 2 часа вечер например, ако се организирам, мога да свърша повече, отколкото за цял ден вкъщи с детето.
Сериозно, аз установих, че за 2 часа вечер например, ако се организирам, мога да свърша повече, отколкото за цял ден вкъщи с детето.
И аз
Вечер, след като детето заспи и/или сутрин преди работа, можеш да сътвориш чудеса от храброст Така е, но колко време може да издържи човек на бързи обороти. Седмица, месец, два. После?
Аз навремето така направо ми се срина имунитета. Още не съм се възстановила напълно.
# 674
5 апр. 2013, 14:37 ч.
И аз Вечер, след като детето заспи и/или сутрин преди работа, можеш да сътвориш чудеса от храброст
Така е, но колко време може да издържи човек на бързи обороти. Седмица, месец, два. После?
Аз навремето така направо ми се срина имунитета. Още не съм се възстановила напълно.
Всичко е въпрос на навик и организация, а и не напоследно място на потребности. За мен най-бързия път до депресията е монотонното от работа-вкъщи-манджата-леглото. Онзи ден станах 40 мин. по-рано и не закусвах, за да тичам в парка, защото знаех, че след работа няма да мога да отида на спорт. Вчера сготвих за днес след като детето си легна, т.е. след 21h, за да можем днес спокойно да се занимаваме нещо. Лично мен подобно ежедневие не ме натоварва, защото си осигурявам разнообразие, без което не мога.
Виж целия пост
...
Сериозно, аз установих, че за 2 часа вечер например, ако се организирам, мога да свърша повече, отколкото за цял ден вкъщи с детето.
Сериозно, аз установих, че за 2 часа вечер например, ако се организирам, мога да свърша повече, отколкото за цял ден вкъщи с детето.
И аз
Вечер, след като детето заспи и/или сутрин преди работа, можеш да сътвориш чудеса от храброст Така е, но колко време може да издържи човек на бързи обороти. Седмица, месец, два. После?
Аз навремето така направо ми се срина имунитета. Още не съм се възстановила напълно.
Всичко е въпрос на навик и организация, а и не напоследно място на потребности. За мен най-бързия път до депресията е монотонното от работа-вкъщи-манджата-леглото. Онзи ден станах 40 мин. по-рано и не закусвах, за да тичам в парка, защото знаех, че след работа няма да мога да отида на спорт. Вчера сготвих за днес след като детето си легна, т.е. след 21h, за да можем днес спокойно да се занимаваме нещо. Лично мен подобно ежедневие не ме натоварва, защото си осигурявам разнообразие, без което не мога.
Препоръчани теми