Подписка за дете, което тормози класа?

Първото, което правя в такава ситуация, е да се добера, доколкото това е възможно, до обективната истина. За целта говоря първо с деца от класа и с родители на такива деца. Търсила съм и родители на деца от други класове дори, както и такива деца /от други класове/. Побойниците и другите "нарушители" на реда се знаят не само в собствения си клас.
Учителите не са обективни често, те си пазят гърба, оправдавайки се погрешно с някаква криво разбрана лояалност към какво- не знам. Резултатът е лоялност основно към същия този нарушител на реда, което води до камари негативни последици за клас и училище, но все им е едно. На тях не разчитам. Съобщавам 2-3 пъти на класен и директор, да си мина по реда.
Ако /когато/ не си мръднат пръста бих потърсила институции извън училището- Педагогическа стая, РПУ /не знам за каква възраст деца става въпрос/, Инспекторат, бих извадила медицинско за телесна повреда, ако има такава.
С чужди родители сама няма да тръгна да се разправям. След като съм известила класен и директор- тяхна работа е да известят родителите на съответното дете и да вземат адекватни мерки за контрол на средата, за която отговарят те. 

Използвам темата,за да потърся и аз вашето мнение.
В класа на сина ми име дете,което определено е със по-специални потребности,но майката отрича,заровила си е главата в пясъка и отказва да предприеме каквото и да е.Детето не може да се съсредоточи,не задържа вниманието си за повече от 5 мин.,става,разхожда се,говори,пречи на останалите деца да внимават в час,понякога е агресивно.Тетрадките на сина ми са издраскани,обижда го.Това е отношението към всички деца в класа.Говорих с класната и госпожата от занималнята-те са вдигнали ръце от това дете,просто съветват останалите деца в класа да не му обръщат внимание.Това ли е начина?Колко време могат да не му обръщат внимание?Така ще спре ли да пречи на останалите в час?
Чудя се какво да направя,защото майката определено отказва контакт и всякакъв разговор на тази тема?

Andariel, съгласна съм, че когато се стигне до такива крайности, често най-доброто решение (особено когато става въпрос за деца) е преместването. По отношение на другите ти въпроси към мен или аз или ти генерално не разбираме другия..
"Ще го търпиш, само защото не можело да се отстранява проблема ли?" Ами мисля, че ясно написах, че съм противник на търпенеето или прехвърлянето на топката. Не одобрявам например, че не е прието хубавичко да се скараш на чуждо дете, щом поведението му пряко те засяга. В конкретния случай няма да търпя (освен, ако детето ми не си го е "изпросило"), но последното, което ще направя е да събирам подписка. Със сигурност преди това ще говоря с родител на побойничката, а още по-добре и със самото дете. Обаче до толкова е навлезло това, че не можеш да кажеш нищо на чуждо дете, че предполагам по-скоро аз ще съм потърпевшата след един такъв разговор (имам преки наблюдения - счупена ръка - краен резултата сплашване за завеждане на дело срещу бащата на пострадалото дете, за побойника - нищо освен разговора с бащата, който според мен дори не е бил достатъчно строг)

Indira, би трябвало да имате училищен психолог и би трябвало класната да го уведоми. Може би психологът по-резултатно ще убеди майката, че проблем има и ще я насочи какви мерки да вземе. Така детето няма да спре да пречи. За съжаление на никой не му се занимава.. Най-вероятно и детето би имало право на ресурсен, но ако майката не го заведе при специалист, няма как да стане т.е. тя трябва да разбере, че има проблем, а по-вероятно е да го разбере, ако й го каже учителката или психолога

За да се стигне до подписка, значи нищо друго не е сработило. Малковероятно е родителите от цял клас ей така, от нищото изведнъж да тръгват да правят подписка. Поне част от тях са направили всичко по силите си, вероятно е говорено и с класната, и с директора, и с родителите. Подписката е крайна мярка и обикновено е последна, а не първа.
Джуди е права за търсене и използване на всички административни канали. Трябва жалбите и пр. да са официални. Само с разговори на добра воля, в които класната казва "не знам", а директорът "не мога", и като за капак психологът "толкова са ми възможностите", нищо хубаво не се случва, и се стига до подписка.

Има истина в това , което пишеш, но въпреки всичко, аз смятам, че това е крайна мярка.
Ако се попадне в подобна ситуация, то  има 2 варианта-или  се адаптираш към масата, или си тръгваш.
Има си специалисти, които се занимават точно с такива проблеми-сега света е много отворен/в добрия смисъл/.

Andariel, Мисля, че авторката ясно е описала в първия си пост какви мерки са взети -  не вероятно, ами е говорено с класната и с директорката, не виждам и да пише, че родителите от целия клас искат да правят подписка.  Ти не прочете ли първия пост? Но, ако искаш може да хвърлим и един боб и да разгледаме всички хипотетични ситуации.

Shoni, едно дете може да бъде безвъзвратно смачкано в такава ситуация, аз не бих рискувала.

Преместването е само временно решение. Ок няма да тормози тези деца, но това поведение ще се пренесе върху други деца в друг клас или друго училище и какво? пак ще се мести?

Проблемът винаги има две страни.
Почти съм сигурна, че както е писала Тонита има един или двама подстрекатели. За съжаление в последно време се напълни с такива лоши деца. И те винаги излизат сухи от ситуациите.
 

Това е най-вероятната ситуация.

Моето дете е било от двете страни, в смисъл- и удряно, и удрящо.Винаги е имало предистория.
Имахме един толкова комплициран случай в училище, че мислих два дни дали да не споделя с класната и накрая се отказах.Самата аз бях толкова изумена от една невероятно фина интрига, съчинена и вкарана в действие от деца, че просто не беше за вярване. И тъй като беше твърде недоказуемо, оставих нещата да отшумят, но вътрешно се тормозих много време.

А видимата страна на нещата- три деца, сред които и моето на пръв поглед безпричинно се сбиват на двора.

По темата- бих потърсила всякакви възможни начини за решение, вкл. и разговор с родителите на агресивното дете преди да тръгна към подписка.

Моя син "тормозеше" класа, или поне така ми бяха представени нещата, а и околните родители бяха убедени в това.
Преместих го. В новото у-ще и друга учителка няма "проблеми с поведението".

Затова аз учителка вече рядко питам. Интересуват ме мнения на деца и други родители, основно на децата. И почвам първо с това. И не събирам подписки. Ако имаме повреди- нека разследва който трябва, независим орган, който няма общо с училището. В последното нещата по- често се покриват и изкривяват, по- рядко се решават и се прави нещо полезно.

Най-интересно е, че в стария ни клас, който беше 'елитен' имаше такъв проблем, а в новия, от калпазани, включително и от дом, няма

От т. нар. "елитни" класове и училища ме е страх мен. Там попадат често не само знаещи, а глезенки деца, походили на курсове и уроци /които си се плащат/, похванали някоя връзка и със самочувствие до небесата. 
Затова за мен е важно само едно- детето да се чувства добре в класа и училището си. Неизучено няма да остане.

По примера ,който дадох децата в по-заможни  семейства също могат да са свидетели на доста брутални действия и насилие.Обаче колкото по-заможно е семейството толкова по-добре се прикрива.И  дори и да си дава сметка  поне единия родител за проблемите на детето,той не е в състояние да направи нищо.
При по-нормалните семейства все ще чуят я съседи,я някой ще забележи.

Много жалко, че има такива родители. В случая, останалите деца, ще го изтърпят няколко години, ще си изградят тактика за справяне с проблемни съученици, утре ще се пръснат по други у-ща, а какво става с проблемното дете? Ами, при такова неглижиране на проблема, то ще затъва от година на година все повече, защото майка му не желае да приеме очевадното. И утре, когато иска или не иска, ще признае, че детето е със СОП / ауууу, какъв срам за пред съседите и приятелите /  , ще бъде твърде късно да върне безвъзвратно изгубеното време, защото голям процент от тези деца при своевременна и адекватна помощ, успяват да се впишат в нормата. Колкото по-рано се разбере, какъв е проблема, толкова вероятността за ликвидирането му е по-голям. Никой не е застрахован, че може да има дете с дислексия, аутизъм, хиперактивност и т.н.. Никой не иска детето му да бъде с "етикет" СОП, но когато това се случи, най-доброто за детето е то да бъде обследвано, да започне работа със съответните специалисти и да му бъде назначен ресурсен учител. Това е от полза преди всичко за самото дете. Няма смисъл да расте отхвърляно и нежелано от другите. Ролята на "черната овца" не е лесна.

Indira, в някои у-ща дават декларация за подпис, че при нежелание да работят специалисти с детето, всички негативи вследствие поведението на детето, остават за тяхна сметка. Има законови механизми за борба с безотговорни родители, но това дали ще бъдат приложени, зависи най-вече от директорите на у-щата.