Подписка за дете, което тормози класа?

Има един начин да се поппречи на детето, което се бие - да не го дразнят другите деца. Обяснете на децата си, че дори за един присмехулен поглед, обидна дум(ичка), клевета, могат да си отнесат боя, при това заслужено. В класа на дъщеря ми имаше един такъв разбойник, когото непрекъснато провокираха и той отвръщаше по своему. Свика се специална родителска среща, на която беше предложено детето да се ангажира в нещо сериозно, отговорно и повдигащо самочувствито му (имаше талант за рисуване), но повечето родители реагираха ревниво - ама защо пък такова специално внимание. Е, в пети клас го преместиха в друго училище, а вечните жертви си намериха други мъчители.

Всяко или поне повечето учолища имат психолог. Мисля, че разговор с него би бил най-адекватен.

  ПП:  В по-голяма част от тези случаи агресията при децата е следствие от семейството.

Така е. За мен, обаче най-проблемните са онези деца, които бихме отнесли към определението - скрити провокатори. Това са деца, пиша в множествено число, защото не е изолиран случай, при които има целенасочени действия за създаване на конфликти. Знаят, че този или онзи има проблем с контрола на емоциите и намират начин, така да го провокират, че той/тя да отнесат негативите, а те да излязат "сухи от водата". Това е чиста проба лошотия.
Що се отнася до агресията, абсолютно неразбирам онези родители, за които тя е само бой. А, агресията може да бъде и в друга, не по-малко лоша форма - вербална и психическа. Представете си само дете, което ежедневно е атакувано с какви ли не епитети. Няма да се учудя, ако коментираната ситуация е такава. "Дебеланата", "прасето" и т.н. в един момент тръгва да се защитава, по нейния си начин.
Каквато и да е причината за поява на агресията, вместо да се събират подписки, най-адекватната реакция е да се потърси разрешение на конфликта с помоща на учителите, психолога на у-щето, разговор с родителите и директора. Когато има желание и съдействие, обикновено конфликтите се потушават. Но, докато има родители, които смятат децата си за абсолютно съвършени, за безгрешни и винаги другите са виновни, няма да има оправия. 

О. и ние имахме стълкновение с такъв тип деца:
Идва при сина ми, взема му тетрадката, размята я докато той подскача около него за да си я вземе (пропуснах да кажа, че въпросното дете е много едро и успех около 2,50) и в крайна сметка сина ми го нагрубява в яда си, за което получава юмрук или ритник

Тези скрити провокатори си заслужават боя. Те са страхливи и веднъж да си го отнесат, и си трайкат нататък.

не си трайкат, а започват да подкукуросват останалите деца срещу агресора, накрая както писах се създава конфликт, скритите провокатори се скатават, а го отнасят другите деца... но това са други работи.

В случая вече казах - ако няма съдействие от учителя и директора, се сезира инспектората - да отидат, да видят, кой крив, кой прав, кой агресивен, кой скрит повокатор и т.н. Мълчането не води до нищо добро - най-много конфликта да бъде временно потушен, с изгледи в бъдеще да експлоадира...

Имаше едно такова момченце всеки ден го водеха на детската площадка.Тогава той беше на 4 ,а дъщеря ми на година и 2-3 месеца и тъкмо прохождаше.Той беше много красиво дете,семейството определено с въсможности ,майката си го гледаше добре.Въобще нямаше очевидна причина за поведението му.
Та обичайна практика бе да изтръгне играчка буквално от ръцете на някое по-малко и по-слабо и да я почупи като съвсем нарочно я удря в земята.Също блъскаше дребосъците дето таман са проходили и се забавляваше това му беше играта.
Всички бяха пропищяли от тях и даже много от майките демонстративно напускаха площадката като се появяха (около 11 ).
Аз много си пазех детето и гледах да походи и да се поумори преди да е дошъл малкия побойник,а като дойдеха я монтирах в количката със сокче или бисквитка.Е един ден явно решил че само моето дете не е пострадало дойде и без каквато и да е причина удари детето по главата така като си беше в количката.Причерня ми и му отвъртях един шамар.Толкова бързо стана че и аз не разбрах какво се случва.Всички млъкнаха и гледаха нас..Обясних ,че не се гордея с постъпката си,но че и други деца имат право да ползват площадката .Казах на майката че е в пълното си право да ми потърси отговорност за постъпката и че е крайно време да решим проблема и по съдебен път.За моя огромна изненада тя не защити детето си и не ме упрекна.Доста време не дойдоха на площадката.През това време все повече ме гризеше съвестта .Един ден я срещнах случайно и искрено и от цялото си сърце се извиних,а тя се притесни още повече.Разплака се .След няколко години се оказа че мъжът и редовно я е пребивал и то пред очите на детето,а тя се срамувала и криела.До ден днешен като се сетя за това и се чувствам ужасно виновна.

Разбирам, съчувствие, ама това не означава да си оставяме децата да бъдат тормозени, защото на еди-кое-си дете родителите му имали проблеми и те му се отразявали! А за нашите деца кой мисли от толкова мислене за трабълмейкърите!

Само исках да обърна внимание,че проблема би могъл да е на съвсем различно място и много усърдно крит и пазен в тайна.

изобщо не съм изненадана, че хората искат да правят подписка детето да се махне. Може отстрани да изглежда гадно спрямо детето, но щом родителите нямат за пет пари акъл да се вземат в ръце и да обърнат внимание на детето си, това си е техен проблем! Затова са родители, за да се грижат за детето, и щом работата е докарана дотам, че хората да искат подписка и махане, значи трябва да им светне нещо в главите - дори детето да е провокирано, най-добре е да се махне, защото другите никога няма да спрат да го провокират, то става като някаква извратена игра.

ами не трябва ти да се чувстваш виновна, а тя. Щом знае на какво е свидетел детето е било редно да го заведе на детски психолог заради поведението му и заради това, което вижда у тях.
Вината е изцяло нейна!


Именно тук, при проблемите на децата ни в училище с подобни побойници, виждам липсата на училищния психолог - ролята му е изключително формална - поне в училищата, в които сме били. А класните се правят, че нищо не се е случило и дори не му сигнализират за да вземе някакви мерки за да не ги обвинят, че не могат да се справят с класа си или просто защото не им се занимава - класното ръководство е нищожно платено, а е свързано с много ангажименти

А кой е казал, че родителите са уведомени? Или те трябва сами да се сетят?! Не съм против подписки и махане, но в конкретния случай не ми харесват следните неща: след учителя и директора следващата стъпка е подписка, а къде остана разговора с родителите, родителската среща на всички участници в конфликта, къде остана и разговора със самото дете? А причината? И mamamari е права - причина винаги има. И докато е най-лесно да си затваряме очите и да отстраняваме проблема, ще е пълно с такива проблемни деца. И тях ги има до голяма степен в следствие на много модерното напоследък "Никой няма право да прави забележка и да възпитава детето ми и не е моя работа какво правят другите деца" Да, ама не. Децата живеят не само с родителите си, а и с други хора и е не само нормално, а и задължително и те да са коректив на тяхното поведение (разбира се, ако го правят както трябва). Не може само родителя да възпитава, дори и най-малкото защото думите му са "голи и без покритие". За да разбере едно дете, че дадено поведение е недопустимо не винаги е достатъчно родителите му да му го кажат, а трябва и околните да му го покажат. Обаче аз лично не смея - знам ли коя майка ще ми скокне с думите, че не е моя работа какво прави детето й. Обаче, ако поведението му засяга мен или мое дете, не ми е ясно как така възпитанието му не е и мой проблем 

Ако аз бях на мястото на авторката, досега щях да съм се свързала с родителите лично. Не ми се вярва никой да не го е направил и родителите да си живеят в неведение. Най-малкото класната е трябвало да им се обади. В конкретния случай, поне така, както го описва авторката, духът вече е изпуснат и цялата обстановка е опорочена. За самото дете е най-добре да бъде преместено, защото "лошото чувство остава". Като започне начисто има по-големи шансове.
Теб, Лекси, ще те успокоява ли, че на колегата ти животът му е кофти, ако този колега минавайки покрай теб те срита или подхвърли нещо обидно? Ще го търпиш, само защото не можело да се отстранява проблема ли? Или ще започнеш да живееш с мисълта да си коректив на колегата си? Нещо като котарака Леополд от детското филмче.

Авторката защо не влезне в темата и да напише поне повече разяснения ?Сигурна съм, че има какво да добави
А аз съм била и  "от двете страни на барикадата" , еднакво гадно е чувството
А относно преместването на детето в друго училище, струва ми се тук се подхожда малко по Сталински

Шони, не е по сталински, а си има доста по-прозаични причини. Първо, ако си в ролята на нехаресвания, то от какъв зор ще стоиш на място и сред хора, които не те харесват? В момента децата не са закрепостени по район, нито по паралелка, и всеки родител може да си премести детето , правилата са достатъчно либерални в това отношение. Защо и кому е нужно това дете да стои в този клас? Какво ще спечели? Родителите ще направят напук ли? Ми, те и да направят така да си докажат правата, детето няма да стане по-обичано. Същото е и при възрастните - ако на работа колективът/екипът не иска някого, той прави всичко възможно този някой да си тръгне. И много хора в такава ситуация си тръгват на драго сърце, защото не виждат смисъл да търпят.