В момента чета...17

  • 39 370
  • 742
# 720
Чела съм и ''Денят след утре'' , ''Ден за изповед'' и ''Претендентът'' на Фолсъм, днес видях, че има издадени две нови, които не съм чела, та затова питах за отзиви, но както изглежда нямаше нужда, щом са негови ще са интересни Simple Smile
На Уилки Колинс само ''Лунният камък'' съм чела и много ми хареса.
Виж целия пост
# 721
Sad  Сега свършвам " Инес , моя душа " на Алиенде и много ми хареса , както всички нейни книги . За сега не съм чела две или три нейни книги , но трябва да поправя тази грешка.  Simple Smile
Прочете ли "Дневникът на Мая"? Подарих си го за 8 март, но не съм го почвала. Много любима ми е Алиенде. Не съм чела по-приказните й книги, сигурно и те си заслужават.

Зарибихте ме с тази Лиза Сий, тъй и тъй съм на източна вълна. В читанката няма нищо, но пък в библиотеката се водят и трите издадени на бг нейни книги.
Виж целия пост
# 722
"Господин Ибрахим....- ще я квалифицирам с една дума- истинска. В петдесетина страници е събран цял един живот. Не, даже поне десет. Не само си заслужава да се прочете- задължително е!

"Снежно цвете и тайното ветрило"на Лиза Сий я започнах снощи и почти преполових тази нощ. Много добра. На моменти и тя като "Павилион Прасковен цвят" ме дразни, но то е явно, защото китайците са ми непонятни като цяло.
Виж целия пост
# 723
Много ми стана интересна темата за бързото четене. Все ми се е струвало, че не се възприема много от текста ако препускаш като бесен из страниците, но може и да съм била в грешка.
Има ли някаква книжка онлайн, която мога да прочета по темата?
Виж целия пост
# 724


Някой чел ли е "Енигма" на Антони Казас Рос? Никога не бях чувал за тази книга, но попаднах на едно ревю (http://literaturatadnes.com/archives/1523), след това се зачетох и на други места и се оказа, че не само романът, но и авторът му имат доста интересна история.

Та, някой с мнение?
Виж целия пост
# 725
"Г-н Ибрахим..." е наистина едно малко бижу, от автора силно препоръчвам "Оскар и розовата дама", "Синът на Ной", "Евангелие според Пилат", "Одисей from Багдад", също и по-старите сборници от разкази  Peace
"Снежно цвете..." много ми хареса и впечатли, "Любовта на Божур" също, но мааалко по-слаба ми се стори. Хубавото беше, че я прочетох първа.
В момента дочитам "Пастири на нощта" на Амаду - в книгата има три истории с едни и същи герои. Първите две много ми харесаха, третата беше доста разтегната и ми доскуча на моменти. Но като цяло съм доволна, усмивката постоянно ми е на лицето, докато чета  Laughing
Прочетох и "Колекционер на деца", просто съм потресена, срещнах се с най-големите си страхове...
Мона Лиза, мисля, че съм срещала в книжарниците такива книги  Peace
Виж целия пост
# 726


Вчера започнах "Хотелът на сладко-горчивите спомени". Имам я от няколко месеца от размяна, но чак сега й дойде редът  Simple Smile
В началото съм, харесва ми за сега Peace
Виж целия пост
# 727
.♥.Петя.♥.  Grinning ще се опитам да обясня за мен. Липсва ми дар слово и 'компенсиране' може би не е най-точната дума. На моменти в книгата се дразня когато се отплесне да обяснява 10 страници за слугата, лелята, братовчедката на стринката. После обаче се стига до разсъждения, конфликти и разговори между героите засягащи много дълбоки теми. Подобни въпроси за религията, понятията за добро и зло, за живота като цяло и аз съм си задавала често и много ми харесва, че Достоевски представя едновременно няколко гледни точки чрез различните си литературни герои  Hug
Виж целия пост
# 728
Аз напредвам с "Оризовата майка"- май стигнах до момента, в който леко започва да доскучва книгата. И то не, защото нищо не се случва, ами някак си, когато историята се разказва във всяка глава от различен член на семейството, сякаш колкото и историята да се започва от единия и да се продължава от другия, сякаш има някои неща, които се повтарят. Например това, че майка им гледала крави и разни други моменти.

Аз също съм потресена от някои жестокости, описани в книгата и наистина не бих я препоръчала за бременни и кърмачки. Може би действително са се случвали такива неща, но книгата изобилства от тях и на мен някои трайно ще ми останат в съзнанието.

Скрит текст:
Все пак от позицията си на съвременен човек, живеещ в Европа, някак си не можах да разбера как при цялата тази бедност тази жена роди 6 деца и тогава реши, че си е запълнила семейството и че ще се пази. Също ми беше смешно как се страхува децата да не приличат на мъжа и, което трудно би могло да се избегне. Аз засега все пак не мога да усетя реално какво изпитва тя към мъжа си. Малко като част от пейзажа беше поне до момента, в който историята не беше предадена и от негово име.
Скрит текст:
Също не можах да си обясня колко прости трябва да са тези хора, за да ги подлъжат с един златен часовник, че някой бил заможен, а той всъщност никак не е. Толкова лесно да дадеш детето си на някой....но като се замисля, например по времето на баба ми са се случвали доста подобни неща. Та дано не ми се налага никога да проумея смисъла на подобно отношение.
Виж целия пост
# 729
Аз също с бавни темпове напредвам с "Оризовата майка". Допада ми идеята една история да е разказана от различни членове от семейството. Не се опитвам напълно да разбера всичко, приемам го като много различен бит и култура. Но там зестрите около сватбите, кой на кого и колко ме отегчиха и дори не се опитах да им хвана дирите. Не знам след време какво ще остане в главата ми от книгата. Сигурна съм в едно - отношението ми към японците като нация вече ще е различно.
Виж целия пост
# 730
Времето на развитие на сюжета в Оризовата майка, в частта му е около бременностите на Лакшми, е време, в което и у нас са имали по 8-10 деца, а са живели в крайна бедност.
Лашкми едва ли е обичала мъжа си, но е възпитана в пълно подчинение и покорство.
Едно само не ми даде мира след края на книгата- каква ли е била съдбата на децата му от първата му жена?
Виж целия пост
# 731
Лашкми едва ли е обичала мъжа си, но е възпитана в пълно подчинение и покорство.

Ако ми позволите една вметка по този въпрос  Wink
Европейците правим грешка, когато пренасяме нашите разбирания и начин на мислене по отношение на източния/азиатския начин на мислене и традиции. Те изобщо не мислят като нас  Simple Smile
Там при сключване на брак никой няма да се сети дори да задава въпроси от рода на обичам ли аз този мъж/тази жена или не? Просто такъв въпрос изобщо не стои на дневен ред. Още повече, че браковете там са уредени. Такава е традицията и дори и в момента тя се спазва. Специално Индия имам пред вид, но и в другите страни наоколо е така.
Изключително рядко е двама да се харесат, влюбят, да "ходят" и да сключат брак, просто защото тази традиция на уредените бракове (arranged marriages) е много силна. И изобщо не визирам простолюдието, а образовани хора, учили в Америка или Англия.
В едно 90% от случаите виждат "на живо" избраникът/избраницата едва в деня на сватбата  Simple Smile
Останалите 7-8% са ги виждали на снимка и едва 2-3 % - на жива среща  Simple Smile
Виж целия пост
# 732
Лашкми едва ли е обичала мъжа си, но е възпитана в пълно подчинение и покорство.

Ако ми позволите една вметка по този въпрос  Wink
Европейците правим грешка, когато пренасяме нашите разбирания и начин на мислене по отношение на източния/азиатския начин на мислене и традиции. Те изобщо не мислят като нас  Simple Smile
Там при сключване на брак никой няма да се сети дори да задава въпроси от рода на обичам ли аз този мъж/тази жена или не? Просто такъв въпрос изобщо не стои на дневен ред. Още повече, че браковете там са уредени. Такава е традицията и дори и в момента тя се спазва. Специално Индия имам пред вид, но и в другите страни наоколо е така.
Изключително рядко е двама да се харесат, влюбят, да "ходят" и да сключат брак, просто защото тази традиция на уредените бракове (arranged marriages) е много силна. И изобщо не визирам простолюдието, а образовани хора, учили в Америка или Англия.
В едно 90% от случаите виждат "на живо" избраникът/избраницата едва в деня на сватбата  Simple Smile
Останалите 7-8% са ги виждали на снимка и едва 2-3 % - на жива среща  Simple Smile

Много интересно и важно уточнение. Оттук възниква у мен следния въпрос - защо харесваме тези книги? 1. заради интересния сюжет - много различен от нашия начин живот 2. защото им съчувстваме, че страдат, а всъщност те .."те изобщо не мислят като нас"...и не страдат чак толкова наистина? ...  newsm78
Виж целия пост
# 733
Уговорте бракове са били практика и у нас до преди не повече от стотина години.
Всичко, което е написано увлекателно, разкрива живот и свят, които няма да позная, са ми интересни.
Например в Оризовата майка не различността ме впечатли, а това че въпреки нея Лакшми, като майка, ми беше особено близка.
Виж целия пост
# 734
.... Аз познавам хора на години, които си сричат. А това ме озадачава.

 И аз имам подобни наблюдения...Жалко е...

е какво жалко? Не може всички да сме "по калъп" и не е нужно.Сещам се за цитат от "Последна любов" на Уортън: "Това е урок, който научавам бавно, но сигурно. Нещо, което на един човек му се струва съвършено правилно и логично, за друг може да е ужасно. Ние, хората сме различни. Иска ми се да бях научил това по-рано." А това, че на глас сричат, не значи, че са глупави или некадърни, втора ръка хора.

А Уортън да е казал нещо за уважение към чуждото мнение? Как разбра какво имам предвид? Че и анализ от една дума направи ooooh!.  Ако за един е озадачаване, за друг е жалко, за трети е нормално или ужасно.. какво от това? Защо пък аз да съм от твоя "калъп" и да мисля като теб?  Имам преки наблюдения над определена група хора, написала съм го много ясно и тях визирах  ..."глупави или некадърни, втора ръка хора"!  Sick Какви са тези свободни интерпретации??? Не  си позволявам  да използвам подобни обидни квалификации за хора, още по - малко във форум!

Ако за теб едно нещо е приемливо или не е  - ОК, уважавам мнението ти, макар то изобщо да не ме интересува!

Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия