Дъщеря ми от няколко дни се оплаква, че момченце от нейната група обижда част от момиченцата. Първо използваше думи от фауната - гъски, кокошки и прочее. Преди два дни ги нарекъл патки, обаче от вчера цял ден им повтарял тихичко, че са п*тки. Ей, подивях след като малката ми докладва! Първо я питах дали знае значението на тази дума, при което ми отговори отрицателно (за което напълно й вярвам). Казах й, че това е дума, която е някаква безсмислица и че момченцето явно се е объркало и е искал да каже патки. Да, ама той вече им бил казвал, че са патки, така че логично според щерка ми думата да е с друго значение.
В яда си казах на малката да предаде на онзи малък тарикат, че като отида в градината, ще му отрежа езика с ножица. След като се успокоих обаче, реших да уведомя госпожата и ако видя майката на детето да й кажа едно-две изречения.
Вашите деца донасят ли подобни "бисери" от градината, площадката и т.н. Как реагирате? И как най-вече реагирате, когато научите кой точно ги е изрекъл - говорите ли с родителите например? Аз няма как да огранича достъпа на дъщеря ми до това момченце, тъй като цял ден са заедно, нали са в една група.
И последно - дали не преигравам и дали не се ядосвам излишно?! И дали да говоря днес с по-възрастната ни госпожа, която е страхотен педагог и много я уважавам. Не искам да ме помислят за някаква изтрещяла психясала лелка, която прави от мухата слон.