Група за взаимопомощ

Здавейте,

Оказа се, че моето "правилно" хранене хич не е правилно. Ядяла съм прекалено малко! 
Странното е, че откакто надебелях, всички ми повтаряха, че не трябва да ям и май са успели да ми го внушат. Не бях забелязала, но наистина ми е било неприятно, когато хапвам. А когато не ям, явно и не отслабвам, а после следва депресията и някое натъпкване.
Показах диетата на треньора ми, той я преправи малко и ми каза да се придържам към количеството. Не знам дали има друг човек, който при тренировка го питат "Ти яде ли днес?!".... И откакто се храня по 4 пъти на ден  , наистина свалям по-лесно. А не е като да нямам доста кила за сваляне. Не знам какво е това нещо! Важното е, че след онези 5 лъжици мед, нямам други прегрешения.
Та, явно трябва да спра да се вслушвам в хора, които "знаят" и само ми тровят психиката с "Пак ли ядеш!", "Много ядеш", "Спри да ядеш", "Отслабва се с глад".  Очевидно не се отслабва така, а само си навличаш проблеми. (Поне при мен).

Благодаря ти много Рейн! би ли ми казала коя е групата във фейса? много искам и там да се включа!

Това нещо се нарича вроден инстинкт за оцеляване.   
Или, по-просто казано:организмът се стреми да оцелее при предоставените му условия.Когато не му даваш храна, или тя е прекалено малко, тялото си казва:"Тази храна ми е прекалено малко.Значи трябва да оцелея при такива условия." - и забавя драстично метаболизма, за да изразходва минимално енергия и хранителни вещества.Т.е., за да запази колкото се може повече.
И колкото по-малко ядеш, толкова по-бавно отслабваш, или пък изобщо.
Да, с глад се отслабва.Проблемът е, че не можеш да оживееш 20-30-40 години на глад.И когато започнеш все пак да ядеш, тялото вече е "запомнило", че е било лишавано и започва да складира всяка изядена хапка, за бъдещи времена, когато отново ще бъде подложено на глад.И така се стига до "....свалих 10 кг, уж не ям много, а пак ги качих, че и отгоре.....".
И така, диета след диета, ту нагоре, ту надоли, тялото свиква, че ще има глад и трупа всяка трохичка.
Затова и аз съм съгласна с

mozila, прати лично съобщение на Пащърнак.
Групата е скрита и не може да се види.

Да, трябва да се яде по-често звучи логично, аз мога по-цял ден да не ям(особено до преди известно време не ми внасяше никакъв дискомфорт), сега от известно време си казвам, че трябва да хапвам по малко(всъщност мен това са ми опасенията, че се изкушавам това малко да става повече).

Момичета, вярвам, че групата ни е тръгнала по правилния път, ще има много остри завои и криволичене, но самия факт, че сме заедно вярвам ще ни помага  .Явно трудно бихме имали енергия да списваме и на двете места, но мисля да повдигам темата отвреме навреме за да ни намират и други, които имат нужда от споделяне, подкрепа и съмишленичество .

Здравейте. Имам огромно желание да се включа във вашата група за взаимопомощ.Започнах да спазвам системата - 60 и имам резултати, но имам нужда от помощ.... ще пиша на лични на Пащърнак

Здравейте,

Много се радвам, че случайно попаднах на тази група и открих сродни души. Проблемите с храненето при мен датират 11 години, започнах с невинна диета за сваляне на няколко килграма, преминах през анорексия, булимия, хиперфагия, сега се оптивам да се храня нормално, но изкривеното мислене сякаш е оставило отпечатък завинаги и колкото и да осъзнавам всичко, да знам колко си вредя и колко различно може да бъде всичко, ако се вслушвам в тялото си, аз не мога да спра да го изтезавам и да залитам ту в едната, ту в другата крайност.
За толкова мнго години неправилно хранене здравословните проблеми, които си нанесох, са огромни, правиха ми операция наскоро и знам, че до нея се стигне от всичко, което си причинявам и тоталния срив в имунната система.
Мислех, че след всичко, през което преминах и опастността да изгубя живота си, ще спра от раз с кризите, преяжданията и диетите, но уви, всичко си е по същия начин, даже сега се чувствам още по-зле, защото осъзнавам колко години и хубави мигове съм пропуснала в мисли обсебени от храната, килограми и външен вид и искам да мога да се приема такава каквато съм, да започна да живея и да се радвам на живота, защото определено ми се даде втори шанс, а не мога и това ме съсипва още повече.
Много ще се радвам да си пиша с вас и да споедляме опит и трудни моемнти, защото един такъв проблем наистина може да превърне живота на човек в Ад. 

Здравей, Delight, добре дошла 

Боли ме да прочета през какво си минала, още повече, че и аз имах етапи на булимия и анорексия (преди да почне хиперфагията), но не толкова сериозни, като при теб.

Споделяй каквото ти е на душа, ще помагаме, както можем. Заповядай и във Фейсбук, ако ползваш.   

И от мен

Момичета, не мога да ви опиша колко съм щастлива, че открих тази тема!  Разпознавам себе си чрез вашите истории. В момента не мога да пиша, нямам време, но при първа възможност ще дам повече информация за себе си. Ах, така ми олекна като видях, че не съм сама! 

Баничка* 

Има група във фейс,пишете на Пащърначето

Здравей, баничка  Разбира се, че не си сама! Когато можеш, сподели твоята история, прочети и нашите, ако те интересува - споделяли сме назад в темата. Успех!

Да, да, всичко изчетох!  Ioanna82, Имам опит и със Системата, която най-малко ме ограничаваше. В началото преяждах на закуска и след това хапвах леко на обяд и вечеря. Когато нещо ме изкушаваше, мисълта че мога да си го позволя в неограничено количество на сутринта ме поддържаше. На Системата се задържах и най-дълго, бях и супер стриктна. С нейна помощ свалих до желаните 47 килограма, но като я спрях продължих да прекалявам на закуска, но вече и на обяд и вечеря също се изпусках. Следваха периоди на интервално хранене, броене на калории... не бях постоянна обаче. Върнах се пак към Системата, но малко се задържах на нея, а и сякаш по-скоро задържах килограмите си. След няколко седмици с минуси от по 100 грама се отказах. Тогава започна и "лошото ми време". Пробвах да гладувам. Но аз съм много начетена на тема хранене и не бих гладувала на сокове. Да давам чиста захар на организма си само щеше да дразни панкреаса да произвежда инсулин, нямаше да вляза и в кетоза и щях да горя много мускулна маса. Затова минах на тотален глад. Само вода и чай. От време на време лапвах по някоя дъвка и сръбвах малко кола зеро. Изържах 5 дена от раз. Свалих от 50кг на 47, а и дрехите ми бяха станали широки. За пръв път виждах такава голяма промяна за толкова кратко време. Само че след този глад последваха преяжданията. Не можех да се озаптя. Можех да ям още и още, но стомахът ми не можеше да побере всичката храна. Исках хем да ям, хем да не съм с пълен стомах. Така започнах да повръщам. Не съм прекалявала с повръщането, макар че според мен самия факт, че съм прибегнала до това говори достатъчно... Може би 2-3 пъти седмично повръщах и то след преяждане, в следствие на полу-глад през останалите дни. Чувствах се объркана, само мислех как да разкарам мазнините около пъпа и вътрешната част на бедрата ми. Не съм пълна и никога не съм била. Килограмите ми са в нормата, някой би казал даже поднормени. Съжалявам, че съм си навредила така с тези безумни действия. А всичко започна от желанието ми да се сдобия с плоско коремче... една безобидна диета стигна до период, в който повръщах храна, защото така бях преяла, че не можех да се изправя.  А на следващия ден пак започвах диета- 120 грама протеин на ден, 6 капсули рибено масло и мултивитамин, заедно с неограничено количество листни зеленчуци. Това ми беше храната за една седмица, през която свалях до заветните 47кг и после губех контрол и следваха няколко дни тъпкане на корем. И така цикълът се повтаряше отново и отново. Сега искам почивка. Искам да не мисля непрекъснато за храна, но все още заспивам мислейки за това какво ще е менюто ми на другия ден. Няма да се меря на кантара, няма да се меря с метъра... искам да съм щастлива и в момента гледам да се концентрирам над позитивните неща. Важно е да осъзнаем, че хората, които ни обичат, биха ни обичали каквито и да сме. В случая трябва да се научим да обичаме себе си, а когато се обичаме, по естествен начин ще се стремим към здраве, а и към здравословен външен вид и тегло.

Е, мисля, че казано накратко това е моята история. Ще се опитам да възстановя малко психиката си, която вече е необратимо пострадала от интересът ми към диети и хранене. Дано малко хормоните ми се нормализират, защото вече не знам кога изпитвам глад и кога просто се обсебвам от храна. Първата ми мисъл след като изям нещо е "сега какво ми се яде". На този етап се уча да не преяждам. Надявам се скоро да се поуспокоя, но и се притеснявам, че щом реша, че вече съм добре и стъпя на кантара, пак ще започна с диетите, за да отслабна... Дано някой е познал себе си до някаква степен в моята история и дано заедно намерим пътя към един спокоен живот! 

Баничка* ,все едно чета себе си....Само,дето аз имах/имам вечерни преяждания.защото винаги исках/м да съм "чиста"през деня.
То и до сега си е така,де..Изтрещяване,заради периодични гладувания.
Понякога го отдавам на проста лакомия.Вероятно е съвкупност от всичко,плюс някакви други фактори /в битието ,в живота ,като цяло,които рефлектират/
С много кг-ми и аз не съм се борила,дори сега ми казват,че съм нормална ,да ,но вътре не съм

Да мога сега да върна времето назад,та да съм по-информирана,относно диети...но не би. Причиних си ужасни неща от незнание или от бързина да отслабна светкавично,търсих най-лесното решение /диети с разни помпозни имена,лишения,това доведе до  ужас от храна/.


Това е много трудна борба.Но не си сама,както ти каза и wackamotto Пиши на Пащърнак .