Група за взаимопомощ

Здравей, another_one!. Водиш нелека борба, но важното е, че я водиш. Виждам, че си пробвала различни варианти, но никой не е бил ефективен в случая. Това по някакъв начин подкрепя мойта теория, че на парче не се получават нещата, не е истината само в хранителния режим, психоанализата или хаповете(говоря за тези, които упоменаваш, а не тези за отслабване, тях въобще не искам да ги коментирам). Макар, че понякога различните варианти съотнесени към различни моменти и по-различен начин сработват най-малко, когато очакваш(не съм убедена дали се разбра това, което имам предвид ).  Интересен момент е при теб, че преди това си се хранела здравословно и тренирала, това вече беше част от борбата с килограмите и т.н. или си беше естественото ти състояние преди сериозната схватка с хранителното разстройство?

another_one ,продължавай с борбата ,не се отказвай

Вечерното преяждане е много гадно,и аз съм минала през него. Правех грешката през деня да се храня оскъдно,дори само на вода,и логично,късното нападах хладилника.
Когато започнах да се храня нормално ,"пиршествата " се разредиха.Сега преяждам с режимна храна,когато имам такива моменти.
Също така,увеличих активността много повече. Тренирам рано сутрин и вечер,за да не се налага пак да мажа филии с мед /примерно/ .
Когато се усетя,че започва "онова" с преяждането ,започвам да карам кростренажора,докато отмине.
Ангажирам мозъка си с неща,различни от храната.

Когато бях неудовлетворена от нещо-от работата,семейни проблеми и т.н,посягах към храната за успокоение. Но всички знаем,че това не е решението,напротив-действа против нас.

Започни лека-полека да променяш ежедневието си.Например,да ставаш час по-рано,за да отделиш време за себе си и приятни занимания-кафе в прохладната утрин на терасата,тренировка,приятно четиво,или каквото друго обичаш.
Смени дори маршрута ,по който ходиш на работа.
Замени рутината и обичайните си навици с нови дейности и така бавно ще се измъкнеш от този ад. Създай си цели-малки,по-големи ,дългосрочни и ги следвай.

Желая ти много,много успех 

Преди "това" да започне нямах наднормени кг, даже напротив - поддържах страхотна, спортна фигура, изглеждах прекрасно, но пък винаги бях критична към себе и исках още, и още: по-малко мазнини, плочки на корема, по-изразени мускули...
Затова кошмара беше голям, когато от стройна фигура се сдобих с дебело, разплуто тяло, шкембе, целулит, подпухнало лице.

В момента тренирам редовно, мин 3-4 пъти в седмицата, през деня ям под режим - обяд, вечеря, приготвям си храната от вкъщи, за да се улесня и да не нападна нещо, което да ме доведе до преяждане.
Налага се да ям под час, дори и без да съм гладна, т.к отдавна изгубих усещането си за систост и глад. Случвало ми се е да не ям по 3 дни и да не съм гладна, другата крайност е ясна - тъпчене, без засита. Също така изгубих вкуса си за любими храни, преди обичах разни специални нещица, а сега ми е абсолютно все тая - знам какво е полезно и го ям по тази причина, но ако трябва да кажа че обичам нещо, то това е торти, шоколад, хляб, банички и то в големи количества.

Сутрешните тренировки съм ги пробвала, но ми действат обратно - организма ми се изморява от ранното ставане и по-късно през деня иска бърза енергия, която идва точно от джънк. Вечер ми намаляват апетита, ако успея да не преям преди това.
Получава се нещо като добро хранене през деня и евентуално преяждане (с повръщане) вечерта.
Може би и това ми спасява здравето, т.к не изхвърлям цялата храна, а запзвам точно тази която ми дава полезни в-ва.
Усещам си и тригерите, които ме подтикват към това безумие - само за момент да се почуствам подута, по-тежка и нещо прищраква, решавам че няма смисъл да се пазя, т.к така и така съм дебела, и започва тъпченето
Същото е и с една хапка шоколад, торта или джънк - все едно съм прецакала деня, и по-добре да се насладя на макс, след което ... ясно 

Здравей мило момиче, от опит ще кажа да преосмислиш дали булемията те спасява. И аз тръгнах с тази идея и стигнах до момент да не мисля за нищо друго. Ясно е, че проблемът, както и при другите зависимости е с различна тежест за всеки човек, някои само "се глезят", като казват, че имат проблем с храната други найстина са затънали здраво и не значт как да се измъкнат от кошмара. При мен булемията беше крайност и тъй като продължи години ме  дари с много здравословни проблеми, откъсна ме от света за дълго, дори не е преувеличено да кажа, че ме ощети и в ученето и развитието ми (това за мен не е важно но е факт). Спрях, когато осъзнах, че ще умра. Пътят след това е по-труден, но не е невъзможен. Понякога бях силна, друг път старите навици се връщаха, но както и други тук казаха, важно е да си простиш и да не мислиш, че всяка крачка назад те връща в изходна позиция и да си дадеш време да помислиш за себе си.  Може да ми пишеш на личната поща, ако желаеш. Пожелавам на всички много сила и любов към себе си за да преодолеете проблема!

Kaktus s usmivka,го каза правилно-Любов към себе си.Това е много важно.

Ох, много добре съм запозната със здравословните и психологични последствия от булимията, затова и се включвам тук - защото искам да се справя 

Днес се загледах в профила на една позната във Фейсбук, леко пълно момиче с хубаво личице(естествено по бг стандартите дебела), което е заминало по някаква университетска линия в Иран. Не знам много подробности за живота й,  но от това, което знам е, че в България, не е била "вървежна" един вид и снимките не показваха голяма ощастливеност, ако мога така да се изразя. Понеже е по -близка на мои приятели, преди това беше станало случайно дума за нея и те ми обясниха, че се чувства много щастлива там(не е обвързана сериозно все още). Та гледам й днес новите снимки и беше изключително сияйна, удовлетворена и т.н. Сега знам, че писанията ми навеждат към клишираността за арабския свят и влечението му към пищността, но всъщност напоследък четейки темите на мамите от Западна Европа и притесненията им за коментарите и укоряващите погледи към телосложението им, когато се прибират в  България, ми навяват мисли за това, наистина ли сме най-обсебени на тема килограми от всички, условно казано разбира се. Ама възможно ли е и Изтока и Запада да са по-толерантни на тема плът, на моменти си мисля, че и аз съм повредена, заглеждам някое момиче с малко повече плът и аз я слагам в графата дебела (нали тука не е на почит степенуването, пищен, закръглен, пълен...всички са дебели). Даже се замислям, че когато аз бях в горната граница на нормалните килограми и в случаите , когато бях причислявана към графата дебели го приемах доста болезнено , за разлика от сега, когато наистина съм си дебела . Любопитно ми е вие имате ли подобни наблюдения или пък напротив?

На изток със сигурност се харесват повече по-пълни жени Т.е. в мюсюлманските страни - за тях знам, че е така. Защото пък в азиатските ми се струва, че е точно обратното - там "на мода" са съвсем грацилните жени

А в Западна Европа и САЩ по начало хората са по-едри, дали от по-добрия стандарт и повечето хапване, дали по друга причина - не знам. Но там и номерацията на дрехите е по-различна, а и по начало по улиците се виждат доста повече по-едри хора. Имам преки наблюдения за скандинавските страни - така са нещата. У нас като че ли наистина залитаме повече към болезнено слабите фигури, но пък със силиконови гърди

Здравейте,
Винаги съм се чудила защо няма такава тема тук – за хранителните разтройства. Имам наблюдения от години как едни и същи потребители се въртят и лутат ту из темите за хр. режими,  ту  в тези с хапчетата с чудодеен ефект и все си казвах – някакъв процент от тях със сигурност имат ХР. Всъщност доста от хората, които имат проблем с храната не го осъзнават. Или не искат.
Лично аз за проблема си разбрах наскоро – просто една сутрин се събудих и установих, че мозъкът ми е прещракал (за пореден път) - сякаш имах някакво невидимо копче в главата си, което за мой ужас не мога да контролирам и то има 2 функции: on и off, съответно или аз контролирам храната, или тя мен. Средно положение няма.  Тогава нещо ми просветна, направих един сериозен search из гугъла и ... след половин час си имах диагноза.    До тогава знаех само за булимията и анорексията и нямах представа, че спектърът е доста по-широк. За компулсивното преяждане чувах за пръв път.  Аз съм любимата му жертва – дисбалансът от хипофункция на щитовидната жлеза, поликистозни яйчници и инсулинова резистентност ме правят лесна за хващане.
Като малка не бях пълна (не съм била и слаба). Хранеха ме по всички правила на добрите баби – мекици, пържени филии, манджи с хлебец... В пубертета се налях – 8ми клас бях 78кг/171см. Тогава започнах ‘диетите’ – ям веднъж на 3 дни. Изключително рядко ми се е случвало да повръщам (спомням си отчетливо 2-3 пъти). На бала бях 58 кг и естествено ми се струваше, че съм ужасно дебела! Започнах да дебелея прогресивно към края на университета, за 3 години стигнах до висините на 120кг. Тези си ги пазих и дотрупвах още  около 3 години.  Колко ми е рекорда – не знам, кантарът не хваща такива килограми. След това открих хормоналните си проблеми, започнах лечение и хр. режим. За 1 год и 2 месеца свалих 52 кг. Бях страхотна. Всички ми се възхищаваха, адмирираха и сочеха за пример. Мислех си, че светът е в краката ми, само защото съм извършила такъв ‘подвиг’. Не съм усетила как бавно и постепенно хранителното разтройство се е настанило в тялото, живота, личността ми... и най-вече в мозъка. Устисках това тегло (+5-6 кг) около 1 година и след това започнаха моите серии on и off. Периодите са между 2 и 6 месеца, свалям или съответно качвам между 10 и 15 кг  и никога не знам кога ще се превключи копчето. Просто няма конкретно събитие или ситуация, която мога да свържа. При последното ми ‘изтърваване’ качих 11 кг за точно 2 месеца! Представяте ли си какво ядене е било! Хем ясно осъзнавах, че съм в такъв период, защото междувременно изчетох доста материали по въпроса,  хем абсолютно не можех да се контролирам – като в полутранс се чувствах.  Поддържам що-годе приличен външен вид, защото на моя ръст и телосложение рязкото сваляне и качване не се отразяват чак толкова фрапиращо, но най-много ме терзае ежедневния ад, в който сама си се пържа – който го е изживял знае за какво говоря.
Както и да е, стана много дълго, но се зарадвах, че не съм сама и  може тази тема да служи за споделяне на опит, взаимна подкрепа и един вид групова терапия.  Ще чакам и други да се включат и споделят ако намерят сили.

Ванеса,здравей.

Радвам се,че има още споделени истории-винаги има какво да се научи.
Сега как се храниш,че ми е любопитно ?
Относно разстройствата на храненето,наистина са един малък ад.Човек може да изглежда ок на кг и на външен вид,но само той си знае какво е вътре в него,в мозъка му,в душата му.

ванесса йо , успех в битката с тези демони
на прав път си, щом си разбрала проблема си
остава само да намериш начин да вземеш превес
дано стане скоро и завинаги
 

Добре де, всеки казва че осъзнаването на проблема, намирането на причината е първата стъпка, но какво следва после??
Как от анализ преминаваш към действие?
Защото аз за последните години едно че отдавна разбрах, че имам проблем, премислила съм всички възможни причини, но така и не мога да се преборя с подтика да преяждам.
Хиперфагията при мен е водеща, булимията е като следствие, т.е аз ям ли нормални количества не стигам въобще до повръщане.
Опитвах с всякакви диети и режими на хранене, уж НВД се преборвал с глада за сладко и контролирал апетита, е да, ама не.
Плодова диета, житен режим, дюкан, НВД, ВМ-НВД... все тая, издържам известно време, след което загубвам контрол и се започва безразборното тъпчене...

Издържала съм максимум месец и половина, НВД, беше ми леко и приятно, не гладувах, тогава успях да сваля всички качени кг, тъкмо си мислех че съм се преборила и лошото е зад гърба ми. След това една почерпка с торта провали всичко.
За отрицателно време се върнах към старите навици и буквално за 3 седмици качих 15-те кг, че и малко отгоре...

После е голямата борба, която е трудно според мен да бъде особено целенасочена и обикновено бива на приливи и отливи. Изобщо моментът с  храната е много тънък,хем не може без нея,хем не трябва да се прекалява, от друга страна тя е източник на удоволствие и е нещото , с което можем най-лесно да се снабдим за да си доставим такова. Естествено всички сме наясно , че в един момент удоволствието го няма то е прераснало в нещо друго...патологично влечение, страст към храната.

По пътя към трудно достиганите желани неща в живота си мисля, че навика ни да се увличаме по-разни дребни на пръв поглед удоволствия са начин да се се справяме с  ежедневието било то напрегнато, монотонно или там с всичките му особености. Обикновено тия увлечения са и социално приемливи в определени дози цигари, алкохол, кафета. Много хора се опитват да ядат по-малко наблягайки на последните "удоволствия", които  съм упоменала. Интересно ми е колко от вас пушат примерно? Мисля , че е важно за статистиката на групата имаща особени взаимоотношения с храната .

Склонна съм и да не разглеждам толкова патологично склонността към преяждане, реално погледнато в историята назад, по скоро не е предвидено човек да има такава достъпност от към количество и разнообразие и редовен прием на храна. Прародителите ни сигурно също са преяждали ,когато са имали възможност, защото не са знаели кога ще срещнат следващия глиган , това условно казано, разбира се. Ние също си мисля,че сме склонни да си внушаваме,че това ще ни е последното такова ядене(няма да го допуснем наново, дай поне сега да се наядем с всичкото му възможно настървение).

another_one, интересно ми е ти до какъв извод стигна(ако ти се споделя, разбира се), проблемните моменти само в храненето ли ги обособи, защото методите ти за противодействие са изцяло насочени към самото хранене сякаш. Понякога, както всички знаем, не можем да се справим със съвсем различна област от живота ни и въщност симптоматиката на несправянето се крие в т.нар. злоупотреба с храна.

Йоана: понеже въглехидратите многократно и категорично са се доказали като моя най-голям враг, когато се контролирам ги изключвам изцяло от менюто си. Храня се на принципа на леко модифициран по мой вкус Дюкан (с малко повече от разрешените мазнини). Така постигам най-бърза редукция в теглото. Понеже от дългогодишните диети съм правила всевъзможни експерименти с тялото си вече знам практически всеки хранителен продукт как се отразява на теглото ми и използвам максимално това знание за да правя най-добрия избор при хранене. Никога не съм пила хапчета за отслабване, в това отношение съм много категорична и не пълня джобовете на фармацевтичната индустрия.
W'A'S'P': Благодаря за куража и подкрепата! Мисля, че съм на прав път, последният ми ‘цикъл’ беше 7:2 месеца за мен срещу храната. Надявам се в бъдеще разликата да става все по-убедителна. Намислила съм да включа и приятелите си в моята борба - имам страхотни приятели, които много ме обичат и от тях ще получа огромна помощ и подкрепа ако им я поискам.
another_one: и аз си мислех, че силата на знанието ще ме предпази от бъдещи провали, но явно трябва винаги да сме нащрек – болестта не изчезва, тя се спотайва, свита  в някое ъгълче на мозъка, тихо и търпеливо чака своя момент, когато сме най-уязвими, за да атакува. И аз последният път бях на косъм до стигане на здравословните ми нормални килограми, но една дълга поредица от празници ме подхлъзнаха много здраво. Не знам за вас, но на мен ми е най-трудно да се контролирам, когато пътувам някъде и съм извън ежедневната среда, която ми е позната в която съм установила някакъв дневен ритъм и режим. Особено ако ходя някъде извън Бг, става страшно тъпкане – сакън да не изпусна някой от местните специалитети.  
Пащърнак за статистиката: аз не пуша, обичам да пия кафе (по 2-3 дневно), обичам червено вино и бира. Ах, тази бира! Тя е моя най-голям бич – от нея хем дебелея, хем ми отваря и голям апетит, така че след моменти на бирени изкушения кантарът ми скача нагоре като обезумял. Наркотици никога не съм употребявала. Общо взето съм доста уравновесена и спокойна, храната може би ми е единствената патологична страст. Може би и малко пазаруването на дрехи, но тук нещата са взаимно свързани – през повечето време не се харесвам и чакам по-добри времена, когато да съм по-слаба, за да си купувам нови дрехи. В редките моменти, когато съм много доволна от постигнатите резултати правя разоряващи шопинги, ноо понеже ми се случва 1-2 пъти годишно засега тази ми мания не ме притеснява.  

  
Благодарско за темата!
Връщам се да ви чета...