Група за взаимопомощ

Ванеса,много хубав пост ,  
Приятелите могат да бъдат голяма опора. На мен те,както и близките ми,много ми помогнаха. Преди правех грешката "да крия"...
Само да кажа,че на мен проблемът ми е доста отдавна/от 2005-та някъде/ и е на приливи и отливи....Най-дълго е продължавал 3-4 месеца /тази есен-зима/ . Като се сещам за този период,сякаш друг човек е живеел в моето тяло.
Дори се страхувам,много се страхувам,като настъпи пак "студения " сезон,да не започне пак

За режима  

Да си добавя и аз. Цигарите-да,пуша,но ги ограничих до към 10 ина /преди цяла кутия/
 Кафета,чай-доста.
 Алкохол-само бира. Но,откакто минах на НВ,и тя не ми се услажда,както преди.

Привет!     
Нямам много ясна идея дали съм за тук, но......ми е необходимо да знам, че не съм само аз.
Защото определено имам проблем с храната последните 5-6 години, след загуба.
От година и половина някъде нещата са под контрол, но .....
Ще споделя по-късно.   

Проблемите, които предизвикаха емоционалното хранене бяха съвсем различни - лични и професионални, но те преминаха, а лошото е че влечението ми към храната остана.
Не мога да си обясня на моменти защо го правя - всичко ми е наред, нямам никакъв стрес, нищо не ми липсва и просто ей така нещо ми щуква, минавам през някой магазин и си пълня торба с джънк, която после омитам за отрицателно време.

Вече не мога да го свържа с някакво събитие, а като че ли е станало пристрастяване към сладко и тестено най-вече, както и към количеството - не мога да се заситя с малко, колкото да пробвам вкуса - трябва да ям, докато корема ми не може да събере повече  и най-интересното е, че никога няма да преям с някаква здравословна храна - месо, яйца или салата.

Когато съм на път и обикалям мога да не ям по цял ден, всичко е наред, но ако съм на хотел, на почивка, особено в включена храна.... е тогава е някакъв ужас. Едновременно и рай, и ад - хем разполагам с огромни количества от любимите ми сладки неща, хем това води до невероятно преяждане и дискомфорт. Да не говорим за коментарите на близките ми, от които иначе се крия като ям - "как можеш да изядеш 3 чинии сладко, нали уж си на диета, къде го събираш това"

За протокола пуша от дълги години, но по малко, не прекалявам с цигарите, кафе 3-4 на ден, колкото ми е кеф, алкохол почти не пия - откакто качих килограми го ограничавам, не че ми помага, но като пийна съвсем лесно губя контрол.

Най-дългия ми период е около 3-4 месеца всекидневно преяждане/повръщане (голям кошмар беше) и макс 1.5 месеца на здравословно хранене - това беше миналата година.
Сега от НГ съм все на някакви диети, от които свалям малко и после започвам по старому, но все пак резултата е, че свалих повече от половината наднормени кг и вече изглеждам що-годе прилично. В последно време се храня 3-4 дена ОК, след което 1-2 преяждане, но запазвам теглото си.

И аз като Ванеса смятам въглехидратите за най-големия си враг и тригер, като в това число включвам и плодовете. В периода на най-дълъг контрол бях точно на НВД, като започнах от Дюкан, който най-добре ми се отрази на глада за сладко, а и човек като отслабне бързо се мотивира за още.

Мила, това все едно аз съм го писала  Дръж се, иска се воля и упоритост и най-вече желание да се оправим - няма ли желание, нищо не става!

Мисля да се присъединя

Какво да кажа...вие всичко сте казали вече за проблемът. Аз се разпознавам почти във всяка от вас.  При мен основното влечение е към тестените храни, нищо шоколадово не е в състояние да ме изкара от равновесие но...пица бухтички банички и всякакви подобни, че дори и най-обикновен хляб Килограмите ми варират с много, светкавично качвам и при моят ръст това е видно, добре поне, че и свалям сравнително лесно /сега уж отново свалям/. Не мога да установя причината, която провокира тези ми състояния, предполагам е най-обикновено чревоугодничество, с което се опитвам да се преборя, но си е сериозна  зависимост и ми е трудно.   Аз просто не мога да се храня нормално, мога или да ям или да не ям Ако ям и ми е вкусно трябва да е до откат иначе по -добре да не почвам. Не съм повръщала никога, но пък имаше периоди когато след подобни "похапвания" съм минавала 3 дни на вода.  Много зле ми влияе това, че съм дебела, а аз в момента съм дебела и някак ме обезкуражава,  има го наистина онзи момент като ще съм дебела поне да се наям. Кошмарно е незнам дали ще се справя. От НГ до сега съм +10 кг, които даже ми се виждат малко като се има предвид какви количества мога да изям, примерно ям 2 дюнера, 1 тостер и после за десерт си купувам една огромна катма и това в рамките на 30 мин примерно, мъжа ми    на втория дюнер закъса.

Това е от мен, боря се, дано успея.


Успех и на всички вас! 

Не всички от вас са с много наднормени килограми, но все пак има повечето имаме излишества , как се справяте със спорта? Аз съм голямо мекотело признавам си, не ставам за нищо дет' се вика, едно, че не издържам на темпото обикновено, друго, че наличието на много други хора ми внася дискомфорт.

Бях отишла на една гимнастика дето уж беше профилирана за дебели хора , на клипчето добре изглеждаха нещата, обаче на самата гимнастика, понеже беше смесена(тоест и със видимо слаби хора ) се стигна до момента, че т.нар дебели хора, всички изпокапахме по-средата. Не, че сега искам да пропагандирам обратна дискриминация , хората си бяха ок, ама се разочаровах,че го рекламират целенасочено като гимнастика пригодена за пълни хора.

Все се каня да пробвам водната гимнастика, много ми е неудобна локацията на басейните, ма ще се замъкна да пробвам скоро надявам се. Надеждата ми е в поемането на тежестта от водата, че пусто му имам крехка костна конструкция и определено имам защо да се притеснявам от травми.

Напълно подкрепям идеята за водна аеробика! Във водата тялото винаги е леко и грациозно, независимо колко тежи! Тренировката изглежда лека, а като излезеш от басейна се чувстваш като изстискано лимонче  Най-важното е да се забавляваш, а не да го правиш насила и защото трябва. За хората без спортна подготовка и наднормено тегло бих препоръчала  разходка по маршрути с лек наклон -това е страхотна аеробна тренировка. Около София например: Лозенски, Драгалевски, Кремиковски манастир, туристическите пътеки от Златните мостове до многото хижи наоколо..има и други, чакам предложения  Карането на колело също - човек сам си определя темпото и натоварването -колкото му доставя удоволствие и има сили в момента, а не да се напряга. Тенис на маса - има много маси в парковете, само още 1 съмишленик е нужен.
Това е моят опит, ще се радвам да прочета и други споделени мнения 

Аз с малко закъснение, да се включа към броя на непушачите. Отказах цигарите - успешно и от раз, преди близо три години и половина.
Не изпитвам нужда да пия алкохол, ежедневно - вече година и няколко месеца. Даже и ежеседмично не пия. Рядко при повод - чаша-две вино. Което май е не повече от два пъти в месеца. Сега по празниците два-три дена пих по две бири. Нищо работа.

Подкрепям Ванеса, за разходките сред природата.   Действат зареждащо, тонизиращо, отслабващо и положително. Разбира се ако човек обича природата, планината, историята, с приятна компания, която не носи в раницата филии хляб с маргарин и течен шоколад или бисквитки с мюсли.  

Винаги съм спортувала умерено и редовно, както вече споменах преди проблема с храненето поддържах много добра форма.
След това е имало периоди в които физически не можех да тренирам - с натъпкан до пръсване стомах единственото, което можех да направя е да се строполя на леглото и да дишам тежко.

Сега тренирам предимно в домашна обстановка, мин 3-4 пъти седмично, зависи с какво време разполагам, карам колело, гледам да се движа максимално.
Но от опит да споделя, че спорта не може да помогне, ако не се оправи храненето 

Здравейте, момичета!   

Ама то верно имало тема за всичко във този форум  С удоволствие се присъединявам към вас. След като за първи път си признах тук в една от темите, че имам булимия, надявам се да намеря и подкрепа и да споделям опит с вас. Дори не знаех, че имам булимия докато един ден в колежа не се познах в учебника с психичните болести...Имам нетипична булимия - никога не повръщам, но имам периоди на тъпчене и "постене", когато нищо не ям, или ям примерно 3 маслини или 2 моркова за деня...Била съм пристрастена към спорта в един момент, а и сега не отказвам добър диуретик, ако ми падне  Реших, че трябва да направя нещо по въпроса, зашото имам 13-годишна дъщеря и не искам да има моите проблеми, а тя вижда какво правя и не искам да давам лош пример. Пристрастена съм към сладкото и най-добре ми действа нисковъглехидратен режим, но след едно залитане по Дюкан се отвратих бая от месото и съм почти вегетарианка, така че не мога да изключа и хляба и варивата. Захар гледам да избягвам, но не ми се получава винаги.  Обикновено като изключа въглехидратите за дълго време имам страхотен резултат и се чувствам добре, но първо, не мисля, че това е здравословен начин на хранене, и второ, обикновено завършва плачевно и период на сериозно тъпкане със "забранени" храни. Трябва да съм на някакъв режим, където ми се казва точно какво и кога да ям, защото иначе съм пълен провал. За момента съм на 90-дневната диета, мисля да я ползвам по-скоро като начин на хранене, отколкото диета, най-вече защото е строго структурирана и включва всякакви храни.
При мен мисля винаги проблема е съществувал, поне не се помня без него. Създаден, разбира се, от баба ми и майка ми. Баба ме хранеше с банички и мекички и държеше да опразня чинията, мама се възмущаваше колко много ям.Въобще не ги обвинявам и имаме прекрасни отношения. Майка ми е малко маниачка на тема външност, но иначе е голям сладур.
Мисля, че държа рекорда тук, защото на около 4 години бях в болницата за преяждане  Това, както и факта, че  иначе съм щастлива и доста уравновесена личност, ме навежда на мисълта, че при мен май си е предимно лакомия и чревоугодие. Вероятно съм склонна към развиване на зависимост. Никога не съм страдала от депресия. Била съм навсякъде от 53 до 92 килограма и имам 6 размера дрехи в гардероба, които си ги пазя, защото не се знае кои ще ми потрябват следващия месец 

Привет, tunata ! От това, което пишеш, твоите проблематики ми се вписват, най- много в рамките на хиперфагията(което според мен е по-малкото зло съпоствено с булимията)разбира се, ти си знаеш най-добре какво реално ти се случва. Ето ти описваш и някакви периоди,в които почти не ядеш, но да попитам според теб вследствие на саморестрикции ли е това? Напоследък си мисля, че всъщност хранителните проблеми са доста по-разпространени, отколкото си мислим, защото в доста от случаите не  са представени в класическия смисъл на булимията и анорексията, които обикновено биват упоменавани в статистиките(естествено, там числеността също е драматична), но на "дневен ред" напоследък ми се струват като масов проблем хиперфагията, компулсивното преяждане, орторексията. Може би нещата са свързани, индустрията ни предлага все повече изкушения, на които да се противопоставяме,  от друга страна тая обсесия на тема външен вид, знам ли ...

Има ли разлика между хиперфагия и компулсивно преяждане?
На мен ми се струва едно и също...
Само между другото да спомена, че аз разхлабителните ги ползвам от години, години... не се бях усетила, че това е част от проблема 

Здравейте момичета! Да споделя,моята неравна борба с кг продължава. Лутам се между два режима много толерантни,но лакомията и нервните нападения над храната продължават за съжаление. сега когато имам доста проблеми се утешавам с ядене. Все още е по-силно от мен...Не можах да се амбицирам дори за бала на дъщеря ми и много ,много ме е яд на себе си!

Ами...ето ме и мен, вече с изповед, на който му се чете.   
При мен проблемът започна през 2007 някъде, месеци след смъртта на майка ми.Тогава бях на 40.... човек би казал, че на тази възраст вече би трябвало да приемаме по-реално естествения ход на живота.Но....не винаги нещата стават по предписание.
Изпаднах в депресия, просто се сринах.Храната стана моето "лекарство".Утежнено от факта, че обичам да готвя, хоби ми е.Имаше седмици, в които не излизах от кухнята....
И съвсем естествено, кг тръгнаха нагоре.Не знам докъде стигнаха, нямам кантар.А и не толкова външния вид ме притесняваше, а опасностите за здравето.
Лека-полека, с професионална помощ и с помощта на съпруга ми, успях да изляза от пропастта.
Започнах пак да "живея".   
Диети не съм пазила, освен 1 път, на 18 години, повлияна от приятелки, че трябва да сме слаби на бала.А бях около 56-57 кг, на 166 см.Стигнах до 49 и не се харесах, приличах на Мис Освиенцим ( сори за черния хумор).Резултата беше, че си докарах плаващ бъбрек, който впоследствие ми причини доста проблеми.
Преди около 10-на години реших да пробвам Дюкан (защо ли, след като не се налагаше кой знае колко), на третия ден започна да ме наболява проблемния бъбрек и се отказах.
Това ми е опита с диетите.Но уточнявам, че не съм имала драстични проблеми с теглото....до смъртта на родителите ми.
Та, в началото на 2012 открих тук темата за Веганството.И понеже от известно време се интересувах и търсех информация за здравословно хранене, което да не е диета, а да може да стане начин на живот, прочетеното много ми допадна като светоусещане.после изгледах един филм, за кланиците и това окончателно наклони везните.
Така спрях да ям месо.
После лека-полека отстраних всички отрови от храната.Т.е., не ям полуфабрикати, готови храни, чипсове, готови бисквити, вафли, бяла захар, бял ориз,  газирани напитки, "натурални" сокове, и всякакви такива боклуци.
храната ми се състои основно от зеленчуци, плодове, ядки, семена, зърнени, бобови, много вода.
Десерти правя у дома, предимно сурови.
Използвам кокосово масло, зехтин, ядкови масла....
И в началото на лятото кг бавно тръгнаха надолу.Не мога да кажа с колко, защото нито знам до колко бях стигнала (по думи на позната, около 90) , нито знам сега колко съм.
Но отслабването е налице.Без лишения, без глад, без диети, без напрежение.
Друго предимство е, че не ми се прияждат вредни храни.Моето обяснение е , че когато даваме на организма си правилната храна, то взима от нея всичко, което му е необходимо и не изпитва глад за боклучавите храни.
Аз също не можех без сладко.... 

Пащърнак, баш си е булимия моето. При хиперфагията хората просто си се тъпчат и се чувстват зле и виновни, но не предприемат нищо. Аз тичам 10 километра и след това не ям 3 дена  Затова написах "нетипична" , защото липсва момента с повръщането, който всички свързват с булимията. Булимията може да бъде purging (с повръщане и лаксативи) или non-purging, където контрола на теглото е чрез неядене (fasting) или прекомерно спортуване до степен на пълно изтощение (при 6-8 % от пациентите, но явно нне е диагностицирано често. Аз затова и много дълго си мислех, че това нормално си правят всички жени - похапват повечко и после на диетка  ) Надявам се това да е полезно на някого...