Направих си нова регистрация, срам ме е да призная кой съм, всички ме познавате от този форум.
Имам проблем и не знам на къде да поема. На 35г. съм, с жена ми съм вече 15г. и женени от 10г. Имаме един син на 7г. Добре сме материално. Това го казвам за да добиете представа.
Проблемът е, че от 5г. сексът между нас не върви, абе той направо липсва. Преди да се оженим беше на много добро ниво, след брака беше повече от рода добре, да има деца, това от страна на жена ми. като се роди синът ми, първите години сексът го забравихме заради бягането и разправиите покрай бебето, после детето отрасна, но жена ми директно ме е отсвирила в девета глуха. Пробвал съм много неща, но резултат никакъв. И това вече има-няма 5г., което си е много време. Никога не съм изневерявал на жена ми, предполагам и тя на мен също. Тя просто няма никакво желание, но по-лошото е че няма и изглед да заима, а много неща съм пробвал, и вечери, и почивки, и жестове, ама трънки. И така си живея и си мисля има ли смисъл да продължавам така.
От една страна още си я обичам. И детето е още малко, а обичам да се грижа за него. От друга, липсва ми секса, да е за месец-два, ама то с години ... Вярно, като минат още 10-20г. сигурно и аз няма да искам, но струва ли си да си пропилявам живота? Истината е, че ми омръзна да бъда като домашен прислужник и като детегледачка, само работа през деня, вечер пак работа. Имал съм много възможности да се уредя и извън семейството, но не мисля че това е решение, нито бих желал да постъпвам така. За мен не е това начина. Колкото и зле да звучи, чувствам се използван от жена ми, въпреки че още я обичам, а и тя казва че ме обича, уж. Ако предприема нещо, то ще е радикално, толкова ми е омръзнал този начин на живот, че няма да правя компромиси. Това което ме спира е сина ми, обичам си го. Ако знам че ще го взема след развода, не бих имал колебания, но обикновено майките получават децата. И не, не мразя жена си, напротив обичам я, но не искам да живея по този начин, половин живот.
Другият път е да се примиря и да живуркам както досега. Какво толкова, забравям за секса, че то аз и сега съм забравил за него, ей го на след 10-20г. хич няма и да се сещам вече. Не че секса е анй-важното нещо в живота ми, напротив, но ми липсва. Търпелив съм дори много, но вече и на мен взе да ми идва много.
И така, все още съм на кантар. Предполагам следващия път като ме свие шапката може и да взема решение на бързо, а може и да си налягам пак парцалите. И аз не знам.
Някой изпадал ли е в подобна жалка ситуация? Съвет?
Виж целия пост
Имам проблем и не знам на къде да поема. На 35г. съм, с жена ми съм вече 15г. и женени от 10г. Имаме един син на 7г. Добре сме материално. Това го казвам за да добиете представа.
Проблемът е, че от 5г. сексът между нас не върви, абе той направо липсва. Преди да се оженим беше на много добро ниво, след брака беше повече от рода добре, да има деца, това от страна на жена ми. като се роди синът ми, първите години сексът го забравихме заради бягането и разправиите покрай бебето, после детето отрасна, но жена ми директно ме е отсвирила в девета глуха. Пробвал съм много неща, но резултат никакъв. И това вече има-няма 5г., което си е много време. Никога не съм изневерявал на жена ми, предполагам и тя на мен също. Тя просто няма никакво желание, но по-лошото е че няма и изглед да заима, а много неща съм пробвал, и вечери, и почивки, и жестове, ама трънки. И така си живея и си мисля има ли смисъл да продължавам така.
От една страна още си я обичам. И детето е още малко, а обичам да се грижа за него. От друга, липсва ми секса, да е за месец-два, ама то с години ... Вярно, като минат още 10-20г. сигурно и аз няма да искам, но струва ли си да си пропилявам живота? Истината е, че ми омръзна да бъда като домашен прислужник и като детегледачка, само работа през деня, вечер пак работа. Имал съм много възможности да се уредя и извън семейството, но не мисля че това е решение, нито бих желал да постъпвам така. За мен не е това начина. Колкото и зле да звучи, чувствам се използван от жена ми, въпреки че още я обичам, а и тя казва че ме обича, уж. Ако предприема нещо, то ще е радикално, толкова ми е омръзнал този начин на живот, че няма да правя компромиси. Това което ме спира е сина ми, обичам си го. Ако знам че ще го взема след развода, не бих имал колебания, но обикновено майките получават децата. И не, не мразя жена си, напротив обичам я, но не искам да живея по този начин, половин живот.
Другият път е да се примиря и да живуркам както досега. Какво толкова, забравям за секса, че то аз и сега съм забравил за него, ей го на след 10-20г. хич няма и да се сещам вече. Не че секса е анй-важното нещо в живота ми, напротив, но ми липсва. Търпелив съм дори много, но вече и на мен взе да ми идва много.
И така, все още съм на кантар. Предполагам следващия път като ме свие шапката може и да взема решение на бързо, а може и да си налягам пак парцалите. И аз не знам.
Някой изпадал ли е в подобна жалка ситуация? Съвет?
. 
Искам да кажа кръшкаЛ. 
) си живеем на сухо. Понякога, когато и търпението ми посвърши, и то си има граници, се е случвало да се присламчя към жена си, но като видя че от нейна страна няма никаква реакция, просто спирам, не съм изнасилвач и не ми харесва по този начин.
. Човек ако иска да кръшка, мераклийки има, на път и през път (безплатно). Така, както го чета, ми се струва интелигентен мъж и не се съмнявам, че има капацитета доста повече от една да си намери, стига това да е целта. Той иска да има хармонични отношения със съпругата си и това е похвално. На 35 да спре да прави секс нормално ли ти се струва? Като гледам е издържал рекордно време, ама за млад здрав човек сексът е физиологична необходимост, не прищявка някаква. За болката - няма да коментирам, очевидно не е това причината.