СЕДМИ клас - втори срок - 11 тема

Доста деца четат фантастика, колкото и да ти е чудно.

Как ще си ги открие детето, като постоянно бива бобмардирано с реклама на Дневниците на вампира и  пр.? Кои са тези доста изключения? (то, самото съчетаване на "доста" с "изключения" е безсмислено).
Доста четат, ама са малко като относителен дял. В момента се е получила някаква симбиоза, при това доста неблагоприятна за децата в дългоосрочен план, между книги и филми. На мен книгите ми приличат точно на сценарии, а филмите са едни голи ефекти. Така са ги слепили, че е като хватка, от която няма измъкване - решават децата да отидат на кино, и само като видиш програмата, от малоумни по-малоумни известни заглавия на известни тийн-сапунки тип фентъзита.

То даже не е въпрос на откриване, а на споделимост. Аз съм пълна с идеи какво да се чете и какво да се гледа, но тя като отиде на училище, няма с кого да сподели. В старото училище е разбираемо - там единици бяха чели и Хари Потър. Но и тук е същото. Тук поне може да си говорят за Хари Потър и Пърси Джаксън - толкова. Колко исторически филми на тема древна история изгледахме миналата година, някои доста й харесаха, но няма с кого да ги сподели. Виж, "Хобит" повечето са го гледали.

Точно, получава се натруправе - четеш/гледаш това, което четат/гледат другите, а другите четат/гледат това, което ги засипва като реклама и това, което количествено преобладава като предлагане. така кръгът се затваря.

Как - по много начини. Не забравяй например , че децата не растат изолирани, имат си  и приятели. Стига последните да са четящи, помежду им  гарантирано има разговори на тема прочетена литература. И тя определено не е еднотипна при всички тях. И  детето, въпреки това , че до момента е залитало в определена посока,  се изкушава да прочете и похваленото от приятел. Ако пък и му хареса, вече само започва да търси нещо друго , пак  в този стил. А и никой не ги залива  със заглавия на бози САМО..

Странно, Химикал.. Точно след разговор с приятели и коментари на прочетено, дъщеря ми е посягала неведнъж към  различна литература. Така стигна до  Тери Пратчет, до Дъглас Адамс и  "Пътеводител на галактическия стопаджия". Наскоро похвалена й беше "50 нюанса сиво", на купуването на която аз твърдо се възпротивих. Но останах "очарована", че под влияние хвалбите от страна на съученичка, девойката си я е свалила и прочела на четеца. От съученик пък беше взела поред  два-три детективски романа на Майкъл О'Конъли, май така се зовеше авторът. И т.н размени и препоръчвания..Включително и "The perks of being a walllflower". Далеч съм от идеята, че  точно тези книги са стойностни, но са различни една от друга като стил,  което означава , че  и децата далеч не са зомбирани в четенето на едно и също..А  и показва, че помежду им определено имa непрестанна дискусия на тема книги. Друг е въпросът дали в нашите очи те изглеждат струващи си като четиво.

Това абсолютно точно отговаря на моите преживявания в училище. Аз никога не съм била насочвана какво да чета от когото и да било - научиха ме да чета (на 5г), направиха ми карта в библиотеката, плюс богатата ни семейна библиотека и ме оставиха да се оправям. Чела съм безумни неща на ужасно неподходяща възраст Впоследствие в гимназията четяхме и ужасно много си разменяхме книги, така че оттам стигнах до автори, които никога не бих прочела под давление на родител или на училището.

Аз съм твърдо ЗА да четат каквото поискат - колкото повече чете човек, толкова повече му изкристализират разликите в стил, смисъл и ценност на книгите, събужда му се интерес към различни неща и т.н. Никой не чете само любовни романи (дори аз ) или само класика - както и никой не яде само Макдоналдс. Опитите за цензура или пробутване на нещо като "стойностно", особено пък ако нещата, които наистина са интересни на детето, се приравняват с "бози" със сигурност няма за ефект желание да се чете точно препоръчаното...

Благоприятно и неблагоприятно са много относителни неща предвид ужасно бързо променящия се свят, в който живеем. Светът в момента няма нищо общо с този, в който растяхме ние. Светът утре ще е още по-различен. Някъде бях мернала (по повод родителството и т.н.) една хубава мисъл - че в известен смисъл ние сме пионери и това, което преживяваме като отглеждане на тотално различно поколение в тотално различна среда няма аналог в човешката история. Според мен е ужасно вярно. Разрушаването на един свят винаги се приема като катастрофа и смърт - но реално също е и ново начало. Много от нещата, които ние считаме за важни, ще изгубят важност - а други, които за нас не са били важни или които са съвсем нови като качества и умения, добиват ценност.

Със сигурност е нужно децата да се учат да мислят и да обработват информация - а няма само един правилен начин за това

Това е ключът: стига приятелите им да са четящи, а повечето деца не са четящи.
Ако от малки не са научени да се радват на книгите - няма да ги зарибиш впоследствие.

Андариел, бози и глупави книги много, но четейки на килограм пак може да прочетат и нещо стойностно...Другото пък няма да им остане в главата, надявам се. А и барем един ден започнат да правят разлика между боза и небоза - все пак им трябва концепция и основа
Аз самата искрено се ядосвам на Дневниците на вампира - опитах се да прочета цялата поредица, стигнах до книга 3 и си казах: е, повече не мога! Обаче голямата си я чете и й се радва и тва е.

Изключенията могат да са както "доста", така и "рядкост", могат да са 40% от общия брой случаи, могат да са 0,4%. Сега кой как обича да си гарнира съчетанията е без значение. Гугълнете, ползват се вариантите. 
Колко точно четат принципно "децата" няма как да кажа и това не е идеята на диспута. Въпросът беше дали да се забраняват, респективно четат "такива" книги. За тотално нечетящите въпросът изобщо не стои.

Нашият начин е в библиотеката- има голям избор и стари и нови книги, детето отива, оглежда, избира си. Дори малкият, дето е в ДГ, си избира така. За "Дневниците на вампира и пр." аз не знам и не мога да обсъждам нищо- не са четени у нас. Ако ти си ги чела, вероятно си по- запозната.
Но дори и да не ми допаднат на мен никога не би ми хрумнало да ги забраня на детето, ако ги харесва. Не са порнография, нито жълта преса.
Споменах две детски поредички за по- малки деца подобни на обсъжданото /не подобни на Стъклен дом/, едната е прочетена изцяло /16 книжки/, другата се чете сега. Всички те имат исторически реални персонажи, но са приключенски, въпреки това няма неверни исторически факти, напр. има пояснения под черта, както и в цяла самостоятелна глава, дадени след края на самата история. Детето запомня и разбира прекрасно и обясненията, но те са дадени точно след повествованието, когато интересът вече е бил събуден.
И моите родители не са ми определяли хигиената на четенето, слава Богу. Сменяли сме книги с деца. Моите ползват пък основно библиотеката. Някои книги купувам, но по- рядко.
А да се води диспут точно коя книга е стойностна и коя- само боза ми иде излишно. Както и за филмите- има всякакви. Както е било и навремето. Няма как толкова хора да сме на едно и също мнение по такива въпроси. И слава Богу не е нужно.
"Дъщерята на партизанина" бе една хубава и стойностна /за мен/ книга. Но едва ли съвременно дете ще я прочете. Не че нещо им има или им няма на днешните деца. Те просто имат различни ценности, интереси, различен начин да видят, усетят и интерпретират. Имат днешен, а не вчерашен свят.

Моят чете историите на Пърси Джаксън с настървение. Дори поръчвам неиздадени изобщо в БГ поредици на Рик Риърдън от Амазон и ги чете на английски, което ме радва, защото по обективни причини тази година не ходи на уроци по език и така го поддържа.

Като Джуди смятам, че вкусовете се обработват от родителите, но трябва да дадем шанс на децата да избират. Честно казано не харесвам и не чета фентъзи, но не съдя детето, че се увлечи по такъв тип книги.

по  наше време каналите за външно въздействие бяха ограничени, защото най-малкото нямаше масирани рекламни кампании. Цензурата,която налагаше държавата облекчаваше положението, защото свеждаше избора донякакви доста ограничени заглавия. Защо го забравяте това време? Ако ние сега бяхме поставени в същата сигуация като сегашните деца, и ние щяхме да имаме подобно поведение, защото количествено щяха да ни заливат същите бози.

Дневниците на вампира са точно тип Дисни - и книгите, и филмите. Също Малки сладки лъжкини. Зина - принцената воин. Игрите на глада. С редки изключения, това е то, което се чете/гледа от повечето момичета. По повод филмите - колко тийнове са гледали класическия филм Дванайсет разгневени мъже? Ако не го бях предложила аз, нямаше отткъде да го знаят. Хареса им. След това гледаха с интерес и версията на Михалков - Дванайсет. За тези два филма имаше какво да си говорим, защото нещата не са повърхностни, но познайте дали има с гото да разменят две думи за тези филми! А какво да си кажем, гледайки по-горе изброените филми? Хващаш-гледаш/четеш-хвърляш, а обсъждането е като на сапунка - кой с коя се загаджда и дали/кога ще се метнат в кревата - точно като сапунките за възрастни. И после защо момичетата кифлеят. Ми, ще кифлеят, като отвсякъде ги затиска!

Тези заглавия не ги познавам. Мярвала съм ги само.
Едни кифлеят, други- не. Някои само преминават през този етап /което, лично за мен, е нормално/ на кифлеене и си намират други проявни форми на друг хранителен продукт.
Моите са мъже, интересуват ги Троя, Александър Македонски и Чингиз хан. Но това не ме трови.

Цензурата е голяма кама- направлява общественото мнение и интереси, но в посока, целяща други неща, не образованост, индивидуалност, творчество и креативност, в никакъв случай. Тя преследва строго лични цели, такива на определена олигархическа прослойка в даденото общество.
И наличието й изобщо не гарантира качество на продукта, който се пробутва на масите. Нито истина.
Имаше едни петъци със соц. филми, нещо посветено на 40 години от великата 1944 г. Още помня за една "Тимнужка", дето баща й не щял да влиза в ТКЗС-то /бях 10 годишна и още тогава бях ужасена що за филм е това/. Страшни идеи- накрая влезе човекът, без друго му взеха кравите и всички бяха щастливи в колхоза. То една дълбина, то едно качество, едни идеи... Мани-мани. Не боза, а мътеница.

Не го забравям това време аз. Тръпна и се моля- дано никога не се повтори!

Ха ха  кифлеят! Много точно казано, Андариел!   И още едно любимо имам - кухи лейки! Като й го кажа на тийнката полудява....

защото имаш момчета, джуди. Аз като имам и от двете, горе-долу съм наясно с модите, защото с децата си говорим и аз искам да съм в час.

Цензурата навремето до известна степен ни е направила услуга.

Andariel, за съжаление си права!  

StefanB, и на мен ми е любимо това "кухи лейки".

Тази дисусия за книгите и филмите ми струва полезна и с  интерес чета различните гледни точки.  

И аз се радвам като  mamabama да чета мненията ви за книгите-нещо различно от обичайните  математически дискусии, макар че моето в къщи не се интересува от тези автори. А ''Детективи с машина на времето'' ни е една от любимите. Започнахме да я четем когато излязоха на пазара в 3 или 4 клас(не помня).