Кой инстинкт е по-силен - майчинския или за самосъхранение?
- Публикувана: 24 март 2013, 15:51 ч.
- Последно мнение: 19 юни 2013, 07:39 ч.
24 март 2013, 15:51 ч.
Не знам дали тука е мястото.
Скоро стана въпрос с мъжът ми за това и не можах да стигна до отговор на въпроса. При някаква кризисна ситуация според вас кой инстинкт е по-силен - майчинския инстинкт или инстинкта за самосъхранение?
Аз например, преди време докато носех малката се спънах и паднах. Помня как си мислех, че трябва да предпазя нея, като същевременно трябваше и аз да понеса по-малко травми. Е, ударих си ръката, но детето беше добре. Все пак не мисля, че това е било показателно.
Вие какво мислите по въпроса?
ПП: Надявам се да не разберете отговора на този въпрос от личен опит.
Виж целия пост
Скоро стана въпрос с мъжът ми за това и не можах да стигна до отговор на въпроса. При някаква кризисна ситуация според вас кой инстинкт е по-силен - майчинския инстинкт или инстинкта за самосъхранение?
Аз например, преди време докато носех малката се спънах и паднах. Помня как си мислех, че трябва да предпазя нея, като същевременно трябваше и аз да понеса по-малко травми. Е, ударих си ръката, но детето беше добре. Все пак не мисля, че това е било показателно.
Вие какво мислите по въпроса?
ПП: Надявам се да не разберете отговора на този въпрос от личен опит.
# 2
24 март 2013, 17:11 ч.
Инстинктът за самосъхранение е вроден,майчинският-придобит.Съответно по-силният е този за самосъхранение.
Виж целия пост
# 3
24 март 2013, 17:13 ч.
преди да станете родители (и майки в частност)... може би сте оцелели и заради вродения инстинкт за самосъхранение.
Виж целия пост
# 4
24 март 2013, 17:18 ч.
Два пъти съм падала с детето на ръце - и двата пъти за тази част от секундата гледах него да предпазя... За по-сериозно нещо не мога да преценя и дано не ми се налага!
Виж целия пост
# 5
24 март 2013, 17:32 ч.
Майчинският е по-силен. Това всъщност е инстинкт за продължение на вида. Не индивидът, видът е важен. Потенциалът за бъдещето на вида е у по-младия индивид, от там и по-силния майчински инстинкт, граничещ дори със саможертва, ако се наложи, в името на бъдещето. Хората го наричат "майчина любов", има песни и стихове за нея. А то е просто инстинкт и го има у всички живи организми. 
Виж целия пост
# 6
24 март 2013, 18:06 ч.
Когато една жена стане майка, вече майчинският инстинкт става по- силен. В кризисна ситуация първо спасявам децата си, без да се замисля. Ако детето ми падне в река примерно, скачам на секундата , въпреки,че не мога да плувам.
Виж целия пост
# 7
24 март 2013, 18:14 ч.
Също мисля майчинския. Макар че хората са различни все пак мисля, че по-голям ще е процентът на тези, които ще отговорят по този начин.
Когато детето ти е в опасност, първата ти мисъл е как да помогнеш на него, а не как да спасиш себе си. Поставям се на мястото на тази жена и вероятно в същата ситуация бих постъпила по този начин.
Виж целия пост
Когато детето ти е в опасност, първата ти мисъл е как да помогнеш на него, а не как да спасиш себе си. Поставям се на мястото на тази жена и вероятно в същата ситуация бих постъпила по този начин.
# 8
24 март 2013, 19:18 ч.
Всички инстинкти са вродени.
Виж целия пост
Инстинктът за самосъхранение е вроден,майчинският-придобит.
Всички инстинкти са вродени.
# 9
24 март 2013, 19:19 ч.
Моля се да не се налага да разбирам.
Че уж се изживявам като върл егоист, но лятото баща ми се обади, че са в Пирогов, понеже едната ми щерка си е счупила ръката. Все още не мога да си възстановя отделни моменти как съм зарязала всичко /привечер, вкъщи, сама, с маска на косата и точно в момента без 1 ст. в кеш точно по същото време - т.е. не можех и такси да взема, а за банкомати дори не ми мина през ума/, нахлузила съм си маратонките и съм тичала през целия път от Западен парк до Пирогов. Мъжът ми дойде направо в болницата и не можа да ме познае - буквално. Между другото, изглежда от адреналина, но бях пълна с енергия и дори не се бях задъхала, което обаче ми се случи, докато й наместваха ръката /тогава сякаш някой и извади не въздуха, ами душата/.
Та не искам по-сериозни изживявания от това, за Бога!
Виж целия пост
Че уж се изживявам като върл егоист, но лятото баща ми се обади, че са в Пирогов, понеже едната ми щерка си е счупила ръката. Все още не мога да си възстановя отделни моменти как съм зарязала всичко /привечер, вкъщи, сама, с маска на косата и точно в момента без 1 ст. в кеш точно по същото време - т.е. не можех и такси да взема, а за банкомати дори не ми мина през ума/, нахлузила съм си маратонките и съм тичала през целия път от Западен парк до Пирогов. Мъжът ми дойде направо в болницата и не можа да ме познае - буквално. Между другото, изглежда от адреналина, но бях пълна с енергия и дори не се бях задъхала, което обаче ми се случи, докато й наместваха ръката /тогава сякаш някой и извади не въздуха, ами душата/.
Та не искам по-сериозни изживявания от това, за Бога!
# 11
24 март 2013, 20:00 ч.
И аз мисля, че е майчинския. Особено, докато детето е малко и безпомощно.
Виж целия пост
# 13
24 март 2013, 22:28 ч.
+1 мноооого точно казано!
Виж целия пост
преди да станете родители (и майки в частност)... може би сте оцелели и заради вродения инстинкт за самосъхранение.
+1
мноооого точно казано!
# 14
24 март 2013, 22:50 ч.
За самосъхранение. Той е изначалният и най-силният.
В екстремна ситуация не мисля, че говори майчинският. Съхранявайки поколението си, всъщност съхраняваме себе си. Не само като продължение на рода. Предпазваме се от травмите на загубата.
Виж целия пост
В екстремна ситуация не мисля, че говори майчинският. Съхранявайки поколението си, всъщност съхраняваме себе си. Не само като продължение на рода. Предпазваме се от травмите на загубата.
Препоръчани теми