Да спрем ЦИГАРИТЕ заедно! - 6

Как така не си била отвратена? Да не би да забравяш началото как е било? 
Питам, защото аз пропуших на 15, пропуших защото приятелите ми пушеха и беше модерно.В началото още си спомням колко се мъчих да бъда модерна  . Гадно ми ставаше, но след време и то дълго време се убедих,че ми харесват,ебаси и работата ви казвам.
При вас как беше?

И аз не съм била отвратена. Нашите пушеха като комини, когато бях малка, и тъй като живеехме в малък апартамент, цигареният дим винаги ме е следвал неотлъчно. Пропуших си и така някак естествено на 14-годишна възраст, просто ми беше приятно. Е, може подсъзнателно част от причината да е била да се правя на готина, но не е било само това. Крадях синия Ротманс на баща ми и ходихме да пушим в кварталните дворчета. Ех, спомени...

Аз първите три пъти крадях от цигарите на баща ми . Чакам всички да заспят и отивам при кутията, всичко ми трепери да не ме усетят, качвах се на последния етаж на къщата ни и дърпам , кашлям, очите ми ей такива.След това си купих цигари и с моята приятелка " пушим", а тя ми се смее: какво пушиш като не дърпаш.Та след няколко урока се научих, мислех си че момчетата ще ме харесват като пуша, всички ще ми завиждат... Май не беше така...

Хаха, ми и аз съм крадяла ама те гадни Сестра ми и тя, ама понеже беше малка и мене ме бяха заподозряли един път, обаче разкриха сестрата. Пък аз си крадях професионало

Хаххаха а аз пък пропуших като студентка... сестра ми пушеше от училище още въпреки, че е по-малка от мен и в началото аз и прибирах цигарите, когато й ги намеря къде ги крие.. бях събрала една кутия от обувки с кутии хахахах накрая като пропуших взех да пуша от нейните дето съм ги трупала уж да я предпазя от пушенето..

И аз сега като в клуб на алкохолиците да се изповядам  
На 16 започнах..и май като се замисля, точно държането на цигари в къщи оплесква работата. Баща ми всъщност е пушил като ерген 1 година. Ама си държеше праисторическите цигари в една табакера. Аз често си играех с тях, ама 1 ден реших: Бе я да видя какво ще е, ако запаля. "Дръпнах" 2-3 пъти и я хвърлих. И тук отворих кутията на Пандора. После показах на една  приятелка как пуша с още 1 цигара. И оттам вече отраднах 1 кутия от леля ми, която също ей така я държеше у тях. Всеки петък изпушвах 1 цигара преди дискотека като ритуал. Обаче се криех в парка, да не ме гледат. /ВИНАГИ ме е било срам, че пуша и никога не съм мислила, че ще се харесам на някой с цигара./ И после вече си купувах. А на 14 години ме караха момчетата от нашия клас да пуша, аз бях решила, че никога няма да пропуша, а и не изпитвах желание, въпреки че сестра ми вече пушеше.

Не са ми били никога гадни, не съм кашляла. Бях абсолютен герой в усвояването на занаята   Затова знаех, че съм непоправим пушач до последно...

Един ден в Студ. град се запали общежитието. И аз в бързината познайте какво само взех?? Точно тъй! Цигарите. Даже пари не си взех и трябваше да искам на заем, за да си купя авт. билетче да преспя другаде. Цигарите ми бяха въздуха. Това е.

И сега у нас пак има купчина цигари. И може би това 1 ден ще ме прецака, както и в началото.

Иначе да се похваля, че детето има добри изследвания. Има някакво възпаление по показатели, но нищо хронично и нищо сериозно...

zayo, раздвам се, че детенцето е добре

И за цигарите - допреди няколко години не съм предполагала, че съм пристрастена. Винаги съм си мислела, че по всяко време мога да ги откажа. Но после не беше точно така, когато наистина си го мислех и осъзнах, че е кофти да се пуши. Е, като цяло съм приятно изненадана от себе си, горе долу не ми беше апокалиптично отказването. Трудно е, но бе възможно!

 

И аз на 15 пропуших (за първи път  ). Пуших 8 години - спрях ги за 6 г. - после пак пропуших (след 6 години бях абсолютен непушач ... колко съм била глупава  ) - това пропушване ми костваше нови 5 години дим - сега отново съм спряла от 1 година.
Дано никога не пропуша отново 

Едно дръпване - и капана е готов, щракнал е.

Лентичката ми е занулена . Нещо не ми издържаха нервите и при положение че имах цигари в къщи , си запалих. И лошото е че ми беше кеф, освен това установих че без една мога, но с една не .
 Въпреки всичко ще се опитам да не пуша без големи очаквания  ден за ден.

За протокола: започнах цигарите много късно, като студентка в трети курс, едно лято след като баща ми почина и в същия момент се разделих и с гаджето. Спирала съм ги само когато бях бременна. Сигурно имам стаж 10г

Вита, съжалявам за нещата,които са ти се случили 

Аз ги започнах към 17 г., но по 1-2 на ден, вкъщи никой не пушеше, баща ми е бил някога пушач като млад, но аз не го помня с цигара, пушел е само в работата (2 кутии на ден)  била съм малка, когато ги е отказал. От раз.
От всичките ми роднини само брат му пуши, но той живееше далеч, рядко сме се виждали, така че и той не е бил причината - всичко друго - тотални непушачи 
Не ми е било гадно в началото, но започнах да гълтам дима май чак след година, докато разбера как става точно  защо пропуших, не знам. Привличаше ме по някакъв начин. И така, близо 18 г. 
Сега на детето обяснявам, че проблемът не е в почването, а в спирането  така че ако не иска да ѝ е трудно (а тя хич не си пада по трудности ), не трябва въобще да ги започва. Ще видим... Като се замисля, с тези наркотици и подобни гадости, както се казва, ще се молим да минат само с цигари...

vita 
Аз съм същата. В трудни моменти първо за тях мислех. Но в един момент бях готова, до степен, че мозъкът ми сам да спре да приема цигарите като изход и успокоение. Всяко нещо с времето си, насила не става 

Аз на такива бременни пушачки съм се нагледала.Аз ако съм им мъж отма им отвъртам един с опакото на ръката без да ги бавя.Имам позната бременна не спира бе хора разбирате ли не спира.Направо си прави по една кутия.Така е била и с първото дете.Не можела да ги спре..

Креми,
хем ми се струваш твърде крайна (за шамарите), хем и съм съгласна с теб.
При мен беше превратната точка за спирането,че искам здраво дете скоро време и само като си го мисля това и ме свива. Криво ми става като гледам сега бременни мами, или мами с детенце до тях и димят.Криво ми е като се сетя,че и аз пушех, докато сестричката ми беше малка.Единственото,което правех е да духна на другата страна от нея, като че и има значение...
Искам да има закон за това нещо: ще има мрънкащи, но ще видят, че може (не можела да ги спре?), ама няма да стане, защото касае голямата индустрия...

Бебето няма избор и ще не ще трябва да търпи заради овчата глава на майка си.Която е толкова слабохарактерна и лигава, че си пуши ,без да й мигне окото.Като си е сама да се трови,ама що трябва да трови и невинния бебок в нея.Отвътре ме човърка като ги видя да ида , да и издърпам цигарата, да я разтреса и питам знае ли какво прави.В повечето случаи мъжете си димят невъзмутимо с тях.