Втори клас - втори срок - 5

Не го оправдавам,но не е било настъпване,а падане с цялата си тежест върху крака му,за малко да е в гипс и не обвинявам падналото момче,а другото,защото само проблеми създава.Е да прекалено много го е заболяло и за това не се е сдържал,това не означава,че го оправдавам и,че не съм му се карала.Ще отиде утре на турнира,но не знам дали ще играе или само ще гледа.

Съгласна съм! Което, обаче, не значи че трябва да се пренебрегва дисциплината. Моето дете, доста наказания е отвлякло от мен, заради това. Е, в крайна сметка има ефект. Значително подобри дисциплината от година-две насам.

bibi, бързо да оздравее футболистката ти.

Ние днес бяхме на турнир по футбол. Страшно много деца и родители имаше. Както на всяко спортно състезание имаше и щастие и сълзи. Букет от емоции, а пък и от родителски страсти.   Нашите тази година се представиха по-добре от миналата и заеха почетното 3-то място, като загубиха само един мач. Този, който щеше да ги прати на финал. Важното е, че се забавляваха, а пък и спечелиха две от персоналните награди - за голмайстор и най-добър вратар. Моето вратарче беше супер въодушевено. В понеделник, ще занесат купата в у-ще. Имаше и медали, награди и завършихме с ядене на торта.
Имах идея, тази вечер да посетим една театрална постановка на детска актьорска трупа, и да разгледаме някой музей, но турнира ни отне целият ден. Пък и в момента, детето е заинтересовано от това, да се надуе подарената му футболна топка.   От утре, обаче, яко ще го подгоня с ученето, особено с материала от школата по английски. Г-жата ми е написала в тетрадката, че от извество време, домашните се неглижират малко. Добре, че е малко. Пък и тестовете в у-ще не са минали. Така, че от утре, ще падне учене, точно като за финал на учебната година.  

По отношение на тестовете, които коментираме, до голяма степен мнението ми се припокрива с това на Кейси и Лоренца.

 

Момичета , как тълкувате  следната  задача:

В класа има 2 отбора-по плуване и по спортни танци.В отбора по плуване участват 2 пъти повече деца от тези , участващи в спортните танци, а техният брой е частното на числата 56 и 8.
Общо колко ученици участват в отборите?

 

децата участващи в отбора по спортни танци е 7, защото трябва да се умножи по 2, за да се получи броя на отбора по плуване

съответно плувците са 2х7=14 , да, но г-жата е задраскала това решение като невярно 

Bibi, бързо възстановяване и от мен 
Кейси, изх. ниво по околен свят, което са дали в нашия клас, е в пъти по трудно от този тест. Ще взема да му го дам за статистиката, да видим какво ще направи 
Много хубав спор се е заформил. Аз съм за дисциплината и самоконтрола на обществени места. Наказвам, говоря... правя всичко, за да разбере, че не може да се действа първосигнално. Добро дете е, не се бие, но прекалено много философства и спори. Бележника ни, е с една страница забележки.
Има родители при нас, които въпреки забележките за лоша дисциплина и не еднократните сбивания в училище, не влизат в кой знае какви пререкания с отрочетата си. И макар в момента да не го осъзнават, правят им лоша услуга.
В нормалното общество, ако си конфликтен и не се сработваш с колегите си, те изплюват. И да, там където работя, ако вдигнеш скандал, вероятно няма да те уволнят, но ще те насърчат сам да си тръгнеш 
Ние като родители сме склонни да оправдаем нашето си. Дано не настъпва момент, в който да съжаляваме за това.

Shoni, питат за колко общо, да не би затова? И нашите бяха решавали тази задача.
Бейби, имаш ли теста - за инфо?

еми общия брой се иска,като крайно решение, а той е 14+7

Не мога да разбера защо повечето родители свързват дисциплината или да го наречем, приемливото поведение на децата от тяхна гледна точка, с пререкания с тях, с наказания, разговори със строг тон и прочее?!? Освен това да си конфликтен и да отстояваш принципите и правата си са много близки понятия и често се бъркат, а липсата на повече хора, които да отстояват това, в което вярват, води до общество, което примерно прави това, което стана на последните избори. Изобщо, нещата са доста по-комплексни от просто един разговор или да не говорим наказание.

Моите деца не са наказвани никога, а досега не ми се случило да ми се "оплачат" от тях по отношение на "дисциплината". Това не е нещо, което се налага отвън, то идва от вътре, за да е ефективно.

Що се отнася до намаляване на оценка за дисциплина, това за мен е доста порочна практика. Помислете на какво точно учим децата така? Да, може би има ефект, най-вероятно временен и изцяло основан на страх или зависимост. Но все пак - на какво точно ги учим? Изобщо, с всичко, което коментираме тук като начини, по които реагираме при проблем на децата си, замисляли ли сте се на какво ги учим?

Тъй като водя курсове за родители, в началото на всеки курс питам винаги: Какви са дългосрочните цели за децата ви, какви искате да бъдат те след 10, 15 или 20 години? Родителите най-често изброяват неща като: отговорни, съвестни, самостоятелни, щастливи, да уважават хората, добри, открити, честни, успели и прочее... После задавам въпроса "Какво от това, което правим днес, правим всеки ден е в подкрепа на изграждането на точно тези неща в децата ни? Как днес, тук и сега ги учим на това?" Да бъдат "отговорни" като се подчиняват?!? Или "открити" като никой не желае да чуе тяхната гледна точка?!?

Децата по принцип имат положителни намерения. Хубаво е според мен всеки родител да се замисли сам за себе си защо толкова често приемаме децата си като някой с лоши намерения вместо обратното. Ако се опитваме да ги разбираме за намеренията им, вместо да ги съдим за постъпките им, да им вярваме, вместо да се съмняваме, това е много по-здравословно за изграждането им като стабилни личности.

Между другото във връзка с дискусията за тестовете, тъй като завърших сега една статия за Кен Робинсън, ето за заинтересованите последната му презентация от миналия месец по темата образование на TED Talks Education. Много, много вярно според мен

SZA , за пореден път съм 100% съгласна с теб! Страхотен пост, както и перфектно структурирано и вербализирано мнение. 

Mоже и да сте прави. Аз не мога да поставя всички деца под един знаменател. При едно действа един подход, при друго - друг. От ненаказващите съм, но е имало инцидентни случаи, 1-2 може би досега, при които съм прибягвала.
Единственото, което спазвам е да не удрям.
За положението в нашия клас - именно с положителна нагласа се опитаха да се справят, но нещата към края на 2 клас загрубяха. Едно дете няма да завърши, защото е със сътресение на мозъка, първите 30 мин. беше без зрение, възстановяването му ще е дълго, дано все пак всичко мине добре. И това не е първият случай, но да не ви отегчавам.
Не знам дали наказание е точната дума или последствия, но за мен е важно децата да се научат, че всяко поведение си има последствия, правилното - положителни, неправилното - отрицателни.

SZA, "говориш" така идеалистично 
 Аз в момента наблюдавам едни 2-3 годишни хиперактивни дечица в пясъчника, хвърлят си пясък в лицето, бутат се ритат се. Майките са ги оставили да се разбират, насърчават добрите им намерения.
Статията нямам в момента време да я гледам, после ще прочета 
Аз за моето съм разбрала кое като тактика работи и кое не. Всеки да си преценява от неговата камбанария.

Lorenca, върнахме ги подписани на г-жата. Ако им ги даде отново ще снимам.

SZA, това звучи страхотно, има логика, но... може ли лекинко да сменя ъгъла на гледната точка:

SZA, гледах видеото. Накара ме да се замисля, но на моите мисли не им е тук мястото. Вярно и чудесно казано! Ще ми послужи и като родител, и като преподавател. Разбира се не ми се отварят днес очите, но ще трябва да сменя нагласата си и да погледна на "алтернативното" си дете (по-малкото от подписа ми) като на рядко богатство, което е готово да отстоява мнението си, вместо да се стремя да го вкарам в общоприетите релси.

От друга страна, мисля, че граници трябва да има, затова всичко е много сложно. Трудно е да си родител! Това е, което мога да кажа засега, но няма да се откажа да се уча...

А, може и да не са. Пишем в тема за второкласници. Дали, наистина има дете на 9 години, което никога и по никакъв повод не е наказвано?  Убедена съм, че и на най-кротките им се е случвало поне веднъж. 
Разбира се. Това са само едни мили дечица с позитивни намерения. В у-ще, тези позитивни намерения се усещат още по-осезаемо.

И аз мисля така. Децата са различни и подходите към тях, също. Един метод, проработил при едно дете, не означава, че ще сработи и при друго.

Разбира се, че граници трябва да има. Също така, никой от нас не е роден родител. Ние се учим да бъдем такива, докато отглеждаме и възпитаваме децата си.