ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО -тема 12

2 Трепетлика,  11 Бряст,  22 Дъб,  27 Скална вода,  33 Орех,   RESCUE REMEDY

Благодаря   .
Исках да попитам жените от Варна къде са ходили на психотерапия и при кого , защото не се търпя вече с тия кризи , които ми влошават доста качеството на живот . Особено манията с меренето на кръвно по 10 пъти на ден ако не и повече  .

 от известно време имам следния симптом....замъглено ми е като ходя,все едно ми е каша в главата,все едно ми е ниско кръвното и ми се спи,а то е нормално колкото и да го меря.. на какво може да се дължи това ? есеннна депресия ю? някой друг така ? за Варна аз ходя при д-р Попов,но той мисля е само психиатър,не е психотерапевт,не съм сигурна

Да не е от лекарствата?

Присъединявам се и аз към групата на паниращите се .
Пия Есцитазан от 8 дни , някой ако го е пил това лекарство да сподели след колко време е почуствал ефект и въобще кога ще отминат всички тия гадории които ми се случват в следствие на него.
Чувствам много зле , ходя като пияна и ми е като каша в главата , сякаш съм неадекватна 

 i az se zamislih dali ne e ot lekasrtstvata,no gi piq ot 8 godini.....cipraleks piq

Преглед при психиатър и изписване на лекарство би помогнал,тези неща,които правите се дължат на лошоте нива на един хормон в мозъка,и ако специалист ви помогне би било много добре.Най-лошото,което може да направите,е да попитате хора около вас,които да ви казват да се успокоите,да се стегнете или да ви обвиняват.

Привет и от още една изстрадала душа. Вече 7 години ПР е мой спътник  Започнах с Ципралекс, имаше незабавен ефект! Успя да ме вдигне на крака буквално за 2 седмици( аз не можех да стана от леглото от световъртеж,сърцебиене и прималяване).. Предписа ми го поредната психиатърка, при която се радвам,че попаднах тогава.. След постоянен прием около 2 години и малко, реших,че ще почна да спирам постепенно, със съгласието на лекарката ми.. В момента в който спрях напълно, останах само на минимална доза Ривотрил..просто за всеки случай. След около седмица,започнаха едни много странни вълни по цялото тяло,от краката до главата, все едно ме удря ток! Изключително неприятно и притеснително усещане... Реших да го игнорирам...и така си карах около 3 месеца...когато ме връхлетяха нови, опустошаващи кризи! Казах си-няма да стане така,отивам на хомеопат и почвам с билки- ефект нулев. Нямах нито търпението, нито психическата сила да търпя "лечебните кризи" на хомеопатията.. Хайде обратно към Ципралекса..и така още 2 години, до поредния ми труден момент в живота и поредното отчаяние когато антидепресанта просто престана да действа
Сменихме го с някакъв друг,който пих само 2 седмици и имах чувството,че ставах още по-зле и навлизах в състояние от което няма да мога да се измъкна! Нова смяна,този път със Золофт...и така до ден днешен..
Преди година и половина реших,че искам консултация с психотерапевт..Обадих се на първия срещнат център за психотерапия и абсолютно на сляпо си записах час при лекарят, който имаше свободен час в деня, в който бях решила да отида. Общо взето винаги съм имала резерви към класическата психотерапия и знаех, че няма да се спогодя с лекар,който цитира чичко Фройд примерно..НО,лекарката,на която попаднах се оказа различна! Първоначално не бях особено доволна...трябваха ми няколко месеца сеанси,докато усетя накъде бие тя,в смисъл,че от начало никакво кой знае какво подобрение нямаше,освен че там си се наревавах на воля , но сега,след като мина толкова време се хващам, че всичко за което сме говорили и обсъждали така ме е променило, толкова дълбоко се е закотвило като убеждение и като модел на поведение,че просто не мога да повярвам!!Тази жена ще я позлатя! Мисля обаче,че всичко е строго индивидуално и това,че при мен е подействало,не значи че друг изобщо би оценил начина,по който тя работи. А най-интересното и смайващо е ..че тя не прави нищо друго,освен да те обърне навътре към себе си.. Не съм била на сеанс вече повече от 9 месеца,защото не чуствам нужда.. Золофта продължавам да го пия,понеже декември ми предтои едно много мечтано пътуване..и някакси..абе знаете..за всеки случай... да не ти се провалят плановете... Смятам след нова година да се опитам отново да спра хапчетата,като паралелно с това си подновя сеансите... Мисълта,че цял живот ще съобразявам с тази напаст ме побърква!! Ще ми се веднъж завинаги да спра антидепресантите, въпреки че знам че ссимптомите никога няма да изчезнат напълно.. Някой по-горе беше написал, че ПР е отнело най-хубавите години от живота- чувсатвам се по същия начин!
Извинявам се за дългия пост, но доста време събирах смелост  Съпричастна съм към всичко,което ви се случва! Само човек, който е бил там може да разбере!! И това е най-тъжното..

*NOA*, аз вече не пия и капките на Бах.Нямам ПА и се чувствам нов човек.
Явно съм попаднала на много добър хомеопат.

 

Да, понякога е въпрос на късмет да попаднеш на подходящия лечител... друг път е дълга и уморителна работа със себе си..
 Ти само с капките на Бах ли се оправи, или и класическа хомеопатия? (съжалявам ако вече е обсъждан този въпрос )

Току що видях на предната страница си описала какво си приемала, sorry

Здравейте момичета  Ехеее не сте писали от 25.09  Как сте??? Аз засега съм добре излизаме с малката и по цял ден сме навън обаче сега като видях прогнозата и незнам как ще се изтрайваме  Нищо не пия дори и чая сега мисля пак да го почвам че минаха вече два месеца почивка 

Здравейте, съвсем случайно попадам на темата и дори не знам какво е дискутирано досега. Искам само да споделя какво се оказа при мен, да имате едно наум. Дълги години ЛЛ ме убеждаваше, че имам проблем с нервите, че съм прекалено чувствителна и ми изписваше всевъзможни успокоителни и антидепресанти. Да, но аз не виждах полза от тях, дори накрая ми действаха зле и получавах все повече от "екстрите", за които всички знаем. Накрая се оказа, че щитовидната ми жлеза не работи добре. С понижена функция е и като пряко следствие - увеличена. Но в периоди на стрес тя се е активирала и ми е причинявала пристъпи. Едно малко, бяло хапченце, което ми изписа еднокриноложката, изключително ми облекчи живота - Еутирокс /това е вещество, което в организма се превръща в хормона на ЩЖ/.
При моя позната със същите симптоми отново ЩЖ се оказа проблема /тя ме и "светна" за основата на проблема, иначе щях да си страдам още/.

Dandi Благодаря за съвета, но тук доста хора си изследваха ЩЖ включително и аз. На мен всичко ми е наред и не винаги проблема е там 

При мен при първата ендокриноложка се оказа, че всичко е наред. Втората хвана проблема, при перфектни, според лабораторията, резултати.
Но не казвам, че причината задължително е това. 

Здравейте и от мен. Всичко започна на петък 13, когато както си легнах да спя, спокойна, след като се посмях с "Приятели", започна едно лудо сърцебиене и задушаване, не помня как съм стигнала до огледалото да се "видя" колко съм пребледняла, и да кажа на приятелка (а да, да уточня че тогава още бях в Америка към края на бригадата), та не помня как съм стигнала до там да й кажа, че ми е много зле и не знам какво се случва с мен. Тя изтича и ми даде 2 валериана, които изпих и се почувствах малко по-добре, няма и след 5 минути всичко започна пак, а именно - сърцебиене, световъртеж, задушаване, страх от умиране, треперене, суха уста, дори се стигна до там да повърна едва ли не всичко, което беше в организма ми.. и това продължи 4-5 часа, ходих до болницата, не можех да обясня точно какво ми е защото ми беше трудно и да говоря, заеквах, просто не бях на себе си. Оттам ми взеха кръв и урина, според които всичко беше наред. И така след това няколко дни ходех като пияна, не излизах много. Дойде време да си хващам самолета, бях се поуспокойла малко, мислех че постепенно ще отмине, особено като се прибера у дома. По време на полета ми заглъхнаха и ушите, това се е случвало и преди, но не по този начин, че едва ли не нищо не чувах. Слязох в София и продължавах да имам сърцебиене и световъртежи. След което се и разболях, но настинката мина бързо. Направих си и в България изследвания - нищо ми няма, не е и ЩЖ. И точно след седмица - в петък получих почти същото, само че без повръщането и мина по-бързо. После 2-3 дена пак ходя като пияна, разсеяно ми е, забравям някои елементарни неща. Отидох пак при личната и й обясних, че шума в ушите ми не изчезва (понеже тя каза че е от настинката е, тя мина, но шума - не) и че са ми изтръпнали крайниците. Тя заключи, че всичко е на нервна почва и ми преписа някакви хапчета на билкова основа, леки, за успокояване на нервната система. Не съм много за хапчетата, още повече за АД. И така малко по-добре се почувствах пак, пристигнах отново в София, по пр съм от провинцията, но тук уча и пак петък, излязла съм с приятели да пием бира, говорим си и изведнъж ме удря пак вълната, сърцебиенето но пак в по-лека форма, но достатъчна, за да се прибера вкъщи. Седя предимно вкъщи, знам че не трябва, но като излизам навън и ми е някакво нереално всичко, все едно не съм стъпила здраво на земята, всичко е толкова странно. И така вече 3 дни съм пак в тревожно състояние, неадекватна, мисля че се опитвам да овладявам атаките и може би успявам, но другото чувство остава, шума в ушите и изтръпналите крайници, както и слабостта в краката също. Четох много в интернет и мисля че това е ПР, остана ми невролог, който ще посетя тази седмица, за да ми каже със сигурност. Вие какво смятате? Съжалявам за дългия пост, но исках да си излея всичко. Нещо повече, чета ви и ми става кофти когато някой напише че с години страда от това. Мисля, че не е болест, а състояние, но вече разбирам че е много трудно да се справим сами с него. Аз все си мисля, че най-добрия начин е психотерапия. Нека хората, които са се избавили от това да споделят опита си, трябва да си помагаме, защото преди всичко сме хора.