ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО -тема 12

Мен ме лекуваха с Аконит 

http://www.sibir.bg/index.php?page=displayTopic&id=3378&tid=80449

belka аз ходих при класически хомеопат, на базата на моите оплаквания той ми даваше по 2 гранулки който разтварях в чаша с вода и всеки ден пиех по 1 глътка от нея. По време на приема не се чувствах добре ама никак добре. Започнах да получавам ПА който не бях получавала от 2003, всички гадости който можеш да се сетиш ми се случваха. 2 месеца пих хомеопатични но след последния гаден ден си казах, че повече не мога да издържам тези "кризи" и ги спрях. От нова година насам не съм получавала ПА, чувствам се много по-добре, все още не мога да преодолея страха си да излизам сама където и да е, но каквито и да е лекарства да пия няма да ми помогнат, страха си е в мен и трябва сама да го сборя. Т.е. аз получих този страх от постоянното ми "мотаене" на главата, чувството, че ще припадна и нестабилността при ходене даже се кривях на една страна. В началото помислих, че имам проблеми с вестибуларния ми апарат, трябваше ми няколко години да се убедя, че е на нервна почва, и до ден днешен когато се ядосам,притесня или изпитам някакви по-силни емоции това започва. Сега си взимам капки валеряна и валидол при нужда- нищо повече.

Хайде да ви навестя, че не съм влизала от поне 8- 9 месеца май. Не, че съм се излекувала, просто вече не ми дреме. Имам си световъртеж, гадене, сънливост и какво ли още не, но ги игнорирам и си казвам " Вие ми се свят, понеже е много топло " , " Гади ми се, понеже не съм яла, или настивам нещо "... И така си карам. Вече 6 години съм на Оропрам по половинка сутрин, ама къде го взимам, къде не. Ривотрил взимам само в мноооого крайни случаи, каквито не съм имала поне 3-4 месеца ( да чукам на дърво ). Ако ми стане зле си казвам " Прави се на ударена, че не забелязваш и ще мине. Не смей да хукваш да се евакуираш, пъзло такава! " и минава бързо. Вече ако много видя зор взимам половин Валидол, който изплювам в момента, в който ми спрат онези гадни вълни, които имам при ПА. Цялата тая гадост идва от нагласата, че ей сега ще ти стане лошо и то ти става лошо. Аз съм забелязала, че като започна да се самосъжалявам едва ли не и положението тръгва да излиза от контрол. Обачче ако отида на кафе и изкарам нормално, като стана и си казвам " Я, къв съм пич, нищо не ми стана " и от там като хукна, нямам прибиране. На другия ден пак си казвам " Ето, вчера ми нямаше нищо, голям герой съм била " и деня тръгва нормално. Обаче събудя ли се с мисълта, че не ми е добре, че ще получа ПА и прочие, това неизбежно ми се случва и верижната реакция е готова. Така че теглете по една майна като имате ПА и се успокойте, че и да умрете някъде напътя, после няма да ви е срам от хората, че сте умрели от страх .

За съжаление и аз съм във вашата група от известно време. Чак сега се появявам, но ви чета редовно. Октомври претърпях тежък инцидент, бях на ръба. От тогава получавам паник атаки, първоначално не можех да излизам от вкъщи, да се кача на превозно средство (най- вече метро) и дума не можеше да става. Това някак от само себе си отшумя.
Но от няколко месеца вече не мога да спя, или заспивам след много и чести резки събуждания, сърцебиене, стягащо менгеме на главата, топка в гърлото, световъртеж. И след като вече съм супер изтощена, заспивам. През деня съм доста напрегната на моменти, топката в гърлото и стягането в гърдите си е там, направо е отчайващо. Напоследък и депресивните мисли се появиха, нещо не намирам хубавото, само мрак.
Ходих на психиатър (д-р Дилков) и той ми изписа Еспритал, Есобел и Флуанксол. Ако някой има отзив за тези лекарства, моля да сподели 
Това е засега, дано се подобря, че вече съм доста обезсърчена 

Имам наблюдения само върху Флуанксол-а, слаба ракия е, лично аз не видях никаква файда от него. Заедно с Деанксита ги слагам на едно ниво, тоест нищо не вършещи. Така, както описваш състоянието си, хич не си за Флуанксол, но лекарят си е преценил. Даже Валидол-а действа повече от Флуанксол- а.  Другите две лекарства даже не съм ги и чувала. Обикновено изписват Серопрам, Оропрам, Золофт, Анафранил ( доста рядко вече го изписват ), Ципралекс и т.н. Странно е, че така от раз ти е изписал два антидепресанта, но това е лично мое мнение и не ангажирам никой с него. Все си мисля, че е добре да се изпише само един АД, за да се види дали е твоя медикамент. Така с два нови АД едновременно просто не виждам как ще разбере кое как ти влияе. Има хора, които сменят по няколко АД докато намерят подходящия, но винаги започват нов след като са спрели стария. Ако греша, може да ме поправи някое от момичетата.

Я кажете от деанксита, може ли да ти се появи изтръпване на главата, гърба,краката, като мравки все едно те полазват, това преди да почна да го пия,го нямах,като симтом?

Здравейте Паники Не съм писала вече година, не защото ми е отминало или съм ви забравила, а защото, се опитвам всячески сама да се измъкна от блатото.  Не е добре, хич не е добре, че тук има толкова нови момичета споходени от гадорията. Рецепти няма да давам, нито да ви съветвам, аз се справям сама без лекарства отне време, но вече шофирам, като се наложи се возя и в градският транспорт...и да и в метрото, моят бивш кошмар. Не влизам, не защото не ви мисля, а защото прихващам симптомите, като чета какво чувствате се връщам преди 2 години, когато и аз не можех да изляза от в къщи. Но ето, че няма кого да попитам за това, което ми предстои - пътуване със самолет 9 часа. И преди съм пътувала, имам предвид преди паник атаките не ме е страх от самолетни катастрофи, нито от турболенця. Страх ме е, че ако получа пристъп на паника и започна да се задушавам едва ли ще има кой да ми помогне, пък и не мога да сляза Та ви моля за съвет, ако някоя от вас може да помогне как да се разсея и да не го мисля това...то може и нищо да не стане, може всичко да си мине нормално, но само мисълта, че се задушавам пред всички ме парализира. И така сама си предизвиквам паник атаката. Отделно имам в мен, винаги си нося едно шишенце Ривотрил и една опаковка Лексотан, изписани с рецепта естествено.  Не ми се е налаголо да ги пия, освен половинка от лексотана веднъж, когато ми стана много зле. Не ги пия, но самата увереност, че са при мен ме успокоява. Дали мога да ги кача в самолета, като рецептата е отдавна издавана. Ще съм благодарна, ако някооя летяща Паника ми помогне да се осфирясам. Иначе на всички ви желая този кошмар да свърши и животът ви отново да стане шарен и пълноценен

rivotrila i leksotana sa sas zelena recepta..v teb nqma kak da ima6 recepta nqkakva za tqh....neznaeh 4e trqbva da se predstavi recepta v samoleta za lekasrtvata....i na men mi predstoi patuvane sas samolet...smqtam predi samoto patuvane da izpiq edin ksanaks,pone taka me posavetvaha za da se zastrahovam

Не, никой не ви търси рецепта за тези лекарства и наистина няма как да представите такава, понеже е зелена и я взимат в аптеката. Аз редовно си летя с шишенце ривотрил в дамската чанта и никой никога не ми е направил проблем.  След като са у вас, значи са ви нужни. Ако се притеснявате може да си сложите едно, две хапченца в чантата, а шишенцето в багажа, който е в багажното, ако имате такъв. Но никой няма право да ви търси рецепта за тези лекарства, още повече, че ривотрила се ползва предимно от епилептици.

на мен ми се наложида летя със самолет осем часа изкарах ама без валидола,валериан,не тръгвам никъде,бих те посъветвала да се разсеяш по някакъв начин само това е спасението, аз играя недни игри на лап топа, а за пътуване си взебх таблет с добра батерия

Аз вземам един транксен профилактично преди полета. А там си мисли за хубавите очаквания, които ти предстоят. Аз сядам до прозореца и гледам навън. Е, не съм си преодоляла страха на 100 процента, ама какво да направя. Като ми се ходи, няма друг начин. Така че мятай се смело. В края на краищата там имат кислород, ако случайно те задуши. Пък и умрял от паник атака няма.

Момичета, от сърце благодаря Така ми стана малко по-спокойно. Особено, като разбрах, че ще мога да нося лекарства в дамската си чанта. Че това ми беше един от кошмарите. Аз не ги пия, но само факта, че ги няма със сигурност ще ми докара паник атака. За разсейването, не зная как ще се справя, но ще се настройвам от сега. То има още време де, почти 2 месеца, но го мисля и го въртя и направо сънувам пустото му пътуване. Много сте мили, почувствах се малко по-добре   

Ох пак аз, че се присетих нещо, като седнеш до прозореца не те ли пресират хората, които сядат до теб ? Преди винаги сядах до прозореца, когато пътувах, но тогава  още не бях получавала гадните атаки.  Сега все си мисля, че ако седна до пътеката по няма да ми е стресиращо, ще мога бързо да се изправя без да вдигам хора и други такива. Или, като си до прозореца си гледаш и изключваш. А още малко и ще трябва да си резервирам билет и естествено и място. Много се колебая.

Здравейте момичета! Надявам се да ме приемете в редиците на паниките, защото май вече никой друг не може да ме разбере. Накратко: 2010 почина баща ми, а 2011 съпруга ми. От тогава се въртя в омагьосан кръг, от който май няма излизане. Симптомите бяха: сърцебиене, гадене, изтръпване на ръцете, най-често задух, чувство че не ми достига въздух, душене ......2011 година обиколих всички възможни доктори, според които физически съм здрава. После естествено 3 психиатри-нещата дето ми изписаха не ги пия-просто не мога да си позволя да съм като парцал. Имам син на 6 години и работя на 2 места. Честно казано исках да ходя на психолог, но просто финансово не ми е възможно. При мен нещата стоят ака-когато получа някой от симптомите, почвам да си мисля че получавам инфаркт и още повече се панирам. Миналото лято през ден бях при личната за ЕКГ, и тя вече не ме приема насериозно. Сега понеже почнах нова работа, отново се влоших.....често ми се случва, когато се унасям да заспивам да получавам едно чувство на стряскане-дори не знам дали това е симптом-ако на някого му се случва да пише, защото ме притеснява-естествено си мисля че сърцето ми спира ит.н......Понякога се чувствам непълноценна и не знам какво да правя! Не искам да пия антидепресанти-има ли друг начин?