ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО -тема 12

и аз не казвам  дори на приятелките си че ходя по психиатри защото моментално съм вкарана в графа "луда"

Здравейте момичета 
За първи път ще пиша във вашата тема надявам се да ме приемете 
Преди 2-3 години започна едно силно главоболие /нетъпимо на моменти/ обиколих всички невролози и направих всички изследвания който са необходими от нормална ренгенова снимка до доплери, скенери и магнитни резонанси. Отговорът беше - нищо Ви няма  Няма да влизам в много подробности но се започна едно лудо вземане на какви ли не лекарствени средства. Не минава и не минава и накрая ме изпратиха на психиатър. Така. Започнах с Велаксин. За около 6 месеца нещата се горе долу оправиха. Ние имаме репродуктивни проблеми и ми предстоеше първи опит на инвитро, спрях на своя глава лекарствата/голяма грешка/ мина опита/неуспешен/ и всичко започна отначало. Както и да е минаха почти 2 години през които моя психиатър ми изписваше то не беше ривотрил, седакур форте, ниолексан, атаракс, диаксит ..... и т.н. Сега от 2 седмици съм пак със страшно главоболие отидох пак на лекар и ми изписа Оропрам. Не съм го пила. Но да ви кажа често май не виждам да има ефект от него. Имате ли наблюдения в/у това лекарствено средство ?? Колко време ще трябва да го пия за да ми подейства ??

Белка мила не се впечатлявай от хорските приказки 
Живеем в много старомодно време като, че ли ....да имаш разклатени нерви не означава, че сме луди 

Здравейте. Попаднах на тази тема и реших и аз да пиша, пък може да се окаже, че някой ще ми помогне със съвет. Причината е, че си мисля, че имам паническо разстройство. Не съм ходила на лекар и не съм била диагностицирана, но имам чуството, че това се случва с мен. Всичко започна през 2008, когато по време на едно море ме хвана тежък грип, повалена на легло, буквално за болница, обезводнена, трябваше да пътувам обратно към София спешно и самата мисъл, че трябва да се кача на рейса и да повръщам през цялото време ме караше да полудявам. В последствие се оказа, че ще има при кой да остана, другите се върнаха и аз не пътувах за София, а останах да се излекувам. Тогава обаче се случи нещо, което не бях изпитвала. Започнах да получавам пристъпи на паника, лежейки там болна в леглото, задушавах се, сърцето щеше да ми се пръсне и имах една ужасна нервност в крайниците, която ме побъркваше. Пристъпите бяха като вълни. Заливаха ме и после отминаваха. След като се оправих от грипа всичко отмина и повече не се появи. Аз даже толкова се бях травмирала от случката, че не исках няколко години да стъпя на това място, защото се сещах за ужаса си от тогава. Всичко добре, ама това чуство се появи отново след голям стрес преди около 2 години. Започна да се появява неочаквано, както си стоя и почвам да си мисля, че няма да се справя с живота, няма да мога да напрвя някакви неща на време, някакво усещане за безпомощност и оттам лягах с криза от задушаване и сърцебиене. Сега пак съм така. Предстои ми взимане на важно решение в живота и аз просто рухнах. Събуждам се със сърцебиене, задух, през нощта се стряскам ужасно силно и се потя страшно. Почвам да си мисля, че не съм в състояние да извърша нищо встрани от ежедневните си задължения, защото всяко ново нещо ме довежда до страшна криза. Всеки стрес ме изкарва извън релси. Вече няма хубави и лоши емоции за мен, защото каквото и да стане в страни от ежедневието и аз лягам с криза. Лошото е, че тези състояния се появяват и ей така от нищото понякога. Без дори да има повод. Много съм изплашена. Най-големия ми страх е, че ще изпадна в това състояние пред хора. Аз съм нясно какво означава нетолерантността в БГ. Имам болен близък и погледите на хората са винаги толкова осъдителни и неразбиращи. Тук е някак си срамно да имаш проблем. Потресаващо беше и обяснението на личната, че не бива да говоря много за тези състояние на други хора, защото никой не обича ако някой има проблем. В един момент вече почнах да си мисля, че явно аз съм просто един неприложим за живота човек, който не може да оцелее и даже се бях примирила с това. От едно известно време обаче си мисля, че не е така и че имам проблем. Имам болест някаква и трябва да намеря начин да я лекувам. Защото в останалото време съм един нормален човек, вярно е, чувствителен човек съм и то доста, а също съм и много нервен човек, но не съм някакво кой знае какво изключение. Вие как мислите? Това дали е паническо разстройство? Не очаквам някой да ме лекува тук онлайн, знам че ще ме посъветвате да потърся лекарска помощ, но все пак ще се радвам на мнение. А също и на препоръка за добър психиатър.

д-р Янчева.Телефон за контакт:0886407510

Ще си позволя да публикувам телефонът на моят психиатър. Трябва постоянство в лечението. Аз най-добре се чуствах при приема на "Ефектин". Но се наложи да го спра, тъй като изплува диабета, а при него не могат да се пият някои антидепресанти. Lovely може и да е паническо разстройство, но това само специалист може да го потвърди. Понякога симптомите се припокриват. Така, че действай и гледай смело напред.

И аз не можех да се къпя като бях зле, задушавах се от парата в банята и се къпех на отворена врата и седнала, понеже не ме държаха краката.
От една седмица насам съм с адския световъртеж. Не знам от жегите ли е, от какво е, но едва се добирам до работа, а съм на няма и 10 мин. пеша. Имам усещането, че както вървя и така ще тупна някъде на пътя. И да ви кажа, че забелязвам нещо много гадно за мен самата. Преди, когато бях в началото на заболяването имах много силни атаки, но след като отминеха бях абсолютно в кондиция. Сега почти нямам атаки, ако имам са си пълна боза, но за сметка на това съм в едно постоянно апатично състояние и едно такова болнаво. Все нещо ми има, все нещо ме боли, нищо не ми се прави и никъде не ми се ходи. Това не е хубаво. Преди ме изтрещи атаката и после газ до дупка. Сега сякаш съм изпаднала в тиха лудост така да се каже. Станала съм и една лигла, една капризна. Тук не ми харесва, там не искам, на третото място ми е много шумно, само претенции. Не понасям никакъв шум последните няколко години, както и миризми, дори и хубави.

Момичета препоръчайте добър психиатър в София, моля ...

Препоръчайте литература за позитивно мислене , нещо което сте чели и вие въздействало

Малко е субективно това коя точно книга на кой как ще въздейства, но мога да препоръчам специалист по позитивна психотерапия 

   
Re: ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО -тема 12
« #592 Ср., 07 Авг. 2013, 12:53 »
Отговори с цитат
Малко е субективно това коя точно книга на кой как ще въздейства, но мога да препоръчам специалист по позитивна психотерапия 
 Ами препоръчай , как се казва и връзка с този специалист

vesi_mir, писах ти на лични 

Благодаря ти много Сега разглеждам сайта и наистина съм приятно изненадана доста интересни неща . Вече къде ли не пробвахме и това ще пробваме и ще пиша ,какви са резултатите

Непременно пиши! На нас много ни помогна, тя самата е започнала да учи и прилага различни методи, за да помогне да дъщеричката си с ДЦП. Изключително позитивен и зареждащ човек е 

не помня дали съм го споделяла , но ето нещо инетересно

http://orlinbaev.blogspot.com/2010/06/blog-post.html

belka Има го на първа страница  Има доста информация и там 

Може ли и на мен да ми препоръчате специалиста по позитивна психотерапия