ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО -тема 12

za koj grad

Аз споделям всичсо с приятелите си. Един истински приятел няма да те помисли за луд, ако самият той е нормален, ако му споделиш, че ходиш при психиатър и психолог.  Както и да е, това е въпрос на мислене , на интелект и на развитие. За съжаление в Бг инфантилността превалира над Пр и не мога да разбера с какво си помагате, като повтаряте  постоянно в постовете си страховете си , че някой ще ви помисли за луди. Ми тогава никъде не го споделяйте пък....
Аз също се задушавах  и се страхувах преди доста години  като вляза в Банята. Днес се върнах от Банско. Цяла седмица  ежедневно влизах и в сауна и на парна баня и в джакузи и за миг не съм усетила и капчица страх и притеснение. Да не говорим, че имах силно изразена акрофобия, слава Богу, агорафобия май не съм изпитвала сериозна. Тези дни си гледках от лифта височинките без дори за миг да се притесня, че  се движа на такава сериозна височина, при положение, че на 8 етаж едва си показвах носа на терасата и от години простира мъжката половинка.  Така, че не сме чак толкова обречени и неспасяеми и няма нужда да се драматизира и да се пишат имена и телефони на конкретни лекари, твърдейки, че само те са спасението. Няма нелечими болести-има нелечими пациенти. Не е моя мисъл-просто цитирам. Късмет и без отчаяние. Аз поемам към морето за седмица-2 да вида, дали съм преодоляла страха си от дълбочините 

Здравейте. За първи път си позволявам и аз да се включа във форум за ПА. Нека споделя как беше при мен. Всичко започна много отдвна и сама не мога точно да определя причината която доведе до това състояние. Като цяло от дете съм много чувствителен и раним човек. Лесно се впечатлявам и трудно изживявам някои неща, които се запечатват в мен и не мога да си ги избия от главата. Може би повратната точка беше преди 8-9 години когато страшно много се травмирах от смъртта на мои близък. От този момент започнах да изпитвам неистов страх от смъртта и по точно от това че  аз ще умра. Да сигурно звучи смшно но така беше. Постепенно започнаха и кризите. Неописуема нервност която започваше спонтанно без прична. Чувсво на слабост,световъртежи, неспособнст да стоя много време със хора. Постоянно притеснение и тревожност ей така от нищо. Най кошмарният период беше след като станах майка, тогава най тежко беше през летния сезон. Жегата ме побъркваше, чувствах че се задушавах и всеки момент ще умра. Страха беше неописуем. Започнах да чета книги езотерика, пътя на човешката душа, смисъла на живота и все такива теми. Търсех отговори които никои не може да ми ги даде. И така времето си минаваше нещата ту се нормализираха ту се влошаваха страхтно. Ходих един път на психиатър, които ми изписа Ривотрил и Золофт по схема. Пих ги малко след което като ги спрях получих такъв срив че направо не е за описване. Все едно си в черна дупка и не виждаш светлина. От тогава реших никакви хапчета повече. Ще се боря със зъби и нокти но няма да се тровя с нещо което облекчава симптома но не лекува основното. Постепенно пристъпите почнаха да се разреждат. Пак ги има но не е каквото беше. Много важно е да има приятели и хора, които да знаеш че са до теб и те подкрепят. Всичко е в нас самите. Ако се оптаме да променим начина си на мислене и погледнем с други очи на света нещата няма как да останат същите. Звучи банално да, но е така. Винаги когато получа пристъп се сещам за приятел който в този момент искам да чуя и се обаждам, олеква ми. А и колко пъти са ми се обаждали като по поръчка когато ми е било много зле. Трябва да имаме вяра, защото Господ бди над нас, иначе сме загубени. Не се затваряите а търсете помощ тя ще доиде, дори и да не вярвате и да се чувствате не дъното. Ходете в планината, тя лекува депресията.

Надника, моите поздравления. Човек е истински благословен, когато може да вярва и да разчита на приятелите си.  Когато за първи път получих паническа криза, споделих със всичките си приятели. Истинските останаха-некачествените си заминаха. ПР едно страхотно сито, което ти показва, кои хора трябва да бъдат до теб. Действително ми е ужасно трудно и мачително да ходя на холотропно дишане, но като си гледам снимките преди една година-52 кг, а като гледам сега какво 68 килограмово кюфте съм станала още повече намразвам АД. Предпочитам да се мъча няколко сеанса и да срещна страховете си в очите, отколкото да се превърна в някаква безформена топка и да скачам от диета на диета.
Да, ако нямаш вяра, просто няма и спасение. А що се отнася до страха от смъртта. Той е заложен изначално в нас, както и акрофобията-страхът от височини. Така, че в тези страхове няма нищо ненормално. Те са си вродени и, който каже, че ги няма-просто лъже. Дерзай, Надинка. Много се радвам на хора, които са сграбчили здраво живота. Важен е примерът ,който даваме на децата си. Едва ли някое дете би се радвало да има майка страхливка. Още повече, че до определена възраст децата са като делфините и попиват всичко от нас. Това означава, че възпитаваме бъдещи паникьори. Късмет, мила, и само напред.

Привет , много отдавна не се бях включвала в тази тема , но сега ми се налага . След като родих не съм имала сериозни кризи , но наскоро загубихме много добър приятел на мъжа ми в катастрофа , трудно и тежко го изживяваме и двамата , но понеже аз съм по - лабилна посегнах към Деанксит-а . За първи път пия това лекарство , личната ми препоръча да го пия малко , но аз го пих 4 дена и се чувствах ужасно през това време . Все едно бях дрогирана , все ми се спеше , на всичкото отгоре получавах и ПА , а преди това някак си се държах . Някой забелязвал ли е подобно нещо от приема на Деанксит? Аз веднага го спрях , защото много ми се спеше и през деня , а имам да се грижа за малко дете .Веднага след като го спрях тези симптоми отшумяха и сякаш ми се върна и настроение и всичко , излизам си , а след случката се бях затворила в нас и мислех все лоши неща .

Elizabett, тези кризи се обострят винаги когато има такава ситуация, много е тежко знам го от опит. Моят съвет е да не бързаш с антидепресантите. Опитаи нещо билково, разрови се в нета има прекрасни  комбинации под формата на таблетки, сиропи и тинктури или пък иди при някои добър хомеопат. Аз примерно винаги си държа в аптечката Елексир от А ДО Я на Биотоника. Много е добър и най важното безвреден. Повишава нивото на серотонина, които отговаря за щастието и положителното настроение. На мен лично ми влияе чудесно. Всеки организъм обаче е индивидуален, но антидепресантите са нож с 2 остриета.

nadinka (GaRjI) и аз мисля , че антидепресантите водят до зависимост и после нещата стават още по - тежки . Ще пробвам сиропа , който препоръчваш . Видях ,че има и таблетки биотоника ,ползвала ли си ги ? А как приемаш сиропа "Билков екстракт от А -Я " , колко пъти на ден ?  Момичета , ако сте ползвали продукти на билкова основа или хомеопатия споделете , моля

vesi_mir, в момента го взимам само при нужда. Когато обаче се изострят кризите си взимам по 2-3 пъти на ден по 2,5мл разредени в малко минерална водичка. По принцип ползвам билковия екстракт понеже е в течна форма по бързо се усвоява от организма, таблетките не съм ги пробвала. http://www.marvi.bg/biotonika-bilkov-extrakt-a-q-pri-stres-nevro … e-50-ml-2091.html Може да се пие неопределено дълго време няма проблем, даже е добре защото се натрупва и действието е по добро.

nadinka , права си за антидепресантите макар , че Деанксит-а не създава зависимост и все пак ... Веднага като усетих , че ставам парцал от него го спрях . То не бяха кризи , не беше чудо , не знам може ли да ми повлияе така , но четох , че в началото когато се приема това лекарство може да се задълбочат симптомите и с течение на времето да отшумят . Спрях го , това не е за мен . Сега и аз ще пробвам от този елексир   . Иначе като бях бременна много изпадах в такива състояния , едвам се владех , нищо не ми помагаше от позволените добавки и сега пак се върнах към ПА заради този инцидент с приятеля на мъжа ми . Всяка вечер само за това мисля , като отидем на гости в родната къща на мъжа ми откачам от страх , защото до скоро там се събираха приятелите заедно с това момче . Та така знаете как е когато стане подобно нещо , разклащаш се целия особено когато си по - лабилен . И сега живея в постоянен страх за себе си и близките си .

 Elizabett, да и аз знам за Деанксит-а че уж не създава зависимост, но е химия която деиства на мозъка и по изкуствен път облекчава даден симптом. Щом казваш че не ти влияе добре това е сигурен знак от организма че не го приема. Опитвала ли си да ходиш на психолог, да поговориш с компетентен човек по този въпрос. Страха има първопричина, която е някъде дълбоко в нас и открием ли я ще успеем да се избавим от това коварно нещо. Аз веднъж отидох, бях много скептична но го направих защото моя мъж настоя. Нямаш си на представа какви неща изкопчи от мен направо не беше истина. Върна ме толкова назад във времето и ме пита неща които съвсем ги бях забравила но като се сетих успях да почувствам всичко това което тогава съм чувствала и някак си след сеанса бях облекчена. Дадох си сама отговори. Разбира се от един сеанс нищо не се постига, но е начало дава ти надежда. След това нещата се завъртяха така че просто не намирах време да отида имах доста ангажименти а и някак си самата аз бях по спокойна.

а някой ходил ли е на хипноза ? Чувала съм , че и това помагало ?

Хипнозата е опасна практика и малко са в България хората които могат да я работят добре. Чела съм доста за хипнозата, при едни хора деиства много добре, но при други може да отключи дори лудост.

благодаря за информацията ,Белка ако се възползвам ще споделя

здравейте отново   Бях месец на село на чист въздух и се чувствах страхотно (е, не може всичко да е ок, но много добре мога да кажа, че беше   Спрях на своя глава АД и почти месец съм без тях...пия маточина и съм добре. за сега........... надявам се да съм така и за напред.
Някой ме беше попитал за кардиолога. Правиха ми електрокардиография и казаха, че сърцето ми е здраво, само има лек шум в горната част, но най-вероятно е от това, че като малка много често боледувах от ангина. Та...поне малко се поуспокоих, че не ми е болно сърцето. Но сега си мисля друго разбира се.............        


Дами и господа, дядо ми е пчелар дълги години. Кошерите са му в Трънския край и тази година е извадил доста, тъй, че ви предлагам и на вас

Можете ли да ми препоръчате добър психолог от Варна за една приятелка, има нещо като панически атаки.