Не съм сигурна от къде трябва да почна историята си. Запознах се със съпругът ми, когато бях на 18 години. Сега, когато се връщам назад дори не съм сигурна, че и тогава съм го обичала. Роди ни се син, който вече е на 7 години. Живеем със свекърва ми, която и помага и много пречи. Получавала съм обиди, че съм некадърна (това в един скандал когато малкия се разболя, а аз също). Може би трябва да спомена, че мъжът ми ми е посягал. Посинявал ме много пъти. Разделяхме се, но аз вина ги се връщах. Не исках детето да бъде разкъсвано между двама ни. В един момент се примирих, само че ми липсва нещо. Любовта, която си е отишла, ако изобщо я е имало. Появи се един мъж. Нищо не съм имала с него и няма и да имам. Заслужава нещо по-добро от мен. Но това ме кара да се замисля, какво изпуснах в живота си, защо си го причинявам, какво ми липсва, къде сгреших? Исках просто да споделя. Може би и аз съм виновна, но кога и с какво пак не знам.
Виж целия пост
Депресия или просто е време за промяна?
- Публикувана: 2 апр. 2013, 09:17 ч.
- Последно мнение: 19 юли 2013, 10:33 ч.
# 1
2 апр. 2013, 09:25 ч.
никога не си позволявай да мислиш по този начин за себе си
Виж целия пост
Заслужава нещо по-добро от мен.
никога не си позволявай да мислиш по този начин за себе си
# 2
2 апр. 2013, 09:27 ч.
Спри да си го причиняваш.
Виж целия пост
Но това ме кара да се замисля, какво изпуснах в живота си, защо си го причинявам, какво ми липсва, къде сгреших? Исках просто да споделя. Може би и аз съм виновна, но кога и с какво пак не знам.
# 3
2 апр. 2013, 09:28 ч.
Време е за промяна, никаква депресия не е това.
Имаш право на щастие както всеки друг човек, само трябва да проявиш смелост и да го потърсиш.
Виж целия пост
Имаш право на щастие както всеки друг човек, само трябва да проявиш смелост и да го потърсиш.
# 4
2 апр. 2013, 09:31 ч.
Разбира се че ти си виновна, че кой друг? Без твое мълчаливо послушание и съгласие няма как това да стане.
Това че си жена не значи че си боксова круша, нито удобна изтривалка и подходяща жертва за унижения. Или си мазохистка или не си. Твой единствен е избора. Жената е винаги тази която избира и командва парада. Попаднала си на семейство простаци, простееш и ти покрай тях. Ако продължиш да си го причиняваш, само помни че го причиняваш и на детето си.
пс. Извинявай ама на 17г с кой акъл хукна да се жениш?
Виж целия пост
Това че си жена не значи че си боксова круша, нито удобна изтривалка и подходяща жертва за унижения. Или си мазохистка или не си. Твой единствен е избора. Жената е винаги тази която избира и командва парада. Попаднала си на семейство простаци, простееш и ти покрай тях. Ако продължиш да си го причиняваш, само помни че го причиняваш и на детето си.
пс. Извинявай ама на 17г с кой акъл хукна да се жениш?
# 5
2 апр. 2013, 09:58 ч.
Разбира се че ти си виновна, че кой друг? Без твое мълчаливо послушание и съгласие няма как това да стане.
Рядко, ама понякога съм съгласна с Лизет, колкото и да е крайна!
За ситуации като тази и аз съм крайна!
Хич даже няма и да се опитам да те успокоявам и да ти давам съвети!
Виж целия пост
Разбира се че ти си виновна, че кой друг? Без твое мълчаливо послушание и съгласие няма как това да стане.
Рядко, ама понякога съм съгласна с Лизет, колкото и да е крайна!
За ситуации като тази и аз съм крайна!
Хич даже няма и да се опитам да те успокоявам и да ти давам съвети!
# 6
2 апр. 2013, 11:36 ч.
Вземаш един лист хартия и написваш там какъв е идеалният живот за теб
- мъж, който те обича
- нов дом, в който да сте сами
-
-
-
запиши и глобални и най- дребните неща като например вана в банята или каквото там те влече.
След това преглеждаш този лист всяка сутрин и всяка вечер отбелязваш какво си направила, за да го постигнеш. И най малката крачка се брои. Определи си период, в който трябва да отмяташ поне една точка. Например месец, тримесечие и започвай! Още днес.
Виж целия пост
- мъж, който те обича
- нов дом, в който да сте сами
-
-
-
запиши и глобални и най- дребните неща като например вана в банята или каквото там те влече.
След това преглеждаш този лист всяка сутрин и всяка вечер отбелязваш какво си направила, за да го постигнеш. И най малката крачка се брои. Определи си период, в който трябва да отмяташ поне една точка. Например месец, тримесечие и започвай! Още днес.
# 7
2 апр. 2013, 11:54 ч.
Не другият мъж заслужава по-добро от теб, а ти заслужаваш по-добър човек до себе си. Няма какво да го търпиш. Страхът е голям, но като направиш крачката се усеща огромно облекчение.Има много трудности, но в крайна сметка спокойствието и шансът да бъдеш наистина обичана, и ти да обичаш са над всичко. Детето ти няма да се разкъсва, ако ти и мъжът ти съумеете да уредите отношенията м/у трима ви.
Аз дете нямам от предишен мъж, но бях с него 4 години, живеехме заедно,сгодени бяхме и имах два спонтанни аборта от него. Последната година бяха адски мъки, скандали.Не ми е посягал, но ме тормозеше психически.Вероятно и аз него. Един ден съвсем спонтанно му казах"Искам почивка, не мога повече.Искам да се разделим".Плака ми, моли ми се, свекървата идваше да ми се моли.Аз ревах и аз..но издържах. На 3-ия ден усетих като удар една огромна вълна на облекчение-няма го вече, няма мъка, няма тормоз, няма нерви.Има бъдеще, има шансове, ще има обич. Плаках още половин година, той ми звънеше понякога. Но същевременно бях до болка убедена,че не мога повече. Чак панически страх изпитвах от възможността пак да сме заедно. И сега съм щастлива.
А пък ти имаш и дете, просто си длъжна да въдвориш ред в живота си.
Виж целия пост
Аз дете нямам от предишен мъж, но бях с него 4 години, живеехме заедно,сгодени бяхме и имах два спонтанни аборта от него. Последната година бяха адски мъки, скандали.Не ми е посягал, но ме тормозеше психически.Вероятно и аз него. Един ден съвсем спонтанно му казах"Искам почивка, не мога повече.Искам да се разделим".Плака ми, моли ми се, свекървата идваше да ми се моли.Аз ревах и аз..но издържах. На 3-ия ден усетих като удар една огромна вълна на облекчение-няма го вече, няма мъка, няма тормоз, няма нерви.Има бъдеще, има шансове, ще има обич. Плаках още половин година, той ми звънеше понякога. Но същевременно бях до болка убедена,че не мога повече. Чак панически страх изпитвах от възможността пак да сме заедно. И сега съм щастлива.
А пък ти имаш и дете, просто си длъжна да въдвориш ред в живота си.
# 8
2 апр. 2013, 11:56 ч.
Заставаш срещу огледалото и си задаваш няколко въпроса.
Защо търпя и се примирявам?
Ако е за детето то ще порасне и после какво...?
Майка ми затова ли ме е раждала някой да се отнася така с мен?
Пропуснала съм нещо в живота, но следващите 40 години какво ще пропусна?
Виж целия пост
Защо търпя и се примирявам?
Ако е за детето то ще порасне и после какво...?
Майка ми затова ли ме е раждала някой да се отнася така с мен?
Пропуснала съм нещо в живота, но следващите 40 години какво ще пропусна?
# 9
2 апр. 2013, 12:01 ч.
В депресия си, защото отдавна ти е време за промяна. Само това е достатъчно А как се държи с детето? Перфектния баща ли е?
Виж целия пост
Може би трябва да спомена, че мъжът ми ми е посягал. Посинявал ме много пъти.
# 10
2 апр. 2013, 12:11 ч.
Честно казано, след като те е посинявал от бой и това не е бил достатъчен катализатор да промениш нещата, не знам какво трябва да се случи. Отношението на хората към теб е функция от начина, по който възприемаш себе си. Докато мислиш, че някой заслужава по-добра от теб, ще получаваш и посредственост като отношение.
Престъпно млада си, за да се примиряваш с простащината около себе си. Възрастта, на която си сключила брак, е незряла за мен. Приеми, че си направила грешка, но тази поне е поправима. И побързай да решиш ситуацията, преди неволно да отгледаш още един насилник, попиващ от бащиното отношение.
Виж целия пост
Престъпно млада си, за да се примиряваш с простащината около себе си. Възрастта, на която си сключила брак, е незряла за мен. Приеми, че си направила грешка, но тази поне е поправима. И побързай да решиш ситуацията, преди неволно да отгледаш още един насилник, попиващ от бащиното отношение.
# 11
2 апр. 2013, 12:37 ч.
Ако мислиш наистина за детото си, недей и секунда да стоиш при побойник. Как ще позволяваш такива брутални сцени пред детски очи?
И наистина не знам защо си с толкоз понижено самочувствие... Не е добре за теб.
Тръгвай и се решавай на тотална промяна. И към себе си и към семейството си и най-вече заради детето си и неговата психика.
Късмет
Виж целия пост
... Може би трябва да спомена, че мъжът ми ми е посягал. Посинявал ме много пъти... Не исках детето да бъде разкъсвано между двама ни...
..
Появи се един мъж.... Заслужава нещо по-добро от мен.
..
Появи се един мъж.... Заслужава нещо по-добро от мен.
Ако мислиш наистина за детото си, недей и секунда да стоиш при побойник. Как ще позволяваш такива брутални сцени пред детски очи?
И наистина не знам защо си с толкоз понижено самочувствие... Не е добре за теб.
Тръгвай и се решавай на тотална промяна. И към себе си и към семейството си и най-вече заради детето си и неговата психика.
Късмет
# 12
2 апр. 2013, 13:46 ч.
Ох, как може да бъде смачкан човек само.... 
Дано намериш сили в себе си да се изправиш и да си повярваш, иначе си обречена и загубена. Не мисля, че заслужаваш, никой не заслужава.
Виж целия пост
Дано намериш сили в себе си да се изправиш и да си повярваш, иначе си обречена и загубена. Не мисля, че заслужаваш, никой не заслужава.
# 13
2 апр. 2013, 14:17 ч.
Само се замисли:
След 5, след 10 или след 15 години още ли се виждаш в това положение?
Да те тормозят, да те бият, да си изтривалка на всички....а най-вероятно и по-лошо ще става.
Ако си се представяш все така, и не изпадаш в ужас, значи точно тук ти е мястото.
А ако се ужасяваш от перспективата така да протече целият ти живот, просто стани и си тръгни.
Виж целия пост
След 5, след 10 или след 15 години още ли се виждаш в това положение?
Да те тормозят, да те бият, да си изтривалка на всички....а най-вероятно и по-лошо ще става.
Ако си се представяш все така, и не изпадаш в ужас, значи точно тук ти е мястото.
А ако се ужасяваш от перспективата така да протече целият ти живот, просто стани и си тръгни.
# 14
2 апр. 2013, 14:53 ч.
Родителите ми винаги са ме подкрепяли. Надявам се, че и този път ще го направят. Дали обаче когато се прибирах след побой е било по лесно да ме подкрепят. Сега, ако сама взема това решение, а то не е след пореден скандал, дали пак ще ме подкрепят? Защото в момента ситуацията е спокойна. Може би от безразличието ми, от примиряването ми. Вече ми е трудно да скривам болката си и желанието за нещо по хубаво.
Виж целия пост
Препоръчани теми