С какво ви дразнят свекървите- 24

Тогава ти сама ли ходи на концерт или с Пепи? И ги пропускай покрай ушите си тези реплики. Пепи да си реши. Но в случая е същото, както обвинявате свекървата за грешките на мъжа.  Тя обвинява теб, защото Пепи не може да е виновен. 

Много съжалявам за неприятните емоции, които сте изживели 
Честито за бебчо - дано ви донесе много радост.

Човек трябва да преценява нещата трезво и да не се дразни за всяко нещо, защото не всяка човешка дума или постъпка е предизвикана от злоба.

[quote author=miss july link=topic=714096.msg25085672#msg25085672 date=1367658837
Човек трябва да преценява нещата трезво и да не се дразни за всяко нещо, защото не всяка човешка дума или постъпка е предизвикана от злоба.
[/quote]
Може би така трябва да бъде,но....... Ето пресен случай с майка ми,не знам,ако беше свекърва ми.
В четвъртък се отбивам с детето на дъщеря ми в тях.Яйцата боядисани и сложени по равно на две кори почти пълни-за семейството на брат ми и за тях.Детето ги гледа,радва им се,пита за кой са,какви са /доколкото може на 2,5 г/.Как тази жена не каза вземи си или ето ти едно,пък ако ще и да го строши,няма да свършат,я!
Сто пъти си казах,спокойно,не се нерви за глупости./но гадничко ми стана,признавам си/

Може би така трябва да бъде,но....... Ето пресен случай с майка ми,не знам,ако беше свекърва ми.
В четвъртък се отбивам с детето на дъщеря ми в тях.Яйцата боядисани и сложени по равно на две кори почти пълни-за семейството на брат ми и за тях.Детето ги гледа,радва им се,пита за кой са,какви са /доколкото може на 2,5 г/.Как тази жена не каза вземи си или ето ти едно,пък ако ще и да го строши,няма да свършат,я!
Сто пъти си казах,спокойно,не се нерви за глупости./но гадничко ми стана,признавам си/
[/quote]

Детето на дъщеря ти не ти ли е внуче  , а на майка ти правнуче

Затова да си казваме хубавите неща, докато има кой да ги чуе, да не си спестяваме хубавите новини!

Не разбрах какъв е намека!Да,така е,но майка ми не е на 100години.Тя се е омъжила сравнително млада,аз също!
Умишлено написах детето,за да поясня,че не става въпрос за пораснали тинейджъри!
Така,че това не е от възрастта,а от човека! Свекърв ми,не е без кусури/както съм споделяла/но даже нещо да й занесем, тя почва да го дава на децата, че тя била яла, яла........а пък те  да ядат,та да порастнат!

 
Той, Пепи, сам беше купил билетите, подарък ми беше този концерт. Аз бях и болна, с температура. Два дни спах в къщата на бабата, умрях от срам, че само лежа. Вдигах 40 градуса температура."Пепи" даде зор да ходим на концерт, аз можех и да го пропусна с тази температура.
Той я скастря "Бабо, имаме си ангажимент, трябва да тръгваме", а тя му вика"Еми, добре Пепчо, щом се налага" и после се обръща и ме поглежда обвинително. Тя явно аз тайно подстрекавам Пепчо.
Иначе е добра жена и аз винаги с добро тръгвам, говоря си с нея, проявявам желание да и помагам, да ме учи да готвя.Но "Пепи" е голям фактор между нас. За пръв път  се сблъсквам с такова нещо, в предишните ми две сериозни връзки бях изключително близка и със свекърви, и с баби. С първите ми две съм приятелка и до днес и се виждаме.И изведнъж това ревниво бабе...
Иначе приятелят на сестра му се приема с прегръдки, целувки.Вика му се "бабино момче".
Аз явно съм лошата снаха    А като беше в болница 2 пъти, аз и мъжът ми ходихме при нея.Но явно не е измило греховете ми.
 
 
Вася, моят дядо имаше подобни моменти.Баща на баща ми беше, човек единак, не обичаше хора.Все пак, заради баща ми, се налагаше моята прабаба да ни води на гости, като сме си на село. Ходихме ваканциите при роднините на майка ми, а този ми дядо живееше сам на другия край на селото.
Като отидехме(по настояване на баща ми) се казваше "Е...за какво си ги довела" .После лягаше и заспиваше или си тръгваше да си прави нещо по градината. Скука голяма, той не говореше с нас и ние не обичахме да ходим.Веднъж с прабаба се прибирахме от едни градини, умряли от глад...да сме били на по 6-7. Тя реши да минем през дядото, че е на път.Седяхме половин час, той никакво внимание..ние подръпваме баба"Бабо, хайде да си ходим, гладни сме". На масата до нас бучка сирене и домати.Е как не се сети да ни даде по един домат или ябълка, не знам.Баба я досрамя явно да поиска и си ни хвана и тръгнахме.
Такъв си беше, от онези особени хора, намръщени.

*Belle-Etoile*,тук е тънкият момент според мен с деленето на децата,особено ако са различни.
Вина няма в случая снахата-тя си няма и хабер от тези неща.Това е родната ми майка.
Може и да не съм права,но ето:преди седмица на Лазаровден,когато при нас подават разни неща.решила да вземе тази година кърпи,хавлиени от хубавите.така на мен една,на децата ми,които вече живеят отделно и си имат семейства и на брат ми на семейството три,на тримата по една,защото видите ли,на мен и на децата ми са три.Същото беше и за подаръците,като бяха по малки-на моите колкото,на брат ми двойно,защото у нас купувала за две./уж да било по равно/
Странна логика си мисля аз,но гледам да не се натоварвам излишно.Вземат с баща ми равностойни пенсии почти по 500 лв/така,че не са от бедните пенсионери./за справка аз и съпругът ми вземаме 2/3 от техните пенсии/.
Извинявам се за отклонението от темата за свекървите!Весели празници на всички!

Е, да неприятно е така да ви дели.На масата на моята майка ще има две кори-за мен, и за сестра ми.Родителите ми не биха яли, ако трябва, за да има за всяка от нас двете.
 Когато бяхме малки баща ми ни делеше, сестра ми му беше любимка до преди няколко години.Имам някои болни спомени, но явно с възрастта му се е променило мисленето, защото сега ако трябва костилката на две ще я раздели, за да има всяка.   Но и ние не драпаме особено за помощ и някакви даваници.
Но за едно яйце не е хубаво нито тя да се стиска, нито ти да се тормозиш.

А моята баба на абитурентския ми бал ми подари златен ланец и на братовчедката също-а тя беше само на 2-3 годинки тогава.Обяснението беше,че до бала на детето можело да не е жива и затова на двете внучета по равно.Обаче тази година имаше бал братовчедка ми,ама на мен не ми даде каквото даде на нея  Да са живи и здрави да си дават

Благодаря Бояна!  Права си - страшно е натоварващо, но започвам да се свестявам.

Имам много примери около себе си на родители, които си делят децата по ужасен начин. И винаги ми е било много чудно тези хора толкова ли един път не се замислиха за момент дали не си делят децата, дали на едното не дават повече, от колкото на другото, дали на едното не обръщат повече внимание от другото.

Днес накарах ММ да се обади на майка си да я пита кога ще се виждаме за празниците, защото тя въобще няма да се сети да се обади. С триста зора я накара да се видим утре в баба му /нейната майка/. Свеки имам чувството, че направо я мързи да живее - няма празници за нея, няма необходимост да си види/чуе детето /ММ/ със седмици, не й се приготвя за празници. Дай й само да лежи по диваните, да гледа сериали и да бездейства. Такова отегчение и апатия я гони и въобще само негативи и проблеми с тяхното семейство 

Джули , моята свеки не търси ММ с месеци...Много се дразня, защото на другия син звъни всеки ден.А и на другата снаха минимум 2 пъти в седмицата.Но това е най-малкия признак за делене на децата при нея .Къде-къде по-кофти неща прави спрямо тголемия...

И при мен има голяма доза отегчение и апатия и в двете семейства - на майка ми и на сверкърва ми. Ми - няма какво да си кажа с тях много много, бездействието не ми е силна черта, аз съм дейна, активна и рядко безразлична и без мнение. Любимите им думи и на двете са 'Незнам' и 'Не мога'. Еййй, умиргам. Или пък 'Това не може да стане'.  Страшни са.

На моята свеки ММ й е любимото дете. Всъщност тя другия си син направо си го мрази /то не случайно поради тази голяма нейна "майчина любов" девера стана пълен боклук/. Явно при нея най-доброто, което може да получиш като отношение, е безразличие. Тя обича само мъжа си и само той съществува за нея на този свят - подгъзурства му, ходи му подир г*за и изпълнява всичките му желания, независимо от всичко. Всички други да мрат ако искат - няма майка, деца.....