Моля за съвет

милинка, понякога обстоятелствата са такива. Принуждава ме се да сме малко или много зависими от родителите. Аз от 17 годишна живея по квартири и при гаджета. Работила съм, издържала съм се сама. С нищо финансово  не съм притеснявала нашите. Но за съжаление дойде един такъв момент, че забременях. Отношенията с бащата на детето ми тотално се влошиха. Точно тогава не работех на висока заплата. И какво излиза, че трябваше да направя аборт, за да не съм финансово зависима от майка ми, ли ?

Deborana ,сега ще те иЗядЪт 
Традициите са ни такива ,родителите гледат 'децата' докато могат  Това ок , ама става страшно когато възрастния се разболее или има нужда от обгрижване от 'децата' ..... това е тежест вече  и става една в повчето случаи ...... 

Всичко опира до ценностите, а в моите ценностни идеи родител, неприсъстващ на раждането на внучето си, оправдавам само с личен тежък здравословен проблем.

Най-напред искам да благодаря на всички за разбирането и съветите.

На Deborana и Desss искам да кажа само и приключвам, че егоизмът ми беше усмирен, твърде дълго преглъщах и мълчах. Гостът, който чакаха нямаше абсолютно нищо общо с фирмата им. И тази фирма, в която сме "паразитирали" вървеше към фалит. Аз и "безинициативният" ми мъж спомогнахме фирмата да тръгне към по-добро, не че очаквахме някаква благодарност./за това ни беше платено като на работници/

С това искам да приключим темата. Аз лично повече няма да чета и пиша. Получих съветите от които имах нужда.

От изопаченията, от които бъкат темите тук, се губи рационалното, респективно  губят всички.

Паразитираш не върху фирмата, а върху майка си, върху нейното здраве, сили и пр. Това е огромна разлика в смисъла.

Историята е дълга за описване. Ще се опитам да бъда кратка. Чувствам се ужасно наранена от майка ми. Разочарованията ми от нея се натрупаха през последната година и половина. Ще започна с това, че страдах от стерилитет години наред. През това време тя уж ме подкрепяше.  Работехме с мъжа ми в тяхната фирма и давахме всичко от себе си. След раждането на детето ни аз излезнах в майчинство. Последваха редица скандали  с тях. В един момент започнаха да тормозят мъжа ми, че не работел, при положение, че работеше при тях, че не вадел пари, едва ли не сме готованци. Това се случи по време на втората ми бременност. Той започна да си търси работа и си намери. След това отново тормоз от тяхна страна – защо работел за толкова малко пари. Това не било работа по неговата специалност. Кризата е голяма и много трудно се намира каквато и да е работа макар и за образован млад човек. По време на бременността  ми вдигаха скандали и ме обиждаха как ли не, наговаряха ми какви ли не обидни неща и след това ме зарязваха да плача.Отделно и аз бях много нервна и чувствителна. Изкарах една изключително тежка бременност.
Едното ми дете претърпя тежък инцидент. Слава Богу всичко се оправи и както тя уж ни подкрепяше, скоро ми заяви, че това били знаци на съдбата и съдбата не случайно ми поднасяла тези неща. Вероятно визираше и стерилитета. Тези думи бяха ужасно тежки за мен да ги чуя от нея. Още не мога да преживея стреса от преживяното с детето ми и чувайки това от нея останах безмълвна. Много ме боли. Моля, дайте ми някакъв съвет. Има ли и други в ситуация подобна на моята. Смятате ли, че хората си заслужават нещастията, които ги сполетяват? Според вас нормално ли е майка да наговори такива думи на детето си?
В момента изобщо не комуникирам с нея, избягвам я най-видно и вече месеци не поддържаме връзка.  Чувствам се прекалено наранена.
Моля за съвет. И вие ли имате подобни проблеми с родителите си?